Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Пръчки, съчки и... тояги!

КЪДЕ Е МЯСТОТО НА ЛЕГЕНДИТЕ

СТАНИМИР КОВАЧЕВ


В брой 5 от месец май т. г вестник „Народна воля” помести редове за един мит в българската история. Искам да отбележа, че в редица исторически книги авторите съчиняват, каквото си искат. Пишат, пишат, пишат и стигат до някакво бяло петно в миналото. Вместо да признаят това, съчинителите слагат някакви думи (като „най-вероятно”, „можем да предположим”, „възможно е да е станало”, „по всяка вероятност”, „може би” или нещо от този род), приемат ги за истина и вече, взели ги за основа, продължават да трупат върху тях лъжа подир лъжа.

Сега в конкретния случай ще си позволя да цитирам (в подкрепа на гореказаното) няколко реда от книгата на Иван Петрински „Истинската история на България”:
”FASCIA – FASCIO – ФАШИЗЪМ

Известната картина на Д. Гюдженов „Кубрат и синовете му” (1926 г. , днес собственост на Националната художествена галерия), позната още от учебниците по история, може да остави погрешно впечатление. Всъщност Теофан Изповедник пише в своята „Летопис” само: „Той (Кубрат) оставил петима синове и им завещал по никакъв начин да не се отделят един от друг и да живеят заедно, за да владеят те навсякъде и да не робуват на друг народ.” Няма сноп с пръчки, няма юнашки напъни, няма съчки за огрев.

„Пришиването” на популярния и поучителен полулегендарен – полуприказен разказ за снопа с пръчки към ранната история на прабългарите бележи началото на неспирния политико-научен интерес към тях, на активната им експлоатация за злободневно-идеологически цели. Особена известност легендата придобива през 20-те години на ХХ век покрай масираното й използване за нуждите на новосъздаващата се, първоначално в Италия на Мусолини, фашистка идеология. Fascia ( лат. – сноп, връзка) е древният римски знак за власт – снопът пръчки с брадвичка между тях, който носят ликторите (телохранители и вестители на консулите, проторите и диктаторите в Древния Рим). След незначителна промяна в произнасянето фашио (итал. – Fascio) се превръща в основа на названието на идеологията, в символ по реверите на фашистките униформи.

Д. Гюдженов е сред най-обичаните български художници. Дори при крайно внимателно вглеждане във великолепните му исторически платна историците и археолозите трудно могат да имат значителни претенции въпреки огромния напредък в познанията ни. Картината му „Кубрат и синовете му” е отглас от времето на своето създаване. Само в изкуството легендите се чувстват уютно.”

И в посочената по-горе книга не се бяга от традицията: за Македония не се казва нищо интересно, създава се впечатлението, че тя е била пустинна земя – без хора и без живот, прабългарите проявяват „милост”, като я изпълват с люде, а македонците изчезват заедно с историята си, с културата, с фолклора – с всичко, което имат и което ги идентифицира, Македония става българска земя, населена с българи и т .н, и т. н. Нищо ново! Като със снопа с клечки...

В други книги има писано – и то много!- за един процес, наречен „побългаряване”. За това се сетих, като четях горните редове за Кубрат и синовете му, а в съзнанието ми изплува един спомен.

Беше в зората на телевизията (българската), т. е. някъде в самото начало на 60-те години на миналия век. Излъчваха някаква норвежка приказка : една вечер възрастна жена изпраща синовете си по широкия свят, за да си търсят късмета, и преди да тръгнат, им дава да счупят по едно клонче. Следва снопът със съчки и т. н.

Интересно е, че за пра-прабългарите се знае всичко: кога са си лягали вечер, кога са ставали от сън, с какво са се хранили, какво са си говорили мъжете с жените в семейството, какво са сънували нощем, имало ли е изневери, как са изобретили колелото, огъня, виното, ракията и киселото мляко, как са се чувствали в дъждовни дни, по колко пъти са си рязали ноктите, какви са били народните им песни, как са прониквали в тайните на медицината и т. н., и т. н. За много български историци няма тайни и неизвестности в историята, като се започне от около 500 милиона години преди новата ера, та се стигне до 500 века след новата ера... За тях вековете не хвърлят никъде тъма върху мислите, настроенията, делата и съдбите на хората, не заличават спомените за събития и епохи. Където липсва нещо, вече казах как се постъпва – няколко слова свързват известното, или пък каквото е нужно се побългарява и ... всичко е наред. Да им се неначуди човек! Но като червена линия през всичко изброено минава стремежът винаги да се отрича наличието на Македония и македонци, а там, където е невъзможно да се мине без тях, да се правят те гърци или върнали се от някъде прабългари (не е важно от къде!), или да се казва, че Македония е просто географска област. А щом е географска област, може да бъде населена кой с каквото си иска...

А още по-интересно е как виждат българските националисти и някои български историци бъдещето на „снопа”. Да се поразходим в областта на фантастиката и да предположим, че македонците се откажем от своята идентичност и приемем, че сме българи. Б-р-р-р-р! Какво ще стане? България ще процъфти ли!? Едва ли! Ще стане друго. И ние ще бъдем повлечени във въртопа от завист, омраза и злоба и ще поемем към дъното. И какво ще спечели Европа от всичко това? Ами... нищо. То и това заслужава за хитрото си безразличие, когато се унищожава един древен народ и мирна народност.

Ето защо си мисля, че към клечките, съчките и пръчките трябва да се прибави и някоя и друга връзка с ... тояги! Разбирате ме, нали? А много хора казват, че съм кротък човек. То животът какви ли не ни прави, без да ни пита! Само българи не може да ни направи!

   НАРОДНА ВОЛЈА
ОТЧАЯНИ ОПИТИ НА ДАНС, ВМРО И ПРОКУРАТУРА ДА СПРАТ ПРИЗНАВАНЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ СЕ БОРЕШЕ ПРОТИВ ВЕЛИКО-БУГАРСКИОТ ВРХОВИЗАМ
Читај
ВО БУГАРИЈА ПОСТОИ РЕПРЕСИЈА КОН МАКЕДОНЦИТЕ ЗА ДА НЕ ЈА ИСТАКНУВААТ СВОЈАТА МАКЕДОНСКА ПОСЕБНОСТ
Читај


IN MEMОRIAM



ДИМИТЪР МОСКОВ

На 01.05.2013 г. след краткотрайно боледуване в град Стамболийски почина Димитър Москов (роден през 1947 г.) - основател и активен деец на ОМО „Илинден” - ПИРИН. Димитър Москов бе член на ЦС на партията и като такъв се открояваше със своята активност, борбеност, инициативност и силен дух във всички мероприятия на ОМО „Илинден” - ПИРИН. Разпространяваше вестник „Народна воля”, „Македонски глас“ и македонска литература сред македонците в Пловдивско. Ранната му кончина е голяма загуба за неговото семейство, приятелите и за македонската кауза в България.
Отиде си един забележителен човек, патриот и приятел. Ние винаги ще помним неговите дела! Вечна му памет!

От Председателството и ЦС на ОМО „Илинден“-ПИРИН и редколегията на в. „Народна вола”



ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

 
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting