Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Двусмислена публикация

И ПОЛУИСТИНАТА В ПОМОЩ НА ЛЪЖАТА

СТОЙКО СТОЙКОВ
(Продолжува од минатиот број)



„За тях съществува една-единствена тема - Македония”

Плануваната от Кръжока антология на македонска литература (!) е включвала следните Вапцарови стихотворения: „Родина“, „Доклад“, „Земя“, „Майка“, „Крали Марко“, „Илинденска“, „Елтепска“. Като увод за този сборник е бил подготвен текст от Антон Попов, наречен „От „Буря над родината” до „Чудна е Македония” – текст, посветен на стихосбирките на Сматракалев, Рацин, Неделковски, Марковски и Вапцаров. Ето какво четем в самото начало на този извънреден документ: „Една земя, която на политическата арена проля много кръв, която преминава през много страдания и конвулсии, която геройски брани своя род и език, сега вдъхновява с името си за творчество имената, събрани в този сборник. За тях съществува една - единствена тема – Македония. Те имат само един идеал – да създадат своя, родна литература (т.е. българската очевидно не е своя и родна – бел. С.С.), която да изразява вълненията и тъгите на поробения народ, страданията на бежанците в чужбина, копнежа за връщане в родината (т.е. България не е родината – бел. С.С.), борбата за свобода на поробените вътре...” (МЛК, с. 72). Това е написано през 1941 г. и за автора България очевидно е чужбина, а Македония и македонците - поробени. Пишейки за стихосбирката на Кочо Рацин „Бели мугри”, Антон Попов ще отбележи, че „за разлика от първите двама, той се намира в своята родина и е в постоянна и непосредствена връзка с народа” (МЛК, с. 89). Първите двама са Венко Марковски и Коле Неделковски, които се намират по това време в България, в София. Коле Неделковски също ясно определя България като „тугина” („тугино болко найлута”) в своята поезия (стихотворението „Во тугина”). Също както Вапцаров в „Земя”...

„Македонският народ... вече проговаря на свой език, чрез свои поети”

Трябва да се отбележи, че за разлика от авторите на уводната част на „Делото”, в запазените текстове от Македонския литературен кръжок не се използва понятието диалект, ами „македонски език”! Антон Попов в един от своите доклади за Кръжока ще определи Кочо Рацин, Венко Марковски и Коле Неделковски като „тримата, чиито усилия са насочени към създаването на поезия на роден език” и определя тези усилия като нещо, чрез което делото „придобива особена ценност” (МЛК, с. 92). Сматракалев заявява във връзка с поезията на Венко Марковски, че „македонците имат свой език, а не диалект” – теза, за чието доказване е необходимо именно създаването на поезия на този език (МЛК, с. 122). Пак по отношение на поезията на Марковски Попов казва, че „Той извади на бял свят въпроса за македонското слово ... Той си записа името като създател на македонска поезия на македонски език” (МЛК, с. 151). По отношение на „Бели мугри” на Рацин Попов заявява, че „да се премълчи нейното излизане на бял свят, това означава да се изпадне в прегрешение пред многострадалната родина на поета. Той проговаря на своя кръшен македонски език за болките на Македония. Това е глас от Македония. Той е поет на Македония”. „Тя .... е крачка напред в разковаването веригите на македонския език, крачка напред в разковаването на македонския народ от веригите на робството. Този народ вече проговаря на свой език чрез свои поети... Македонският език, останал още дълги години в робство. е успял да развие своя народен говор до степента на поетичен език”, „Трябва да се отбележи, че македонският език се показа способен за изразяване на най-възвишени чувства и разположения. И с това наложи своето право на език.” (МЛК, с. 88)

Разпространената в българската историография теза, че директивите на Коминтерна, особено политиката на БКП, са причина за македонските становища на членовете на МЛК и че поради това са ограничени само по време на съществуването на Кръжока (1938 – 1941 г.), са лишени от всякакво основание. Немалка част от тези членове идват в МЛК с оформени македонски възгледи и така да се каже „македонски стаж”. Михаил Сматракалев участва в издаването на „ „Македонски вести” през 1935/6 г., който е на абсолютно македонски позиции; през 1935 г. издава своята македонска патриотична стихосбирка „Чудна е Македония”. Кирил Николов също идва в Кръжока от „Македонски вести”. Митко Зафировски е сътрудник на „Македонски вести” през 1935 г., а през 1936 г,. издава „Македонска земя”. За Вапцаров влизането в Кръжока означава само връщане към младежките идеали, така ясно демонстрирани в ранните му стихове, написани след 1926 г. Антон Попов още през 1936 г. мечтае и се опитва да издава в Пиринска Македония македонски вестник. Той на 8 юли 1936 г. пише на Керезиев: „Вече работя върху идеята за издаване на вестник (македонски) в Петрич. Това желание отдавна съществува, но ми се струва трудно осъществимо”; „Вестникът ... ще има македонска прогресивна насока”; „Ще настояваме ... чрез вестника да влияеме над общото състояние на македонския въпрос”; „Разбира се, вестникът няма да бъде тесногръд македонски. Ще се разглеждат световни проблеми. Предполагаме да бъде двумесечник.” За целта младият Попов разговарял не с друг, а с Ангел Динев (един от първите македонски историци), който му обещал подкрепа. Но властите не го позволяват. „Отговориха ми, че по политически причини не се разрешава. Идиоти. Най-много се наежват против тази идея пришълците - „колонисти” – чиновническа шарлатанска тълпа.” (Антон Попов с. 12.) Виждаме, че за него доведените от България чиновници в Петричко са „колонисти“! Васил Ивановски още през 1934 г. пише статията „Защо ние, македонците, сме отделна нация”, сътрудничи на македонските вестници „Македонско знаме”, „Македонски вести”, „Македонско единство”, „Македонска революция”.

През 1941 г. Кръжокът замира. Този факт е послужил като основа за спекулации в България, че уж това се дължало на „осъзнаването” на членовете му. Причините са съвсем прозаични и други. Войната през 1941 г. води до мобилизация на част от членовете, а някои като Сматракалев се възползват от възможността да се върнат в родния си край в Егейска Македония. Освен това промените на фашисткия Закон за защита на държавата предвиждат във военно време почти само смъртни и доживотни присъди, включително и за онези, които агитират против народното единство. Въведен е и фашисткият Закон за защита на нацията. Голяма част от членовете се включват в антифашистката борба. Всичко това допринася за физическо, а не идейно разпадане на Кръжока. Те продължават да стоят на същите позиции и дори да творят в същата насока. Вапцаров създава нови македонски стихотворения. Както ще видим, Попов през 1942 г. е осъден между другото именно заради македонските си становища.

Съдбата на членовете е показателна за верността към идеите на Кръжока. Масово се включват в антифашистката съпротива в рамките на БКП или на КПМ, а и двете партии по това време се борят, отстоявайки идеята за отделна македонска нация, имаща право на своя независима македонска държава. Коле Неделковски загива при опит да избегне арест от българската полиция. Венко Марковски е арестуван и пратен в лагер, избягва от лагера в Еникьой и става партизанин, а след 1944 г. работи в Скопие и е един от кодификаторите на македонския литературен език. Вапцаров и Антон Попов се включват в борбата и са разстреляни. Участват в нея и Кирил Николов, Асен Ведров, Васил Александров, Антон Великов (Беломорски) и други някогашни членове на Кръжока. Антон Великов след 1945 г. сътудничи на органа на македонската емиграция „Македонско знаме”. Тодор Янев отива в Щип и става македонски партизанин, след 1944 г. работи в Скопие, а по-късно се заселва в Стара Загора, където дълги години е председател на тамошното македонско просветно дружество. Митко Зафировски след 1941 г. се включва активно в борбата на македонските партизани срещу българската окупация, делегат е в АСНОМ (т.е. участва в учредяването на Р Македония), след 1944 г. е македонски дипломатически представител в София, а след това живее и работи в Скопие. Георги Абаджиев след 1944 г. е уредник на вестник „Македонско знаме” (на македонската емиграция в България), след резолюцията на Информбюрото през 1948 г. напуска България и отива в Македония, където става член на Дружеството на писателите на Македония, работи в Института за национална история в Скопие, носител е на награда за проза на НР Македония „11 Октомври”. Васил Ивановски се включва в съпротивителното движение в Македония срещу българската окупация; пленен, в затвора Идризово пише първата модерна “История на Македония”, след 1948 г. е изпратен в концлагер в България, защото непоколебимо защитава обединението на Македония и македонската нация. Димитър Митрев става един от първите академици в Македония, професор в Скопския университет, смятан е за основател на македонската критика. Сматракалев преживява преследванията на македонците в България и след падането на комунизма занася архива на Македонския литературен кръжок в Скопие...

Виждаме, че не само няма никакво отказване от техните идеи, но дори много от членовете рискуват и дори губят живота си за тяхното осъществяване. И тази обща картина не може да се наруши от изказванията на единици след 1963 г., когато в България всичко македонско бе превърнато в обект на преследване и фалшификация.

Какво е било отношението на кръжочниците към българската окупация на Македония през 1941 г., личи от много неща. Антон Попов, описвайки своя среща с гръцки комунист, докато е мобилизиран в българската армия през 1941 г. и се намира в Егейска Македония, направо заявява. „Облечен бях в рубашка сива на български войник завоевател” (“Среща”) – т.е. българската армия в Македония е „завоевател”. През август 1941 г. (пет месеца след „освобождението” на Македония от страна на България) Коле Неделковски издава в София стихосбирка „Пеш по светот” (на македонски език). В нея намираме стихотворението „Глас от Македония”:

О, трајте, трајте тирани недни!
Доста се тија лаги и злоба -
пакосен глас од устите гадни
над мојот народ у секоја доба.

Та ете веќ векови цели
писка и стенка од волци гости -
за брата вијат кој да го дели
за да му глода сувите коски.

Па нека сега сам да си реши
со своја волја судба и сева,
в животот еднаш сам да се теши,
д’издигне славно свој род без врева.

Та Шар и Пирин дружно да викнат
родната песна в небеса темни
и бурниот Егеј - на век да плиска
тешкиот глас на новите химни.

Вапцаров пише в „Хроника” през 1942 г. за Македония „отвсякъде врази” и предвижда, че окупаторите някой ден ще се юрнат назад към домовете си (т.е. чужденци са). Отношението към т.нар. „освобождение” той изразява с думите: „Какво сега? - Сълзи ли да пороним,/ или на глас да седнем и да плачем?”, а събитията от 1941 г. окачествява като поредно влизане „у нас” на „историята с кървавата мутра”.

(Продължава в следващия брой)

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај


IN MEMОRIAM



ДИМИТЪР МОСКОВ

На 01.05.2013 г. след краткотрайно боледуване в град Стамболийски почина Димитър Москов (роден през 1947 г.) - основател и активен деец на ОМО „Илинден” - ПИРИН. Димитър Москов бе член на ЦС на партията и като такъв се открояваше със своята активност, борбеност, инициативност и силен дух във всички мероприятия на ОМО „Илинден” - ПИРИН. Разпространяваше вестник „Народна воля”, „Македонски глас“ и македонска литература сред македонците в Пловдивско. Ранната му кончина е голяма загуба за неговото семейство, приятелите и за македонската кауза в България.
Отиде си един забележителен човек, патриот и приятел. Ние винаги ще помним неговите дела! Вечна му памет!

От Председателството и ЦС на ОМО „Илинден“-ПИРИН и редколегията на в. „Народна вола”



ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting