Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Исторически истини от български учени - История на Македония до 336 година преди Христа

ЦАР ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ

д-р Гаврил Кацаров
(Продолжува од минатиот број)



Демократизирането на държавата и засилването на народната маса, което се дължи Филипу, не е могло да не окаже известно въздействие и върху положението на болярството. То и запазило наистина известно военно и обществено значение, но изпаднало в по-голяма зависимост от царя и не е могло вече да играе самостоятелна политическа роля. Болярите, които искали да вземат участие в управлението, да завземат държавни и военни служби, трябвало да живеят при двора на царя и да влязат в близки сношения с него. За голяма чест се смятало да принадлежи някой към соматофилаките (генерал-адютанти), които непосредствено услужвали на царя и в сражението образували най-близката му свита. От тях царят си избирал и своите генерали, на които поверявал и други важни служби и задачи. За да се подготвят младите боляри за соматофилашката служба, Филип наредил, щото синовете на видни македонци на известна възраст да дохождат в двореца, за да служат лично на царя като пажове. По такъв начин те са свързвали с личността на монарха, а пък последният добивал възможност да изпита тяхната вярност и способност и да ги подготви за бъдещата им политическа и военна дейност. Така дворецът на царя станал един вид разсадник за подготовка на държавни служители и пълководци.

Ние споменахме вече, че отделните видове войска, всеки добре подготвен, били свързани в едно цяло, което съответствувало на политическото единство на народа. Това единство на политическата и военна дейност, тъй характерно за Филиповата реформа, стои в пълна противоположност с отношенията в Елада. В това време в гръцките демократически държави, особено в Атина, военното водителство било отделено от политическото; вследствие на това често се явявали разногласия или борби за надмощие между стратезите и политиците, които се отразявали пагубно върху държавните интереси, особено върху военните действия и външната политика. Освен това в атинската демокрация решението на политическите и военните въпроси зависело от публични съвещания в народното събрание, съставът на което не бил подготвен, и следователно не е могло да се постигне последователност и постоянство в ръководството на държавните работи. Напротив македонската монархия, в която намираме единство на волята, е разполагала безусловно с военните сили и е могла да ги използва напълно за постигане на политическите си цели. Това предимство на Филиповата монархия не е могло да не бъде забелязано и признато дори от върлия й неприятел, демократа Демостен, който така рисува двамата противника: „На едната страна македонският цар, като единствен владетел, пред никого неотговорен, едновременно пълководец и финансов министър, явява се навсякъде бързо с войската си, използува всеки благоприятен случай и всяко годишно време. На друга страна атинският демос, непостоянен като морски вятър, който постоянно се бави и отлага, взима решения, узнава винаги късно за някои успехи на противника, решава да се опълчи против него, но не може никога да го изпревари и винаги бива изненадван”.

Между разните държавни уредби, монархията е най-пригодна да предприеме крупни преобразования. Такива преобразования обикновено засягат дълбоко интересите на отделни съсловия, с които трябва да се води борба. Единоличната власт, която стои над партиите и техните изключващи се взаимно интереси, най-лесно може да потуши недоволството и да прокара реформата. Това ясно забелязваме и в македонската монархия, в която личността на царя е имала пълна възможност да развие творческата си сила, защото се опирала върху широките народни слоеве. Личните интереси на монарха тука напълно съвпадат с интересите на нацията: величието и мощта на ръководната личност е същевременно и величие на народа, които крепи тая личност. И в това отношение македонската монархия има голямо предимство пред елинските държави, чиито политически условия в това време рядко позволявали на видни личности да се проявят с творческа политическа и военна дейност.

Създаденото от Филипа политическо и социално единство има огромно значение за развитието на македонския народ. С право признава Б. Чичерин, че „общите учреждения водят към развитие на общ дух, който съставя главна нравствена опора на държавата. Само по тоя начин е възможно сливането на разните племенни особености в едно живо тяло, създаването на една народност, която намира в държавата висшия си израз”.

Немския историк Д. Ш е ф е р в едно свое съчинение, което излезе напоследък, доказва, че държавата стои на първо място пред всички други културни области; последните, с редки изключения, зависят от държавата; никога, казва Шефер, една велика мисъл не е достигнала общо въздействие, засягаще човечеството, без помощта, без водителството на държавата. Но за да съществува самостоятелно, държавата има преди всичко нужда от организирана сила; „държавата е мощ”, казва с право Шефер; без мощ никой народ не може да запази свободата си. Щом е така, най-главната задача на политиката трябва да бъде да развие и запази държавната мощ. Тая задача особено се налага при създаването на нови държави и при уголемяването на малки. И ние виждаме, че цар Филип разбрал тая основна истина и съсредоточил всичкото си внимание към изпълнение на тая задача. В това се състои великото му историческо значение. „Той бил представител на висшето назначение на своя народ, той му проправил път към историческа дейност”.. Но и македонският народ показал готовност да носи тежестите, които му се наложили, и да принесе нуждните жертви, които му спечелили положението на велика сила в Европа.

II
Периодизация на македонската история във време на Филипа. – Борба с илирите; завземане на Амфипол и Пангейската област. – Борба със северната коалиция. – Монетна реформа и флота.

Ако хвърлим поглед върху целокупното развитие на македонската мощ във време на Филипа, ще забележим в него три главни периода. Най-напред Филип осигурява границите на държавата си от нападенията на съседните варварски племена, стъпва здраво на Егейския бряг и спечелва част от западна Тракия. След това той установява влиянието си в Тесалия, което му дава възможност да се намеси решително във вътрешните работи на Елада и да завърши дългата война против фокидските наемници. Същевременно той разширява и затвърдява властта си по тракийския бряг. Най-после Филип приема наложената му война с Атина и Тива, спечелва хегемонията в Елада и основава коринтския съюз.

(Продължава в следващия брой)

   НАРОДНА ВОЛЈА
КОЙ УНИЩОЖАВА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ИСТИНИ? КОЙ ПРАВИ КОЩУНСТВО В БОЖИЯ ХРАМ?
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
МЕМОРАНДУМОТ НА МАНУ, МПЦ-ОА И УКИМ ПОВИКУВА НА ОДБРАНА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ
Читај
СО БЛЕДСКИОТ ДОГОВОР БУГАРИЈА ПРИЗНАЛА МАКЕДОНСКИ ЈАЗИК, НАРОД И МАКЕДОНЦИ, СЕ ШТО ДЕНЕСКА СПОРИ
Читај


IN MEMОRIAM



ДИМИТЪР МОСКОВ

На 01.05.2013 г. след краткотрайно боледуване в град Стамболийски почина Димитър Москов (роден през 1947 г.) - основател и активен деец на ОМО „Илинден” - ПИРИН. Димитър Москов бе член на ЦС на партията и като такъв се открояваше със своята активност, борбеност, инициативност и силен дух във всички мероприятия на ОМО „Илинден” - ПИРИН. Разпространяваше вестник „Народна воля”, „Македонски глас“ и македонска литература сред македонците в Пловдивско. Ранната му кончина е голяма загуба за неговото семейство, приятелите и за македонската кауза в България.
Отиде си един забележителен човек, патриот и приятел. Ние винаги ще помним неговите дела! Вечна му памет!

От Председателството и ЦС на ОМО „Илинден“-ПИРИН и редколегията на в. „Народна вола”


Our Name is Macedonia

ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

 
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2020 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting