|
|
|
Когато фактите говорят, "ветропоказателите" стават за смях! |
С БАСНИ СРЕЩУ ИСТИНАТА, СЪС СТРАХ СРЕЩУ ПРАВОТО |
Самуил Ратевски
(Продължава от миналия брой)
Но макар МРО да започва с тези идеи - а именно, че Македония има свои интереси, различни от тези на съседите, и с желание да освободи македонските общини от хватката на Екзархията, идейното й развитие съвсем не е праволинейно по-нататък. Не бива да се забравя, че разрастването на организацията съвсем не е така механично и просто, както често се представя. Започнала като малка група в Солун в началото на своето разпространение, МРО не само включва всякакви ентусиасти, за мнозина от които идеята не е особено ясна, стига им това, че става дума за освобождение от турска власт, но тя също така открива и присъединява към себе си множество съществуващи групи, някои от които с по-различни идеи от нейните. |
|
|
|
Исторически истини от български учени - История на Македония до 336 година преди Христа |
ЦАР ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ |
д-р Гаврил Кацаров
(Продължава от миналия брой)
За Демостен нямало съмнение, че мирът с Филип бил временен и че Атина трябва да се готви за нова война, търсейки съюзници и средства. Но при тая подготовка Атина няма защо да нарушава сключения вече мир; не за това, че е добър и достоен за Атина, ами защото по-добре било изобщо да не се сключва, отколкото да се разваля сега. Много обстоятелства, които по-рано били благоприятни за Атина, сега са се изменили в нейна щета. По-нататък Демостен предупреждава съгражданите си да внимават да не си навлекат обща война от страна на амфиктионите, които мразят атинците: Аргос, Месена и Мегалопол ненавиждат Атина поради приятелството й със Спарта; Тива и Тесалия й се сърдели, защото помагала на факидците и давала защита на беотийските бежанци. |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Исторически щрихи |
ПЕРВУНД И КРАЯ И ПОСЛЕДНАТА СЛАВЯНСКА ОБСАДА НА СОЛУН |
Доц. д-р СТОЙКО СТОЙКОВ
Последното голямо славянско нападение срещу Солун се случва през 70-те години на 7 в. Според автора на втората сбирка с Чудесата на Св. Димитър Солунски по това време славяните около Солун били в мир с империята, дали са „дума за мира“, но го спазвали само привидно. Най-влиятелната личност сред славянските лидери бил Первунд, водач на склавинията на ринхините, на когото изворът дава титлата рекс (лат. - крал).

Точното място на тази склавиния не е известно. Намирала се е недалеч от Солун и в съседство със сагудатите и стримонците. Изглежда стримонците също са признавали водачеството на Первунд, ако съдим от последвалите събития. В съседство със Солун, но в посока запад, са се намирали склавиниите на другувитите и сагудатите. В Тесалия са живели велегезитите. От споменатите при обсадата от 616 г. славянски племена в описанието на тези събития отсъстват две - ваюнити и верзити, за които се смята, че са се населили по-далеч от Солун (ваюнитите в Епир, а верзитите на територията на днешната РМакедония). |
|
|
|
Факти и документи от миналото |
РЕЧ НА ХРИСТО КАЛАЙДЖИЕВ, ДЪРЖАНА НА КОНГРЕСА НА МАКЕДОНСКАТА ЕМИГРАЦИЯ, СЪСТОЯЛ СЕ НА 4 ФЕВРУАРИ 1945 Г. В СОФИЯ |
Така цар Борис, подготвяйки новата война в името на Велика България в съюз с Германия, бе принуден да обяви война първо на българския народ, който, както казах, бе вече станал решителен противник на натрапвания идеал и на опасните пътища. За тая война с българския народ цар Борис събра около себе си всички търгаши, всички мошеници, всички кариеристи, всички пройдохи, всички декласирани елементи, обяви ги за единствени патриоти, а истинските патриоти обяви за родоотстъпници и предатели. Така се дойде до положението, щото кочостояновци и ванчомихайловисти да са страж на народ, държава и отечество, а Г. Димитров, Ал. Стамболийски, Х. Димов, Н. Генадиев и хиляди, и хиляди други да бъдат преследвани и разстрелвани, защото бяха решителни противници на враждите между балканските народи, против политиката за хегемонията на Балканите, против германизма, против великобългарския шовинизъм, защото бяха истински патриоти. |
|
|
|
|
|
|
|
|
НАРОДНА ВОЛЈА
|