|
|
|
| Когато фактите говорят, "ветропоказателите" стават за смях! |
| С БАСНИ СРЕЩУ ИСТИНАТА, СЪС СТРАХ СРЕЩУ ПРАВОТО |
Самуил Ратевски
(Продолжува од минатиот број)
Реакцията на силното екзархийско настъпление в Македония поражда по някаква имитация на съответния физически закон не по-малко силна и противоположна по посока реакция сред македонците. Макар че опитите да се намери подкрепа в Сърбия не дават резултат, все пак тази реакция ражда своите плодове и предизвиква редица събития, нещо като верижна реакция, която накрая ще доведе до създаването на ТМОРО/ВМОРО. Нека обаче първо посоча няколко примера за тази реакция.
Вероятно най-известен е опитът на митрополит Теодосий (Гологанов) от село Търлис, Неврокопско, поставен от Екзархията за владика в Скопската епархия през 1885 г. (но допуснат в нея чак през 1890 г.), не само да я отцепи от Екзархията, но и да създаде отделна независима македонска църква на национален принцип, която да обхваща цяла Македония. При това идеята му, че македонците са отделна нация, е напълно избистрена. |
|
|
|
| Исторически истини от български учени |
| ЦАР ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ |
д-р Гаврил Кацаров
(Продолжува од минатиот број)
Филип щял да нападне и Херсонеса, ако не му попречила болест. Атинците се готвели да пратят Харидема с флота, за да пази Херсонеса, но като се научили, че Филип бил болен и дори умрял, те спрели похода. Както изглежда, в Атина тогава още не схващали какъв опасен противник имали в лицето на Филипа. Византийците, опирайки се на Филиповата помощ, дори завзели градовете Халкедон и Селимврия; от друга страна, някои от византийските съюзници (напр. Родос, Хиос) вероятно влезли в сношение с Филипа, от което можем да заключим, че Филиповото влияние в Егейско море се засилвало. Както виждаме, Филип успешно изтиквал Атина от нейните позиции в Тракия и се приближавал до Галиполския полуостров, който бил от жизнено значение за атинската житна търговия с южноруските области. Византийците вече почнали да правят пакости на атинските търговци. |
|
|
|
|
|
|
|
| Европска комисија |
| ИЗВЕШТАЈОТ СО ВКУС МЕЃУ АЈРАН И ЈОГУРТ |
Проф. Димитар Мирчев
Го добивме и последниот извештај на Европската комисија за прогресот на Македонија во процесот на придружување кон Унијата. Петти или шести. Убав, реален, објективен извештај. И кај нас би го напишале токму таков. Според поглавјата, вистина бележиме прогрес и напредок. Во некои поглавја помалку задоволителен, во некои задоволителен, во некои поглавја и остварени реформи – многу добар напредок.
Главно е што хармонизацијата со европското право и со правото на Унијата ни е на самиот крај и остануваат уште понекој закон, пропис и имплементацијата.Има и по некоја забелешка, недоволен прогрес, новата, пак, забелешка е - развојот на медиумската култура. Ова нешто многу не значи; веројатно е еуфемизам за слободата на медиумското изразување. |
|
|
|
|
|
|
|
|
| Исторически щрихи |
| МАКЕДОНИЯ В КЪСНАТА АНТИЧНОСТ И РАННОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ |
Д.и.н. СТОЙКО СТОЙКОВ
Македонското кралство пада под римска власт след битката при Пидна през 168 г. пр. Хр., като е разделена на 4 самоуправляващи се области (мериди). Двадесет години по-късно, след неуспешното въстание на Андриск, който се опитва да въстанови независимостта на кралството, Македония е превърната в римска провинция и римска база за подчиняване на Балканите. Обратно на разпространеното в българските атласи и книги твърдение, че територията на днешна Пиринска Македония се намира в Тракия (едно политически и националистически мотивирано твърдение), по-голямата й част още от самото начало е в провинция Македония, както лесно се доказва от намерените там надписи. На територията на тази провинция през 42 г. пр. Хр. край Филипи се провежда прочутата битка между Август и Антоний, от една страна, и убийците на Цезар - Брут и Касий. По-късно, вече като император, Август ще раздели провинциите на императорски и сенатски, като Македония ведно с Мизия и Ахая ще бъдат сенатска провинция. |
|
|
|
| Жива традиция |
| 25 ЛЕТА ГОСПОДНИ ТЕАТЪР “СКРЪБ И УТЕХА” |
Т. Стояновски
Д. Иванов
Преди 25 години млади артисти и истински патриоти от Република Македония начело с Тихомир Стояновски основават театър „Скръб и утеха”. Те всъщност възобновяват театъра на Войдан Чернодрински, когото познаваме преди всичко с „Кървава македонска сватба”. Всички пиеси на Войдан са писани и играни на македонски език, много преди кодифицирания съвремен македонски литературен език.
Съвременният театър „Скръб и утеха” за 25 години може да се гордее с 30 театрални премиери на теми, които държавните театри и днес не смеят да поставят. В тях оживяват ликовете на Гоце Делчев, Войдан Чернодрински, Павел Шатев, Свети Климент и Наум, Свети Кирил и Методий, Георгия Кастриот, Аристотел, Орфей, Александър Македонски, Филип Втори, Апостол Павел, македонката Лидия и много други. |
|
|
|
|
|
|
|
|
НАРОДНА ВОЛЈА
|
В А Ж Н О С ъ о б щ е н и е!
Известявамe читателите на вестник “Народна воля”, чe бюлетинът “Македонски глас” вече е в интернет. Може да го откриете на: makedonskiglas.org.
|
|
| Абонирайте се за вестник "Народна воля" |
| УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ, |
Започна абонирането за вестници и списания за 2014 година. Вестник "Народна волja" и през идната година ще има каталожен номер 2050.
Както и досега, "Народна волja" ще Ви информира по интересуващи Ви въпроси от най-различно естество в областта на теорията, историята, културата, изкуството.
На страниците на "Народна волja" ще намерят място Вашите писма, Вашите въпроси, Вашата поезия!
Абонирайте се за вестник "Народна воля"!
Сумата за абонация е минимална:
за три месеца - 1,20 лв.
за шест месеца - 2,40 лв.
за една година - 4,80 лв.
Абонирането ще става във всички пощенски станции в страната. Крайният срок е 15 декември! Ако срещнете някакви затруднения при абонирането, обърнете се към редакцията на "Народна волja" - телефон 073/886-336!
"Народна волja" ще се стреми винаги да бъде вярна на Гоцевите завети и да ги пресътвори в живота на днешния ден!
"Народна волja" ще Ви запознава редовно със свободолюбивите идеи на македонските интелектуалци!
"Народна волja" ще разкрива редовно демагогската националшовинистична политика на ванчемихайловистката ВМРО.
Краен срок за абониране - 15 декември 2013 г.!
За читателите ни в Република Македония цената на едногодишния абонамент е 10 евро. Известяваме тамошните желаещи за абонация, че могат да сторят това в редакцията на седмичника "Македонско сонце" в Скопие. Бъдещите абонати задължително трябва да представят точния си адрес.
Желаещите да получават вестника от Европа заплащат по 40 евро, а тези от САЩ, Канада и Австралия - по 50 USD.
Четете и разпространявайте вестник "Народна волja"! Вестникът на истината, вестникът на утрешния ден!
"Народна волja" - каталожен номер 2050!
Ограничения при абонирането няма!
Знайте: истински свободните хора четат вестник "Народна волja"!
Абонирайте се, за да не пропуснете нито една среща с любимия си вестник и през 2014 година!
|
|
|
|
Знае се националната доктрина на необузданите български шовинисти, които непрекъснато внушават и заблуждават българския народ със своите илюзии за велика Санстефанска България. Безумието на тези душевноболни великобългарски индивиди всъщност е и единствената причина за влошените добросъседски отношения между Република Македония и Република България.
Независно од се, нашата борба, нашата цел ќе биде земјата да биде спремна, подготвена и да издејствува доколку е тоа можно членство во Европската Унија и НАТО, нагласи синоќа пред прилепчани претседателот на ВМРО-ДПМНЕ, Никола Груевски.
Граничният пункт Клепало при община Берово се очаква скоро да бъде отворен. Кметът на Берово Драги Наджински казва, че Народното събрание на Република България е решило да се доизгради пътят от село Микрево до българо-македонската граница, това предаде телевизия “Сител” на Република Македония на 06 октомври 2013 г. След изграждането на тази част от пътя Струмяни-Берово, която все още не е завършена, ще се открият реални условия, за да може да се отвори граничният пункт, казва Драги Наджински, кмет на Берово.
„Аз имам родина, която се казва Македония. За тая родина аз съм съгласен да дам живота си. Аз искам да живея в нея свободно и да се наричам свободен македонец. Не искам да ме плюват и аз няма да плювам никого. Кой каквото иска да си прави. Българите да си правят комунизъм, да си оправят вътрешните работи. Мене това не ме засяга.” (Думи на Вангел Тиков: Из строго секретно „Сведение” на агент „Буян” до полковник Спасов, дадено на 5 юли 1978 г. в явочна квартира)
Ако некогаш Македонците се бореа против злото на фашизмот и нацизмот, денес Република Македонија се бори за придобивките што произлегоа од победата над фашизмот и нацизмот. Република Македонија се бори за почитување на меѓународното право како една од основите на меѓународниот поредок. Право, кое е придобивка на победниците од Втората светска војна.
Кредибилитетот на Европската Унија во случајот на Македонија е доведен во прашање, вели претседателот на Република Македонија, Ѓорге Иванов во интервју за словачкиот месечник „Димензие“.
Славиме 120 години ВМРО и со особен пиетет укажуваме дека ВМРО го надмина времето, станувајќи неодминлив дел од сите наши национални премрежија, ги надмина генерациите, истовремено станувајќи составен елемент од битките на илјадници борци за независна и самостојна Македонија низ годините до денес, но и во иднина.
Почетокот на преговорите не само што ќе го забрза консолидирањето на реформите и ќе ја зајакне меѓуетничката кохезија, туку и ќе го зачува кредибилитетот на проширувањето на Унијата како мериторен процес базиран на цврста условеност, вели македонскиот премиер Никола Груевски по повод добивањето на извештајот на Европската Комисија за напредокот на Република Македонија во 2013 година.
Агенцијата за електронски комуникации почна изградба на телекомуникациска кула на врвот на Водно со антенски систем за мониторинг и контрола на радиофреквенциите. Кулата ќе биде висока 155 метри, а вкупната инвестиција изнесува 18 милиони евра, средства на АЕК.
Во индустриската зона Жабени денеска официјално почна со работа новата фабрика на германскиот гигант „Кромберг и Шуберт“. Инвестицијата чини 26 милиони евра и во оваа прва фаза се вработени 836 лица.
На 20 октомври 2013 г. в живописната местност Папаз чаир в Южния Пирин бе проведено заседание на Председателството на ОМО „Илинден“ - ПИРИН. Присъстваха всички съпредседатели от кворума: Георги Христов, Ангел Безев, Иван Сингартийски, Крум Филатов и Стойко Стойков. Съгласно промените, направени в устава на партията на тазгодишната й Национална конференция, по отношение на Централния съвет и Председателството се въведе разделение на членове на такива от кворума и такива извън него с цел отдалечеността или отсъствието от страната на част от членовете да не застрашава провеждането на заседанията и законността на вземаните решения.
