Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ


ЧАКАРЕВИ - БРАТЯТА МИХАИЛ И ДИМО. Македонски бунтовници, родени в Прилеп. Като доброволци в Руско-турската война (1877 – 1878) получили руски отличия. След завършването на войната се върнали в Прилеп, започнали да готвят народа за въстание и организирали т. нар. „Демирхисарски заговор”. Предадени и обкръжени в една къща в Прилеп, загинали в сражение с турска войска през април 1881 г. Тяхната храброст е възпята в македонски народни песни.

ПИНГОВ ВЛАДИМИР. Македонски революционер, член на групата на гемиджиите, един от най-възрастните между тях – роден през 1863 г. във Велес. Отличавал се с невероятно хладнокръвие. Преди извършването на солунските атентати намерил дюкян – бръснарница в Солун, която маскирала акцията за прокопаване на подземен тунел до Отоманската банка. Пингов, заедно с Марко Бошнаков на 29 април 1903 г. се опитали да вдигнат във въздуха хотел „Вардар”. Били пресрещнати от турски войници: „Застанете! – нареди един от тях. Владимир Пингов и Марко Бошнаков се спряха повече от изненада, отколкото подчинявайки се на заповедта. Те, наистина, това не го очакваха. Близкият градски часовник започна да отброява девет. Сряда, 29 април 1903 г., вече отминаваше. Приближете се! – нареди същият глас. Владимир хвърли шишето с фосфорна течност към войника, който заповядваше и който беше отдалечен от тях само на няколко крачки. После, докато траеше суматохата, извади малкия револвер от горния джоб на сакото си и така, наведен, полетя към войника. Марко не можа да разбере кой пръв гръмна – изстрелите от револвера и от пушката на войника се смесиха. Войникът пръв падна на колене. Владимир продължи да тича към другите двама войници, междувременно като че ли губеше равновесие. Не чувствуваше нищо. Той повече усещаше вдясно от себе си големия пламък, който излизаше от сградата на Банк отоман, отколкото да го виждаше. Помисли си дали Орце е останал в канала, или пък се бе отдръпнал в жилището, където имаше складирани тридесетина бомби, направени от кукушанчетата. Не можеше сам на себе си да обясни защо си помисли точно това. На два-три метра от него в тъмнината добре се очертаваше фигурата на войника. Той стоеше огромен, черен и като ли говореше нещо. От устата му излизаха бързи малки пламъчета. Някой от тях го улучваха по тялото, обаче Владимир наистина не чувстваше нищо. Войникът се прегъна и клекна на колене, след това се обърна на дясната си страна и легна на плочника, като че ли се шегуваше. Владимир продължи да тича напред към другите двама войници. Сега вече мислеше за чичо си Митко Пингов, на когото като комита му отсякоха главата и той далеч някъде видя неговия труп и като че ли тръгна натам. Можеше да гледа, обаче не чуваше нищо. Не можеше да се досети дали тези къщи надолу са велешки, или пък са къщи на някой непознат град, в който съвсем случайно е попаднал. Стреля още веднъж или два пъти, докато двамата войници го засипаха с куршуми.” (От „Гемиджиите” на Йован Павловски).

АПОСТОЛОВ МИХАИЛ – ПОПЕТО. Революционер, войвода, голямо име на македонското народноосвободително движение. Роден през 1871 г. в София от родители бистричани (Бистрица – село край Горна Джумая, днес Благоевград, в Пиринския дял на Македония.) Най-значителният организатор на вътрешните революционни чети, много близък другар и постоянен сътрудник на Гоце Делчев. Участвал в многобройни въоръжени акции, много пъти заедно с Гоце Делчев. Били заедно и при отвличането на Назлам бей, където показал голяма хитрост и храброст. Още през 1895 г. встъпил в редовете на освободителното движение. Като организатор и агитатор обиколил Серско-Демирхисарско, Поройско, Кукушко, Солунско, Гевгелийско, Струмишко, Воденско, Малешевско, Пиянечко и Джумайско. Основоположник на организираните чети на войводите Марко, Христо Чернопеев, Кръстю Асенов и други негови ученици и следовници. След седем години революционна дейност загинал в сражение с турска войска край село Гавалянци (Кукушко) през април 1903 година.

КИРКОВ (КОСТА) КОСТАДИН, КИРКА. Революционер, анархист, заедно с Йордан Попйорданов първите членове на групата на гемиджиите. Всъщност нейни основатели. Роден във Велес през 1882 г. Завършил реалната гимназия в Солун. По време на акциите на гемиджиите, на 29 април вечерта, вдигнал във въздуха солунската електрическа централа. На другия ден (на 30 април) се опитал да изпълни второто голямо задължение, което поел пред другарите си: да вдигне във въздуха Главната поща в Солун. Открит от стражаря, когато се опитал да хвърли бомбата, убит от него. „Стражарят каза: „Отворете чантата!” Костадин Кирков остана неподвижен. Нищо не се измени по неговото лице, нищо не се измени в неговото държание. Стражарят отпуснат, недоспал, видя как младият, хубаво облечен господин извади от джоба на сакото си кутия с кибрит, отвори я, извади дълга бяла клечка и я запали. Стражарят гледаше всичко това и въобще не му беше ясно какво се случва пред него. Докато клечката гореше, младият господин се наведе и отвори чантата. От повечето бомби с много къси фитили той извади една и приближи фитила й до пламачето на клечката. Това, което по-късно направи стражарят, повече беше движение за самозащита, отколкото рутинен войнишки ход: смъкна пушката от рамото си, отстъпи крачка назад и забоде байонета (щика) в гърдите на младия човек, след това го отдръпна и още веднъж го забоде, този път в стомаха на младия господин. Костадин Кирков се усмихваше. Някои хора, които бяха наблизо, между тях и един от стражарите, направиха първите крачки, бягайки и опитвайки се да се скрият. Кирка не се и опита да реагира. Остана мирен, доволен, че фитилът прихвана пламъка и почна бързо и лесно да му се поддава. От убождането на щика най-напред почувства остро парене. Като върху жива рана да се изтуря египетски йод. Едва след това почувства болката. Затвори очи и почувства как лицето му се сгърчи. Последното нещо, което видя, беше изкривеното лице на стражаря, което се приближаваше...”

БОШНАКОВ МАРКО. Гемиджия, участник в Солунските атентати. Роден в Охрид прз 1874 г. Един от най-възрастните между гемиджиите. При изпълнение на задачата, заловен и изпратен на заточение в затвора във Фезан (Либия) в Африка, където, изтощен, умрял през 1908 година.

АРСОВ МИЛАН. Македонски революционер, анархист, член на групата на гемиджиите. Роден през 1885 г. в с. Ораовец, Велешко. Ученик в Солунската мъжка гимназия. На 29 април 1903 г. заедно с Димитър Мечев и Илия Тръчков недалеч от Солун минирали железопътната линия, която свързвала града с Деде Агач. След това хвърлил бомба в лятната градина на хотел „Алхамбра”, при което бил ранен и заловен от полицията. Изпратен на заточение в пустинния град Мурзук, Либия, в областта Фезан, където се разболял и умрял през 1908 година.

БОГДАНОВ ГЕОРГИ. Македонски революционер, анархист, член на групата на гемиджиите. Роден през 1889 г. във Велес. Заедно с брат му Тодор между първите членове на нелегалната македонска терористична група. След акциите към края на април 1903 г., при минирането на Отоманската банка в Солун, арестуван от турската полиция и подложен на жестоки мъчения. Само той и Павел Шатев преживели заточеническите изпитания във Фезан. Амнистиран през 1909 година.

ТЪРПОВСКИ ЛАЗО. Революционер, член на НОД в Егейския дял на Македония. Роден в с. Дъмбени през 1901 година. Служейки в гръцката армия, по време на гръцко-турската война (1919 – 1922) агитирал сред деморализираните войници против войната и милитаризма в Гърция. През 1928 година заминал за Канада, където се включил в политическа дейност. Депортиран от канадските власти, озовал се в Москва, където завършил политическа школа. През 1935 година се върнал в Гърция и се включил във ВМРО (обединена) в КПГ. През 1939 година, по време на Метаксасовата диктатура, е изпратен в затвора „Акронавплия”. След окупирането на Гърция през април 1941 година е един от организаторите на Движението за съпротива. Неговото име станало много популярно в Костурско, Леринско, Воденско, дори и в Кожанско. Но през април 1943 година, като инструктор на Македонското бюро на КПГ попаднал на неприятелска засада край село Имера, Кожанско, и заедно с шестима други съработници е убит

АТАНАСОВ КИРО – НАЛБАТИНА. Народен герой. Роден през 1928 година в Кавадарци. След завършените три гимназиални класа продължил бащиния си занаят – налбантството. Рано се включил в прогресивното работническо и комунистическо движение и на 17 години станал член на Съюза на комунистическата младеж на Югославия. На тази възраст бил и за първи път арестуван. През 1942 година член на МК на КП в Кавадарци. От лятото на 1942 година до края на 1943 професионален партиен работник. През пролетта на 1944 година по директива на партията в Кавадарци, заедно със секретаря на МК Димче Мирчев, организирал излизането на 60 нови борци. На 7 април 1944 година къщата, в която били отседнали Мирчев и Атанасов, се оказала под силна фашистка обсада. Водили неравна борба със стотина войници, полицаи и контрачетници. Когато им привършили мунициите, и двамата се самоубили..

СЪРБИНОВ МИХАИЛ. Участник в народноосвободителното движение в Егейския дял на Македония. Роден в с. Света Петка, Леринско, през 1920 година. След завършване на основното училище в родното си село, учил в Леринската гимназия, а след дипломирането си се записал в Педагогическата академия. Германската окупация през 1941 година го заварила като организиран в прогресивното младежко антифашистко движение в Леринско. През 1942 година, след дипломирането си в Академията, заминал като инструктор на Комунистическата партия на Гърция за Соровичко под псевдонима Гоце. Често участвал заедно с борците от този край във военни акции. След поражението на народноосвободителното движение в Егейския дял на Македония, както и хиляди други борци и ръководители през 1946 година бил арестуван и лежал известно време в затворите в Касандра. Разстрелян през април 1947 година в Солун.

(По „Личности од Македонија”)

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај


Покана
ВСЕМАКЕДОНСКИ СЪБОР В МЕЛНИК
На 21 април 2013 г.(неделя) в гр. Мелник ще се проведе традиционният всемакедонски събор по повод 98-годишнината от убийството на големия македонски революционер Яне Сандански. Запланувано е участието на изпълнители на македонски песни от Р Македония, изпълнители на македонски песни и хора от Р Гърция и Р България. Всички са поканени!
Съборът ще започне в 11.00 часа.

Организатори са ОМО „Илинден” - ПИРИН, Австралийско-македонски комитет по правата на човека, Македонско международно движение за човешки права, в. „Народна воля”, бюлетин “Македонски глас”, ТМО ВМРО (независима), Дружество на репресираните македонци в България, Македонско християнско братство „Пророк свети Илия”, КПД „Илинден”, КПД “Никола Вапцаров”, КПД “Цар Самуил” и Сдружение “Победа”.




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting