Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Никой не може да ни изтрие от живота!

ПРОТЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ


От името на организациите на македонското малцинство в България изразяваме голямото си разочарование и изненада от отпадането на нашето малцинство и на въпроса за неговото признаване от официалната резолюция. Изненадани сме, защото проблемите на македонското малцинство и неговото отричане в България са регистрирани в редица документи на Съвета на Европа, в докладите на Комисията за борба срещу расизма и дискриминацията и Комисията, наблюдаваща прилагането на Рамковата конвенция, издадени през последните 13 години, в редица становища на комисаря по правата на човека, както и в девет присъди на Европейския съд по правата на човека, в които са посочени десетки случаи на нарушаване на правата на хората, принадлежащи към македонското малцинство в България. Съвсем логично беше при тези обстоятелства включването на цитирания текст в Резолюцията на ПАСЕ. Ние сме доволни от останалата част на посветената на малцинствата част от Резолюцията, но категорично протестираме против изхвърлянето на нашето малцинство, както и против циничните и манипулативни аргументи, чрез които това беше постигнато.

Тъй като сме на мнение, че делегатите бяха манипулирани при приемането на това решение, тук споделяме своята позиция.

I. Официалното признаване на македонското малцинство в България е необходимо, тъй като тук още е в сила политиката на официално и публично отричане, която се изразява в следното:

А. Досега нашето съществуване е отричано от страна на парламента (с официална декларация през 1990 г.), двама от президентите (чрез публични изказвания в медиите), Конституционния съд (в присъда от 2000 г.) Софийски градски съд (присъда от 2007 г.), решения на по-нисши съдебни инстанции (последните такива са от периода 2008 – 2010), изказвания на министри в различни правителства, голям брой депутати и подобно.

Б. Чрез недопускане да се въведе отделна графа „Македонец“ на преброяванията и отхвърлянето на всяко предложение за нейно въвеждане с аргумент, че такъв етнос не съществува (пример е уволнението на петима висши функционери от Националния статистически институт през 2010 г. поради това, че са позволили да се постави графа с „несъществуващи етноси“ (на първо място именно македонския) в пробното преброяване).

В. Чрез неприлагане на Рамковата конвенция спрямо македонското малцинство.

Г. Не съществува регистрирана партия, която да признава съществуването на нашето малцинство или да се застъпва за неговите права, а същевременно не се позволява регистрация на такава (на две партии през последните 13 години общо четири пъти им е била отказана регистрация по тази причина – ОМО ПИРИН и ОМО „Илинден“-ПИРИН, последният случай е от 2009 г.), а законът е променян няколко пъти, за да направи регистрацията на такава партия невъзможна (в момента тече още една такава промяна в парламента).

Д. С това, че нашето отричане не се третира като слово на омразата (никой не е санкциониран от страна на държавен орган поради това), а като очевидно и добре приемана истина, а ние същевременно сме обект на публично заклеймяване заради нашето самоопределение, което се третира като предателство, родоотстъпничество и подобни.

Е. Чрез отказа да се регистрират неправителствени организации, които се застъпват за правата на македонците в България.

На практика от 1963 г. досега в България е в сила становището на диктатора Тодор Живков, че „македонско малцинство в България няма и не може да има“.

II. Поради това отпадането на текста за (не)признаване на нашето малцинство ни най-малко няма да допринесе за подобряване на нашите права, а ще бъде единствено в подкрепа на нашето дискриминиране и окуражаване на нашето отричане. Именно защитата на политиката на отричане е истинският мотив в искането на българския представител.

III. Твърдението, че съществуват “много регистрирани легални неправителствени организации на хората, които определят себе си като македонци”, е цинизъм – нашите организации не са регистрирани, макар някои от тях да се борят за регистрация повече от 20 години. Те са принудени да функционират нерегистрирани с всички ограничения, които това обстоятелство носи със себе си. При това причина за тяхното нерегистриране е именно това, че според българските съдилища македонско малцинство не съществува, а според това не може да има и негови организации.

IV. Аргументът с несъществуването на система за официално признаване от страна на държавата е неприемлив, защото не е необходимо специална процедура, за да бъде признато едно малцинство – необходима е добра воля и конкретни мерки. Аргументът с отсъствие на система би имал смисъл тогава и само тогава, когато нито една институция не отрича нашето съществуване и ние получаваме малцинствените права.

V. Твърдението, че в България всеки свободно може да изрази етническото си самоопределение, не отговаря на действителността. Не съществуват документи в България, в които да има графа националност. На преброяването за македонците и за повечето други малцинства няма отделни графи. Декларирането на македонците като такива не се приема, а се третира неприятелски и е повод за дискриминация.

VI. Признаването може лесно да се постигне чрез следното:

А. Официална декларация на правителството, в която да се признае нашето съществуване.

Б. Прилагане на Рамковата конвенция спрямо нас.

В. Въвеждане на графа „Македонец” на следващото преброяване.

Г. Третиране на нашето публично отричане като слово на омразата.

Д. Приемане на представител на нашето малцинство в съответната комисия за малцинствата в България.

VII. Смятаме, че трябва да се обърне внимание и да се изясни въпросът за фамозния списък на признати малцинства, спрямо които в България се прилага Рамковата конвенция. Защото, ако такъв съществува, тогава това директно съдържа в себе си категорично непризнаване на всички останали и неспоменати малцинства. Доколкото такъв списък съществува, би трябвало или да се поиска неговото премахване, или неговото официализиране с включването в него на всички малцинства, които желаят това.

   НАРОДНА ВОЛЈА
ОТЧАЯНИ ОПИТИ НА ДАНС, ВМРО И ПРОКУРАТУРА ДА СПРАТ ПРИЗНАВАНЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ СЕ БОРЕШЕ ПРОТИВ ВЕЛИКО-БУГАРСКИОТ ВРХОВИЗАМ
Читај
ВО БУГАРИЈА ПОСТОИ РЕПРЕСИЈА КОН МАКЕДОНЦИТЕ ЗА ДА НЕ ЈА ИСТАКНУВААТ СВОЈАТА МАКЕДОНСКА ПОСЕБНОСТ
Читај


ПИТУ ГУЛИ (1865 - 1903)
ПИТУ ГУЛИ, легендарен војвода, деец на македонското револуционерно национално движење. По националност Влав. Роден во Крушево во 1865 год. Живеел во Софија. Како 17-годишно момче вклучен во националноослободителното дело на македонскиот народ. Во 1885 год. со својата чета поминал во Македонија. По разбивањето на четата заробен и испратен на робија, во Мала Азија, каде што во крепоста Дијарбекир одлежал осум години. По робијата се вратил во Крушево и се вклучил во активностите на ВМРО. Во една борба со аскерот (1902), како комита во четата на Тома Давидов е ранет. Префрлен на лекување во Бугарија. Во март 1903 год. со мала чета се вратил во Крушево. Благодарејки на неговата агитација Власите од западна Македонија, особено од Крушево, зедоа активно учество во ВМРО и во Движењето за ослободување на Македонија. Пред Илинден избран за член на Крушевскиот востанически комитет. Во Востанието командувал со голем одред во борбите за ослободување на Крушево. Извонредно храбар. Кога Турците презеле голем контранапад одбил да се повлече со главнината од градот. Со своите комити зазел позиција на Мечкин Камен, решен да го брани Крушево до последниот борец. Херојски загинал на 13 август 1903 год. на врвот Мечкин Камен, над неговото родно Крушево. Една од големите легенди на македонското националослободително движение, опеан од народот.
Питу Гули - речиси целото машко поколение од семејството Гули гине во борбите и против бугарските окупатори.

 
Епиграми

БОДЛИВ ЕТНОС

Можеш да се пишеш патагонец,
египтянин, руснак – какъвто щеш,
но не казвай, че си македонец –
не слагай в гащите си... таралеж!



НАСИЛНИЦИ

От народа - хляба изтръгнаха,
от македонците - и езика!
И гордо към бъдното тръгнаха –
със престъпната си политика!



ЗАКАНАТА НА ГАНЬО

Държавата решил е да прочисти
от рецидивисти, комунисти
мафиоти, крадци, другоцветни –
тъй, че в цяло Българско да светне!

Македонци, турци - все злодеи -
в лагери! Циганите - в бордеи!
Щом за своя идентитет се борят -
държавата му искат да съборят!



АБСУРД

Възможно ли е
на Чака потомците
да бъдат гурите
на македонците?!



ПРОБЛЕМЪТ НА ГАНЬО

В днешните потомци
все още е жив
на Аспаруховата орда
навика крадлив!



ЛОГИЧЕН ВЪПРОС!

Какво могат да откраднат
потомците на световна
Империя
от потомците
на хунска орда -
е МИСТЕРИЯ!?
Въпросът е логичен -
отговорът – двустричен -
ни-що!



БРАТСКИ ЖЕСТ

Дори когато Ганьо
е в агония -
пак подлага крак
на Македония!



Златка Дамянова

 
Македонија пее

ДАЛИ ЗНАЕШ ЛИБЕ

Дали знаеш либе,
дали паметуваш,
кога бевме мило либе,
двајца на прошетка.(2)

Нели ми велеше,
нели се колнеше,
јас не љубам друго либе,
сами тебе душо.(2)

Земи си ножето,
разпарај срцето,
таму ќе си најдеш либе,
две срца вљубени.(2)

Ах, колку е жално,
ах, колку е мачно,
јас да те љубам либе,
а друг да те земи.(2)



ДАФИНО ВИНО ЦРВЕНО

Дафино вино црвено,
момчето ти е заспало,
на кара-камен планина,
на сува рида без вода.

Ми поминали ајдуци,
гунчето му го украле,
ај, гунчето му го украле,
в меана му го продале.

В меана му го продале,
за бела луда ракија,
ај, за бела лута ракија,
за рујно вино црвено.

Ако му го зеле гунчето,
нека ми е живо момчето.
Ако му го зеле гунчето,
нека ми е живо момчето.





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

 
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting