Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Когато фактите говорят, ”ветропоказателите” стават за смях!

С БАСНИ СРЕЩУ ИСТИНАТА, СЪС СТРАХ СРЕЩУ ПРАВОТО

Самуил Ратевски
(Продолжува од минатиот број)



Признава се правото й на съществуване, макар като на нежелано дете, появило се по нещастно стечение на обстоятелствата. Но така възможностите за анулиране по някакъв начин на “аномалията” македонска нация крайно се затрудняват – децата са родени, късно е да се мисли за аборт. “По-добре” да се премахнат децата и да се унищожат документите за тяхното раждане - това е решението, което на практика е възприела България спрямо македонската нация днес. Компромисът, който предлагат по-благосклонните “мислители” в България, сега е не по-малко гнусен - да се убият всички деца (македонски малцинства) освен едно, което да се провъзгласи за невменяемо (Р Македония), и да се присвои тяхното наследство.

Но да се върнем към Новакович. След Сръбско-българската война от 1885 г. и сръбското поражение в нея, както и след като става ясно, че Австро-Унгария няма намерение да се отказва от Босна и Херцеговина, Сърбия, чувствайки се застрашена от възможността да се окаже заобиколена от два далеч по-силни съседа, започва да търси начин да засили своето влияние в Македония. По същото това време, както споменах, и македонските национални дейци търсят подкрепа за своите стремежи. Така македонците и Сърбия се срещат. Това започва някъде през 1886 г. Така в първата половина на август 1886 г. македонците Наум Евро и Коста Групче в Белград се договарят със сръбското правителство за подкрепа на македонските стремления, като обещават като отстъпка, че във вестниците и книгите ще се пише на македонски език, който е по-близък до сръбския, отколкото до българския, и ще се прави реклама на Сърбия. Както обяснява Темко Попов в цитираното писмо до Деспот Баджович, идеята на съпротивата в Македония срещу българския национален натиск по това време е да се пише на македонско наречие, като думите, които ги няма в него, да се вземат назаем от сръбския вместо от българския език (Документи 278, 279). Новакович в 1887 г. обяснява опита на Групче и Евро да получат право на издаване на македонски вестник в Цариград - така ще се издава един литературен седмичен или двуседмичен вестник на македонски диалект, който да публикува по нещо и на сръбски, и в който македонският диалект ще клони към сръбския, заемайки все повече чисто сръбски.“ Заплашени от настъплението на българския национализъм, за момент изглежда, че интересите на македонските националисти и на сръбската държава като че ли съвпадат. Това се оказва обаче краткотрайна илюзия. Притиснати от обстоятелствата, македонците се принуждават да правят отстъпки и да обещават различни неща само и само да получат подкрепа, но така и не получават такава.

Да се върнем към думите на Новакович, казани три години по-късно – през 1889 г. (!) Какво всъщност казва той? Няма нито намек за това, че нещо трябва да се създава, измисля и т.н. Напротив – много ясно е казано, че македонското национално съзнание, стремление – “македонизмът” - съществува. А и как иначе? Нали видяхме от множество ясни свидетелства, че това явление е регистрирано в историческите извори десетилетия по-рано. Това, което предлага Новакович, е то да бъде превърнато в съюзник на сръбските интереси. Много важна и пренебрегвана е неговата констатация, че това съзнание и стремление е в състояние да изтласка богато подкрепяната с пари българска пропаганда в Македония. Идеята е Сърбия да подкрепи финансово и дипломатически стремленията на голяма част от македонската интелигенция за свой език, т.е. реално да направи същото, което по-рано е правила по отношение на българския национализъм, който е подкрепяла с пари, дипломатическа помощ, стипендии, книги, обучение на българските революционери, предоставянето на територията си като база и т.н. Разбира се, днес никой историк в България не си и помисля да каже, че по този начин Сърбия измисля българската нация. Нито пък да каже, че българската нация е рожба на Сърбия? А реално Сърбия дава подкрепа на българския национализъм в несравнимо по-голяма степен, отколкото прави това за македонския. Сръбската “подкрепа” за “македонизма” трае само няколко години, при това е доста скромна, непоследователна и никога докрай искрена. Дори и в годината, когато пише цитираните си думи, Новакович говори за “всички сръбски племена в Турция”. През 1888 г. той предлага издаването на “специален Македонски буквар за училищата в Македония, който би трябвало да се подготви специално за разширяването на сръбската писменост и сръбския език в Македония”. Ухажването на “македонизма” не отива далече и трае, както се казва, ден до пладне, без никаква съществена помощ да бъде оказана на македонците. На практика нищо конкретно не е направено. Нещата остават главно на ниво планове за помощ и празни обещания от сръбска страна, а от македонска - на чакане на подкрепа. Акциите, които македонците предприемат, са самостоятелни, без реална сръбска помощ. Сръбската страна няма за цел наистина да подкрепи стремленията на македонците, а само да намери път към душите им. “Македонизмът” се оказва неподходящ за целта. Така целите на македонците и сърбите се оказват различни. Както тъжно констатира във вече цитираното си писмо Темко Попов, македонците нямат свои филолози, за да съставят граматика и учебници на македонски език, а и няма сръбски безпристрастни учени, които да познават македонските диалекти и да са научно безпристрастни, а не водени от сляп патриотизъм “вместо да составеет македонски учебници, да сочинует чисто српски” (Документи 279). Сърбия бързо разчита голямата грешка в плана, съдържащ се в цитираните мисли на Новакович. Ако “македонизмът” е в състояние с малко помощ да изтласка българската пропаганда, която Новакович признава, че е далеч по-силна от сръбската, то същият няма да има никакви проблеми да се отърве след това и от сръбската. Създаването на отделна македонска държава, макар и по-добър вариант за Сърбия от падането на Македония в българска власт, все пак не й носи нищо конкретно, т.е. Сърбия трябва да дава пари за нищо. Ето защо сърбите бързо се връщат към по-конкрентия си план – засилване на сръбската пропаганда и подялба на Македония, при която, както правилно пресметнали, няма как да не им се падне някое парче.

Дали с тази подкрепа на македонските национални дейци Сърбия е преследвала свои държавни и национални интереси? Разбира се! Всяка държава постъпва така. Така е било и когато Сърбия е помагала на българите. Така е било и когато Русия финансирала българските възрожденци и революционери, надявайки се да създаде зависима от Русия държава на Балканите в близост до Босфора. И когато воюва и създава България, пак е така. И какво от това? Трябва ли да отречем българската нация по метода на българските историци?

Толкова за българския мит за сръбското “измисляне” на македонската нация...
И така, несъмнен факт е, че нито Новакович, нито сърбите са „измислили“ македонската нация. За Коминтерна дори не си струва да говорим. Факт е обаче, че македонското национално движение, макар несъмнено съществуващо и според свидетелството на Славейков, далеч не слабо и изолирано, а според това на Новакович - в състояние при известна помощ да изтласка богато финансираната българска пропаганда, все пак е много по-малко документирано и за него знаем много по-малко, отколкото за българската или други пропаганди при цялата им кекавост. Защо е така?

Както често се случва, причината е невероятно проста и прозаична. Възраждането струва пари – училища, книги, учители, вестници. Пари обикновено няма. Нужен е спонсор. И така стигаме до основната разлика между македонското национално движение и онова на сърби, гърци и българи – наличието на външен спонсор. Македония няма. Това ни довежда до два въпроса. Първо, защо другите имат, а Македония – не. И второ, какви са последиците от имането/нямането на споснсор.

Наличието на спонсор – инвеститор е в пряка зависимост от големината на националния проект. Когато се поставя въпросът за подялба на европейското налседство на султана през 17. и 18. век, съществуват множество проекти, които по принцип не включват създаване на държави като днешните. Най-често идеите са насочени към възкресяване на Византия. Не може да се каже, че България е била забравена, тъй като тя никога не е била помнена, за да може да се забрави. Както отбелязва големият френски балканист Бернар Лори, политиката на Австро-Унгария и Русия на Балканите в края на 18. и началото на 19. век на практика води до създаване на независими мюсюлмански, а не на християнски държави тук. Ангажираността на тези две държави във войната с Наполеон дава възможност на султана да се разправи със сепаратистите - видинския паша Пазвантоглу и Али паша Янински. Развитието на национализма в Европа обаче променя нещата и европейските интелектуалци започват да търсят „народите“ на Балканите, което пък подтиква и самите балканци към същото – да търсят своя народ. Политиката обаче не се води от идеали и наличието или отсъсствието на етничност не е определящо за подкрепата, която великите сили биха дали за създаването на една или друга държава на Балканите. Определящи са интересите на самите велики сили и надеждността на проекта. Освен това през 19. век в Европа е прието, че една нация, за да има право да съществува, трябва да е жизненоспособна, което на първо място включва това да бъде достатъчно голяма. Не случайно всички първи националисти на Балканите излизат с идеи и проекти за създаване на големи дръжави. Да се инвестира в стремежите на гръцките националисти и тяхната мегали идея, в сръбските и тяхната идея за една велика славянска държава на Балканите и накрая дори и в българските националисти и идеите им за създване на държава, обединяваща Централните и Източните Балкани, изглежда перспективно за Великите сили. Говорим за проекти за създаване на държави с плащ от 180 000 до 400 000 квадратни километра. След създаването на България обаче остава твърде малко турска територия на Балканите, за да може да се създаде приемлив за Великите сили самостоятелен проект. Както ще заяви много ясно Брейлсфорд през 1905 г., македонците са твърде малко, за да бъдат нация, въпреки че си имат родина и се борят за нея. Както още по-красноречиво ще заяви британския Форин офис в специален доклад за Македония в началото на 20-те години на 20. век, македонците имат всички белези за отделна националност, но не е в интерес на правителството на Нейно величество да покрепи създаването на македонска държава.

(Продължава в следващия брой)

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај



На специална церемония Стойко Стойков

ОФИЦИАЛНО ПОЛУЧИ ТИТЛАТА “ДОКТОР НА ИСТОРИЧЕСКИТЕ НАУКИ”

На 12 юни т.г. в тържествената зала на ректората на университета „Св. Кирил и Методий” в Скопие зам-редакторът на вестник “Народна воля” Стойко Стойков на специална церемония получи докторската си диплома, с което вече съвсем официално получава титлата „Доктор на историческите науки”. Както “Народна воля” вече писа, Стойков защити докторантура на 17 януари тази година. На церемонията бяха номинирани 13 нови доктори на науките. Стойков бе представен от декана на Философския факултет - проф. д-р Горан Айдински, а дипломата му бе връчена от ректора на университета д-р Велимир Стойковски. На церемонията присъстваха членове на семейството и приятели.



Както вече вестник “Народна воля” съобщи, подготвя се сборник с материали (документи и спомени) на македонци, пострадали по времето на комунизма. Ако решите да оставите в историята болката си от това, че сте били и сте македонци, обадете се на телефон 0887975531, за да научите как да бъдете включени в книгата. Тя вече се оформя. Побързайте!

От съставителя на сборника


Нова книга



Излизе от печат дългоочакваното издание на спомените на известния анархист революционер и борец за освобождението на Македония Петър Манджуков -
“Предвестници на бурята”
Той е един от групата на легендарните „гемиджии“ - солунските атентатори, организирали най-големия на Балканите акт срещу символите на турския и европейския империализъм през пролетта на 1903 г. Манджуков е увлекателен разказвач, оставил безценни свидетелства за времето, културата, политиката, хората и техните борби.
Спомените си Манджуков пише между 1946 и 1959 година. По-късно той ги изпраща нелегално в Париж.
Книгата е с формат: 165 х 235 мм, с 603 страници и струва 15 лева.

За контакти: в-к. “Народна воля”, тел: (073) 88 63 36.



ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting