Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
НАШЕТО ПРИЗНАВАНЕ И ИЗГРАЖДАНЕ НА ИСТИНСКИ ДОБРОСЪСЕДСКИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ Р БЪЛГАРИЯ И Р МАКЕДОНИЯ

КАКВО ИСКАМЕ ДНЕС НИЕ, МАКЕДОНЦИТЕ, ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ДЪРЖАВНИЦИ И ПОЛИТИЦИ?

ГЕОРГИ ХРИСТОВ


Когато има спорни въпроси между съседни държави, то те трябва да се решават отговорно и незабавно. И колкото по навреме, толкова по-добре. Но трябва да е ясно на всяка една от страните, че този процес зависи само и единствено от взаимното зачитане на националната идентичност. Това е основното и задължително условие, върху което може да се осъществят и гарантират истинско добросъседство и равнопоставеност.

Ето защо трябва непременно да се разговаря открито и ясно. Всичко да се постави на масата, да се гледат упълномощените за тази цел дейци право в очите и да си кажат болките като добри приятели. Изминаха двадесет години, откакто Република България призна Република Македония с нейното конституционно име. Добре, но пределно ясно е на българските държавници и политици, и не само на тях, но и на целия български народ, каква яростна и злостна антимакедонска пропаганда и политика през цялото това време водиха и водят определени високи държавници в страната. И за да не бъда голословен, ще ви посоча конкретни, и то фрапантни примери, които доказват истинността на досега казаното. Бившият български президент Георги Първанов заедно с популярния и необуздан македономразец Божидар Димитров създадоха комитет, чрез който определиха и оповестиха великобългарските си мераци към Република Македония. Пак бивш президент - Петър Стоянов, явно се изрева, заявявайки, че Македония е най-романтичната част от историята на България, за което получи приятната и иронична краска „романтичния”. Някои историци, начело с Георги Марков, български премиери (в това число и Бойко Борисов, който напоследък със своето поведение внуши някакви надежди, и временната знаменитост Марин Райков), както и днешният президент Росен Плевнелиев, активно се включиха в антимакедонския хор. Много български министри в миналото и днес открито даваха и продължават да дават своите изявления, заявявайки пред българската и световната общественост, че населението в Република Македония е българско, а македонска нация и народ няма. Нека споменем и за българските евродепутати, които вече се съюзиха с гръцките си колеги в злокобен съюз, за да попречат на Република Македония да стане членка на Европейския съюз. Кой ги ангажира за тази им антимакедонска дейност? Явно българската национална шовинистическа доктрина! Но най-елементарното и най-аргументираното доказателство за верността на досега казаното от мен е наличието на безбройните томове писания, фиксирани и запазени в българските медии, където е обявено всичко сътворено през годините против Република Македония. Тази „съкровищница” България сама си я сътвори и продължава непрекъснато да я множи, подсигурявайки й място завинаги в пантеона на срама за българския народ.

Когато говорим по този жизнено важен проблем, касаещ грижата и отговорността за приятелство и добросъседство, редно е да посочим, че наред с безбройните жалки великобългарски фантазьори за велика санстефанска България и България на три морета, има и прекрасни личности с европейски манталитет, с демократични и прогресивни идеи, като бившия президент на Република България Жельо Желев, много български интелектуалци, журналисти и писатели като професор Иван Калчев, известния български поет Любомир Левчев и други. Сега, като пресен пример, мога да спомена и българския журналист Христо Казашки (на шеста страница на вестника читателите могат да се запознаят с неговите виждания какво именно трябва да прави България по отношение на своята политика към Република Македония). Тук искам да спомена за един голям български журналист, който пръв даде думата и показа по телевизия жив македонски лидер - Георги Коритаров, който наскоро след това бе обвинен в нещо си и отиде в глуха линия. Дали и Казашки няма да го постигне същата участ!?

Всички онези български мераклии, които желаят да изграждат в днешно време велика държава, имайки като блян и видение санстефанска България, трябва да имат предвид, че за тази цел те трябва „да насочат” своите действия не толкова към Вардарския, а към най-големия дял на Македония - Егейския. Нали уж цяла Македония е българска!? Иначе само с Република Македония няма как да стане държавата им велика. А защо за Егея тези господа мълчат? Знае се защо! Трябва да се знае също, че „мотивираната” философия, че някога България е владеела големи части от Македония, макар и периодично, изобщо не може да бъде доказателство за правото на ново владичество. Още повече, че македонското население не е приемало българите за свои. Така е и с Българската екзархия, удавила се в своите стремежи да побългари тамошните хора. Очебиен пример за това е протестът на Скопския митрополит Теодоси, който с писмо до Българската екзархия заявява, че населението не я приема. Да не говоря за окупацията от фашистка Германия на голяма част от Балканите, която подсигури на българските си приятели правото да беснеят и побългаряват македонските граждани. Ние, като македонци, нима трябва да кажем, че всичко, което е завладял Александър Македонски навремето, днес е нужно да ни се предостави като на негови потомци? Или пък Турция, която пет века е владяла и Балканския полуостров, сега да претендира наново да й принадлежи!? Това са абсурди, някои от които години наред България прилага като своя национална доктрина. И това е абсурден фалш и гаф в нейната политика и днес към Република Македония.

Но нека да посочим и следното: знае се, че Македония през 1913 година бе разпарчосана и поделена от своите комшии агресори и тази подялба фактически Букурещкият договор безсрамно узакони. Дойде историческият момент, когато във Вардарския дял се възстанови наново македонската държава. Там днес хората се радват, произнасяйки името си македонец. Много добре се знае, че в Пиринския дял на Македония по времето, когато между Република България и Федеративна народна република Югославия имаше споразумение за автономия на Пиринския дял, се даде възможността на всеки да се пише такъв, какъвто се чувства. Аз лично помня как в град Сандански тогава дойде Димитър Влахов и на площада произнесе пламенна реч. Цялото население в града спонтанно се стече да види и чуе речта на големия македонец. Населението буквално ликуваше. Аз днес съм убеден, че ако тази политическа ситуация се повтори, голяма част от населението ще демонстрира своето национално македонско чувство, а тези, които се пишат за български патриоти, ще бъдат първи, заявявайки, че са македонци. За много „патриоти” келепирът е важен! Това е реалното и него трябва отговорно да гледаме право в очите, ако искаме и ако сме решени да градим истинско приятелство и добросъседство.

И още нещо: известно е, че в страната има сключени бракове между българки и македонци и обратното. Така е в България, така е и в останалите съседни страни на Република Македония. Нека да е пределно ясно, че тези съвместни бракове създават потомство, наши рожби. Вие може ли да си помислите, че те не са наша радост, надежда и упование? Как при това положение ние, македонците, може да имаме някаква омраза към българите!? Това не може да стане! Това са невъзможни неща! Напротив, този елемент на съществуваща даденост предоставя прекрасна възможност за създаване на взаимно уважение и почит, на базата на които може да се опре и черпи сила идеята за добросъседство. И понеже става въпрос за омразата, тук е моментът да запитам следното: кой сее омраза между Република България и Република Македония? Кой!? Българските ли мегаломани, които години наред непрекъснато пропагандират и заявяват, че територията и населението в Република Македония са български, че македонци няма, или обратното - македонски държавници и политици пропагандират, че българи няма и територията и населението на Република България са македонски? В Конституцията на Република Македония е ясно фиксирано, че тя няма претенции нито към една съседна на нея страна! Кой изпълнява тогава тази гнусна и жестока за двата народа политика, е ясно! Нека истината ни помогне да видим виновника за печалното състояние, в което се намират отношенията между двете страни.

Съществуващата политическа ситуация налага бързи и отговорни действия, които да сложат край на досегашната явна и истерична антимакедонска пропаганда в България. Ето защо ние, македонците, искаме да се сложи смъртен кръст на всичко това, считайки, че по този начин ще може да се изградят наистина истински и добросъседски отношения между двете страни.

Ние, македонците от Пиринския дял на Македония и тези, живеещи по села и градове в цялата страна, пледирахме навремето Република България да стане равноправна членка на НАТО и Европейския съюз с надеждата, че страната като членка на Евросъюза ще предприеме конкретни действия и ще ни даде възможност македонските организации да бъдат регистрирани, а ние да получим своите права и свободи съгласно повелята на Хартата на ООН за правата на човека. Но това не стана. Напротив - антимакедонската пропаганда в страната още повече се активизира и вместо да се прилагат европейските идеи и принципи, българските националисти се натикаха в средновековието.

За решаването на спорните проблеми са нужни взаимни усилия. Ако и в бъдеще Република България продължи с досегашната си политика към Република Македония и към македонците, живеещи на българска територия, добросъседство не може да има. Тази абсурдна политическа концепция - мене ме има - тебе те няма, е не само просташка и нечовешка, но и безусловно идиотска. Пълна реципрочност в отношенията, принципи на толерантност и взаимно признаване на националната идентичност на двете страни - друга алтернатива няма, господа български държавници и политици!

   НАРОДНА ВОЛЈА
ОТЧАЯНИ ОПИТИ НА ДАНС, ВМРО И ПРОКУРАТУРА ДА СПРАТ ПРИЗНАВАНЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ СЕ БОРЕШЕ ПРОТИВ ВЕЛИКО-БУГАРСКИОТ ВРХОВИЗАМ
Читај
ВО БУГАРИЈА ПОСТОИ РЕПРЕСИЈА КОН МАКЕДОНЦИТЕ ЗА ДА НЕ ЈА ИСТАКНУВААТ СВОЈАТА МАКЕДОНСКА ПОСЕБНОСТ
Читај


IN MEMОRIAM



ДИМИТЪР МОСКОВ

На 01.05.2013 г. след краткотрайно боледуване в град Стамболийски почина Димитър Москов (роден през 1947 г.) - основател и активен деец на ОМО „Илинден” - ПИРИН. Димитър Москов бе член на ЦС на партията и като такъв се открояваше със своята активност, борбеност, инициативност и силен дух във всички мероприятия на ОМО „Илинден” - ПИРИН. Разпространяваше вестник „Народна воля”, „Македонски глас“ и македонска литература сред македонците в Пловдивско. Ранната му кончина е голяма загуба за неговото семейство, приятелите и за македонската кауза в България.
Отиде си един забележителен човек, патриот и приятел. Ние винаги ще помним неговите дела! Вечна му памет!

От Председателството и ЦС на ОМО „Илинден“-ПИРИН и редколегията на в. „Народна вола”



ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

 
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting