|
НАШЕТО ПРИЗНАВАНЕ И ИЗГРАЖДАНЕ НА ИСТИНСКИ ДОБРОСЪСЕДСКИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ Р БЪЛГАРИЯ И Р МАКЕДОНИЯ |
КАКВО ИСКАМЕ ДНЕС НИЕ, МАКЕДОНЦИТЕ, ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ДЪРЖАВНИЦИ И ПОЛИТИЦИ? |
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
Когато има спорни въпроси между съседни държави, то те трябва да се решават отговорно и незабавно. И колкото по навреме, толкова по-добре. Но трябва да е ясно на всяка една от страните, че този процес зависи само и единствено от взаимното зачитане на националната идентичност. Това е основното и задължително условие, върху което може да се осъществят и гарантират истинско добросъседство и равнопоставеност.

За решаването на спорните проблеми са нужни взаимни усилия. Ако и в бъдеще Република България продължи с досегашната си политика към Република Македония и към македонците, живеещи на българска територия, добросъседство не може да има. Тази абсурдна политическа концепция - мене ме има - тебе те няма, е не само просташка и нечовешка, но и безусловно идиотска. Пълна реципрочност в отношенията, принципи на толерантност и взаимно признаване на националната идентичност на двете страни - друга алтернатива няма, господа български държавници и политици! |
|
|
|
|
Когато фактите говорят, "ветропоказателите" стават за смях! |
С БАСНИ СРЕЩУ ИСТИНАТА, СЪС СТРАХ СРЕЩУ ПРАВОТО |
Самуил Ратевски
(Продолжува од минатиот број)
Именно това “зло” - Берлинският конгрес, ,и неговото “зло дело”, са били обвинявани в това, че са предизвикали отделянето на македонците от българската нация, разцепване на “единното цяло”. Различните икономически, социални, политически и културни условия на живот след 1878 г. са довели до създаването в Македония на отделна националност, НО(!) на българска етническа основа. Това е бил максимумът отпуснат някога от българската историография на македонската нация като дори и това е заклеймено днес като предателство. Защото все пак се признава македонската нация, дава й се право на бъдеще, макар да й се отнема правото на минало. |
|
|
|
|
|
|
Георги Марков: Никога българин не съм се писал! |
МАЙКА МИ И БАЩА МИ СА МАКЕДОНЦИ, АЗ КАКЪВ ДА СЪМ? |
Казвам се Георги Марков Марков, роден съм в с. Коларово, Петричко, на 5.03.1940 г., а моите родители са: майка ми - от Шугово, а баща ми от с. Родорово, Егейска Македония.

Майка ми и баща ми са разказвали как от малки са страдали и са гонени, как гърците са ги питали сърби ли са, или българи, или гърци, а отговор македонец не допускали, не приемали. И според както са кажели, са ги изпращали в съответната страна. Но парите за имотите им са били изядени от България и старите хора псуваха: „Мама му деба, що се писааме българи, та нищо не получихме”. Първо са били прогонени и населени далече – по Елхово, но после заедно с много други се връщат до границата и се населват тук, да са по-близко, с надежда да могат да се върнат по родните места. |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментар |
НЕ СОЗДАВАМЕ НЕПРИЈАТЕЛ ОД БУГАРИЈА, ТУКУ ТАА ПОДЛО СЕ ОБИДУВА ДА ЌАРИ |
(Преземено од МКД)
Еве, нека биде вината и кај нас, ај да бидеме широкогради, ама тоа не може да премине ни - пет проценти. Другите 95 се од другата страна на источната граница. Ние само се обидуваме да го одбраниме нашето универзално право да останеме тоа што сме. Бараме само свое место под сонцето, кое им е гарантирано на сите. Не ја загрозуваме Бугарија и не им ја крадеме историјата. Ќе ги славиме заедно сите настани и личности, кои на каков било начин не поврзуваат, само откако ќе сфатат и прифатат дека ние сме Македонци. Е, ама Софија не смета за неосвестени „Бугари“, кои зборуваат дијалект на нивниот јазик и прават се да не – освестат. Да се вратиме во стадото. Притоа не бираат средства. Сакаат заедно да славиме, сите како – Бугари. |
|
|
|
|
|
|
Двусмислена публикация |
И ПОЛУИСТИНАТА В ПОМОЩ НА ЛЪЖАТА |
СТОЙКО СТОЙКОВ
Трябва да се отбележи, че за разлика от авторите на уводната част на „Делото”, в запазените текстове от Македонския литературен кръжок не се използва понятието диалект, ами „македонски език”! Антон Попов в един от своите доклади за Кръжока ще определи Кочо Рацин, Венко Марковски и Коле Неделковски като „тримата, чиито усилия са насочени към създаването на поезия на роден език” и определя тези усилия като нещо, чрез което делото „придобива особена ценност” (МЛК, с. 92). Сматракалев заявява във връзка с поезията на Венко Марковски, че „македонците имат свой език, а не диалект” – теза, за чието доказване е необходимо именно създаването на поезия на този език (МЛК, с. 122). Пак по отношение на поезията на Марковски Попов казва, че „Той извади на бял свят въпроса за македонското слово ... Той си записа името като създател на македонска поезия на македонски език” |
|
|
|
Пръчки, съчки и... тояги! |
КЪДЕ Е МЯСТОТО НА ЛЕГЕНДИТЕ |
СТАНИМИР КОВАЧЕВ
В брой 5 от месец май т. г вестник „Народна воля” помести редове за един мит в българската история. Искам да отбележа, че в редица исторически книги авторите съчиняват, каквото си искат. Пишат, пишат, пишат и стигат до някакво бяло петно в миналото. Вместо да признаят това, съчинителите слагат някакви думи (като „най-вероятно”, „можем да предположим”, „възможно е да е станало”, „по всяка вероятност”, „може би” или нещо от този род), приемат ги за истина и вече, взели ги за основа, продължават да трупат върху тях лъжа подир лъжа.

Ето защо си мисля, че към клечките, съчките и пръчките трябва да се прибави и някоя и друга връзка с ... тояги! Разбирате ме, нали? А много хора казват, че съм кротък човек. То животът какви ли не ни прави, без да ни пита! Само българи не може да ни направи! |
|
|
|
|
|
|
|
НАРОДНА ВОЛЈА
|