Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Когато фактите говорят, ”ветропоказателите” стават за смях!

С БАСНИ СРЕЩУ ИСТИНАТА, СЪС СТРАХ СРЕЩУ ПРАВОТО

Самуил Ратевски
(Продолжува од минатиот број)



Ние до днес не сме могли да узнаеме никого от нашите съукоряеми македонски българи, който да мисли толко глупаво щото да ся раздели народът на послаби парчи”. Те били изучили „потънко мислите на укоряемите „македонисти” и твърдят, че последните имат същите мисли като Славейков, но пък твърдят, че споменаваните книжки (т.е. учебници на македонското наречие) „голема полза са принесли в местото ни и многу са послужили на страната ни”. Подписано е от двадесет души и от името на общината. Доколко кукушкият учител Шапкарев има пръст в това писмо, е интересен въпрос. Важен е обаче опитът на общинарите да докажат, че няма ни македонизъм, ни македонисти. На същата вълна е и Димитър Македонски, от когото във в. „Македония” (в. „Македония“, г. V, бр. 7, Цариград, 16 февруари 1871 г.) излиза статия „По македонскийт въпрос”. Само че последният на практика бламира твърденията на кукушката община и собствената си теза, защото признава наличието на такива мисли, само че иска да представи нещата така, като че ли те са дело на един-двама и не представляват сериозна опасност. („И наистина искате ли да ся уверите, че таквоз ръждясало мнение не съществува в нашето българско отечество освен може би, в едно или две частни лица?)(Писателят нарича по име едно лице. Б. р.)” За това редакцията на „Македония” коментира неговата позиция така: „Почтенийт писател на този член допуща, гледами, и той че може да има един или двама, които по некои каприции или кефове мотат да имат таквоз мнение което осъдихми.” При това той обратно на намерението си прави и други ценни признания, които показват покачването на напрежението между просветните дейци в България и в Македония. Ето ги и тях: „Ако частни некои лица, по не знам по какви частни каприции и кефове умствували или бълнували таквоз нещо, като прасе македонско требяше ли да стане теватурработата, та днес и от представителите некои си да претендират да искат да не остават да присъствуват македонските представители в народнийт събор, в който ще ся разгледва органическийт Устав на самоуправляемата ни Българска Екзархия, и да исказват за доказателство на туй частно свое мнение таквиз нелепи причини, каквито са на пример тези: че македонските представители не бивало да присъствуват в тоз събор, защото уж щели да претендират да искат да стане седалище на Българский Екзархат Охрид? или че щели да ся отделят от другите българи и щели да искат особига Йераршия?? а още по-логично че македонците не са били българи но цинцари и пр.?!!” Очевидно не само редакцията на „Право” и Славейков са имали подобни опасения, а такива са изказвали и други влиятелни личности и дори не са искали македонско участие в народния събор, който трябвало да уреди Екзархията. Авторът не смята, че са прави, но те явно са били на друго мнение. Очевидно огорчен от твърдения на български възрожденци, че македонците не са българи, авторът възкликва: „И понаучете ся малко историйка, или изучете поне характерите на историята и ще ся уверите че македонците не са цинцари нито друг некой народ, но чисти българи като вас.” На друго място Д. Македонски намеква „боязни” сред българите „да не би македонците да ся възродят некога и станат каквито са били в древност и искони яки и силни че да ги завладеят”, като я определя като глупост. Той обаче не е съгласен с твърденията на Славейков, че древните македонци са изчезнали и че нямат връзка със сегашните (с което потвърждава едно от обвиненията на последния): „И понаучете ся малко историйка... от там ще ся научите еще че македонците не са ся изгубили от лицето на земята, както си позволяват некой си да казват, защото, до колкото ний знаем, те не са съгрешили некога до толкоз щото да зихне земята и да ги поглътне.”
С това обаче споровете не приключват, а започват.
На 16 август 1872 г. Вениямин Мачуковски пише от Кукуш едно обръщение към учителите в Македония, което под името „Обявление за българска граматика по македонското наречие“ е публикувано във в. „Право“ (г. 7, бр. 28, Цариград, 18 септември 1872 г.). В него четем: „Изучението за българската граматика по македонските училища е един от най-трудните предмети за учениците, и вместе с тем най-безтолковий. Он им отнима доста дълго време, и това не им мешае пак да немат понятие от граматика. Това происходи от несообразността в граматическите форми на досегашните издадени бълг. граматики с ония на македонското наречие. Това ми е дало повод от време още да обърнам внимание върху нашето наречие и да го подведам под граматически форми и правила. Съм наредил веке първата част за граматиката и успехът, що са показале учениците в изучението на този предмет по записките ми, напълно съм се убедил за достижението на целта ми. За да дадам едно лесно ръководство и на другите ученици по Македония, и да избавам своите от да преписват, съм са решил да напечатам този мой трудец; но единственната ми спънка са средствата, които ми препятствуват да извършам това. Поради това са обръщам с покорна просба кам г-да учителите по Македония да са постараят да ми соберат спомоществования, от които зависе исключително издаванието на книжката ми. Спомоществованията са пращат до мене в Кукуш, придружени с 3 гроша предплата половината цена на книгата. В. Мачуковски.“
Мачуковски е много ясен – българските граматики са неразбираеми за македонските деца и те въпрки дългото учене нямат понятие от тази граматика. Показва ни и другите големи проблеми пред македонските просветители – липсата на финанси и финансова подкрепа за своите начинания, както и необходимостта да публикуват своите обяви и статии в български и сръбски вестници и списания. Опитът му да издаде тази граматика, макар и да я нарича българска, среща гневната реакция на български възрожденци. П. Иванов реагира в същия вестник „Право“, (г. 7, бр. 34, Цариград, 30 октомври 1872 г.) със статия озаглавена „Българска граматика по македонско наречие от г-на Мачуковски“. В нея срещаме редица интересни и красноречиви мисли. Той вижда граматиката като нещо противно на съсредоточаването на силите и общата цел на българите – като нещо, което води “към разединения и разстроения“. „Сами ставами причина да се разкъсваме и раздробяваме; сами сеем плевели в полето на нашата книжевност, кои скъпо ще костоват. До когато хората с най-силно убеждение употребяват литературата си за стълп непоколебим на народното единство и целокупност, ний напротив чрез литературата си още в началото на възрождението й, исками да се разйединявами, исками сами със собствената си ръка за теглим ножа в сърцето си. ... В един от последните броеве на в. ПРАВО г-н В. Мачуковски къто видел практичността и добрата сполука (!) в преподаваньето на граматиката по македонско наречие, намислил да я печата та че и моли своите събратия по Македония учители да го подпомогнат в туй. Бог знай, колко изящно съчинение. ... Та и нашия г-н Мачуковски иска да го запишат между граматиците та било какво било. Па и незаслужава ли я? Човека пише граматика българска по МАКЕДОНСКО НАРЕЧИЕ. Какво искате да покажете с туй г-не Мачуковски? Не стигат ли ни 4-5 граматики тюрлю би тюрлю, ами и вие искате да се прочуете къто Найден граматика? Или нещо друго мислите с туй? Давате ни причина да се съмняваме. Не сте ли съгласни, че сички българи треба да имами една писменност? Не сте ли съгласни да бъдем целокупни? Не сте ли съгласни сички българи да говорят един правилен чист и книжевен йезик? Каква цел гоните с вашата българска граматика на македонско наречие, коя къто йе на македон. наречие треба да я назовете Бугарска, а не Българска. От кои народи зехте пример да правите провинциална граматика. Нима русите имат граматика и за велико-русите и малорусите. Нима сърбите имат граматика особена за сърбите в Сърбия и особена за сърбите в Босна? Не дейте мисли че български език в Македония йе нещо особенно от онзи в Тракия и България. Само че македонско названото наречие твърде много се е развалило под влиянието на арнаутско, сръбско, цинцарско и гръцко наречие. Туй наречие треба да се сведе по правилата на до сега напечатаните български граматики. Ако пък ви се не аресват Груевата, Момчиловата, Войниковата и други граматики, направете по-добра, но не на македонско, шопско или балканско наречие, а на едно, което да не йе ни едно от речените но посред - направете граматика на българско наречие приспособена на сички провинциализми ако е възможно, инак намерението ви е непатриотическо. Да ли не щехте да се смеете г-не Мачуковски ако сутра видите едно обявление че се издава българска граматика и на шопско наречие?!
Аз немога да си съставя понятие къто каква ще бъде тъзи нова граматика на македонско наречие. Да ли тя ще обема нравилата на некоя от до сега напечатаните български граматики изражени по македонски или и правилата и измененията на думите ще са нещо съвсем ново. Ако г-н Мачуковски иска да прави съвсем нова граматика за македонците, то той се лъже. Аз казах че македонското наречие йе развален български йезик под чуждите влияния които го окръжават, а за да се оправи не треба да се прави нова граматика, но да се сведе под правилата на сегашните български граматики. Туй го изисква и българската писменност и българското йединство. Съзирал съм в македонски български език такива неправилности, кои ако би да се сведат под нови правила, треба да излезе едно чудовище за сички граматики на разни йезици. напр. В Македония кога искат да изрекат: кажи туй на Петра, казват: „му го кажи ово на Петра“. От койето се вижда че тук освен къто са споменати съществителното Петър и местоимението ово споменават се още един път и техните местоимения. Да ли г-н Мачуковски ще сведе и тази неправилност под правила? Тъй също и в изражението: донеси я брадвата и м. други. Къто извадим тези и други некои неправилности, македонското наречие ще си остане чисто българско и не му треба нова граматика.... Г-н Мачуковски пак моля да отложи изданието на своята граматика по македонско наречие, до когато македонците не се откажат, че са българи или бугари. Ако сме един народ треба да имами един книжевен език и една граматика. Може да съм в заблуждение, който ме извади от туй заблуждение ще му благодаря.“
Сблъсъкът между две съвсем различни концепции в този случай е съвсем очевиден. Македонските учители, работещи сред народа, се сблъсквали с реалността, че българските граматики в Македония трудно се разбират и дори не се разбират, че не стават за обучение. Така те осъзнават нуждата от отделна граматика, а оттам стигат и до идеята, че става дума за отделен език. За българските възрожденци обаче македонският е само развален български, който трябва да се оправи, като се изчисти от онези неща, които го отличават от българския. Не е случайно, че нито една от четирите български граматики от онова време не включва в себе си македонските диалекти и техните особености. Това е време, когато съществува на практика консенсус сред македонските и българските просветители, че съществуват две отделни наречия – македонско и българско. Македонските възрожденци се поделят на два лагера: едните, подобно на Партений Зографски, се насочват към създаване на общ литературен език от двете наречия, други, като Мачуковски и Пърличев – към издигане на македонското наречие в ранг на литературен език. При това трябва да се подчертае, че стремежът за езиково обединение не е насочен само към българския език и не е продиктуван от някакво ясно осъзнато българско чувство. Това е време, когато във въздуха витае идеята, че обединението прави силата, когато пред очите на възрожденците е спогодбата между сърби и хървати за създаване на общ сърбохърватски език, когато много просветители мечтаят за общ славянски литературен език...

Например Пърличев прави превод на „Илиада” от гръцки не на български или македонски, а на създаден от самия него общославянски език. За този негов превод Ботев ще напише: „Защо не съм и Пърличев, / да преведа „Илиада”;/ но с такъв превод, за който /и лобуд да ми се пада?“ Не само македонските деца, но и учителите им, като Пърличев и Мачуковски, а по всичко изглежда не само те, имат определени проблеми с българския език, за да може Пърличев да каже, че на гръцки пее като славей, а на български не може да реве и като магаре.
Към тенденцията за създаване на отделен литературен македонски език се присъединява - и същевременно представлява неин най-ярък представител, Георги Пулевски, който издава през 1875 г. в Белград „Речник от три йезика с македонски, арбански и турски“ а през 1880 г. и македонска граматика в София.
Българските възрожденци обаче, макар и премълчано, ясно смятат македонското наречие/език за несвои и се стремят да наложат българския литературен език/наречие в Македония и категорично се противопоставят на исканията за изучаване на македонски език и издигането му в ранг на литературен.
Както ще видим, тези разположения в Македония за свой език с времето се засилват, обединяват се с искането за собствена църква в лицето на Охридската архиепископия и стигат дори до търсене на уния с католическата църква.
Ето карето - променяйте го както сметнете за нужно.
Александър Солженицин е вероятно най-известният руски дисидент и съвременен мислител. Едва ли има човек да не е чул понятието „Архипелаг Гулаг” - името на най-известната му книга, описваща чудовищните лагери и преследване на инакомислещите в СССР през които лично е преминал. Тук публикуваме една извадка от тази книга, показваща неговото отношение - на обичащ родната си руснак, към украинската нация и нейните патриоти. Да се види как любовта към своята татковина не се превръща в омраза към различните, а в разбиране и как желанието за единство се изразява в уважение към другите и тяхното желание да бъдат отделни. Дано някой в България се поучи!
Само да напомним, че украинските с цветя посрещат националните войски през Втората световна война. Това напомня ли ви нещо?

(Продължава в следващия брой)

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај


Покана
ВСЕМАКЕДОНСКИ СЪБОР В МЕЛНИК
На 21 април 2013 г.(неделя) в гр. Мелник ще се проведе традиционният всемакедонски събор по повод 98-годишнината от убийството на големия македонски революционер Яне Сандански. Запланувано е участието на изпълнители на македонски песни от Р Македония, изпълнители на македонски песни и хора от Р Гърция и Р България. Всички са поканени!
Съборът ще започне в 11.00 часа.

Организатори са ОМО „Илинден” - ПИРИН, Австралийско-македонски комитет по правата на човека, Македонско международно движение за човешки права, в. „Народна воля”, бюлетин “Македонски глас”, ТМО ВМРО (независима), Дружество на репресираните македонци в България, Македонско християнско братство „Пророк свети Илия”, КПД „Илинден”, КПД “Никола Вапцаров”, КПД “Цар Самуил” и Сдружение “Победа”.




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting