|
|
|
|
|
| Материалът е публикуван през 1993 година във в. “Народна воля” |
| ВРЕМЕННО ПРАВИТЕЛСТВО НА МАКЕДОНИЯ 1880-1881 ГОДИНА |
Националното събрание на македонския народ, съставено от временните на народа от различни области, се събра на Гремен таке, разгледа общото политическо положение в земята и изпита всичко онова, що би трябвало да се стори, за да се постигне националната цел на Македония. При това се имаше предвид мъченическата история на тази земя, която с векове е страдала от разбойничествата от органите на властта, от грабежите и насилствата на черкезите, отдавна настанени в отделни области, че поради своето географско положение в центъра на Европейска Турция Македония всякога е била жертва на въстания и на грабежи от страна на башибозуците, черкезите и гегите. |
|
|
|
|
| Дводеценискиот проект стана реалност |
| ПОЧНА ИЗГРАДБАТА НА ПРУГАТА ДО БУГАРИЈА,НАЈГОЛЕМА ИНВЕСТИЦИЈА ВО ЖЕЛЕЗНИЦАТА |
(Преземено од „Вечер“)
Проектот предвидува целосна реконструкција на постојната пруга во должина од околу 31 километар, изградба на три железнички станици, шест стојалишта, повеќе надвозници и подвозници, изградба на мост над Пчиња, обновување на постојните мостови, инсталирање кабелски водови, огради, заштитни бариери и нови сигнално-сигурносни уреди.
Од Клечовскиот мост, кумановско, почнаа активностите за реализирање на проектот Реконструкција на Коридор 8, делница Куманово Бељаковце”. Вчера беше поставен камен-темелникот на првата фаза од проектот, со вкупна инвестиција од над 50 милиони евра. |
|
|
|
|
|
| Култура |
| МАКЕДОНСКА ДРЕВНА МЕДИЦИНА |
(Преземено од „Вечер“)
Откако постои човекот постојат болести и начини тие да се совладаат и да се спречат. Откако постои човекот постојат и војните, тие несреќи на човечкиот род. Тие извори на гнев и омраза, на крвна освета, на меѓусебно убивање за територија, за храна, за надмоќ, присутни се и сега. Изумреле цивилизации, народи, луѓе од сите раси. Врие котелот. Се претураат мртви од планинските врвови до морските дна. Природата го прави своето, човекот уште повеќе. Пукнува меур од космосот. Сите се научиле како да убиваат а не како да лечат.
Ги нема тие среќни времиња, боговите се умориле или не напуштиле. Медицината не е толку силна, клинка, се враќа во древноста, користи алтернатива. |
|
|
|
|
| Култура |
| ЗА НОВ ПРЕТСЕДАТЕЛ НА ДПМ ЌЕ ГЛАСААТ 245 ЧЛЕНОВИ |
(Преземено од „Вечер“)
На претстојното Изборно собрание на Друштвото на писателите на Македонија, кое ќе се случи на 5 април, како што известуваат од писателската асоцијација, ќе можат да гласаат 245 активни членови. Списокот на зедничка седница го утврдиле највисоките тела на ДПМ: Претседателството, Собранискиот одбор, Статутарната комисија, Комисијата за материјално-финансиска контрола и Судот на честа.
На седницата, соопштуваат од ДПМ, бил утврден предлог-деловник за работа на Изборното собрание според кој ќе се избираат претседателот на ДПМ, членовите на Претседателството, претседателот на Собранието на ДПМ, членовите на Собранискиот одбор од 19 општини од земјата, како и членовите на другите тела на асоцијацијата. |
|
|
|
|
|
|
|
| Исторически щрихи |
| СРЕДНОВКОВНИ МНЕНИЯ ЗА ПРОИЗХОДА НА СЛАВЯНИТЕ |
Д.и.н. СТОЙКО СТОЙКОВ
В историческите извори няколко века след появата на вести за славяните няма да се появи никаква идея, никакво мнение за произхода на славяните освен изкуственото свързване на славяни с венети, направено от Йорданес.
Първи се изказват арабските автори. Ал Масуди (Х в.) ще твърди: „Славяните произхождат от Мар, син на Яфет, син на Ной, от когото произхождат всички славянски народности и с него свързват своето потекло според мнението на много от хората, които се занимават с изучаване на този въпрос” (Заимова, Райна, Арабските извори за българите, Христоматия, София 2000 г., с. 49). През XIII в. сирийският автор Бар Ебрей ще поддържа подобна позиция. Според него славяните произхождат от втория син на Ной - Яфет, и са свързани с библейските народи Гог и Магог. |
|
|
|
| Исторически щрихи |
| СЛАВЯНИТЕ. КОИ СА, ОТКЪДЕ ИДВАТ? |
Д.и.н. СТОЙКО СТОЙКОВ
(Продължава от миналия брой)
Това странно обстоятелство може да се обясни по два начина. Или с постепенния, незабележим начин, по който те проникват и се заселват на тази територия - без значими сблъсъци (Прокопий например съобщава, че са живеели разпръснато, на малки групи и често сменяли мястото си на живеене). Навикът им да живеят в труднодостъпни гори и блата може също да е помогнал за тяхната „невидимост” - защо да им обръщат внимание, докато не правят проблеми - с тях нито се търгува, нито воюва? Те са могли по този начин да се населят, докато тези територии са били под властта на други, по-организирани народи. От друга страна, причината може да бъде в това, че славяните като етничност „кондензират” тъкмо в този район - на границата с Византия, и по този начин нито са идвали отнякъде, нито пък са нещо напълно ново. |
|
|
|
|
|
|
|
|
НАРОДНА ВОЛЈА
|
| Покана |
| ВСЕМАКЕДОНСКИ СЪБОР В МЕЛНИК |
 |
На 27 април 2014 г. (неделя) в гр. Мелник ще се проведе традиционният всемакедонски събор по повод 97-годишнината от убийството на големия македонски революционер Яне Сандански. Запланувано е участието на изпълнители на маке донски песни от Р Македония и Р България. Всички са поканени. Съборът ще започне в 11.00 часа.
Организатори са ОМО „Илинден” - ПИРИН, Австралийско-македонски комитет по правата на човека, Македонско международно движение за човешки права, в. „Народна воля”, бюлетин “Македонски глас”, ТМО ВМРО (независима), Дружество на репресираните македонци в България, Македонско християнско братство „Пророк Свети Илия”, КПД „Илинден”, КПД “Никола Вапцаров”, КПД “Цар Самуил” и Сдружение “Победа”.
|
|
| Поезия |
ЗАКРИЛНИКЪТ
На Яне Сандански
Звездите винаги изгряват в мрака,
за да й бъдат верен пътевод,
когато Македония ги чака
и ги зове с душата на народ.
И ти целуна кръста на съдбата,
защото искаше да бъдеш ти,
оковите - крила на свободата,
с които главоломно се лети.
Когато безвъзвратното събори
от кървав трон прокълнатия век -
човекът непременно да се бори
да бъде много повече човек.
А нещо - и велико, и безбрежно,
което още няма своя храм,
да бъде като участ неизбежно
и да го вика винаги оттам.
А от върха на ужаса и риска
невидим, но злокобно устремен,
след тебе се търкаля обелиска,
за да настигне сетния ти ден.
Смъртта е петвековен притежател
на много природени имена:
на изстрел, атентат или предател,
или на път под чужди знамена.
Но ти недосегаемо над нея
легенда ще направиш от скала,
че свобода не ражда епопея
без празнични камбани и дула.
Защото в адски бездни я очаква
зловещата прегръдка с гибелта
и камъкът от жал ще се разплаква
под кървавите стъпки на смъртта.
Не вярвай, че смъртта ще те забрави,
но още недочула гръм и стон,
край Босфора поклон ще ти направи,
когато минеш с белия си кон.
Съдбовно и обичан, и обречен
да бъдеш приземен и възвисен,
ти ще оставиш близък и далечен
като дошъл от утрешния ден.
И все така - надежда и закрила,
и винаги закрилян - все така,
че твоята съдба е отредила
да те убие българска ръка.
Затвориш ли очи, под небосвода
ще стихне радостта на пролетта
да чуеш как сълзата на народа
за тебе разговаря с вечността.
Крум Вагалински
|
ПИРИНСКО СЛЪНЦЕ
Лъчи танцуват над Пирина,
високо в клоните блестят,
а вятър пролетен отмина,
събудил пъпки да пламтят.
През урви и гори зелени
вървя тъй, както съм мечтал,
и пак вековен дъб над мене
комитско знаме е развял.
Една звезда високо свети –
и в моята съдба изгря...
И пак комити и поети
куршуми пазят за заря!
Петър Христов
|
НА ЯНЕ
Отминаха вълнения и битки,
остана сам със своята мечта
и с омраза към враговете наши,
заграбили македонската земя.
Оттегли се, покой ти беше нужен,
но враговете ти, те нямаха покой,
защото знаеха, когато беше нужно,
ти тръгваше с четата си в бой.
Те знаеха, че докато е жив Старика,
македонците си имат своя цар
и Пирин е крепостта велика
на македонизма вечния олтар.
Убиха те подло, из засада
и наскърбиха македонските сърца,
но че не успяха духът ти да убият,
ще трябва да докажем ний сега.
(1990)
Атанас Мутлешов
|
|
|
|
Постигнавме четврт највисок економски раст во Европа во минатата година и покрај многубројните предизвици и реални последици од светската економска криза и европската должничка кои сеуште се чувствуваат, истакна претседателот на ВМРО-ДПМНЕ и премиер Никола Груевски во отчетот за сработеното на партијата во периодот од 2011 до 2013 година.
Пред македонците в края на османското управление не стоеше като първостепенен въпросът от каква народност са, въпреки че пропагандите усилено им го поставяха. Зад този натрапен отвън въпрос се криеше по-същественият - чия е Македония. Но за пропагандите всъщност беше важно не чия е (защото, махайки настрана празните фантазии и говорейки обективно, в този момент е било съвсем ясно чия - а именно турска), а чия ще бъде Македония. Истинският въпрос пък пред мислещите македонци бе не „какви сме“, а „кому принадлежи бъдещето“, или по-конкретно: на коя държава ще принадлежи моят край. От правилното отгатване на отговора можело да зависи бъдещето, просперитетът (или мизеруването) и щастието (или нещастието) на човека и неговото семейство.
За пратеници, които да приемат клетвата на Филипа и неговите съюзници, били избрани същите лица, които участвали и в първото посолство. Те получили инструкции да не преговарят по отделно с Филипа, а всички задружно, и да залагат за прокарване на атинските интереси. На Демостена било поръчано да води преговори относително пленниците. Било уговорено също пратениците да тръгнат веднага, за да стигнат при Филипа, преди да успее той да вземе цяла Тракия; там атинският стратег Харес бил вече поставил гарнизони в някои от крепостите, за да ги осигури против нападенията на Филипа.
На 18.09.1980 год. към 19.30 часа пред пивницата „Волга” в гр. Сандански се срещнах с Вангел Тиков... предложих му да отидем в ресторант „Спартак” и заедно тръгнахме към ресторанта. По пътя той ме запита дали ще ходя на събора в Берово, аз му обясних, че съм се записал... казах му, че той ми поръча да пренеса в Берово стихосбирката му, обаче аз се страхувам по няколко причини. Първо, могат да ме хванат на границата, след това да ме вкарат в затвора и да пострада и семейството ми... Другото, което ме смущава - не казва на кого да предам стихосбирката и аз не мога да разбера как ще я предам на всеки срещнат човек... Тогава той ми каза, че познава много отдавна директора на радовишката гимназия и че в него мога да бъда сигурен... директорът ще е на събора.
Македонската академија на науките и уметностите и Фондацијата „Трифун Костовски“ денеска одбележаа 85 години од раѓањето на академик Матеја Матевски и ја промовираа неговата книга поезија „Копнеж по целина“.
Речиси не постои човек кој не го препознава како човекот со виолината. Иако е нераскинлива и судбинска неговата љубов кон виолината, Зоран Џорлев веќе три години е прв човек на „Танец“, националниот ансамбл за народни игри и песни на Македонија. Ансамблот, за кој се вели дека е душата на Македонија, симбол на македонската култура и уметност и амбасадор на македонскиот фолклор, токму годинава прославува шест и пол децении постоење. Веќе 65 години „Танец“ со своите уникатни носии со кои настапува претставува вистински подвижен историски музеј на македонското материјално и нематеријално културно наследство. Токму по тој повод Џорлев најавува дека целата година ќе биде во знакот на одбележување на јубилејот.
Македонските граѓани сами ќе одлучуваат за своите клучни национални прашања. Јас сум претседател, кој го слуша својот народ и му служи на својот народ, порача денеска пред кратовци кандидатот за претседател на ВМРО – ДПМНЕ и коалицијата „За подобра Македонија“ Ѓорге Иванов.
Минатиот петок, 28 март, во просториите на градската библиотека во Хрствил, предградие на Сиднеј, во пристуство од стотина посетители Литературното друштво „Григор Прличев“ ја промовира книгата избор поезија „Угрејсонце во мојот сон“ (The sunrise in my dream) од поетот Иван Трпоски. Оваа книга минатата година на Интернационалниот поетски фестивал „Струшките вечери на поезијата“ ја доби престижната награда „Стојан Христов“. Книгата ја промовира Др Битриз Копело, видна австралјанска поетеса и писателка, а поезија читаше Др Ирена Вељанова. Промоцијата се одржа во соработка со Општината Хрствил како дел од нивната програма таканаречена „Зборување со автори“.
Големо прашање е кои се тие сили што можат Синодот да го доведат во состојба да делува против интересите на МПЦ и на македонскиот православен народ, реагира Игор А. Александров, претседателот на Здружението на македонските заедници од Австралија по вчерашната целосна незаинтересираност на Синодот на МПЦ-ОА да расправа за барањето на верниците од Австралија за поднесената тужба на владиката Петар против 891 македонски верник.
Еден месец по посетата на грчкиот министер Евангелос Венизелос на Скопје, македонскиот шеф на дипломатијата Никола Попоски доаѓа во Атина. Попоски сепак не доаѓа за билатерална посета, туку на неформалниот министерски состанок на ЕУ, Гимних. Според програмата, в сабота на петти април Попоски, заедно со останатите шефови на дипломатиите на кандидатите за членство, во Атина ќе се состанат со министрите за надворешни работи на ЕУ. Ова ќе биде прва посета на македонски шеф на дипломатијата на Грција по три години пауза и состанување со грчките колеги само на неутрален терен во странство.
