|
|
|
|
|
|
| Свидетелства за един достоен македонец |
| ДОКРАЙ ЩЕ СИ ОСТАНА МАКЕДОНЕЦ |
(Продължава от миналия брой)
Иван Стойков Петров е роден на 10.09.1943 година в село Цапарево, Благоевградско. Жител и живущ в гр. Сандански, ул. „Поленишки път”. Българин, български гражданин, неосъждан, служил войник, семеен, безпартиен, със средно образование, бояджия при СП „Комунални услуги” - гр. Сандански. Произхожда от селско средно семейство.
През 1959 година като ученик Петров прави опит да създаде националистическа организация. Поради липса на достатъчно членове се отказва от намеренията си. През 1960 година е писал националистически лозунги по стените в село Раздол. Подготвял е листовки, които възнамерявал да разхвърля из селото. По-късно под негово ръководство е образувана националистическа организация с главна цел да се бори за свободата на Македония. За целта групата под ръководството на Петров е трябвало да се снабди с оръжие. Групата бива разкрита и филтрирана. 1959 год. група с трима души. |
|
|
|
| Настани, симболи, алузии |
| МАНУ - БАН(У) ИЛИ ПИНГ-ПОНГ ИСТОРИЈА |
Панде Колемишевски
(Преземено од „Дневник“)
Секој добронамерен би требало да ги поздрави средбите и започнатиот дијалог меѓу Македонската академија на науките и уметностите (МАНУ) и Бугарската академија на науките (БАН). Претпоставка е дека таа иницијатива е почната најверојатно по нечија европска препорака и финансирана од тие извори. Уште поверојатно, молчешкум поддржана од двете актуелни влади, македонската и бугарската. Тој обид за зближување на академиците, „најумните“ глави во една држава, може да биде претходницата за заедничка изработка на некаква нова платформа, која нема да ги разјасни сите отворени прашања, но можеби ќе ги подотвори вратите за едно пошироко разбирање за историско-националните теми, настани, личности и датуми, теми што ги оптоваруваат односите меѓу двете држави. |
|
|
|
|
|
|
|
|
| Од гостувањето во Летонија |
| АПЛАУЗИ И ОВАЦИИ ЗА ТАНЕЦ ВО РИГА |
(Преземено од МИА)
Амбасадорот на нашата држава и презентер на ова богатство се претстави со изведбите на Тешкото, Малешевка, Драчевка, Лазаренка..., познатите македонски вокални сплетови како и со рачно изработените народни носии, кои ги отсликуваат македонската традиција и обичаи.
Ансамблот за народни игри и песни "Танец", нашиот не само фолклорен репрезент во светот, уште еднаш беше дочекан со силен аплауз и тоа завчеравечер во Мега паркот во Рига, Летонија на Фестивалот на летната долгоденица. Тоа е еден до најзначајните настани кои се реализираат во рамките на веќе традиционалната манифестација Европска престолнина на културата. Со настапот на "Танец" на фестивалот, кој традиционално се одржува на отворено, летонската публика имаше можност да се запознае со богатата македонска фолклорна традиција. |
|
|
|
|
|
| Факти и документи от миналото |
| РЕЧ НА ХРИСТО КАЛАЙДЖИЕВ, ДЪРЖАНА НА КОНГРЕСА НА МАКЕДОНСКАТА ЕМИГРАЦИЯ, СЪСТОЯЛ СЕ НА 4 ФЕВРУАРИ 1945 Г. В СОФИЯ |
Драги делегати,
Тежък кошмар висеше над македонската емиграция в България, който подрязваше крилата на честната македонска мисъл, който се стараеше да удушава всякаква проява. Сянката на шпионина и парабелът непрестанно дебнеха и за всяка честна и правдива мисъл, за всеки опит да се защити македонското дело, делото на Гоце, Яне, Хаджията, присъдата идваше веднага и тя бе само една: разстрел на улицата или безследно изчезване. Една глутница от декласирани елементи, въоръжени до зъби, провокираха, биеха, избиваха, пазени от джандарите, дирижирани от кочостояновци и т.н., и благословени от най-върховното място. Бяха времена, когато хората с учудване се питаха: „Днес няма ли македонско убийство?” |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
НАРОДНА ВОЛЈА
|
НА ВНИМАНИЕТО
НА НАШИТЕ ЧИТАТЕЛИ!
|
 |
Излезе от печат дългоочакваният сборник със спомени и документи за репресираните македонци в България от доц. д-р Стойко Стойков. Името на книгата е ТАБУ, време на страх и страдание, и обхваща към 560 страници, формат А 4. Можете да я закупите в редакцията на “Народна воля” за само 15.00 лева.
За контакти за закупуването на книгата ползвайте телефоните на редакцията на в. “Народна воля”: тел. (073) 886-336, GSM: 0888 264 675, GSM: 0885 343 725
|
|
СКРЪБНА ВЕСТ
|
| ИВАН ШУШУТЕВ |
 |
На 17.04.2014 година почина Иван Георгиев Шушутев. Той бе член на секцията в село Мусомища на ОМО „Илинден” - ПИРИН още от самото й учредяване. В последните десетина години бе в ръководството на секцията и секретар-касиер. Иван Шушутев най-активно участваше във всички мероприятия, организирани от партията. Всички, не само членовете на партията, знаят Иван като изключително работоспособен и деен човек. Още от детинство той носеше в себе си македонския дух и живееше с надеждата, че ще дойде денят и македонците в България да получат своите права и свободи. Поклон пред светлата му памет!
От Председателството и ЦС на ОМО „Илинден” - ПИРИН, от редколегията на в. „Народна воля” и секцията на партията в с. Мусомища.
|
|
| Поезия |
Б Е З С М Ъ Р Т И Е
На Никола Вапцаров
Ти извървя жестоката пътека
и с горда песен пред смъртта застана,
но вярата в живота и човека
в гърдите ти бронирана остана.
И после екна залпът на разстрела,
а след разстрела – тишина и мрак.
Ала смъртта избяга от тунела,
защото те видя, че жив си пак.
Защото пак пред твоите другари
доклад за Македония четеш
и трябва ли – като Никола Карев –
за своята Родина ще умреш!
И твоето безсмъртие не спира
да ни зове на подвиг и борба. –
Не може македонец да умира,
когато е убит за свобода!
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
|
М О Й Т А З Е М Я
„Над мойта земя
напролет лъчите шуртят...“
(Никола Вапцаров)
Мойта земя е наистина чудна,
разцъфнала винаги като пролетен цвят,
посеяна с мури, вековни и горди,
населена с хора с горещи сърца.
В нея Пирин гранитна стои
и бавниот Вардар водите си носи,
а Солун и Банско легенди разказват
за смутното време на бурна епоха.
Легенди разказват за мойта земя,
окъпана в пот и кръв на герои
осеяна с кости на страшни комити,
надъхана с песни за Гоце и Яне.
За тази земя пя и Впацаров
за нея с любов, днес пея аз,
за Македония ще пеят милиони,
които идат, идат след нас.
юли 1968
АТАНАС МУТЛЕШОВ
|
|
|
|
Вестник „Народна воля” винаги е заявявал, че приветства инициативи на различни нива от страна на България и Македония, имащи за цел изграждане на добросъседски и приятелски отношения между двете държави. Но ние сме твърдо уверени, че това може да стане единствено когато и България признае националната идентичност на македонския народ. Има ли тя сили, храброст и готовност да признае досегашните си абсурди към Македония?
Репресиите врз Македонците во Бугарија во времето на комунизмот сè уште се табу за бугарските историчари, публицисти и новинари. Така е зашто тие репресии продолжуваат и во годините на наводната демократија (1989-2014).
До навлизането на тази представа за Македония като родина и осмислянето на понятието македонец като националност сред обикновените хора в Македония е изминат дълъг път. Предхожда го дълъг процес на развитие, лъкатушене и избистряне на тези идеи още от времето на първите „македонисти“ в средата на 19 в. Както вече посочих, през 90-те г. на 19 в. се случва разделяне в това развитие и се оформят два пътя в македонския национализъм. Единият - етнонационализмът, представлява директен продължител на „македонизма“ от третата четвърт на 19 в. Вторият - политическият национализъм, ще се развие през 90-те години като реакция на нахлуването на пропагандите и осъзнаването на опасността, която те представляват за единството и целостта на Македония.
Така произлязло противоречие между фактическата политическа мощ на гръцките държави и еднаквите им права в съюза. Естествено, че нито Спарта, нито Атина са могли да се подчинят на решението на амфиктионното събрание, на което мнозинството се образувало от незначителни племена. Те преследвали своя собствена политика, която нямала нищо общо с интересите на амфиктионията. Затова виждаме, че последната ограничила своята дейност само около работите на Делфийския храм и не се месила в политиката на по-големите държави. Сега с влизането на Филип в амфиктионията тия отношения се изменят. Успешното завършване на фокидската война закрепило влиянието на северната монархия особено в Тесалия и Средна Гърция, чиито племена още от старо време били добре застъпени в съюза.
Македонците се посебен слски народ-Македонци. Ова научно сознание станува доминантно во руското научно и општествено мислење и сосема определено е формулирана и искажана од членовите на Општеството за словенско научно единство во мај 1913 година - „Македонија и нејзиното население претставуваат самостојна етнографска и географска целина и затоа имаат право на самостојно постоење”.
Програмата е водилка за реализација на ветеното, не заради идни избори туку заради како што појасни, образот и репутацијата. Честитајќи им го изборот на сите пратеници, Груевски повика на соработка...
Македонскиот премиер Никола Груевски во писмото испратено до неговиот бугарски колега Пламен Орешарски вели дека Бугарија може целосно да смета на помошта на Владата на Република Македонија.
ремиерот Никола Груевски денеска при посетата на изградбата на ПЕТ центарот во Скопје изјави дека во првиот квартал од 2014 година Македонија има раст од 3,9 отсто на економијата и дека економските резултати се над очекуваните.
Науката работи со факти и документи, а учените луѓе кои ќе почнат да ги резгледуваат тие документи ќе дојдат до вистината. Луѓето кои не ги виделе документите прикажуваат безидејни основи за приказни.
Деловните партнери од двете држави се очекува да остварат и непосредни бизнис контакти. Зголемување на економската размена и интензивирање на меѓуграничната соработка се главни теми на Македонско-бугарските бизнис експо денови што ќе се одржуваат денеска и утре во Штип и Кочани. Пред дваесетина градоначалници од двете земји и претставници на 50 компании ќе бидат презентирани финансиските потенцијали и условите за кредитирање од страна на двете државни банки за развој.
След 613 г. византийските войски са прехвърлени на изток срещу персите и Балканите остават без защита срещу аварите и славяните. Последните не закъсняват да се възползват от това и започват масова инвазия. Според монетните находки например се установява, че Ниш и Сердика (София) са били превзети и разрушени през 614/615 г. За един период от 13 години (613-626 г.) почти всички византийски градове на Балканския полуостров са превзети - населението е убито или поробено. Голяма част от хората в селата и градовете се изтеглят в планините и горите. Красноречив разказ за тези ужасни години е запазен в Чудесата на Св. Димитър Солунски - сборник с проповеди за чудесните начини, по които Св. Димитър спасява своя град от налетелите опасности. Разказът обаче се съдържа във втората сбирка, съставена поне половин век след описваните събития, което хвърля известна сянка върху точността на информациите. И наистина в тях откриваме много обобщаване и схематизъм.
На 14 юни т.г. се навършиха 40 дни от загубата на големия македонски певец и патриот Войо Стояновски. Бе отслужена панихида на гроба му в родното му село. Присъстваха представители на ОМО “Илинден”-ПИРИН, дошли с пет автомобила от Санданско и Петричко, а сред тях съпредседателят Крум Филатов и околийският председател на Сандански Атанас Мутлешов, а също така и един автомобил от ОМО “Илинден” начело с Дарина Тапанска. Поднесени бяха няколко венеца на гроба на големия приятел на македонците в Пиринска Македония Войо Стояновски и бе почетена паметта му.
„Ние сме македонци и нашето творчество трябва да бъде в служба на македонската кауза” - Н.Й. Вапцаров
На 27 май 2014 г. в правния факултет на университет „Гоце Делчев“ в Щип се проведе открита трибуна за правата на македонците в съседните на РМакедония държави: „Македонското малцинство в съседните страни (Гърция, България и Албания)“. Присъстваха д-р Стойко Стойков, съпредседател на ОМО „Илинден“ - ПИРИН от името на македонското малцинство в България, Димитри Йоану, съпредседател на Виножито - от името на македонското малцинство в Гърция, и Васил Стерйовски, зам. кмет на община Пустец и зам. председател на партията на македонците в Албания „Македонски алианс” - от името на македонското малцинство в тази страна.
