Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Исторически истини от български учени - История на Македония до 336 година преди Христа

ЦАР ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ

д-р Гаврил Кацаров
(Продолжува од минатиот број)



Първата неотложима задача на Филип била, както видяхме, да спре нахлуванията и грабежите на северните и западните съседи на Македония. За да бъде спокоен откъм юг, додето извърши тая задача, Филип поискал да се примири с Атина. Пленените при поражението на Аргея атинци той пуснал без откуп и дори им върнал всичко, което изгубили в похода си. След това проводил в Атина пратеници с писмо, в което предлагал мир, като се отказвал от Амфипол и дори изявявал готовност да се съюзи с атинците и да поднови приятелските отношения, които поддържал с тях баща му Аминта.

Атинците попаднали в поставената от Филип примка - те пратили пратеници да водят преговори, при които се съгласили, Филип да помогне на атинците да вземат Амфипол, в замяна на което те му обещали Пидна. Пратениците се върнали и доложили за станалото само на съвета, а не и на народа, за да не се научат пиднейците, че били позорно предадени от Атина.

Сега Филип могъл да се обърне спокойно против северните си неприятели. Пеонците, чийто цар току-що умрял, били разбити от Филипа и принудени да признаят върховната му власт. След това Филип се обърнал против илирийците, у които тогава царувал Бардилис. Според Диодора, Филип разполагал със 10000 пехота и 600 конника; същите сили почти имал и Бардилис. Преди сражението последният предложил мир на Филип въз основа на статуквото. Ала Филип не могъл да се съгласи да остави цяла западна Македония в ръцете на илирийците. Понеже Бардилис отказал да върне тая област, спорът трябвало да се реши с оръжие. Илирийците се сражавали храбро и упорито; сам царят, макар 90-годишен, се бил на кон начело на войниците си; но Филип успял да ги разбие с флангово нападение. Диодор съобщава, че паднали 7 000 илирийци, което ще да е преувеличено. Илирийците отстъпили Филип цялата македонска област, източно от Охридското езеро, която те били завладели по-рано - занапред това езеро станало граница между Илирия и Македония (358 г. пр. Хр.) С тая победа Филип изведнъж създал на Македония такова положение, каквото тя нямала от времето на Архелая.

Като осигурил гърба си, Филип пристъпил към втората си задача: да покори елинските градове по македоно-тракийския бряг и да излезе на морето. Амфиполитяните били настроени неприятелски към Филипа (Diod. ХVI 8). Последният ги изненадал и обсадил града. Амфиполитяните веднага изпратили пратеници (Хиеракс и Стратокл) в Атина и предложили да се покорят на атинците, стига само да им пратят помощ против Филип. И олинтийците, които разбрали каква опасност ги заплашва от засилена Македония, която те по-рано презирали, поискали да се споразумеят с Атина. Ала Филип писал на атинците, че според тайния договор, той, ако превземе града, ще им го предаде. Атинците, осланяйки се на това, изпратили пълководеца си Хареса вместо в Македония, към Хелеспонта, за да води война с тракийския цар Керсоблепт. Македонците скоро превзели града, който се бранел отчаяно (357 г.). Филип сега, хвърлил маската: той не предал града на атинците, прогонил оттам политическите си противници и се помъчил да спечели с благодеяния доброто разположение на останалите граждани. За значението на Амфипол ние говорихме по-горе - освен че тая местност била извънредно плодородна, градът представял и една много важна стратегическа точка на тракийския бряг.

Атинците, разсърдени от поведението на Филипа, веднага му обявили война, която траяла до 346 г. пр. Хр. Но те не могли да изпратят значителна сила против него; вместо това те правели събрания, взимали решения и заплашвали Филипа. Напротив - последният действувал бързо и енергично. Той нападнал града Пинда и го превзел уж с помощта на предатели (зимата 357/6 г.). Мнозина от гражданите били избити. Но Филип умеел да печели не само с насилие. За да привлече на своя страна Олинт, който като глава на Халкидския съюз имал значение и могъл да стане опасен, ако се сдружел с Атина, той отстъпил на олинтийците гр. Антемунт и им обещал да им завоюва и Потидея, която била заета от атински клерухи (колонисти). Олинтийците, които смятали, че Македония не е толкова опасна колкото Атина и още не подозирали силата на Филипа и неговите планове, сключили с последния договор, с който двете страни се задължавали да водят война с Атина задружно, също и да не сключват мир с нея поотделно.

Тъкмо в това време, когато атинският стратег Харес се готвел да тръгне против Филипа, атинските съюзници Хиос, Родос, Кос отпаднали от Атина и се съюзили с Мавсола Карийски и Византия. На Атина и се представила сега по-важна задача: да покори отново въстаналите съюзници. Това обстоятелство разпокъсало силите й и не дало възможност да води енергично борба с Филип.

Филип неотдавна бил сключил съюз с атинските клерухи в Потидея. Това обаче не му попречило да нападне града и да го превземе; атинската помощ, както обикновено, пристигнала късно. Филип пуснал атинските клерухи без откуп, останалите жители били продадени в робство, а областта на града била предадена на Олинт. Плутарх разказва, че Филип след превземането на града получил същевременно три приятни вести: че илирийците били разбити от пълководеца му Пармений в голямо сражение, че в олимпийските игри неговият кон спечелил победа и че жена му Олимпиада родила син – бъдещия Александър Велики. Предполага се, че сега олинтийците, опирайки се на съюза си с Филип, успели да разширят още повече своята съюзна област.

Със завземането на Амфипол Филип имал вече в ръката си ключа към Пангейската област. Скоро му се представил случай да стъпи здраво и в тая област, което имало решително значение за засилването на неговата мощ. Жителите на колонията К р е н и д и (Извори), основана ок. 359 г. от тасосци, притискани от тракийския цар (вероятно Кетрипор), който искал да изпъди гърците от тая златоносна област и да я завземе самичък, повикали на помощ Филипа.

(Продължава в следващия брой)

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај



На специална церемония Стойко Стойков

ОФИЦИАЛНО ПОЛУЧИ ТИТЛАТА “ДОКТОР НА ИСТОРИЧЕСКИТЕ НАУКИ”

На 12 юни т.г. в тържествената зала на ректората на университета „Св. Кирил и Методий” в Скопие зам-редакторът на вестник “Народна воля” Стойко Стойков на специална церемония получи докторската си диплома, с което вече съвсем официално получава титлата „Доктор на историческите науки”. Както “Народна воля” вече писа, Стойков защити докторантура на 17 януари тази година. На церемонията бяха номинирани 13 нови доктори на науките. Стойков бе представен от декана на Философския факултет - проф. д-р Горан Айдински, а дипломата му бе връчена от ректора на университета д-р Велимир Стойковски. На церемонията присъстваха членове на семейството и приятели.



Както вече вестник “Народна воля” съобщи, подготвя се сборник с материали (документи и спомени) на македонци, пострадали по времето на комунизма. Ако решите да оставите в историята болката си от това, че сте били и сте македонци, обадете се на телефон 0887975531, за да научите как да бъдете включени в книгата. Тя вече се оформя. Побързайте!

От съставителя на сборника


Нова книга



Излизе от печат дългоочакваното издание на спомените на известния анархист революционер и борец за освобождението на Македония Петър Манджуков -
“Предвестници на бурята”
Той е един от групата на легендарните „гемиджии“ - солунските атентатори, организирали най-големия на Балканите акт срещу символите на турския и европейския империализъм през пролетта на 1903 г. Манджуков е увлекателен разказвач, оставил безценни свидетелства за времето, културата, политиката, хората и техните борби.
Спомените си Манджуков пише между 1946 и 1959 година. По-късно той ги изпраща нелегално в Париж.
Книгата е с формат: 165 х 235 мм, с 603 страници и струва 15 лева.

За контакти: в-к. “Народна воля”, тел: (073) 88 63 36.



ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting