Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Никола Попоски пред Българското национално радио

ДОГОВОР ЗА ДОБРОСЪСЕДСТВО МЕЖДУ СКОПИЕ И СОФИЯ НЕ Е НЕОБХОДИМ


Водещ: Г-н министър, трябва ли според Вас да има договор за добросъседство между София и Скопие и ще има ли такъв?

Никола Попоски: Моята лична позиция е, че не е необходим, че добросъседство не се създава на хартия, а с конкретни жестове, и мисля, че между България и Македония има много добра основа да има отлични отношения. Между хората съществува това и сега. Дали ще има договор, е въпрос на факта, че от българска страна беше наложено това като изключителна необходимост. Лично смятам, че е по-добре да няма договор, отколкото да има договор, който ще създава допълнителни проблеми. Това, за което разговаряхме и което договорихме като процес, е работни групи между двете министерства да седнат и да видят какво е и какво не е проблематично и по отношение на проблемите да бъдат предложени някакви решения. Това беше процес, който започнахме с бившето правителство. В момента, в който дойде служебното правителство в България, този процес прекъсна с четвъртата среща в Кюстендил.

Водещ: Има ли истина в твърденията, че всъщност преговорите са в застой, защото Вашата страна отказва да подпише един текст, който е свързан с Вашата Конституция – за защита на права евентуално на македонски граждани в България?

Никола Попоски: Не мисля, че това е основа на каквото и да е несъгласие. В момента, в който ни беше наложено от българска страна, че има необходимост за подписване на някакъв договор, нашата позиция бе, че искаме да имаме симетричен, балансиран договор по отношение права и задължения, и че трябва да се погледнем в очите и да кажем, че не искаме да се оспорваме взаимно. Заедно с това идва и фактът, че съществуват определени стандарти, които са валидни за всички, и не искаме да се намесваме във вътрешните работи и искаме да защитим нашите интереси, не за сметка на съседа.

Водещ: Тези дни стана ясно, че на официалната интернет страница на ръководеното от Вас министерство има данни, където, по преценка на Вашето министерство, македонците в България са 750 000. Как стигнахте до тях?

Никола Попоски: Не бих могъл да Ви кажа и не мисля, че става дума за нещо, което се основава на точна наука... Мислите, че сега го има?

Водещ: В момента го има на сайта на Вашето министерство, освен ако не е свалено през последните 24 часа.

Никола Попоски: Не мисля, че е нещо, което бих могъл да го коментирам.

Водещ: Предполагам разбирате, че такива данни пораждат притеснения, че един ден Македония може да предяви териториални претенции или претенции за македонско малцинство в България. Вие бихте ли предявили такива претенции?

Никола Попоски: Ние не само, че нямаме никакви териториални претенции, а това е част и от нашата Конституция, където се посочва, че нямаме никакви претенции към преместване на границите на Балканите. Стратегически интерес е не да се създават нови граници, а да намаляваме важността на съществуващите граници и да бъдем интегрирани заедно в ЕС. Не смятам, че Република Македония по каквото и да е основание – нито сега, нито в бъдеще представлява заплаха в Република България. Нашата политика и нашето виждане е, че точно Република България и Република Македония могат да имат общ интерес, в съвместно сътрудничество, без каквито и да е заплахи или застрашаване на съседа. Това го казвам искрено и смятам, че това е открита политика от към македонска страна и очакваме да бъде посрещната по същия начин от българска страна.

Водещ: Казвате, че нямате териториални претенции. Бихте ли казвали, че нямате претенции за македонско малцинство в България?

Никола Попоски: Мисля, че кой как се чувства, трябва да бъде оставено като индивидуално право на всички граждани. Мисля, че всеки има право да се чувства по един или друг начин и в никакъв случай това чувство не трябва да бъде основа за каквито и да било иридентистки искания или създаване на напрежения. Мисля точно обратното – като граждани на страни, които искат да бъдат част от общото европейско семейство, трябва да се уважаваме помежду си и в никакъв случай да не нарушаваме нито сигурността, нито безопасността на установените граници. Това е наш принцип.

Водещ: Според Вас откъде дойде това напрежение между София и Скопие през последните месеци? Какво е Вашето обяснение?

Никола Попоски: Искрено да Ви кажа, че по-голямата част от македонските граждани бяха изненадани, когато чуха, че Република България е решила да ни блокира по пътя за започване на преговорите с ЕС. Беше много изненадващо, в отрицателен смисъл. Гражданите на Република Македония виждат в България страна-партньор, която вече е част от ЕС и НАТО, с която имат много открита комуникация, много открито сътрудничество, много мои съграждани пътуват всекидневно в България и се чувстват положително и добре дошли, в противен случай няма да правят това. Смятам, че всички български граждани, които идват в Македония имат същото чувство. Поради тази причина, решението на България беше доста учудващо и прието негативно, особено заради факта, че България нямаше никаква нужда от представяне на подобна позиция, защото Македония вече пета година е доста ефективно блокирана от страна на Република Гърция.

Водещ: Тук бих Ви попитала за паметниците, учебниците и т.н., но знам, че по правило вие отказвате да говорите за такива неща, с обяснението, че не сте историк. Ще направите ли изключение сега или ще отговорите на въпроса - защо историците от двете страни не могат да седнат и намерят решение?

Никола Попоски: Аз мисля, че точно това трябва да направим – историците от двете страни да седнат и да разговарят по темите, които ги касаят...

Водещ: Водещ: Защо това не се случва?

Никола Попоски: Това, може би, е въпрос, който трябва да се адресира едновременно и до Скопие, и до София. За нас това е нещо, което трябва да се случи, и нашата позиция беше, че всички такива действия можем да проведем и без да имаме договор за добросъседство и сътрудничество, така както ни беше предложен и предоставен от страна на България. Ние смятаме, че всички такива действия, които се предлагат, може да се реализират съвсем свободно и на този етап. Позицията, която чухме от София, е, че трябва да се подпише договор за каквито и да е други действия да следват в бъдеще. Мисля, че можем да имаме ситуация, която да е удобна и за двете страни, с това, че бихме позволили на всички, които са компетентни по определен въпрос, да имат открит диалог, а ние, политиците, да се съсредоточим върху създаването на положителен климат. Никой в Македония няма интерес българските граждани да се чувстват негативно към Македония и македонските граждани и това е валидно и в обратната посока. Аз наистина смятам, че е много от значение, всеки политик в двете страни да бъде отговорен и чрез своите изявления да не създава негативни чувства при гражданите в съседната държава.

Водещ: Защо беше нужно на македонската държава да финансира един филм като „Трето полувреме”, за който беше предварително ясно, че ще провокира България, и да организира една изложба с ръкописи в Белгия, за която е валидно същото?

Никола Попоски: Мисля, че нито в единия, нито в другия случай има нещо, което е провокация за България. Не знам дали сте гледали филма и дали сте видели изложбата, но в нито един от двата случая има нещо, което да представлява провокация. Първо, филмът „Трето полувреме” е любовна история, основаваща се на лична биография, която има трагичен контекст за време на Втората световна война и в никакъв случай няма никаква основа, която може да създава каквото и да било напрежение между двете държави. Второ, става дума за филм. Ако разговаряме по същата аналогия, най-вероятно няма да може да се изброи броят на филмите на някои страни в света, защото филмите обхващат всякакъв тип теми. Не може това да се ползва като основа за създаване на неприязън или напрежение.

Водещ: Все пак българите в този филм са представени като фашисти, които депортират евреи?

Никола Попоски: Гледали ли сте филма?

Водещ: Водещ: Дали българите са представени така?

Никола Попоски: Аз не мисля, че е така. Мисля, че трябва да видите филма и въз основа на това да дадете определена констатация. В никакъв случай не може да има екстраполиране на каквато и да било вина за това, което се случило във Втората световна война, с днешните отношения. Мисля, че каквато и да е употреба на тези факти в днешен контекст, е ясна злоупотреба.

Водещ: Твърденията на все повече хора, живеещи в Македония, с българско самосъзнание, са обект на една или друга форма на дискриминация, според вас на какво се дължат? Основателни ли са? Как се стига до това?

Никола Попоски: Първо, мисля, че процесът на искане на български паспорт е единствено и основно свързан с икономически причини - факта, че Македония не е член на ЕС. Това е много ясно за политиците от едната или от другата страна на границата. Много е ясно, че ако Македония стане член на ЕС, мотивацията за подобни жестове не би съществувала, или би била на някое маргинално ниво, което може да представлява мотив за запазване на тази ситуация. Второ, в Македония има много общности. Не мисля, че в какъвто и да е случай имаме интерес за разпространяване или неразпространяване на интересите на една или друга общност, защото сме мултиетническо или мултирелигиозно общество, което на индивидуална основа трябва да има същите основи за напредък в живота. Не мисля, че това може да се аргументира с определени индивидуални случаи. Повече става дума за злоупотреба с лично нещастие или семейни трагедии, които след това се политизират за постигане на някоя лична цел. Не смятам, че е някакъв недостатък или предимство да се представяте за едно или друго – поне в Република Македония не бих могъл да бъда добър съдия за това как е на друго място, но в Македония със сигурност не. Мисля, че фактът, че с това би се злоупотребило за определена обструкция в европейските интеграции, извън каквато и да е логика. Точно обратното – ако вие сте загрижени за определени права на определена общност, тогава ще сте мотивирани максимално тази страна да стане част от ЕС, защото тези стандарти ще бъдат издигнати на още по-високо ниво и ще има още по-голяма гаранция.

Водещ: Как си представяте диалога София - Скопие в обозримо бъдеще? Очаквате ли например подкрепа на България за получаване на дата през юни? И какво следва според вас след това?

Никола Попоски: Мисля, че е взаимен интерес да стане това. Аз съм убеден, че Македония няма никакъв интерес и никакъв мотив да има каквато и да било конфликтна релация в Република България. Мисля, че точно обратното – нашият стратегически интерес е да имаме отлични отношения с България и България може да има огромна полза от създаване на позитивен климат към Македония, от изпращане от страна на политиците на положителни послания, които ще инициират гражданите още повече да сътрудничат в бъдеще. С това - България да израсне в една страна-лидер в европейските и евроатлантическите интеграции, след своето членство в ЕС. Мисля, че по този начин може да се преодолее каквато и да е възможност за негативна енергия между двете страни. На другата страна на скалата не смятам, че е някакъв дългосрочен български интерес да се създава омраза към Македония, въз основа на отрицателни политически изявления, които може да имат отражения в общественото мнение в България. Това може да даде някаква краткотрайна политическа полза, но е стратегически погрешно.
Онова, което бих искал, и което очаквам, е България наистина да успее да води една европейска политика в процеса на интеграция, да използва факта, че е член на НАТО и ЕС, и да помогне останалите страни от региона час по-скоро да се включат в това семейство. Мисля, че по този начин може да се подсигури стабилност и просперитет и за самата България, и за своите съседи. Това е мое лично мнение и съм убеден, че по този път трябва да вървим.

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
САМО ЕДНА Е ВО СВЕТОТ НА НАРОДИТЕ И ДРЖАВИТЕ – НАШАТА ДРЖАВА МАКЕДОНИЈА!
Читај
МАКЕДОНЦИТЕ ПРАЗНУВАХА 116 ГОДИНИ ОТ ИЛИНДЕНСКАТА ЕПОПЕЯ
Читај


110 години от героичната гибел на големия син на Македония Гоце Делчев
АПОСТОЛ НА МАКЕДОНСКАТА СВОБОДА
На 4 май 1903 година край село Баница в сражение с турския аскер загива Гоце Делчев - титанът на македонското националноосвободително движение. Той е човек, който заема най-свидно място в народните сърца. Животът му и до днес е символ на пълно себеотдаване, на най-висок патриотизъм, нравствена чистота и човеколюбие.

С неговата смърт Македония загубва най-активния си и непримирим ръководител и голям войвода, превърнал се в легенда. За Гоце македонският народ създаде много и много песни, чрез които му изгради вечен паметник в душите на македонските генерации, и той остана завинаги в историята на Македония.


Катерина Трайкова-Нурджиева

IN MEMОRIAM



ИВАН ГЕОРГИЕВ

На 28. ХI. 2012 година почина Иван Младенов Георгиев, роден на 15.Х. 1956 година в село Полена, Благоевградско. Един от първите членове на ОМО „Илинден” – ПИРИН в село Полена. Активно участва във всички мероприятия на партията.

Председателството на ОМО „Илинден” – ПИРИН и редколегията на в. „Народна воля” заедно с всички членове на партията и читателите на вестника споделят болката на близките на починалия по повод 6 месеца от смъртта му!

 
Македонска народна песна

АКО УМРАМ, ИЛ ЗАГИНАМ

Ако умрам ил загинам,
немој да ме жалите,
напијте се рујно вино,
скршите ги чашите.

Еј верни другари
песна запејте
мене спомнете.

Ако умрам ил загинам
поп немој да викате,
вие на гроб да ми дојте,
оро да заиграте.





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting