Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Исторически истини от български учени - История на Македония до 336 година преди Христа

ЦАР ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ

д-р Гаврил Кацаров
(Продолжува од минатиот број)



Филип знаял, че не е достатъчно да даде на войската си нова организация: той трябвало също да я подготви за големите задачи, които възнамерявал да й възложи. Гръцкият историк Ксенофонт, преценявайки Епаминондовата дейност, изтъква и това, че „той свикнал войската си да не се плаши от никакво усилие ни дене ни ноще, да не отбягва никаква опасност и да запазва дисциплината си дори при най-оскъдна храна”. Тая похвала можем да приложим още повече за Филипа; и той постоянно упражнявал войската си, привиквал я на желязна дисциплина и усъвършенствувал бойната й способност. Наистина неговата войска не била напълно постоянна, каквито са модерните армии, но тя много се доближава до тях, защото едва ли минавала година, да не бъде свикана на поход или на упражнение. Освен това Филип въвел обща военна повинност. Определена годишна възраст за срока на военната служба, както изглежда, не съществувала. Негодните вече за служба поради старост, болест или рани царят уволнявал. Във време на службата си войниците получавали издръжка от царя.

Характерно за дейността на Филипа е и обстоятелството, че той обръщал внимание и на дребни, на глед маловажни работи. Така напр. за да облекчи обоза, той запретил употребата на кола и определил за всяка войскова част числото на носачите, които носели необходимия багаж. С това значително се улеснявали действията на войската.

Върху основите, положени от Филипа във военното дело, са градили по-нататък Александър и неговите наследници. С военните нововъведения на македонските царе изобщо настъпва ново време. В мрежата на политиката воденето на войната завзема едно добре пресметнато място и използува всички възможности, не отстъпва както по-рано пред големи спънки, ами намира средства да постигне целта си въпреки годишните времена, планините, пустините, реките. Победата в битката се спечелва с всички средства и се допълва с преследване често до последен дъх. Обсаждания на градове, опорни точки, етапни пътища, възприемане на нови оръжия осигуряват постигнатото и подготвят нови стъпки”.

Създаването на македонската пехота има не само голямо военно значение; не по-малко е социалното и политическото му значение. Ако до времето на Филипа царят трябвало да се обляга само върху болярството, което с течение на времето би могло да стане опасно за държавата и дори да почне да ограничава компетенциите на царската власт, Филип разширил основата на своята мощ, като събудил и използвал силите, които дремели в недрата на народната душа. Той премахнал съсловния характер на държавата и я демократизирал, като свързал царската власт с целия народ. Както говорихме вече по-горе, до времето на Филипа масата на македонския народ нямала нито военно нито политическо значение; ако се събирало по някога опълчение, то представяло една необучена и зле въоръжена тълпа. Сега обаче, след като тая маса била организувана в яка армия и се съединила тясно с личността на своя монарх, естествено народът добил съзнание за своята сила и за своето единство. Филип успял да насади македонската гордост и дълбок патриотизъм, от който бил въодушевен, и в душата на народа си; той го възпитал да се чувствува като господствуващ народ. Както казахме, войската често била викана на упражнения или походи и по тоя начин тя добила възможност да играе по-голяма роля при важни политически събития или да действува като съд при углавни престъпления. В тия военни събрания всеки македонец могъл да изкаже свободно мнението си. Освен това честите победоносни войни не малко спомогнали да се засили и индивидуалността на народа.

Тоя демократически характер на Филиповата реформа заслужава най-голямо внимание; в неговото лице ние виждаме един просветен монарх, който не се влияе от интересите на отделни класи, а има пред вид изключително общото благо на своята държава. На тая реформа ще отдадем още по-голямо значение, ако вземем пред вид изказаното по-горе мнение, че Филип предварително освободил македонското селячество от крепостничество и унищожил феодализма.

Ние видяхме, че македонската войска в това време представяла органическо единство от разни войскови части с разни оръжия и различни предназначения. Това единство е отражение на политическото обединение на страната, което пък се дължи на гениалния организатор Филип. В негово време отделните княжества вече не съществували и с право се предполага, че те са премахнати от него. Наистина партикуларизмът на отделните области отчасти се запазил и по-късно, както ни показва обстоятелството, че при нахлуването на римляните във времето на Филип V (199 г. пр. Хр.) орестите отпаднали към неприятеля. Обаче по-рано тоя партикуларизъм, въздържан от авторитета на силната централна власт, не представлявал опасност за целостта на държавата.

Старата племенна уредба Филип не премахнал напълно, и затова чувството на по-тясна връзка между членовете на отделните племена се запазило живо; обаче и в нея Филип направил преобразование, за да послужи на новата държавна уредба. И в тоя случай ние виждаме умението на Филипа да изпълни старите форми с ново съдържание; той въвел един вид племенна децентрализация за военни и социални нужди на държавата. Областите на отделните племена били обърнати в наборни окръзи, които, освен за набор във войската, служели и за целите на управлението. Така ние срещаме отдели на войската, наречени по името на линкестите, орестите, елимейците, тимфеите, еордеите. Освен наборните окръзи по племена се срещат и такива по географски области напр. Антемунт, Ботиея, или по градове: Пела, Амфипол, Пидна, Миеза, Алалкомене, Алор Ере, Бероя. Както се вижда, Филип създал и нови градове, които в случай на неприятелски нападения са служели за защита, а също и като наборни центрове. Към тая дейност на Филипа можем да отнесем думите, които срещаме в речта на Александра Велики към възбунтувалите се македонски ветерани: „Филип, който ви намери бедняци и скитници, облечени в кожи, каращи на паша по планините малко овце и сражаващи се за тях несръчно с илири, трибали и траки, даде ви да носите хламиди наместо кожи, свали от планините в полетата, направи ви годни да се сражавате със съседните варвари, за да можете да се опазите, доверявайки се повече на собствената си храброст, отколкото на укрепените места. Също той ви направи, градски жители и ви украси с хубави закони и нрави”.

(Продължава в следващия брой)

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ Е МАКЕДОНЕЦ И ЗА ТОА НЕМА ПАЗАРЕЊЕ
Читај
САМО ЕДНА Е ВО СВЕТОТ НА НАРОДИТЕ И ДРЖАВИТЕ – НАШАТА ДРЖАВА МАКЕДОНИЈА!
Читај
МАКЕДОНЦИТЕ ПРАЗНУВАХА 116 ГОДИНИ ОТ ИЛИНДЕНСКАТА ЕПОПЕЯ
Читај


110 години от героичната гибел на големия син на Македония Гоце Делчев
АПОСТОЛ НА МАКЕДОНСКАТА СВОБОДА
На 4 май 1903 година край село Баница в сражение с турския аскер загива Гоце Делчев - титанът на македонското националноосвободително движение. Той е човек, който заема най-свидно място в народните сърца. Животът му и до днес е символ на пълно себеотдаване, на най-висок патриотизъм, нравствена чистота и човеколюбие.

С неговата смърт Македония загубва най-активния си и непримирим ръководител и голям войвода, превърнал се в легенда. За Гоце македонският народ създаде много и много песни, чрез които му изгради вечен паметник в душите на македонските генерации, и той остана завинаги в историята на Македония.


Катерина Трайкова-Нурджиева

IN MEMОRIAM



ИВАН ГЕОРГИЕВ

На 28. ХI. 2012 година почина Иван Младенов Георгиев, роден на 15.Х. 1956 година в село Полена, Благоевградско. Един от първите членове на ОМО „Илинден” – ПИРИН в село Полена. Активно участва във всички мероприятия на партията.

Председателството на ОМО „Илинден” – ПИРИН и редколегията на в. „Народна воля” заедно с всички членове на партията и читателите на вестника споделят болката на близките на починалия по повод 6 месеца от смъртта му!

 
Македонска народна песна

АКО УМРАМ, ИЛ ЗАГИНАМ

Ако умрам ил загинам,
немој да ме жалите,
напијте се рујно вино,
скршите ги чашите.

Еј верни другари
песна запејте
мене спомнете.

Ако умрам ил загинам
поп немој да викате,
вие на гроб да ми дојте,
оро да заиграте.





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting