Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Исторически истини от български учени - История на Македония до 336 година преди Христа

ЦАР ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ

д-р Гаврил Кацаров
(Продолжува од минатиот број)



Демократизирането на държавата и засилването на народната маса, което се дължи Филипу, не е могло да не окаже известно въздействие и върху положението на болярството. То и запазило наистина известно военно и обществено значение, но изпаднало в по-голяма зависимост от царя и не е могло вече да играе самостоятелна политическа роля. Болярите, които искали да вземат участие в управлението, да завземат държавни и военни служби, трябвало да живеят при двора на царя и да влязат в близки сношения с него. За голяма чест се смятало да принадлежи някой към соматофилаките (генерал-адютанти), които непосредствено услужвали на царя и в сражението образували най-близката му свита. От тях царят си избирал и своите генерали, на които поверявал и други важни служби и задачи. За да се подготвят младите боляри за соматофилашката служба, Филип наредил, щото синовете на видни македонци на известна възраст да дохождат в двореца, за да служат лично на царя като пажове. По такъв начин те са свързвали с личността на монарха, а пък последният добивал възможност да изпита тяхната вярност и способност и да ги подготви за бъдещата им политическа и военна дейност. Така дворецът на царя станал един вид разсадник за подготовка на държавни служители и пълководци.

Ние споменахме вече, че отделните видове войска, всеки добре подготвен, били свързани в едно цяло, което съответствувало на политическото единство на народа. Това единство на политическата и военна дейност, тъй характерно за Филиповата реформа, стои в пълна противоположност с отношенията в Елада. В това време в гръцките демократически държави, особено в Атина, военното водителство било отделено от политическото; вследствие на това често се явявали разногласия или борби за надмощие между стратезите и политиците, които се отразявали пагубно върху държавните интереси, особено върху военните действия и външната политика. Освен това в атинската демокрация решението на политическите и военните въпроси зависело от публични съвещания в народното събрание, съставът на което не бил подготвен, и следователно не е могло да се постигне последователност и постоянство в ръководството на държавните работи. Напротив македонската монархия, в която намираме единство на волята, е разполагала безусловно с военните сили и е могла да ги използва напълно за постигане на политическите си цели. Това предимство на Филиповата монархия не е могло да не бъде забелязано и признато дори от върлия й неприятел, демократа Демостен, който така рисува двамата противника: „На едната страна македонският цар, като единствен владетел, пред никого неотговорен, едновременно пълководец и финансов министър, явява се навсякъде бързо с войската си, използува всеки благоприятен случай и всяко годишно време. На друга страна атинският демос, непостоянен като морски вятър, който постоянно се бави и отлага, взима решения, узнава винаги късно за някои успехи на противника, решава да се опълчи против него, но не може никога да го изпревари и винаги бива изненадван”.

Между разните държавни уредби, монархията е най-пригодна да предприеме крупни преобразования. Такива преобразования обикновено засягат дълбоко интересите на отделни съсловия, с които трябва да се води борба. Единоличната власт, която стои над партиите и техните изключващи се взаимно интереси, най-лесно може да потуши недоволството и да прокара реформата. Това ясно забелязваме и в македонската монархия, в която личността на царя е имала пълна възможност да развие творческата си сила, защото се опирала върху широките народни слоеве. Личните интереси на монарха тука напълно съвпадат с интересите на нацията: величието и мощта на ръководната личност е същевременно и величие на народа, които крепи тая личност. И в това отношение македонската монархия има голямо предимство пред елинските държави, чиито политически условия в това време рядко позволявали на видни личности да се проявят с творческа политическа и военна дейност.

Създаденото от Филипа политическо и социално единство има огромно значение за развитието на македонския народ. С право признава Б. Чичерин, че „общите учреждения водят към развитие на общ дух, който съставя главна нравствена опора на държавата. Само по тоя начин е възможно сливането на разните племенни особености в едно живо тяло, създаването на една народност, която намира в държавата висшия си израз”.

Немския историк Д. Ш е ф е р в едно свое съчинение, което излезе напоследък, доказва, че държавата стои на първо място пред всички други културни области; последните, с редки изключения, зависят от държавата; никога, казва Шефер, една велика мисъл не е достигнала общо въздействие, засягаще човечеството, без помощта, без водителството на държавата. Но за да съществува самостоятелно, държавата има преди всичко нужда от организирана сила; „държавата е мощ”, казва с право Шефер; без мощ никой народ не може да запази свободата си. Щом е така, най-главната задача на политиката трябва да бъде да развие и запази държавната мощ. Тая задача особено се налага при създаването на нови държави и при уголемяването на малки. И ние виждаме, че цар Филип разбрал тая основна истина и съсредоточил всичкото си внимание към изпълнение на тая задача. В това се състои великото му историческо значение. „Той бил представител на висшето назначение на своя народ, той му проправил път към историческа дейност”.. Но и македонският народ показал готовност да носи тежестите, които му се наложили, и да принесе нуждните жертви, които му спечелили положението на велика сила в Европа.

II
Периодизация на македонската история във време на Филипа. – Борба с илирите; завземане на Амфипол и Пангейската област. – Борба със северната коалиция. – Монетна реформа и флота.

Ако хвърлим поглед върху целокупното развитие на македонската мощ във време на Филипа, ще забележим в него три главни периода. Най-напред Филип осигурява границите на държавата си от нападенията на съседните варварски племена, стъпва здраво на Егейския бряг и спечелва част от западна Тракия. След това той установява влиянието си в Тесалия, което му дава възможност да се намеси решително във вътрешните работи на Елада и да завърши дългата война против фокидските наемници. Същевременно той разширява и затвърдява властта си по тракийския бряг. Най-после Филип приема наложената му война с Атина и Тива, спечелва хегемонията в Елада и основава коринтския съюз.

(Продължава в следващия брой)

   НАРОДНА ВОЛЈА
ОТЧАЯНИ ОПИТИ НА ДАНС, ВМРО И ПРОКУРАТУРА ДА СПРАТ ПРИЗНАВАНЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ СЕ БОРЕШЕ ПРОТИВ ВЕЛИКО-БУГАРСКИОТ ВРХОВИЗАМ
Читај
ВО БУГАРИЈА ПОСТОИ РЕПРЕСИЈА КОН МАКЕДОНЦИТЕ ЗА ДА НЕ ЈА ИСТАКНУВААТ СВОЈАТА МАКЕДОНСКА ПОСЕБНОСТ
Читај


IN MEMОRIAM



ДИМИТЪР МОСКОВ

На 01.05.2013 г. след краткотрайно боледуване в град Стамболийски почина Димитър Москов (роден през 1947 г.) - основател и активен деец на ОМО „Илинден” - ПИРИН. Димитър Москов бе член на ЦС на партията и като такъв се открояваше със своята активност, борбеност, инициативност и силен дух във всички мероприятия на ОМО „Илинден” - ПИРИН. Разпространяваше вестник „Народна воля”, „Македонски глас“ и македонска литература сред македонците в Пловдивско. Ранната му кончина е голяма загуба за неговото семейство, приятелите и за македонската кауза в България.
Отиде си един забележителен човек, патриот и приятел. Ние винаги ще помним неговите дела! Вечна му памет!

От Председателството и ЦС на ОМО „Илинден“-ПИРИН и редколегията на в. „Народна вола”



ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

 
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting