Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Когато фактите говорят, ”ветропоказателите” стават за смях!

С БАСНИ СРЕЩУ ИСТИНАТА, СЪС СТРАХ СРЕЩУ ПРАВОТО

Самуил Ратевски
(Продолжува од минатиот број)



Македония, от една страна, е твърде малка за Великите сили, а от друга - никоя от тях не намира свой специален интерес в нейното създаване (както Италия и Австро-Унгария намират по отношение на също така малката Албания). Великите сили вече са инвестирали много в създадените преди това държави и предпочитат да инвестират в тяхното разширение, отклкото в една нова и малка държава. И така, стремежите на македонците за своя нация и дръжава остават без подкрепа и спонсорство.

Какво е реалното значение на спонсорството – не е ли могло и без него. Достатъчно би било да посочим, че без закрилата и застъпничеството на Великите сили нямаше да може да се създаде нито Сръбия, нито Гърция. В българския случай това е още по-видно, защото България беше директно създадена от Русия. Турция и в най-трудното си положение е била, а и до днес е достатъчно силна, за да смаже едно неподкрепяно отвън национално движение. Виждаме това много ясно в безнадеждната борба на 25-милионния кюрдски народ.

Но подкрепата е важна не само за създаването на държавата, а и на нацията. Спонсорството се изразява не само в директно даване на пари, а също и в създаването на идеи за съществуването или несъществуването на отделна нация, написването на тяхна история, даването на пропагандна, дипломатическа и политическа подкрепа. Да илюстрирам накратко с българския пример.

Голяма част от българските възрожденци получават обучението си в Русия, често със стипендия от някоя руска институция. Руската, румънската и сръбската подкрепа за издаването на редица български книги е добре известна. Големи помощи получават в книги, материали и пари и редица български училища и общини. Съществена е подкрепата на външни фактори и за издаването на български вестници и списания. Първото българско периодическо списание е дело на протестантски мисионери и се финансира отвън. Протестантската и католическата пропаганда подтикват и финансират извършването на превод на Библията на български език. Окуражаването, съветването на хората и осигуряваната закрила пред турските власти от страна на руските консули играе важна роля в борбата на българските националисти срещу гръцките. Ролята на руската дипломация във финалния етап на църковните борби, а на католическата пропаганда – във всичките й етапи, играе огромна роля за създаването на Екзархията. Наратко казано, без външна помощ нито Екзархия щеше да има, нито българска държава, поне не през 19. век. Нямаше да ги има и почти всички, ако не и всички български вестници и повечето книги. Днес нямаше да има много, нещакоито да цитират историците, и може би още щеше да е актуална темата, съществува ли българска нация, или не.

Ако се върнем още по-назад, в зората на зараждането на българската идея, ще видим, че отново съдбоносна е ролята на външния фактор. Както вече писах по-рано, през Средновековието не е написана история на България. До голяма степен, защото през Средновековието България не е била нещо монолитно и единно, за да се опише, а е представлявала няколко различни опита да се създаде мултиетническо царство по подобие на византийското - опити, направени по различно време, по различни причини, от етнически различни елити, а не от въображаем български народ. Първата история на България е дело не на местен човек, а на католическия абат - дубровчанина Мавро Орбини, и е част от прочутото му дело “Царството на славяните” („Il Regno degli Slavi“), публикувано през 1601 г. в италианския град Пезаро. Книгата е написана на латински, а по заповед на Петър Велики през 1722 г. преведена на руски, което я прави достъпна за славяноезичните автори (сред тях ще бъде и Паисий). През същата 1601 г. в Чипровци се ражда Петър Бакшевич, който учи в католическия манастир в Анкона, Италия, където се запознава с „Царството на славяните“ на Орбини. От нея и от други католически автори от това време черпи идеята за това, че има държава, наречена България, със своя история, исвой народ и по-късно вече католическият архиепископ на София застъпва това в няколко свои доклада и анализа за нуждите на католическата пропаганда. (Т.е. наученото при тях им го връща като вид потвърждение). По това време се оказва и под силно влияние на новия подход в историографията на кардинала и библиотекара на Ватикана - Цезар Бароний, според който църковната история е история на народи (в който възглед можем да видим един от ранните повеи на национализма) и който възглед е бил възприет от Конгрегацията за проповядване на вярата, до която са адресирани и трудовете на Бакшевич. Той написва следните текстове: “Описание на царство България” (1640), “Кога и как маркоманите (моравите) приеха Христовата вяра”, „История на София”, „История на Охрид“, „История на Призрен и сръбската епископия“ и една „История на България“ (към края на века). Последният е според собствените му думи „една история на католиците“, в която „не мисля да обхвана всичко, а смятам да изясня някои само неща, да разпръсна заблудите, разпространявани необмислено от други, да защитя древността на католическата вяра и управлението на църквата в тези области, да разкажа как се установи на това място общността на Серафическия институт...“ Този текст се третира от някои като първа българска история. Неговите описания на България обаче не се базират на самосъзнанието на населението, а на свободни конструкции от различни книги и извори (той самият така и не посещава Македония например, но това не му пречи да я включи в България). От „История на маркоманите“ е видно, че е смятал, че има една обща славянска нация и че „моравите и българите“ имат един „майчин език“. Претенциите му за максимална големина на въображаемото българско царство и споровете му със сръбския католически клир са породени от така познатите ни от по-късно боричкания за национална и държавна максималност – католическите водачи, вперили очи в Австрия, се надяват, че ще бъдат създадени съответни държави на Балканите и се карат кой да получи повече, позовавайки се на удобни исторически източници. „История на Охрид” и „История на Призрен” са написани именно с тази цел, защото, за разочарование на Бакшевич и на днешните български националисти католиците били убедени, че Охрид е в Сърбия. В същато положение е и друг чипровски католик - Петър Парчевич (1612 – 1674 г.), също учил в Италия и станал епископ и дори барон. Днес според някои това било началото на българското Възраждане, докато всъщност в тяхно лице виждаме внасянето на родената в чужбина идея, че има България и българи, чрез чужда пропаганда на Балканите. Зад тази пропаганда и идеите за България стоят опитите на Австрия да се разшири на Балканите по това време. Младите католици от Чипровци и други съседни места всъщност научават, че са българи по време на образованието си в Италия или пък в родния си край от католическата пропаганда. Последната ги класифицира като българи на базата на свое тълкувание на миналото, а не на базите на тяхното самосъзнание. Това се оказва несбъднало се „възраждане“ защото австрйските планове не успяват, католическата пропаганда е ограничена и съответно „българските възрожденци“ пресъхват, няма пари и помощ – няма музика, няма нация, няма нищо...

От Орбини и Бароний черпи по-късно и другия набеден за „родоначалник“ на българското Възраждане - Паисий Хилендарски, чиято „История” се базира почти изцяло на трудовете на тези двама автори. На същата основа стъпва и сръбският възрожденец с баща от Видин Йован Раич (иначе възпитаник на йезуитска и след това протестантска гимназия в Унгария, а завършил богословие в Киево-Моглянската академия), който през 1795 г. издава известното си дело „История разных славенских народов найпаче болгар, хорватов и сербов“, веднага преведено и на руски, което е далеч по-важно от Паисиевата история, защото, докато последната е почти неизвестна на българските възрожденци, мнозина от тях учат какво е това България и българи от книгата на Раич. Иречек твърди, че Раич се е познавал с Паисий и вероятно го е вдъхновил да пише неговата история (Иречек, Константин. История на българите. С., 1978, с. 554), други пък твърдят, че дори го е посъветвал да се запознае с руското издание на Орбини.

Така на тази проникваща пред 17. век от запад идея за наличието на нещо, наричано българи, през 19. век се додава и идейна „инжекция“ откъм Русия – чрез книгите на украинеца Юрий Венелин, който провъзгласява и Аспаруховите българи за славяни. Мнозина български възрожденци научават, че са българи именно от него. Случаят с Васил Априлов, който от грък става българин след запознаването с книгите на Венелин, е един от най-известните.

Самите български възрожденци до създаването на България през 1878 г. така и не успяват да си изяснят какво точно е това българин, къде обитава, какви са му отликите и т.н. Мнозина са забелязали простичкия факт, че онази част от населението, която се повлиява от българската национална пропаганда, всъщност възприема понятието българин просто като друга дума за християнин. Вече бяха цитирани примерите на Захари Стоянов в това отношение, от които е видно, че българи е схващано като вяра и като друго име за християнска вяра (Захари Стоянов, Записки..., част 1, Априлското въстание http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=149&WorkID=4912&Level=3, Глава 5, Потъпкване на въстанието, http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=149&WorkID=6036&Level=3 (25.09.2011).

(Продължава в следващия брой)

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ Е МАКЕДОНЕЦ И ЗА ТОА НЕМА ПАЗАРЕЊЕ
Читај
САМО ЕДНА Е ВО СВЕТОТ НА НАРОДИТЕ И ДРЖАВИТЕ – НАШАТА ДРЖАВА МАКЕДОНИЈА!
Читај
МАКЕДОНЦИТЕ ПРАЗНУВАХА 116 ГОДИНИ ОТ ИЛИНДЕНСКАТА ЕПОПЕЯ
Читај



Кон читателите на вестникот

П О П Р А В К А

Во минатиот број на весникот во материјалот посветен на Националната конференција на ОМО „Илинден“ - ПИРИН е допуштена ненамерна грешка. Имено г-нот Александар Поповски, кој ја поздрави конференцијата е представник на Здружението на Македонците од Егејскиот дел на Македонија, а не нa Заедницата на Македонците од Егејскиот дел на Македонија. Им се извинуваме на г-нот Поповски и на читателите на весникот за ова ненамерна грешка.




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting