Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ


КОЧО РАЦИН: „ТАЗИ ЗЕМЯ Е МАКЕДОНСКА, А НИЕ СМЕ МАКЕДОНЦИ!”

70 години от трагичната гибел на една от най-големите личности в Македония за ХХ век

РАЦИН КОЧО (Коста Апостолев Солев - Рацин). Основоположник на съвременната македонска поезия, революционер в НОВ, комунист. Роден във Велес в сиромашко семейство през 1908 г. Основно училище завършил в родния си град. Поради липса на средства завършил само първи клас гимназия и останал да работи в бащината грънчарска работилница. От млад грънчар се издигнал, като самоук, до изключителен македонски интелектуалец, извънредна творческа личност, която поравно се занимавала с литературно творчество, с историческо тълкуване на появата на богомилското движение, с въпросите, които ги актуализирал Хегел. През 1928 г. като млад комунист участвал в IV конгрес на КПЮ в Дрезден (Германия). Тогава вече я имал ръкописно подготвена стихосбирката „Антологија на болката”, посветена на неговата младежка любов Раца Фирфова, чието име взел като свое презиме. Своите първи творби публикувал (1928) в загребското списание „Критика” на сръбски език (песента „Синови глади” и прозата „Резултат”). Три години по-късно се опитал да емигрира в СССР, но бил заловен и арестуван. Тогава започнал да работи по романа „Афион”, който, за жалост, никога не завършил. В Скопие, където се преселил (1932), първоначално работил като каменоделец, а след това като коректор във вестник „Вардар” и редактор на нелегалното партийно списание „Искра”. В Загреб в списанието „Литература” публикувал есето за Хегел. Една година по-късно публикувал знаменитата песен „Ватромет” в сборника „1932”; на конкурса на „Култура” му е награден разказът „Во каменоломот”. В Скопие е формиран (1933) Областен комитет на КПЮ за Македония, в който младият, обаче проверен комунистически активист играл значителна роля. През 1934 г. била разкрита комунистическата група, в която работел и Рацин, а бил открит и един брой на нелегалната „Искра”. Шест месеца разпитван в следствения скопски затвор от полицията. Осъден на четири години затвор и изпратен да излежи присъдата в известния с лоша слава затвор в Сремска Митровица Излежал две години. През 1936 г. в Белград, където отишъл да живее след затворничеството, публикувал своята първа песен, написана на македонски език - „До еден работник”. В Сръбския културен клуб в югославската столица, есента на 1939 г., сръбският академик, класически филолог, археолог, историк и професор Никола Вулич направил предаване на тема „Јужна Србия или Македонија”, чиято цел била да докаже, че не са прави онези, които се смятали за македонци и които се застъпват да се употребява името Македония като синоним на някаква отделна народност и национална самобитност, включително и за застъпването да се афирмира някакъв македонски отделен език, издигнат на ниво на литературен език. На 2 декември тази същата 1939 година на същата тема проф. Вулич трябвало същото предаване да го проведе и в Загреб. Обаче македонските студенти в този град, специално членовете на дружеството „Вардар”, с хвърляне на яйца, свирене, викове и тропане с крака принудили сръбския академик да напусне залата и да не проведе предаването. Навън една група млади македонски интелектуалци предложила на професора да разговарят в по-мирна атмосфера по въпросите, които той повдига. На разговора с него, проведен на другия ден, присъствали Кочо Рацин, Люпчо Арсов, инж. Георги Василев и студентите Благой Димитров и Тихомир Анчев. В дискусията между другото Кочо Рацин казал: „За мен е важно, че тази земя се казвала Македония. Ние видяхме, че нито Сърбия, нито България под Турско са се наричали с днешното име.... При македонците съществувало съзнание, че тази земя някога се казвала Македония. Те извадили от своята съкровищница това име както и сръбските, и българските идеолози. В този поглед на знамето на своето национално възраждане изписали своето национално име. Мисля, че нашето македонско революционно движение срещу Турция е направило същото, което сторили, борейки се, и вашите сърби, и българите. Факт е, че на нашето знаме е изписано името Македония... Македонците го взели своето име от историческата съкровищница в същото време, когато и сръбският, и българският народ, и са рекли това: „Тази земя се е казвала Македония! Не е турска. Нито е българска, нито е сръбска. Не е нито богомилска, но тази земя е македонска, а ние сме македонци!”

През тези дни в Загреб, значи през декември 1939 г., в градчето Самобор вече се работело по издаването на дебютната книга на Рацин – стихосбирката „Бели мугри”. Академик Александър Спасов отбелязал: „С появата на „Бели мугри” беше задоволена една историческа необходимост. В годините на нейното публикуване тя означаваше изключителен израз на стремежа за окончателно утвърждаване на македонския език, въобще афирмацията на индивидуалността на македонската национална култура. Появата на „Бели мугри” също така трябва да се види в структурата на общото политическо настояване на нашия народ по това време за осъществяване на национално-политическа свобода, като непосредствен резултат на тези настоявания, като една тяхна изразителна манифестация на литературен план с всички свои последици.” Белградска „Млада култура” отбелязала излизането на „Бели мугри” с ясна констатация, че „тази малка сбирка песни идва като отговор на разните твърдения, които се опитват да оспорят съществуването на македонския народ и на неговия език.”

По време на окупацията българската полиция интернирала Рацин в едно село в Неврокопско. Когато се върнал оттам, той отива партизанин. След капитулацията на кралска Югославия известно време работил в Народната библиотека в Скопие. През пролетта на 1943 г. заминал в партизанската база на ЦК на КПМ на ГЩ на НОВ и ПОМ на планината Лопушник на свободната територия, Кичевско, където работил в партизанската печатница „Гоце Делчев”. Тук подготвил две сбирки с македонски народоосвободителни песни – едната от тях доживяла да бъде отпечатана. Рацин трагично загинал на 13 юни 1943 година в партизанската база на Лопушншк.

Димитър Митрев подчертава: „Драматичното с оглед на краткия елегичен облик, с още по-сгъстено и по-сюблимирано внушение особено, идва до израз в песента „Ленка”. В тази песен - една от антологичните в македонската поезия - Рацин доказва, че е майстор на поантата: колко болка, колко трагизъм!”:

Откако Ленка остави
кошула тенка ленена
недовезена на разбој
и на наломи отиде
тутун да реди в монопол -
веѓи паднаја надолу
и усти свија кораво.

Не беше Ленка родена
за тија пусти тутуни!

Тутуни – жолти отрови
за гради – китки розови.

Прва година помина
грутка в срцето и легна,
втора година намина
болест ја в гради искина.
Трета година земјата
на Ленка покри снагата.

И ноќе кога месечко
гроб и со свил виеше,
ветерчок тихо над неа
жална и тага рееше:
“Зашто ми, зашто остана
кошула недоткаена?
Кошула беше даровна...”

В ексклузивната анкета на списанията „Македонско време” и “The Makedonian Times” Рацин е избран за най-значителна личност на ХХ век в Македония след Крсте Мисирков и Гоце Делчев.

(По „Личности од Македонија”)

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај


IN MEMОRIAM



ДИМИТЪР МОСКОВ

На 01.05.2013 г. след краткотрайно боледуване в град Стамболийски почина Димитър Москов (роден през 1947 г.) - основател и активен деец на ОМО „Илинден” - ПИРИН. Димитър Москов бе член на ЦС на партията и като такъв се открояваше със своята активност, борбеност, инициативност и силен дух във всички мероприятия на ОМО „Илинден” - ПИРИН. Разпространяваше вестник „Народна воля”, „Македонски глас“ и македонска литература сред македонците в Пловдивско. Ранната му кончина е голяма загуба за неговото семейство, приятелите и за македонската кауза в България.
Отиде си един забележителен човек, патриот и приятел. Ние винаги ще помним неговите дела! Вечна му памет!

От Председателството и ЦС на ОМО „Илинден“-ПИРИН и редколегията на в. „Народна вола”



ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting