Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Двусмислена публикация

И ПОЛУИСТИНАТА В ПОМОЩ НА ЛЪЖАТА

СТОЙКО СТОЙКОВ


„Протокол за обиск, 4 март 1942 г. .... „3. В едно бяло овехтело томче се намери писмо до Никола Вапцаров, написано с пишуща машина, а подписано от Иван Михайлов, носещо дата 13. 08. 1933 г.” (Дело, с. 166)
От него разбираме нещо важно – писмото е от 1933 г., а не от 1942 г. – т.е. писано е, докато Михайлов е начело на организацията, която официално се бори за създаване на самостоятелна и независима македонска държава, а представителите на тази организация в окръга през 1933 и 1934 г. говорят за изучаване на македонска история и за учене на „наш език” в училищата (поради което и са разтурени). Така че никакво доказателство не би било това. Какво е било това писмо обаче научаваме от спомените на Бойка Вапцарова: “През 1933 - 1934 г. старият Вапцаров бил отвлечен от реакционната македонска организация. Цялото семейство Вапцарови било записано в черния списък на ВМРО. Една вечер през лятото на 1933 г. Кольо се връщал от Горна Джумая. По пътя за с. Кочериново някой от тъмнината започнал да стреля по него. Той извикал: “Кой е?” Но никой не отговорил, а стрелбата продължила. Той заляга в канавката на шосето и пълзешката се измъква от опасното място. По този повод той написа писмо лично до Иван Михайлов, с което го запитваше защо е извършено върху него покушение. Отговорът беше, че комитетът на ВМРО за първи път чува за такова действие. Истината се разкри след политическия преврат от 19 май 1934 г. Правителството на Кимон Георгиев разтури ВМРО и в нейните архиви бяха намерени издадени смъртни присъди срещу Никола и Борис Вапцарови. Какви мисли и чувства са изпълвали сърцето на Вапцаров по време на покушението върху него, той изрази по-късно в стихотворението “Песен” (цитирано по Станимир Ковачев, Думи, дела безсмъртие, „Народна воля”, декември 2009 г.). На нас остава да решим на кого да вярваме – на Бойка Вапцарова или на опитващия се да се сдобри с българските комунистически власти стар мошеник Михайлов.

Вапцаров, Родината
Македония и Македонският литературен кръжок


Преди да хвърлим поглед към съдържащата се в кастрираното, изкасапено и набъбнало по време на засекретеността си дело, нека затворим въпроса за това спекулации ли са, или факти твърденията за македонско самосъзнание на Вапцаров, за да могат да ни послужат за сравняването им с това, което намираме в Делото.
1. Поезията на младия Вапцаров. Както подробно анализирах в една своя статия от декември 2009 г. в „Народна воля” („Родино, твоя образ ме опива, и твоя глас неспирно ме зове”, Родината в ранната му поезия), в ранната поезия на Вапцаров (писана в периода 1926 – 1932 г., когато Вапцаров е 17 – 23 години) той, живеейки във Варна и Русе, изживява себе си като чужденец и човек, намиращ се в чужбина, нарича тези места чужбина, хората и облаците – чужденци, а своя родина и роден край нарича територията, съставляваща се от: планините Пирин, Пинд, Шар, реките Струма, Вардар, Черни Дрин, Гласна (вер. Глазне), езерата Преспа и Охрид, градовете Воден и Охрид, село Търлис, брега на Егея. Места само от Македония. При това Вапцаров често ги подбира по тройки – по едно от трите части на поделена Македония. Младият Вапцаров смята Македония за намираща се още под робство (шествековно), като смята за несвободна и страдаща и Пиринска Македония наравно с Вардарска и Егейска.
2. Вапцаров никъде в поезията си не споменава дори името България, макар че в неговата поезия срещаме имената на всякакви страни: Мексико, Русия, Киренайка, Испания, дори Влахия („В Кубрика”, 1930 г.). Но не и България!
Докато Македония се среща поне два пъти в недовършените му патриотични стихотворения (в проекта за поема за Илинден, и в продължението на „Ще бъда стар”) и в неговата проза.
3. В зрелите си стихове за Родината той споменава изключително територии от Македония.
4. Темата за България като чужбина ще намери своя известен и категорично оформен завършек в стихотворението „Земя”, писано през 1938 г. в София, което започва с добре известните думи: „Тази земя,/ по която тъпча сега... / Тази земя - не е моя земя, / тази земя, / простете, е чужда... / Земята не чувствувам моя”, противопоставяйки й своята земя, съставлявана от Пирин, Охрид и Егея.
5.Виждал е бъдещето в създаване на социалистическа република Македония (продължението на „Ще бъда стар”: „И ето виждам - плана с сто процента/ по посева изпълнен в/ Македония.”)
6. Вапцаров, без да бъде член на компартията (и според това да бъде задължаван по пътя на партийната дисциплина), доброволно става не само член и основател, но и вдъхновител на Македонския литературен кръжок, организация, поставила си за цел създаване на македонска национална литература, пищеща на македонски и български. Тази организация е създадена с помощта на българската компартия, а последната, както е известно, по това време смята македонците за отделна нация. Така че само това обстоятелство само по себе си ни показва и македонската национална позиция на Кръжока (засвидетелствана както от неговите документи, така и от факта, че е създаден с подкрепата на БКП), така и споделянето й от страна на Вапцаров (демонстрирано в непринуденото му присъединяване към един такъв кръжок).
За тези, които са слабо запознати с този факт, ще използвам случая да цитирам една особено интересна извадка от полицейски доклад на Гешев (Дело, с. 56): „Партийното ръководство взе следното становище: македонците не са нито сърби, нито българи, а самостоятелен народ, който трябва да се обособи в отделна македонска държава, тъй че присъединяването на Македония към България се окачестви като акт на империализма на българската буржоазия”. Дори само това стига.
А за тези, които не знаят за Македонския литературен кръжок и неговите членове, ето съвсем накратко (а може много повече!). Основан е през 1938 г. в София. Член първи на устава му предвижда: „Кръжокът е самостоятелна, независима група от македонски поети и писатели, обединени от общата цел да работят за създаване на македонска художествена литература.” Сред участниците има и такива, пишещи на македонски език, като Коле Неделковски или като един от създателите на модерния македонски литературен език, по-късно изметналия се Венко Марковски.

Тук земята мирише по-иначе от там

На учредителното събрание Вапцаров изнася Доклад, в който се срещат интригуващи мисли. Нарича събраните „нас, като пишущи македонци”, споменава за „народната македонска душа”. Говори за „македонския въпрос”, за „един въпрос, чието име е Родина”, който кара македонските бежанци да сънуват Тетово, Костур, Прилеп „и колко още спомени, които порят съзнанието на всеки македонец. Не, че .... мислят, че парите за хляба при сегашната икономическа система няма да стигнат и при независима Македония.” „Случи се така, че в Сръбска и Гръцка Македония великобългарските утопии изстиват и крепне едно поколение, ентусиазирано от лозунга – Свободна и Независима Македония. Това е най-важният етап от македонския въпрос в последните години”, „ако ние милееме за своята Родина, ако в нас има капка македонска кръв, ако в нас е останала искра от благороден патриотизъм, този път трябва да се впрегнем, за да понесеме част от тежестта на едно дело и жестокото величие на една епоха”, „Помъчихме ли се поне да създадем убеждението, че съществува македонска литература. Помъчихме ли се да създадем с малките си силици впечатление, че съществува група пишущи хора, която не е забравила обществените си задължения към своята родина?”, „колцина усетиха със сърцето си македонския въпрос. Колцина му дадоха жива форма”, споменава „македонско съзнание”, „че е срамно да не се чувства македонец”. Заявява че, „Ние трябва да познаваме македонската история и най-вече историята на националреволюционното ни движение – Илинден, Гоце, Даме”. Декларира, че „ние сме македонци. И нашето творчество трябва да бъде в служба на македонската кауза”. Вапцаров дори дава пример как „Един младеж оре тука земята и мисли, че там тя някак по-другояче мирише, че въздухът е по-друг, че звездите са ниско, много ниско, че ако сутрин се качиш на Али Ботуш, ще хванеш слънцето” (МЛК, с. 41 – 44) – мисъл, която много ясно кореспондира със стихотворението „Земя” и противопоставянето на „тази земя, която тъпча сега” и „е чужда” със „мойта земя”, над която в небето опира Пирин. Този доклад е превърнат в стихотворението „Доклад“, така че ясно е коя е „Нея” и „Родина” в стихотворението – Македония. Какво е смятал, че е положението на македонците, личи и от следните думи на Доклада: „Подчертаният шовинизъм на поробителките, който отблъсква, отчуждава, слага някаква преграда между власт и поробени и създава противодействаща сила” – това е посочено като един от важните фактори. „Власт и поробени” – ето как вижда той положението в Македония през 1938 г.!!!
На същото учредително заседание Антон Попов пък направо заявява – „ние сме синове на Македония” (Антон Попов, Творби, Васил Тоциновски, Скопје, 1994 г., с. 32).

„...нас, които сме обединени от стимуланта Македония”

През октомври 1938 г. Вапцаров изнася друг доклад пред Македонския литературен кръжок - за някои стихотворения на Михаил Сматракалев (Ангел Жаров). В него той казва много ясно следното: „Храбро може да се каже, че що се отнася до тематичната определеност Ангел Жаров е на най-правилния път от всички нас, които сме обединени от стимуланта Македония, защото той не е забравил обществения си дълг, защото той единствен от присъстващите има за доминантен мотив на своето творчество нашата Родина” (МЛК, с. 44) Определя едно от разглежданите стихотворения като „толкова социално, колкото и македонско”. По-нататък казва, че „оттам трябва да пием с душите си, за да създадем искрена македонска литература” (става въпрос за „робската мъка”, МЛК, с. 45) На същото обсъждане друг член на кръжока – Антон Попов, заявява: „Формата не е толкова важна. Важното е да се трудиме да създаваме македонска литература.” (МЛК, с. 117). Македонска литература!!!
Вапцаров дава патриотичните си стихотворения от цикъла „Песни за родината“ на разглеждане в Македонския литературен кръжок. Запазени са както доклади на другите кръжочници за тях (например Сматракалев и Антон Попов), така и бележки от дискусиите. В тях тези стихотворения се определят именно като: „македонски”, „македонска, наша, своя литература”, „всеки ред гори от живи чувства негови и на всички македонци”, „стихотворението е македонско”, оприличават стиховете му на вдигане на „знамето на жална Македония”, „национални песни” (Сматракалев, МЛК, с. 47-49, 136), определят стихосбирката му като такава „с македонска тематика”, наричат го „македонски поет”, определят и него, и Венко Марковски, Кочо Рацин и Коле Неделковски като творци, „обединени около един сюжет, около една тема: Македония” (Антон Попов, МЛК, с. 93, 95). Вапцаров в нито един от запазените протоколи не възразява на този вид окачествяване. Напротив, той самият използва освен понятието „македонска литература”, още и „македонска поезия” в свое изказване при обсъждането на стихосбирката на Кочо Рацин: „За етапа, в който се намира макед. поезия, трябва ли да се премине през всички етапи: народна песен, класическата и т.н.” (МЛК, с. 108, 183). Т.е. той смята, че съществува македонска поезия, и то тъкмо обсъжданата в Кръжока и е убеден, че тя ще се развие, но поставя въпроса дали ще мине през всичките и същите етапи като останалите национални поезии!
Сред темите на Кръжока доминира Македония, като Антон Попов пише специален материал, посветен на македонската нация. Същият нарича себе си „македонски патриот”, който гледа от самолет родната земя – а описаната географски земя е Македония (в стихотворението си „Сън“). Македонският патриотизъм блика и от множество негови и на съкръжочниците му творби.

(Продължава в следващия брой)

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај


110 години от героичната гибел на големия син на Македония Гоце Делчев
АПОСТОЛ НА МАКЕДОНСКАТА СВОБОДА
На 4 май 1903 година край село Баница в сражение с турския аскер загива Гоце Делчев - титанът на македонското националноосвободително движение. Той е човек, който заема най-свидно място в народните сърца. Животът му и до днес е символ на пълно себеотдаване, на най-висок патриотизъм, нравствена чистота и човеколюбие.

С неговата смърт Македония загубва най-активния си и непримирим ръководител и голям войвода, превърнал се в легенда. За Гоце македонският народ създаде много и много песни, чрез които му изгради вечен паметник в душите на македонските генерации, и той остана завинаги в историята на Македония.


Катерина Трайкова-Нурджиева

IN MEMОRIAM



ИВАН ГЕОРГИЕВ

На 28. ХI. 2012 година почина Иван Младенов Георгиев, роден на 15.Х. 1956 година в село Полена, Благоевградско. Един от първите членове на ОМО „Илинден” – ПИРИН в село Полена. Активно участва във всички мероприятия на партията.

Председателството на ОМО „Илинден” – ПИРИН и редколегията на в. „Народна воля” заедно с всички членове на партията и читателите на вестника споделят болката на близките на починалия по повод 6 месеца от смъртта му!

 
Македонска народна песна

АКО УМРАМ, ИЛ ЗАГИНАМ

Ако умрам ил загинам,
немој да ме жалите,
напијте се рујно вино,
скршите ги чашите.

Еј верни другари
песна запејте
мене спомнете.

Ако умрам ил загинам
поп немој да викате,
вие на гроб да ми дојте,
оро да заиграте.





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting