Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
За популяризиране на нашата кауза по света

СПОМЕНИ НА ЕДИН ДОСТОЕН МАКЕДОНЕЦ

Избор и бележки:
СТОЙКО СТОЙКОВ



(Присъдата, съдът в Св. Врач)
И, най-накрая, дойде и многоочакваният финал, колкото и страшен и мъчителен да беше той.
„В името на народа и на Народна Република България съдът постановява:
...
3. Крум Солунов Монев (поради непълнолетие) осъжда се на петнадесет години строг тъмничен затвор, лишаване от граждански и политически права за двадесет години“
...
Когато се четяха присъдите ни, в залата имаше слабо негодувание, тропане с крака по пода, шушукане и скърцане на столовете - нещо, което принуди прокурора на няколко пъти поред да вика за тишина
...
(В изчакване решението на Върховния съд - старият турски затвор в Горна Джумая)
Между ония осемдесет и няколко осъдени вече души, набутани в смрадливата и тъмна дупка, наричана четвърта килия на турския зандан, от време на време възникваха и спорове...
- Ако вие, господин лесничей, съжалявате, че безпричинно сте попаднали тука, между нас, македонците, защото мястото ви наистина не е при нас, ако само една случайност, просто трагично стечение на обстоятелствата е станало причина да попаднеш в затвора, то трябва да знаеш, че с мене не е така. Трябва да ти кажа, че аз много добре съм знаял какво върша и за какво съм го извършил. Знаял съм също и това какво ме очаква, ако попадна в ръцете на Държавна сигурност и в затвора! Знай, че аз не съжалявам задето са ми окачили тази тежка верига - готов съм и още на две, на три като тази. Не съжалявам, защото винаги съм знаял, че за освобождението на Македония са нужни планини от отрязани човешки глави, цели потоци от кръв и сълзи. И тъй като предварително съм знаял за всичко това, ето и защо не съжалявам за нищо. Дори и тази тежка и ръждясала верига не ми тежи, не ме измъчва! Нищо повече - гордея се, искрено се радвам, че и аз, макар с мъничко, и аз с нещо съм допринесъл и допринасям за поддържане на свещения огън на свободата, който все някога ще пламне и ще изпепели всичките мръсни ръце, които сега стискат за гърлото злочестата ни родина Македония, амин! - чувам прегракналия глас на свещеника Джолев, осъден на смърт чрез обесване и окован в тежка верига, която от време на време подрънчаваше зловещо.
- Златна ти уста, дедо попе! Чул те господ! Бог да те поживи! ... Нека такива като тебе да се раждат безброй из Македония! - провикват се някои от мрачните и вонящи ъгли ъгли на килията.
Има и спонтанни ръкопляскания, има и общо настръхване...
Лесничеят Чиков от с. Рила, Дупнишко, наистина случайно беше попаднал сред нас...
...
Към края на престоя ни в турския затвор усилено се заговори, че в скоро време щели да ни преместят из вътрешността на страната, на по-сигурно място и против всякакви евентуалности; понесоха се слухове, че ще ни преместват, за да сме по-далече от Македония, от нашия край.
Със или без нашето желание и съгасие, престоят ни в онзи стар турски затвор стигна до своя неизбежен край, също така и престоят ни на р о д н а земя завърши... Една сутрин, някъде към края на месец август 1948 година, по списък споменаха имената на почти всички обитатели на четвърта килия ... И когато се наредихме на онова малко дворче, групата изглеждаше доста внушителна - повече от сто и двадесет осъдени души! Голяма пратка от „дива“ Македония, предназначена за втория централен и дисциплинарен затвор в гр. Сливен, където трябваше да ни „облагородяват“, да ни „цивилизоват“ по комунистически, по сталински.
... Повече от очевидно ставаше вече, че е ударил часът, когато всеки от нас трябваше по своему да се сбогува с родния си край, с Македония и да потегли надалече, надалече, където ще живее само със спомените си за всичко онова, което е оставено, за всичко скъпо и познато; ударил беше вече часът, когато всеки от нас трябваше да каже: „Сбогом, роден край, сбогом, Македонийо, ние сме достойни за сполетялата ни участ, за нашето нещастие; ние заслужено получихме полагащото ни се страдание ... щом като не сме знаели как да се борим и да умираме за тебе, скъпа Родино! Прощавай, Македонийо мила, ние се оказахме недостойни за тебе, но дано следващите твои чеда да са на необходимата висота и по-достойни от нас, за да изпълнят дълга си към тебе така, както ти заслужаваш! Сбогом, скъпа Родино и прости ни!“

(Край)

   НАРОДНА ВОЛЈА
ОТЧАЯНИ ОПИТИ НА ДАНС, ВМРО И ПРОКУРАТУРА ДА СПРАТ ПРИЗНАВАНЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ СЕ БОРЕШЕ ПРОТИВ ВЕЛИКО-БУГАРСКИОТ ВРХОВИЗАМ
Читај
ВО БУГАРИЈА ПОСТОИ РЕПРЕСИЈА КОН МАКЕДОНЦИТЕ ЗА ДА НЕ ЈА ИСТАКНУВААТ СВОЈАТА МАКЕДОНСКА ПОСЕБНОСТ
Читај


IN MEMОRIAM



ДИМИТЪР МОСКОВ

На 01.05.2013 г. след краткотрайно боледуване в град Стамболийски почина Димитър Москов (роден през 1947 г.) - основател и активен деец на ОМО „Илинден” - ПИРИН. Димитър Москов бе член на ЦС на партията и като такъв се открояваше със своята активност, борбеност, инициативност и силен дух във всички мероприятия на ОМО „Илинден” - ПИРИН. Разпространяваше вестник „Народна воля”, „Македонски глас“ и македонска литература сред македонците в Пловдивско. Ранната му кончина е голяма загуба за неговото семейство, приятелите и за македонската кауза в България.
Отиде си един забележителен човек, патриот и приятел. Ние винаги ще помним неговите дела! Вечна му памет!

От Председателството и ЦС на ОМО „Илинден“-ПИРИН и редколегията на в. „Народна вола”



ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

 
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting