ГОСПОДА БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИЦИ И ПОЛИТИЦИ, РАЗБЕРЕТЕ, ЧЕ РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ ДНЕС Е ФАКТ!
ФИКЦИЯТА ЗА ВЕЛИКА САНСТЕФАНСКА ДЪРЖАВА ДОВЕДЕ ДО ГАФА НА БЪЛГАРИЯ - ЗАРАДИ МАКЕДОНИЯ!
ЯН ПИРИНСКИ
Когато националшовинистическите страсти в България избуяха достатъчно задоволително за днешните властимащи, те взеха бързо фатални решения и поставиха на Република Македония бруталните си „червени линии”. Те всъщност направиха така, че сами официално обявиха своята необуздана мегаломанска демонстрация, фиксирайки явно пред света мераците и аспирациите си към съседна страна.
Но нека да се знае от всички, че днес Република Македония съществува. Тя е факт. И нейното държавно име е Република Македония. Претенциите, които явно са насочени директно за отнемането на националната идентичност на македонския народ, са не само брутални и абсурдни, но те са и предвестници за нещо много жестоко и опасно за народите на Балканите. Да се надяваме, че благоразумието ще надделее и ще победи!
Исторически истини от български учени - История на Македония до 336 година преди Христа
ЦАР ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ
д-р Гаврил Кацаров
(Продолжува од минатиот број)
И музите, които първоначално са нимфи или горски божества (Ореади), са били почитани в Македония; те носят разни имена: Туриди, Евдалагини, Ехедориди. Техният култ произхожда от Пиерия при Олимп, дето са свързани и с извори (напр. Пимплеади от извора Пимпле). Трябва да споменем и Арантидите, които отговорят на гръцките еринии; дали това име стои в свръзка с Арес, или с ара (молба, проклятие), не може да се каже.
Ние изтъкнахме вече, че македонските царе изкарвали своя род от Херакла; обяснимо е, следователно, че тоя бог-херой е бил твърде популярен в Македония.
Размисли след прочетеното
ПАРАД НА ГЛУПОСТТА
ЗОРАН СВЕТЛИНОВ
Злостната антимакедонска истерия, ширеща се в България, не спира. Засилва се, поотслабва, пак набира скорост и така върви... От телевизиите за първо място в борбата срещу македонците се борят БНТ, БТВ, „Европа” и ТВ7. В същото време това противно и опасно явление намира отражение и в Интернет. Чел съм и съм слушал, че компютърът е идеалното убежище на подлеците. Аз бих добавил: и на глупците. Какво имам предвид? Разни анонимни субекти пишат в Интернет със смразявщ мерак срещу македонците и срещу Македония. Ако това беше направено културно, както и да е – ще кажем: нищо ново! Но писанията в Интернет гъмжат, та чак преливат от глупост, злоба, омраза, нечистоплътност, цинизъм и неграмотност.
БЪЛГАРСКАТА УЧАСТ
СТАНИСЛАВ СТРАТИЕВ
Българска участ е да се родиш в България.
При толкова други държави.
Оттук нататък вече нищо не може да се направи. Миналото винаги ще е черно, настоящето – историческо, а бъдещето - светло.
Мълчанието винаги ще е злато.
Винаги залудо ще работиш, но никога няма залудо да стоиш.
Винаги ще имаш широка славянска душа и тясна перспектива.
Календар
ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ
ХАДЖИ КОНСТАНТИНОВ ЙОРДАН – ДЖИНОТ. Възрожденец, поет, пътеписец. Роден във Велес през 1818 година в сиромашко семейство. Учил в родния си град и в Солун, а след това в Самоков, в България. Работил като учител във Велес, където основал и първото училище, после заминал за Скопие и тук отворил училище със 180 ученици. Стигайки до сблъсък с гръцките владици, няколко пъти затварян от турските власти и често принуден да се преселва в Белград, в Скопие, в Прилеп и т. н. През 1861 година изпратен на заточение в Мала Азия в мястото Адана, където останал две години. Връщайки се в родния си град, през 1863 година отворил училище и не се отказал от възрожденската си дейност за своя народ.
Што се крие зад посетата на министерот за одбрана на најмногубројната армија на светот?
КИНА ЈА СТАВА МАКЕДОНИЈА НА СВОЈАТА МАПА НА ЕВРОПА
(Преземено од МИА)
Министерот за одбрана на најмногубројната светска армија, генералот Лианг Гуангли, која наскоро може да го добие приматот на најмоќна во светот, минатата недела го посети својот македонски колега Фатмир Бесими. Наскоро, судејќи според најавите, Македонија ќе биде домаќин и на официјалните воени претставници на Кремљ и на руското министерство за одбрана.
Кинеската посета мина тивко и практично незабележано од домашната јавност, без притоа да има голема помпа и посебни публикации за деталите и за темите на кои говореле македонските и кинеските генерали. Да беше во посета на Македонија секретарот за одбрана на САД, Леон Панета, тоа сигурно ќе го пренесеа сите светски медиуми, а во нашите, пак, ќе имаше долги и сеопфатни репортажи, од што ќе се извлекуваа заклучоци за безбедносно-политичката важност на Македонија на Балканот и во Европа.
Интервју со Димитар Мирчев, универзитетски професор
НА ОБИЧНИОТ СРБИН И БУГАРИН НЕ ИМ ПРЕЧАТ НИ МПЦ, НИ МАРА БУНЕВА
Слаѓана Димишкова
Кај нашите соседи има историски напластени стереотипи, митолошки и митски претстави, историска носталгија, претензии и експанзионистички аспирации кон Македонија. Но сите заедно имаат и меѓусебно исти такви стереотипи и аспирации, билатерални. На пример, албански кон Србија, српски кон Косово, грчки кон Албанија и обратно, бугарски кон Србија итн. Некаде во доцните осумдесетти години на минатиот век се мислеше дека особено по преминот кон плурални и демократски системи, таквите односи и претензии или аспирации ќе се решат автоматски. Дека транзицијата ќе доведе до една толеранција, реализам, меѓусебно разбирање, почитување и сл. За жал, тоа не се случи.
Конгресменот Ден Мафеи во Конгресот на САД
НОВ ЧЛЕН НА ГРУПАТА ПРИЈАТЕЛИ НА МАКЕДОНИЈА
(Преземено од МИА)
Конгресменот Ден Мафеи од Демократската партија е новиот член на групата пријатели на Македонија во Конгресот на САД. Тој е првиот конгресмен што и се приклучува на групата во 2013 година. Конгресменот Мафеи ја претставува дваесет и четвртата изборна единица на државата Њујорк. Прв пат беше избран за Конгресмен во 2008 година, а втор пат на изборите во 2012 година. Тој е член на конгресната Комисија за одбрана и на Комисијата за наука, технологии и вселената.
Конгресменот Мафеи силно се залага за членство на Македонија во НАТО, и заедно со неговите колеги во 2009 и 2010 година го повикаа претседателот Барак Обама и државната секретарка Хилари Клинтон да се заложат за прием на Македонија во Алијансата.
141 години от рождението на великия македонски революционер ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ
ГОЦЕ ЗА НАРОДА И НАРОДЪТ ЗА ГОЦЕ
ЛЮБОМИР МАРКОВ
На 4 февруари 1872 г. в Кукуш се ражда една от най-величавите личности на Македония - Гоце Делчев. С краткия си - продължил едва 31 години - живот той остави дълбока диря в историята и съдбата на Македония. Тази страница се посвещава на Гоце, на неговите идеи и мисли и на това, което народът е изпял за него. Думи на една взаимна, споделена и безсмъртна любов.
Делчев е бил наричан със следните епитети, дадени му от приятели и врагове приживе и след смъртта му: „Сърцето на революционна Македония”, „Душата на Вътрешната организация”, „Балкански и македонски Гарибалди”, „Македонски Левски”, „Ахил”, „Кантъл шейтан”.
Възхитен от неуморимата му енергия, Дервиш ефенди заръчва следното: „Кажете му на този чудесен юнак, че искам да го видя и да му се поклоня: ние всички, от царя до последния заптия, отдавна сме изморени, само той не се изморява.”
НАРОДНА ВОЛЈА
ПИТУ ГУЛИ (1865 - 1903)
ПИТУ ГУЛИ, легендарен војвода, деец на македонското револуционерно национално движење. По националност Влав. Роден во Крушево во 1865 год. Живеел во Софија. Како 17-годишно момче вклучен во националноослободителното дело на македонскиот народ. Во 1885 год. со својата чета поминал во Македонија. По разбивањето на четата заробен и испратен на робија, во Мала Азија, каде што во крепоста Дијарбекир одлежал осум години. По робијата се вратил во Крушево и се вклучил во активностите на ВМРО. Во една борба со аскерот (1902), како комита во четата на Тома Давидов е ранет. Префрлен на лекување во Бугарија. Во март 1903 год. со мала чета се вратил во Крушево. Благодарејки на неговата агитација Власите од западна Македонија, особено од Крушево, зедоа активно учество во ВМРО и во Движењето за ослободување на Македонија. Пред Илинден избран за член на Крушевскиот востанически комитет. Во Востанието командувал со голем одред во борбите за ослободување на Крушево. Извонредно храбар. Кога Турците презеле голем контранапад одбил да се повлече со главнината од градот. Со своите комити зазел позиција на Мечкин Камен, решен да го брани Крушево до последниот борец. Херојски загинал на 13 август 1903 год. на врвот Мечкин Камен, над неговото родно Крушево. Една од големите легенди на македонското националослободително движение, опеан од народот.
Питу Гули - речиси целото машко поколение од семејството Гули гине во борбите и против бугарските окупатори.
Епиграми
БОДЛИВ ЕТНОС
Можеш да се пишеш патагонец,
египтянин, руснак – какъвто щеш,
но не казвай, че си македонец –
не слагай в гащите си... таралеж!
НАСИЛНИЦИ
От народа - хляба изтръгнаха,
от македонците - и езика!
И гордо към бъдното тръгнаха –
със престъпната си политика!
ЗАКАНАТА НА ГАНЬО
Държавата решил е да прочисти
от рецидивисти, комунисти
мафиоти, крадци, другоцветни –
тъй, че в цяло Българско да светне!
Македонци, турци - все злодеи -
в лагери! Циганите - в бордеи!
Щом за своя идентитет се борят -
държавата му искат да съборят!
АБСУРД
Възможно ли е
на Чака потомците
да бъдат гурите
на македонците?!
ПРОБЛЕМЪТ НА ГАНЬО
В днешните потомци
все още е жив
на Аспаруховата орда
навика крадлив!
ЛОГИЧЕН ВЪПРОС!
Какво могат да откраднат
потомците на световна
Империя
от потомците
на хунска орда -
е МИСТЕРИЯ!?
Въпросът е логичен -
отговорът – двустричен -
ни-що!
БРАТСКИ ЖЕСТ
Дори когато Ганьо
е в агония -
пак подлага крак
на Македония!
Златка Дамянова
Македонија пее
ДАЛИ ЗНАЕШ ЛИБЕ
Дали знаеш либе,
дали паметуваш,
кога бевме мило либе,
двајца на прошетка.(2)
Нели ми велеше,
нели се колнеше,
јас не љубам друго либе,
сами тебе душо.(2)
Земи си ножето,
разпарај срцето,
таму ќе си најдеш либе,
две срца вљубени.(2)
Ах, колку е жално,
ах, колку е мачно,
јас да те љубам либе,
а друг да те земи.(2)
ДАФИНО ВИНО ЦРВЕНО
Дафино вино црвено,
момчето ти е заспало,
на кара-камен планина,
на сува рида без вода.
Ми поминали ајдуци,
гунчето му го украле,
ај, гунчето му го украле,
в меана му го продале.
В меана му го продале,
за бела луда ракија,
ај, за бела лута ракија,
за рујно вино црвено.
Ако му го зеле гунчето,
нека ми е живо момчето.
Ако му го зеле гунчето,
нека ми е живо момчето.