|
|
|
| Когато фактите говорят, "ветропоказателите" стават за смях! |
| С БАСНИ СРЕЩУ ИСТИНАТА, СЪС СТРАХ СРЕЩУ ПРАВОТО |
Самуил Ратевски
(Продължава от миналия брой)
Такива изявления не представляват израз на самосъзнание, а са правени пред съответните институции (пред българските - българи, пред сръбските - сърби) с надежда да получат възможност за образование, стипендии, работа или с цел да отклонят съмненията от себе си, съмнения, които биха могли да им струват образованието, стипендиите, препитанието... Къде е истината? Тя може да се различи тогава, когато приложим евангелския принцип, че по делата и плодовете се познава. Не думите, а делата са важни, или както обичат да казват българите - дума дупка не прави. А делата са очевидни - стремежът да се запази целостта на Македония на всяка цена, да се анулират пропагандите и техните резултати, да се създаде автономна Македония. |
|
|
|
|
|
|
| Свидетелства за един достоен македонец |
| “АЗ ИМАМ РОДИНА, КОЯТО СЕ КАЗВА МАКЕДОНИЯ” |
Вангел Тиков
(Продолжува од минатиот број)
Започнал да говори за Яне Сандански, който също е бил македонец, дори на генералната сбирка в гр. Солун, когато е бил решаван въпросът за Македония, Я. Сандански напуснал същата, тъй като там се е говорило за освобождаването на България, а не за Македония.
Когато агентът го упрекнал в невежество по редица въпроси, Тиков му казал: „Аз съм съгласен с тебе да разговарям и не ти се сърдя, тъй като сме близки хора и смятам, че искаш да ми кажеш истината, но някъде и ти я бъркаш”, и веднага посочил учебника от 1964 година за учениците от VI клас, където е било отразено, че в нашата страна живеели и македонци... |
|
|
|
|
|
| Актуелно - О Нил: |
| АКО НЕ БИДЕ ПРИМЕНА ВО НАТО, МАКЕДОНИЈА ДА БАРА ПРИЕМ ВО ОН ПОД УСТАВНО ИМЕ |
(Преземено од „Вечер“)
Македонија ги исполнува двата услови за да биде членка на НАТО, согласно формалната позиција на Алијансата дека членството е отворено за која било европска држава во позиција да ги унапреди принципите на договорот и да придонесе за безбедноста на северноатлантската област. Доколку не биде примена во НАТО на следниот Самит, Македонија треба да бара прием во ОН под уставното име, смета Робин О Нил амбасадор и прв медијатор во грчко македонскиот спор околу името.
Затоа, смета О Нил, македонската Влада треба да лобира кај сите членки на НАТО и да ги замоли да прифатат дека во оваа работа, тие треба да бидат подготвени да дејствуваат со консензус, дури и со еден член со приговори, и да се прими Македонија во членство на Алијансата на следниот состанок на Самитот на НАТО, во Обединетото Кралство, во септември. |
|
|
|
|
|
|
| Економија |
| ХОЛАНДСКА „АНТУРА“ ВО КОЧАНИ ЌЕ ОТВОРИ 300 РАБОТНИ МЕСТА |
Катерина Давчева
(Преземено од МРТ)
Антура од Кочани ќе продава расади на орхидеи на странските пазари, првенствено на западно-европските. Инвестицијата се проценува на 6 милиони евра...
На самиот влез на Кочани речеиси една до друга ќе се простираат погоните на американската компанија Амфенол и холандската Антура. Багерите, машините, камионите, интензивно го рамнат теренот каде што Холанѓаните ја градат фабриката за украсно цвеќе.
Со инвестицијата која се проценува на 6 милиони евра, ќе бидат вработени 300 лица.
„Кога се зема во предвид оваа инвестиција, заедно со американската Амфенол, гледаме дека има голема перспектива во Кочани, за вработување, за иднината на младите. И за дополнително вклучување и на домашните компании во вакви проекти“, истакна Веле Самак- министер без ресор за привлекување странски инвестиции. |
|
|
|
|
| Бунарџик |
| 20 КОМПАНИИ ГОДИНАВА ЌЕ ГРАДАТ ФАБРИКИ ВО МАКЕДОНИЈА |
Соња Јованова-Наумовска
(Преземено од МРТ)
Во слободната економска зона Бунарџик во моментот функционираат Џонсон Контролс, Џонсон Мети, Ван Хол, Текнохозе, Кемет електроникс и Протек груп. Според најавите, наесен и турски Менсан ќе ги удри темелите на својата фабрика...
Македонските власти за годинава се оптимисти во поглед на привлекувањето странски инвестиции. Најавите се дека близу 20 странски компании годинава ќе започнат со изградба на нови капацитети во земјава.
Во слободната економска зона Бунарџик во моментот функционираат Џонсон Контролс, Џонсон Мети, Ван Хол, Текнохозе, Кемет електроникс и Протек груп. Според најавите, наесен и турски Менсан ќе ги удри темелите на својата фабрика во Бунарџик. Турците од зоната ќе произведуваат дискови за сопирачки. Ќе инвестираат пет милиони евра и ќе ангажираат 100-тина работници. |
|
|
|
| Исторически щрихи |
| ДИЛЕМАТА ЗА ПРОИЗХОДА - СЛАВЯНИ И(ЛИ) АНТИЧНИ |
Д.и.н. СТОЙКО СТОЙКОВ
(Продължава от миналия брой)
Вторият аргумент - този с езика, е силен, но принципно погрешен. Разпространението на езика, дори смяната на езика не означава задължително, че се е сменило населението. Както един мой уважаван приятел казва в този случай - славянин е лингвистична категория, не е етническа. Това лесно се установява с просто око - вземете и сравнете произволно избрани лица на съвременните славяноезични хора на Балканите с такива от Белорусия и Полша, и веднага ще установите, че езиковото родство не е физическо, напротив, славянофоните на Балканите изглеждат безкрайно по-близки до говорещите влашки, гръцки, албански и дори турски техни земляци, отколкото с говорещите славянски езици в Русия или Полша. Нещо повече, налагането на езика дори и не предвижда, както често се смята, че славяните са били мнозинство спрямо завареното антично население. Физическото надмощие не е необходимо условие за налагането на един език над друг. На Балканите езиковата ситуация е била доста хаотична - два официални писмени езика (латински на север, гръцки на юг) и голям брой говорими местни езици и диалекти. |
|
|
|
| Исторически щрихи |
| СЛАВЯНИТЕ. КОИ СА, ОТКЪДЕ ИДВАТ? |
Д.и.н. СТОЙКО СТОЙКОВ
Самото понятие се появява за пръв път в изворите в средата на VI в. при Прокопий Кесарийски, Йорданес и Псевдо-Кесарий. След тях го използват Менандър, Маврикий, Агатий, Теофилакт Симоката, Исидор от Севиля, Йоан Ефески... Най-ранната информация (и то доста легендарна) говори за събития към края на V или началото на VI в., когато разбитите от лангобардите херули по време на своето отстъпление преминали през „всички славянски етноси”. Най-старото сведение за нападение на славяни на Балканите е от 527 г. Археологическите находки по северния бряг на Дунав, които се свързват с хората, наричани славяни, са от края на VI в.
В науката и до днес не е решен въпросът за произхода на тези люде и той все още представлява в голяма степен загадка. |
|
|
|
| Да се посмеем и ние |
| БЪЛГАРИТЕ - ЕДИНСТВЕНИЯТ БОГОИЗБРАН НАРОД |
Атанас Радоев
След като не успяха да открият своите корени, измисляйки какви ли не хипотези, някои българи решиха да открият корените на македонците. Самите македонци, и не само те, знаят много добре своя произход, но целта е ясна - съчинявайки удобен български произход на македонците, да стане ясен произходът и на българите.
Ако човек се поразрови из български сайтове и блогове в интернет, бързо ще забележи тази тенденция (или по-точно тенденциозност). Същият, до болка познат ни стремеж да се отрекат македонците и всичко македонско, лъхащ от телевизионни, радио предавания и вестникарски статии, се открива и в интернет, в материали по разни сайтове, блогове, в често стигащите до расизъм изказвания по различни форуми. |
|
|
|
| Театър “Скръб и утеха” - Република Македония |
| 21 ДИОН-ИСУС-ОВИ ЧЕСТВАНИЯ |
Димитър Иванов
На 14.02. и 15.02.2014 г. в Скопие се проведоха 21 Дион-Исус-ови чествания, организирани от театър „Скръб и утеха” с директор проф. Тихомир Стояновски. Поканени бяха художествените състави: женска група „Тоше Проески” - Кочарево от РСърбия, Требище, Голо бърдо, Македонско дружество „Илинден” от Тирана, РАлбания. От РБългария участваха танцьорите от с. Мусомища, водени от Иван Сингартийски, главният и отговорен редактор на в-к „Народна воля” Георги Христов, Гоце Серафимов и Димитър Иванов. След официалната част се проведоха другарски вечери с много приказки, песни и хора. На 15.02.2014 г. от 11.00 часа на площада до величавия паметник на Александър Македонски пяха и играха танцьорите и певиците от Мусомища и РСърбия. Посетихме центъра на Скопие с множеството стари и нови паметници. Още по-голямо впечатление ни направи музеят на ВМРО с около 120 восъчни фигури, разказът продължи повече от един час. |
|
|
|
|
|
|
|
|
НАРОДНА ВОЛЈА
|
|
В А Ж Н О С Ъ О Б Щ Е Н И Е!
Известявамe читателите на вестник “Народна воля”, чe бюлетинът “Македонски глас” вече е в интернет. Може да го откриете на: makedonskiglas.org.
|
|
| Поезия |
В Е Т Р И Ш Т А
Под врелото сонце,
во срцето на Балкан.
Има една грутка земја,
што Македонија се вика.
На таа сува и тврда,
македонска земја,
живее еден мал и мирен народ,
со богато и славно,но тревожно минато.
Јас не знам зошто е тоа така.
Едно знам.
Врват денови,минуваат векови,
оваа земја ја удираат ветрови,
ја удираат и над неа се судираат,
ја удираат и не запираат.
Што ни праат тие ветришта?
Ни прават и тоа многу лошо ни прават...
Со години се обидуваат да ни го
променат името,
да ни го избришат минатото.
Се обидуваат и не успеваат.
Затоа се лути и гневни
и како лавови рикаат,беснеат. . .
Ах,тие ветришта ни ги распиаа
нашите сништа.
Како да сакаат во прав да не претворат,
И да не однесат на некое далечно и
пусто место,
а овој простор да го населат со сеништа
и ѕверки и останати крволчни животни.
Но не треба да се мачат.
Тие со своето присуство,тоа веќе го
направија.
Се шетаат по нашата света земја
со закрвавени очи
и искрвавени раце.
Се шетаат и бараат невини жртви
за да ја покажат својата сила
и својата алчност.
Ах,тие ветришта ни ги зедоа
нашите сништа.
Јас не знам дали е тоа казна
или судбина.
Едно е вистина:
на која и да се потпреме страна,
нашите тела добиваат модрини,
а во душата рана.
И ни остануваш само Ти
О. . . Господи. . .
Запри ги страшните ветришта,
да можеме мирно
да ги сонуваме нашите сништа.
Д. Јаков - Прилеп
|
|
|
|
Република Бугарија и Република Македонија ќе ги интензивираат напорите за промовирање на добрососедските односи и соработка, вклучително и преку проекти и иницијативи кои би можеле да имаат практична вредност не само за двете земји, туку и за целиот регион.
В Народното събрание пратениците докладвали за извършената работа, при което разказали за пленителните обноски на Филипа, за хубавата му външност, за остроумието му в разговора и т. н. Есхин казал - навярно с оглед към по-раншните речи на Демостена - че не е прилично да се ругае Филип и да се нарича варварин; напротив, той по култура си е елин и освен това голям приятел на атинците. Демостен укорил съпратениците си и слушателите им, че се занимават с празни приказки, накарал да се прочете филипоното писмо и предложил, след като пристигнат македонските пратеници, Народното събрание да се занимае два дена един след друг с предложенията на Филипа и да вземе нужното решение.
На 09.02.2014 г. македонците от гр. Шумен изразиха своето уважение и преклонение пред величавия подвиг на незабравимия вожд на македонската революция Гоце Делчев във връзка със 142-годишнината от неговото раждане.
- Натамошното унапредување на пријателски односи со Руската Федерација останува посебен интерес за Македонија, вели македонскиот претседател Ѓорге Иванов во интервју за руската новинска агенција ИТАР-ТАСС, по повод 20-годишнината од воспоставувањето на дипломатските односи меѓу двете земји.
Ричард Ховит, пак, порача дека не поддржува никаков бојкот на претстојните претседателски избори.
Проектот за кој долго се зборуваше почна со реализација, да го градиме автопатот овде во Штип, по изградбата на Универзитетот "Гоце Делчев" и ТИР зоната. А кога ВМРО ветува, така е. Февруари 2014 година ќе остане забележан како датум кога се гради првиот автопат во Источна Македонија, рече на камен-темелникот премиерот Никола Груевски.
Фабриката ќе се простира на 10 илјади метри квадратни во Визбегово и ќе произведува трафостаници за пренос на електрична енергија. Производството е наменето за домашниот пазар.
Австрија во моментов е втор најголем инвеститор во Македонија. Ние сме овде за да помогнеме таа да стане првa. Овде сме да им дадеме информации на компаниите кои сакаат да ги искористат можностите што ги нуди Македонија, рече премиерот Никола Груевски на бизнис форумот што Владата во соработка со Фајненшл Тајмс го организираше синоќа во Виена.
Кичево и Охрид конечно ќе се поврзат со автопат, долг 57 километри, кој ќе чини 375 милиони евра. Овој автопат треба да го олесни и забрза транспортот на патници и стока и да придонесе за економски и туристички развој.
На 4 февруари структурите на ОМО „Илинден“ - ПИРИН в Санданска околия почетоха рождението на апостола на македонската революция Гоце Делчев. Присъстваха дузина активисти, сред които съпредседателят Стойко Стойков и членът на ЦС Боян Бибишков. С кратко слово към присъстващите се обърна Стойко Стойков, като изтъкна значението на Гоце Делчев за македонската идея, ролята му като вдъхновител и организатор. Поднесени бяха венец и цветя пред паметника на Гоце в село Делчево.
