|
ДЪРЖАВИ, НЕПРИЗНАВАЩИ НАЦИОНАЛНИЯ ИДЕНТИТЕТ НА МАКЕДОНСКИЯ НАРОД, НЯМАТ МЯСТО В ЕВРОСЪЮЗА |
ЩЕ БЪДЕ ЛИ БЪЛГАРИЯ ЕВРОПЕЙСКА ДЪРЖАВА, ИЛИ ЩЕ ПРОДЪЛЖИ ДА БЪЛНУВА ЗА САНСТЕФАНО!? |
ЯН ПИРИНСКИ
Известна е непрекъсната недалновидна антимакедонска пропаганда в България. Тя е закодирана здраво в българската национална доктрина. Тя не се крие, напротив - тя алармира и зове! За какво? Против кого? Против Македония? Тръби, че македонска нация, народ, език, култура, история няма. Всичко, което днес те наричат БЮРМ, било творба на Коминтерна. Има географска Македония, която изцяло е населена с българи. Всичко там трябва да бъде българско. Който в Македония мисли иначе - е враг на България. Толкоз!

Ако българскияТ народ, българските граждани изберат личности, които достойно да прилагат и утвърждават европейските идеи и принципи във всички области на държавния, стопанския и културния живот на страната, държавни дейци, които милеят отношения между съседите да се развиват също с европейски норми и манталитет, смятаме, че тогава може да има истински приятелски и добросъседски отношения между Република България и Република Македония. |
|
|
|
|
|
Исторически истини от български учени |
ЦАР ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ |
д-р Гаврил Кацаров
(Продолжува од минатиот број)
Най-после, новоспечелените средства Филип добил възможност да си набавя и наемници. Ако вземем предвид, че новата му военна организация не била още закрепнала, че войниците му не са били още добре подготвени, ще разберем, че помощта на наемниците не е била без значение за успешното водене на войните му. Но има и друго. Своето злато Филип щедро изразходвал, за да си печели приятели в Елада и да разширява политическото си влияние. Той напълнил Елада с предатели, казва Диодор (или по-добре, неговият извор), защото „златото у гърците имало особено хубав звънтеж” (Керст). На Филипа се приписва изречението, че всяка крепост, в която може да се качи натоварено със злато магаре, лесно се превзема. |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
И по Брисел, Брисел |
НЕМА КРАТОК ПАТ ДО ЕВРОПА |
Проф. Димитар Мирчев
Помина и европската недела на проширување. Некаде со триумф и задоволство, некаде со честитки, славеничко одбележување, но и со скепса и неизвесност, понекаде и со отпор и одбивање. Во Загреб славење и достоинствено одбележување. Граничните премини кон Унијата, односно Словенија и Унгарија се отвораат, веќе нема граници. Па, сепак, следниот ден - протести и црни знамиња во многу хрватски градови. Губење дел од суверенитетот? Подигнување на цените, даноците повисоки, очекуван наплив на европски фирми што ќе ги загрозат домашните? |
|
|
|
|
Интервју со Mихајло Миноски, професор по историја |
ИСТОРИЈАТА СЕ ПОВТОРУВА, МАКЕДОНИЈА Е ПОД ЖЕСТОК МЕЃУНАРОДЕН ПРИТИСОК |
(Преземено од МКД)
Сто години од потпишувањето на Букурешкиот договор – договор меѓу завојуваните страни во Втората балканска војна, со кој Србија, Грција и Бугарија, со помош на големите сили, ја поделија Македонија и ú ја скроија судбината која ја живее до ден-денес, македонскиот народ повторно е исправен пред големо искушение. Професорот по историја Михајло Миноски, кој долги години го проучува овој период од македонската историја, вели дека во историјата нема случајности и дека таму сé е поврзано.

Миноски во интервјуто зборува за интересите на соседните земји и на големите сили на почетокот на 20 век, но и за импликациите од тој период кои денеска ги живее македонскиот народ. Миноски, исто така, зборува и за тоа што се крие за барањето на Бугарија за потпишување договор за добрососедство, како и за албанско-бугарските и грчко-бугарските релации во однос на Македонија. |
|
|
|
|
|
|
Писмо од македонци од 1905 до Европа: |
ГРЦИТЕ ИЗВРШИЈА УЖАСИ НЕЧУЕНИ ВО СВЕТСКАТА ИСТОРИЈА |
(Преземено од МКД)
„Ние, целото население, апелираме до човекољубивата и хумана Европа, апелираме до цивилизацијата, која, веруваме, не може да најде поварварски сцени, достојни на средните векови, апелираме до европското јавно мнение, апелираме и до целата природа и до сите покровители на поробените народи и гласно изјавуваме дека и ние сакаме човечки живот и човечки права или смрт!“

Овие пораки не се напишани сега, по уште едната срамна одлука на европската администрација во однос на Македонија. Во овие пораки Македонци се жалат на однесувањето на Европа, на цивилизираните земји што го толерираа ваквото однесување на Грците. Во 1905 година! |
|
|
|
|
Двусмислена публикация |
И ПОЛУИСТИНАТА В ПОМОЩ НА ЛЪЖАТА |
Д.и.н. СТОЙКО СТОЙКОВ
(Продолжува од минатиот број)
Да мина и на третото „доказателство”. Става дума за възраженията, написани от адвокатите или от самите подсъдими, след като им е представен обвинителният акт, като в тези възражения те освен своето становище по обвинението посочват и свидетели, които биха могли да докажат някои неща в тяхна полза.

Такова колективно възражение е направил и адвокат Петър Попзлатев от името на всичките си клиенти: Трайчо Костов, Никола Стоянов, Костадинка Зафирова, Нина Петрова Румина, Стоян Захариев Христов, Никола Вапцаров. Двама от тях, които са македонци, се позовават на българската карта. Едната е рускиня (Румина), а тримата останали са българи, като Костов и Стоянов въобще не се позовават на това, че са българи, а Стоян Христов иска свидетел, който да докаже, „че аз всякога съм бил разумен и здрав родолюбец, привързан към държавата” и „всякога с уважение съм се отнасял към всички институти на държавата, готов да им служа с всички жертви” (обаче също не се позовава на това, че е българин, а само се прави на националист). |
|
|
|
|
|
|
|
|
НАРОДНА ВОЛЈА
|