Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Вечна светлина

СОЛУНСКИТЕ БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИЙ

Д. и. н. СТОЙКО СТОЙКОВ


Светите Константин (Кирил) и Методий са родени в град Солун в началото на девети век – точните години не са известни. Известни са датите на тяхното успение, тъй като и двамата стават светци и паметта им се отбелязва в деня на смъртта им. Почива първо по-малкият – Константин, на 14 февруари 869 г. в Рим и до днес там се намират неговите мощи. Методий умира във Великоморавия през 885 г. на 6 април. Прието е в православната църква те да се празнуват заедно на 11 май. Поради разликата от 13 дни между новия и стария стил на календара почитаме паметта и подвига на Солунските братя на 24 май.

Те израстват в семейството на богат и благороден солунчанин - Леон (Лъв), който заема пост помощник на управителя (стратега) на солунската административна област (тема). Както е казано в житието на Методий, написано от св. Климент, и по бащина, и по майчина линия те произхождат „не от прост, а от много добър и почтен род, известен ... на царя и на цялата солунска област“. Семейството има седем деца, от които последен е Константин. Родителите му са много набожни. Бащата умира още докато Константин е малък.

За народността на двамата братя в науката се спори и до днес. Теориите за славянския им или поне отчасти славянски произход обаче нямат никакво основание. Напротив - има достатъчно ясни посочвания в изворите, че те не са били славяни. Доброто им владеене на славянския език, което е горе-долу единственият аргумент за славянски произход, в житието на Методий е обяснено иначе – защото по това време всички солунчани са говорели славянския език чисто, а не бива да забравяме и обстоятелството, че Константин е гениален лингивст. Напълно ненаучна е хипотезата за това, че те били българи. Нито един съвременен извор не съобщава нищо подобно. Едва пет века по-късно в един полулегендарен текст се появява твърдението, че св. Кирил бил „българин родом“, като същевременно се разграничават българи от славяни, т.е. те излизат българи, но не славяни. Това обаче е резултат на една тенденция в Търновското царство да се обявяват за българи родом най-различни светци, нямащи често нищо общо с България. Дори и св. Димитър е направен в тях наполовина българин. Извън това никакви данни няма за това, че братята били българи, което принуждава техните българизатори да прибягват до всякакви спекулации и фантасмагории, нямащи нищо общо с науката.

Така че на въпроса от каква народност са Солунските братя не може да се отговори. Те са солунчани и ромеи. Солун е космополитен град в провинция Македония почти хилядолетие преди това. Освен оригиналното македонско и населеното гръцко население тук са се заселвали още и хора от различните части на Римската империя. Известно е, че тук е имало евреи (в тяхната синагога проповядва апостол Павел). По-късно, по време на аварските и славянските нападения над Балканския полуостров (VI – VII в.), тук намират убежище бежанци от Ниш, Сердика и други градове във вътрешността на Балканския полустров. Славяните не го превземат, но не е изключено с течение на времето някои славяни мирно да се заселват в града. Във всеки случай в средата на девети век всички солуняни, както вече казах, говорят славянския език чисто. Така че макар да знаем почти със сигурност, че не са славяни или българи, то не знаем какви са – има още множество възможности, а сред тях и смесен произход. Сигурно е само че са солунчани от благороден произход, дълбоко религиозни ромеи.

За Методий е известно, че поради своите способности е назначен от императора да управлява славянско княжество. Става дума за архонтия, която се явява подразделение на темата, т.е. нещо като околийски управител, но на автономно славянско княжество в рамките на някоя византийска тема. Според житието, изпращайки го за управител на славянско княжество, императорът като да предвиждал неговата бъдеща славянска мисия, та му дал възможност да опознае славяните и техните обичаи и полека ги обикне. Къде се е намирало това княжество, днес не е известно. Посочват се редица места в Мала Азия и Македония. Според една от версиите това княжество се е намирало на Брегалница и се е явявало гранично на българското ханство. Авторите, поддържащи тази теза, смятат, че Методий го напуска, тъй като е превзето от страна на българите. В житието няма данни за това – казва се, че е оставил княжеството, а не че то е било окупирано от враг. Както и да е – знае се, че кариерата на Методий трае доста години, след което той се замонашва и се оттегля в планината Олимп в Мала Азия. Отказва на настояванията на царя да получи сан на архиепископ и накрая го придумват да стане игумен на манастира Полихрон.

Константин тръгва по друг път на развитие. Изпратен в Константинопол, той учи сред най-големите умове на Европа по това време. Преподават му Лъв и Фотий. Той се оказва не само извънредно любознателен, но в много отношения и гениален. Научава множество езици, като освен гръцки и славянски, тук са още еврейски, арабски, хазарски, роски (вероятно германски диалект), латински. При това се оказва способен да научи език и писменост за шест месеца, а предмета граматика, изучаван по това време за няколко години, той усвоява за само три месеца. Константин направил такова силно впечатление на царския настойник, логотета Теоктист, че той му позволил да влиза и излиза от царския дворец и неговия дом когато пожелае и дори му предложил да го ожени за своята кръщелница. (Според някои автори този фактически управител на Византия в периода 842 – 856 г. е бил вуйчо на св, Константин и Методий). Константин обаче се стремял към монашески живот и отказал. Първо става библиотекар в патриаршеската катедрала „Св. София”, след това - преподавател по Философия на онова, което бихме могли да наречем цариградски университет – най-голямото средище на науките в Европа по това време.

Съгласно неговото житие Константин бил ангажиран в борбата срещу иконоборците в Константипол, а след това участва в държавни мисии при сарацините и хазарите, където се представя, блестящо. От това време остават разказите за някои негови постижения, впечатлили съвременниците, като това, че разчита текста на антична чаша, научава еврейски език и превежда граматиката им за само шест месеца, разчита самарянските богослужебни книги без чужда помощ, благодарение на разговорите си с един човек успява да усвои и дори да чете псалтира, написан с рушки букви (вероятно става дума за германски диалект). По време на своето пътуване до хазарите открива мощите на римския папа Климент, изпратен някога на заточение на Кримския полуостров.

Между мисията при сарацините и тази при хазарите се оттегля в манастир, но без да се замонаши. Според някои съвременни изследователи причина за това е убийството на неговия покровител логотета Теоктист през 856 г., но за това директно потвърждение в изворите няма. Отива при брат си Методий в малоазийския Олимп. Заедно участват в мисията при хазарите.

Това обаче, което обезсмъртява имената и делата на тези двама забележителни. солунчани, е мисията им при славяните. През 863 г. великоморавският (най-общо казано – територия на днешна Словакия, Чехия и част от Унгария) княз Ростислав поисква от византийския император да му бъдат изпратени учители, способни да им обяснят християнските истини на техния език. Изборът пада върху Константин и Методий, защото са солунчани и като такива знаят славянския език, освен това царят е бил убеден, че Константин, ако поиска, Бог ще му открие славянските букви, нещо към което и царят, и предците му напразно са се стремели. Днес много се спори за датата на създаване на славянската писменост, като мнозина вероятно с основание смятат, че работата по този въпрос е била започната по-рано и именно това е истинската причина да падне изборът върху Константин и Методий. Данни за това в житието обаче няма – там се казва, че славянските букви са изнамерени като последица от молбата на Ростислав и искането на императора през същата 863 г. Константин превежда на славянски основните книги, небходими за редовно провеждане на литургия – Литургията, Апостола и Изборното евангелие.

Мнозина днес предполагат, че тяхната мисия не е само с религиозен характер, а и с политически. По това време ясно са се очертали две коалиции – България и Германия срещу Византия и Великоморавия. Преводът и проповедта на славянски, извършвани от византийски мисионери, по този начин биха имали за цел отстраняване на германското влияние чрез църквата и засилване на връзките между Великоморавия и Византия. В този смисъл някои автори отиват дотам да виждат антибългарски елемент в тази мисия на Солунските братя. Днес, когато религията е маргинализирана, а политиката е обзела всичко, е трудно да не се даде предимство на политическото измерение на тази мисия. Обаче трябва да имаме предвид, че през Средновековието във Византия религията и политиката са преплетени, защото Византия вижда интересите на християнството като свои собствени. Става дума за известния византийски идеал на двуглавата власт (изразена символично в двуглавия орел под една корона), при което духовната и политическата власт действат в хармония, без да си пречат и без да се конкурират, а подпомагайки се една друга. Именно за това не можем да отделим духовното от политическото измерение в тази мисия на двамата братя. Но не бива да забравяме, че за самите тях тя има само едно – духовно измерение. И то се състои не в желание да просвещават, т.е. ограмотяват славяните, в какъвто смисъл често им се приписва някакъв славянски патриотизъм. Това е опит за съвременно тълкуване на техните цели и мотиви в рамките на национализма и националните идеологии. Целта на двамата християнски монаси и мисионери е чисто религиозна – да могат покръстените славяни да разберат какво им се проповядва, за да бъдат не само формално християни, но и такива по убеждение, по вяра. Именно от тази, а не от славянска патриотична или от хуманистично-просветителска позиция е породена съпротивата им срещу триезичната ерес и защитата им на правото на всеки народ да слави Бога на своя език.

Лансирани са и легенди, че двамата братя са проповядвали и покръствали в България и дори че Методий е покръстил Борис. Тези твърдения обаче не са приети в науката. Те са основават на простото свързване на византийския монах Методий, който бил нарисувал една сцена на Страшния съд за хан Борис със свети Методий. Тази връзка обаче се подпира единствено върху еднаквостта на името. В пространните жития на светците не е споменато подобно нещо и освен това не е известно Методий да е бил български пленник. Всъщност няма никакви данни някой от тях въобще да е стъпвал в България.

Делото на братята във Великоморавия и в Блатненското княжество (днешна Западна Унгария) е известна. Те подготят множество ученици. Тяхното присъствие поражда и силна съпротива сред част от духовенството. За тази цел братята пътуват до Рим, където успяват да защитят делото си и да спечелят благословението от папата. Тук Константин се замонашва и приема монашеското име Кирил, с което влиза в историята, и изтощен от трудовете си, умира през 869 г.

Методий пък е поставен от папата за архиепископ на Панония (област, включваща и Блатненското княжество, и Великоморавия). Там той прекарва до смъртта си (шестнадесет години по-късно), борейки се срещу множеството противници на славянското богослужение. Негова заслуга е преводът на цялата Библия на славянски език освен макавейските книги. Днес гробът му е неизвестен.

Въпреки че делото на светите Кирил и Методий е съсипано след смъртта на Методий, то оцелява първо на Балканите, а оттам след това се разпространява и в Русия. Създадената от тях писменост – глаголицата, просъществува още векове. До XII век тя е основната писменост в Македония. Постепенно е изместена от кирилицата, която сама по себе си представлява нагаждане на гръцките главни букви за използване за писане на славянски език. Двете азбуки съществуват паралелно няколко века, докато постепенно кирилицата измества глаголицата. В Хърватско обаче кирилицата никога не прониква – там глаголицата съществува най-дълго, докато е напълно изместена от латиницата. Кирилицата се използва днес от повечето славянски нации, а освен това от Молдова, Монголия и някои народности в Руската федерация.

Езикът, на който превеждат двамата братя, е наречен славянски. В науката е установено, че в основата му лежат говорите от Солунско. Той е бил разбираем и в земите на днешна Чехия и Словакия. Със сигурност не би могъл да се нарече български и още по-малко пък има някаква връзка с езика на Аспаруховите българи, който, както е известно, е бил тюркски. В старославянските текстове до XIV в. езикът е наричан славянски и е смятан само за един.

Както и всички други писмени езици през Средновековието и този е бил международен. Още в началото на Х в. на него започват да пишат и тюрко-българите (които дотогава пишели на гръцки), а малко по-късно той става литературен език и за власите (и на юг, и на север от Дунав), като в днешна Румъния се използва до преди няколко века.

Значението на извършеното от св. Кирил и св. Методий днес се оценява от хуманистичен, националистичен и религиозен аспект. Обикновено така се случва с големите дела на големите личности. Те със сигурност обаче биха приели като най-близко до истината оценката на деиността им от духовна гледна точка. А в това отношение те са оценени отдавна като светци и равноапостоли.

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај


110 години от героичната гибел на големия син на Македония Гоце Делчев
АПОСТОЛ НА МАКЕДОНСКАТА СВОБОДА
На 4 май 1903 година край село Баница в сражение с турския аскер загива Гоце Делчев - титанът на македонското националноосвободително движение. Той е човек, който заема най-свидно място в народните сърца. Животът му и до днес е символ на пълно себеотдаване, на най-висок патриотизъм, нравствена чистота и човеколюбие.

С неговата смърт Македония загубва най-активния си и непримирим ръководител и голям войвода, превърнал се в легенда. За Гоце македонският народ създаде много и много песни, чрез които му изгради вечен паметник в душите на македонските генерации, и той остана завинаги в историята на Македония.


Катерина Трайкова-Нурджиева

IN MEMОRIAM



ИВАН ГЕОРГИЕВ

На 28. ХI. 2012 година почина Иван Младенов Георгиев, роден на 15.Х. 1956 година в село Полена, Благоевградско. Един от първите членове на ОМО „Илинден” – ПИРИН в село Полена. Активно участва във всички мероприятия на партията.

Председателството на ОМО „Илинден” – ПИРИН и редколегията на в. „Народна воля” заедно с всички членове на партията и читателите на вестника споделят болката на близките на починалия по повод 6 месеца от смъртта му!

 
Македонска народна песна

АКО УМРАМ, ИЛ ЗАГИНАМ

Ако умрам ил загинам,
немој да ме жалите,
напијте се рујно вино,
скршите ги чашите.

Еј верни другари
песна запејте
мене спомнете.

Ако умрам ил загинам
поп немој да викате,
вие на гроб да ми дојте,
оро да заиграте.





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting