Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Кратки размисли

ЗАДУШЕНАТА ИСТИНА

Гоце Йонков


„КОАЛИЦИЯТА” България – Гърция с всички възможни средства пречи на Република Македония по пътя й към Европейския съюз. Главна движеща сила на този процес са историци и националисти. Те не се свенят да фалшифицират или най-малкото да скриват исторически събития, за да се правят на велики или да начесват националистическата си краста, като ламтят да налапат и малкото парче от Македония, което все още не е станало жертва на агресията на комшиите си.

А че не са прави, личи само от един очевиден факт. Те не търсят и не търпят различно или пък противоположно мнение на тяхното. Каквото кажат – лъжа, измама, измислица, фалшификация или каквато и да било мърсотия – се приема за свещена истина. Никой няма право да го оспорва! По-точно – на никого не се дава възможност да го оспорва с разумни доводи. И това ако не е терор, здраве му кажи! Срещу нас, македонците в България, се прилага социалистическият принцип: всеки има пълната свобода да мисли и да говори това, което му се разрешава!

Ако разгърнем непредубедено страниците на историята, ще видим, че още в началото на ХIX век има сведения, че македонците се борят за своята Македония. С перо, слово и оръжие! Но за това в България се мълчи. За македонския стремеж за свобода и самостоятелност говори още Петко Славейков (този, който казва с горчилка за своя народ: „Не сме народ! Не сме народ, а мърша!”). След като българските националисти проумяха, че не могат да се преборят с македонците чрез сила, тръгнаха по други пътища. Да побългаряват всичко: песните на Македония станаха български; територията й се оказа българска; самите македонци един ден осъмнаха като българи; въстанията се превърнаха в български; достойни македонски синове, родени и живели в Македония, дали живота си за своята Родина ( за Нея!) бяха направени българи; убийците на македонци – като чудовището Иван Михайлов – фактически се превърнаха в българоубийци: върховисти, пролели и македонска кръв, от лакеи на управници и деспоти станаха герои при демокрацията – патриоти, които и днес участват в управлението на България ( а как я управляват, вече и слепите виждат!); разбра се по неведом начин, че водите и въздухът над Македония са български; разни научни институти и гламавци с научни титли откриха, че вятърът, който духа над Македония, е с български корени. И така цели епохи – чак до XXI век! Срамота! И наглост!

Казвам го, защото, да отричаш един етнос в собствената си страна, е именно цинична наглост. Македонците в България искаме само обикновени човешки права, но нямаме право на тях. Отричане, мачкане, морално унищожение – това е българската политика спрямо едно честно, работливо и лоялно малцинство, завоювано от България преди сто години. И вместо българските политици да се замислят защо България твърдо и неотклонно върви все към дъното, хвърлят огромни средства и усилия, за да бъдат на нож с Македония и македонците, които никак не желаят това. Радиостанции, вестници, телевизии използват всички позволени и непозволени средства да ни ругаят, да ни се подиграват, да се опитват да ни заличат от света. Без да ни се дава думата, за да се защитим! Даде ли ни се думата, много български историци и националисти ще се ухапят там, където не трябва, и ще бъдат принудени да замълчат.

Защо в България не се издаде книгата „За македонските работи” на Крсте Мисирков? Нали е писана в България, издадена е в България, иззета и конфискувана е в България и пак тук е изгорена още през 1903 г.! Защото е опасна! Говори се за Македония и е написана на македонски език. Да, на същия този език, за който български историци и националисти лаят, че е създаден изкуствено след края на Втората световна война. Защо не се припомнят и цитират думите на Мерсия Макдермот, че българските върховисти ще изиграят злокобна роля в македонското освободително дело, казани още преди Илинденското въстание? Защо в книгата на една писачка за Никола Вапцаров, в която се помества стихотворението му „Земя” – без да има никакъв знак за това! – са пропуснати редовете:

Над мойта земя
в небето
опира
Пирин.
И мурите в буря
илинденски
приказки пеят,
над Охрид лазура е
толкоз просторен и син,
а още надоле
е светлия бряг на Егея.

Отговорът е простичък: за да се направи Н. Вапцаров българин.

Защо в книга, озаглавена „Поезия”, пак за Н. Вапцаров, носеща надпис „Училищна библиотека”, липсва последният ред на посоченото вече стихотворение „Земя”:

„По Беласица телени мрежи...”

Ами отговорът и тук е ясен: телените мрежи по Беласица минават през сърцето на Македония, поставени там и от български, и от гръцки ръце под благосклонния поглед на други балкански съседи и с благословията на тази Европа, която сега се прави на голяма поклонничка на някакви каузи, които не са еднакви за всички...

Следва мълчание. Само на това имаме право в България. На проклето мълчание, на страх и на подчинение. На безсловесност!

И сега идва нова мода. Български националисти и някои историци надигат глас, че спъвайки Македония по пътя към Европейския съюз, правят това в името на разбирателството, на добросъседството, на бъдещето на континента. Подлостта няма и никога не е имала граници. А шовинистическата подлост е още по-необятна. И тя иска само едно: Македония и македонците да се откажат от своята идентичност, от своята история, от древната си и нова култура, от бъдещето си. Това иска и добрият приятел на България – Гърция. Като че ли живеят в ХI, а не в ХХI век. Чудовищно!

Както е чудовищно и да се мълчи за призива на въстаниците илинденци от Крушево, в който между другото се говори против царизма като явление и се издига лозунгът „За автономна Македония!”. Ако това въстание беше на българи, те не биха ли издигнали лозунги за царя, след като България по това време е княжество с амбиция да стане царство, и не биха ли призовали за присъединяване към отечеството!? Ясно е, че това въстание е македонско, разгаря се на територията на Македония и се води за свободата на Македония. А ролята на България в него е зловеща и само допринася за проливане на много македонска кръв, за опожаряване на много македонски села и църкви, за много болка, за страданията на много македонски сираци и хиляди прокудени от родните им огнища. Това е друго лице на подлостта, за която стана вече дума!

Безчовечно и чудовищно е и когато се нарича освобождение окупацията на Македония през Втората световна война. И да се оправдава фашисткото варварство по отношение на евреите с дреболия, че било сбъркано логото на някакъв си вагон. Сбъркано е нещо в главите на някои индивиди, но... здравеопазването в България е болно, лекарствата са скъпи... А именно такива индивиди твърдят, че македонците са наричали българския народ фашистки, и му приписвали престъпления, които той не е извършил. Подла лъжа! Ние, македонците, никога не сме твърдели нещо подобно, а сме разобличавали българския фашизъм и българските фашистки управници, от които българският народ и днес се срамува! Още повече, че и ние (независимо дали искаме, или не) сме частица от народа на България, наред с много други етноси! Но зад тази пушилка и параден шум лека, полека, неусетно се надига сянката на неофашизма в България и това вече е опасно. Много опасно. И не само за македонците!

А исках просто да кажа, че има хора в България, които ги е страх, ама страшен страх ги тресе, да не би да се признае, че има македонско малцинство в България, ако се даде възможност някой да разобличава лъжите, станали вече държавна политика, да спори в името на правдата. Още древните са казали, че в спора се ражда истината. Но на нас, македонците, не ни се дава право и възможност нито за спор, нито за мнение, нито за изказване, нито за доказване на каквото и да било. И е жалко, ама много жалко, когато някоя телевизия или отделно предаване в безсилието си да си запълнят времето, се захващат с измислени теми за Македония и македонците и злобата и омразата им карат дори екранът да се черви от срам. Или пък, когато се съберат 5-6 празни глави в някое студио, да бърборят пак против всичко македонско, и се виждат напъните им да се състезават в тъпоумие, и започват да се навиват, да се навиват, да се навиват с омраза, злоба и завист. И докъде ще ги доведат те? Ами... до под дъното на дъното! Жалко!

И се питам кои са по-зле: дали македонците, които вярват в по-добри дни, или тези, които живеят сред диви кошмари от измислена македонска опасност и се реят някъде из миналите векове, без да виждат и да вярват в бъдещето, без да работят за него. Вие как мислите?

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај



На специална церемония Стойко Стойков

ОФИЦИАЛНО ПОЛУЧИ ТИТЛАТА “ДОКТОР НА ИСТОРИЧЕСКИТЕ НАУКИ”

На 12 юни т.г. в тържествената зала на ректората на университета „Св. Кирил и Методий” в Скопие зам-редакторът на вестник “Народна воля” Стойко Стойков на специална церемония получи докторската си диплома, с което вече съвсем официално получава титлата „Доктор на историческите науки”. Както “Народна воля” вече писа, Стойков защити докторантура на 17 януари тази година. На церемонията бяха номинирани 13 нови доктори на науките. Стойков бе представен от декана на Философския факултет - проф. д-р Горан Айдински, а дипломата му бе връчена от ректора на университета д-р Велимир Стойковски. На церемонията присъстваха членове на семейството и приятели.



Както вече вестник “Народна воля” съобщи, подготвя се сборник с материали (документи и спомени) на македонци, пострадали по времето на комунизма. Ако решите да оставите в историята болката си от това, че сте били и сте македонци, обадете се на телефон 0887975531, за да научите как да бъдете включени в книгата. Тя вече се оформя. Побързайте!

От съставителя на сборника


Нова книга



Излизе от печат дългоочакваното издание на спомените на известния анархист революционер и борец за освобождението на Македония Петър Манджуков -
“Предвестници на бурята”
Той е един от групата на легендарните „гемиджии“ - солунските атентатори, организирали най-големия на Балканите акт срещу символите на турския и европейския империализъм през пролетта на 1903 г. Манджуков е увлекателен разказвач, оставил безценни свидетелства за времето, културата, политиката, хората и техните борби.
Спомените си Манджуков пише между 1946 и 1959 година. По-късно той ги изпраща нелегално в Париж.
Книгата е с формат: 165 х 235 мм, с 603 страници и струва 15 лева.

За контакти: в-к. “Народна воля”, тел: (073) 88 63 36.



ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting