Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Подли, мръсни и долни лъжи!

АНТИМАКЕДОНСКАТА КАМПАНИЯ В БЪЛГАРИЯ И ...ЛЕСТЕР

ИЛИЯ ДЕЛИЛАКИЕВ


Антимакедонската кампания в България не е нищо ново. Тя реално не е спирала поне от 1963 г. насам, от годината, когато Тодор Живков наложи антимакедонската линия в БКП. Тя си има свои върхове и падове в зависимост от това, доколко е притисната държавата отвън, и доколко има нужда да отклонява вниманието от вътрешни проблеми.

Например в началото на българската евроинтеграция през февруари 1999 г. регистрираха ОМО „Илинден“-ПИРИН тъкмо когато България поднесе молба за определяне на дата за начало на преговори за еврочленство, а когато през февруари 2000 г. я получи – забраниха партията. В периода, когато България се нуждаше от македонското „да“ за своята евроинтеграция (1999 – 2006), тя обещаваше своята безусловна поддръжка за бъдещото македонско еврочленство, та дори и кампанията срещу македонското малцинство и нация малко поотслабна (доколкото е възможно това в България). Когато обаче стана ясно, че България повече няма нужда от добросъседските отношения с Македония (с предпоследния европейски доклад от юни 2006 г.), тя веднага смени плочата и изведнъж българската подкрепа стана подкрепа с определени условия. Веднага Р Македония без никакви аргументи беше обявена за неблагодарна и обвинена за водене на антибългарска кампания.

От юли 2006 г. антимакедонската кампания в България набираше все повече скорост. Обаче от преди малко повече от година тя достигна невиждана интензивност. Целта беше повече от видна – да се подготви българското обществено мнение за блокиране на македонските аспирации за еврочленство. Причините така и не се крият. Казаха си ги явно – ако Македония влезе в Евросъюза, България ще трябва да признае македонското малцинство. По една „случайност“ тези, които биха изгубили от това – антимакедонските структури към бившите ДС и БКП, се оказват същите, които произвеждат антимакедонската кампания днес. Всеки малко по-наблюдателен ще забележи, че в дъното на почти всяка новина срещу Македония стоят я агенция „Фокус“ на Красимир Узунов, я индивиди като Божидар Димитров, Красимир Каракачанов, Георги Марков (агента, не дисидента!) и тям подобни – хорица, все рожби на червеното българско Гестапо. При това избраната форма на манипулация е многозначителна. Явно правилно са преценили, че ще бъде много нагло и подло, след като Македония безусловно подкрепи българското еврочленство, да й забият нож в гърба, и за това прилагат стар КГБ - трик - уж не те водят кампания срещу Македония, ами Македония води антибългарска кампания и уж тя преследва българите в Македония. Така се предлага на българите вместо да приемат държавата им да извърши откровена подлост - да направи привидно благородно дело: да се застъпи за правата на техните сънародници и за демокрацията. И не че България иска да спира Македония, но ех, мъка, Македония просто я принуждава да направи това. Крадецът вика дръжте крадеца. Трик стар като самата лъжа. И хората се хващат.

Какви доказателства има, че Македония води антибългарска кампания? Никакви! Публикуват се откровени лъже или се изопачават истини. За тяхно потвърждение се привлича една шепа хора, отричащи македонската нация екстремни националисти сред българското малцинство в Македония, хора, свързани било директно с ДАНС, било индиректно – с Каракачановото ВМРО... Тези съмнителни индивиди редовно се въртят по разни медии и им се позволява да дрънкат всякакви антимакедонски дивотии и клевети, дори и съвсем очевидни лъжи, без журналистите да опитат да приложат поне задължителния минимум критичност...

Така получените купчинки лъжи и полуистини редовно се коментират от един и същ ограничен кръг „експерти“ от българска страна и това – о, чудо на безкрайните съвпадения - са не други, а все хора на службите и известни антимакедонски активисти с екстремни възгледи в България (някои вече ги посочих по-горе). Умерени – йок! Все едно за отношенията на Германия с Полша да речем, или с Чехия, германските медии да вземат винаги и само мнението на бивши гестаповски агенти или пък неонацисти. Никой никъде в нормалната част от света не пита такива хора за мнението им по подобни въпроси, защото то, тяхното - нищо не струва; освен ако искат да дадат място на куриозни позиции - ама така, най-последни, на опашката, за общ майтап. В България обаче не е така - тук те са не само най-отпред, те са единствените, вездесъщите, неизбежните и неоспоримите. И нормално – нали организатори са службите за сигурност, които просто използват своите си стари методи на манипулация от времето на другаря Живков: чрез контролирани или манипулирани от тях медии, с помощта на техни агенти или откачалки от двете страни на границата, като едните лъжат, а другите ги коментират, сякаш са потвърдена истина. Място за честност, журналистика, съвест, професионализъм, право на отговор, обективност, отразяване равноправно на всички страни – от това не остава нищо. Все едно отново сме свидетели на кампаниите на КГБ срещу Солженицин, Сахаров и др., само че жертва сега е цяла една нация (или по-точно две) и отношенията между две държави.

А горкият български гражданин вярва. Вика си – абе колко и големи мошеници да са тия, нашите, все не могат така хич без нищо да ги публикуват тия работи. Трудно за вярване, нали? Но за съжаление може.

Ето един съвсем пресен пример на безподобната наглост на антимакедонската пропаганда в България.

Тъй като участникът и победител в „Биг Брадър” от Македония Никола Настески-Лестер спечели симпатиите на българските зрители и с това подкопа антимакедонските настроения, създавани с толкова труд в България, веднага определени идеологически центрове се заеха да премахнат положителното впечатление и дори да обърнат симпатиите към Лестер в антипатии срещу Македония и македонците.

На 12 януари т. г. Пловдив-Медиа, без да посочи източници, съобщава, че Лестер бил пребит в Македония, защото бил пял българския химн, дядо му бил служил в българската армия, казал, че му е все тая дали Македония ще влезе в ЕС и харесвал българка (ама идиотски причини са измислили, няма що!). „Към момента няма никаква информация какви са пораженията върху Лестер след побоя. Знае се, че е потърсил лекарска помощ и в момента се възстановява от последиците. Близките му обаче отказват да разкрият какво е местонахождението му, защото се страхуват от ново покушение.“ Т.е. новината се подпира уж на родителите му – което, както ще видим, си е чиста лъжа (както и останалото) и на неопределеното – “знае се“, Знае се, ама как и откъде?

Същия ден, непозовавайки се на никого, публикува тази новина и печално известният сайт Фрог.нюз. Тук се оказва, че Лестер е пребит чудовищно и е оцелял по чудо. Причината е същата. Само че съчинителят на новината си е позволил лъжата: „По всяка вероятност брадърът ще дойде да живее в България – държавата, която смята за своя втора родина.“

Същия ден в Блог.бг излиза новина под заглавие „Лестер оцеля по чудо след зверски побой“ от автора Александра Иванова. Де чудовищен, де зверски... страхотия. Тази медия се позовава на Правда.бг, които пък се позовали на в. „Всеки ден“. Невероятната злоба и простащина на авторката си личат от вметнатия коментар, който дава определение на понятието македонски националисти: „Прочие, македонистки еничари - незнайно защо наричани “националисти” и на чия “нация” - “националисти”?!“

„Всеки ден“ пък се позовава на ...ами на кого ще се позовава, на никого, разбира се. Били го научили сензационно и го лепнали на първата си страница. Те съобщават и пикантните подробности: „Ти си безродник, боклук!“, крещели сънародниците му, докато налагали клетото момче...“ – много подобно на публикуваното във Фрог.нюз.

И така в три медии в един и същи ден се появява същата новина, като и трите използват един и същ, но неизвестен и непосочен източник. Явно премълчаването му се дължи на факта, че обявяването му е неудобно. Много неудобно, защото всеки може да се досети за какво става въпрос, а не бива.

От „Всеки ден“, вече цитиран като източник (източник без източник!), на 13 януари вземат сензационната лъжа серия сайтове и медии (като Правда.бг, Радио Милена и много други). Новината в тях става все по-фантастична, като по-умерените тонове на „Всеки ден“ се заменят с екстремните глупости на Фрог.нюз, приписващи на Лестер отношение към България като към втора родина. Него никой не го е питал. Към този момент все още никой не се е свързал с него. Последната подлост се оправдава с друга – лъжата, че уж родителите му го криели.

Разкрасяването продължава в Хот.арена, която на 13 януари отразява новината под заглавие: „Ужас! Зверски пребиха Лестер? (вижте причината)“. Т.е. уж е поставена питанка на твърдението, ама това не пречи да се посочва причината и да се определя като ужас. А причината е вече посочената. Този сайт обаче не се позовава на „Всеки ден“, ами твърди, че те били научили, а цитират и някакъв измислен „приятел на Лестер“, който уж заявил, че „Това, че в „Биг Брадър“ той изпя българския химн и че отбеляза как дядо му е служил във вашата армия, му подписа присъдата тук“. Усетили са колко фалшива е основата на „новината“, но не са искали да я спират, та са я подкрепили с ново двайсе – „приятел на Лестер“. Ако цитираният анонимен подлец реално съществува, то той е или служител в ДАНС или е един от агентите им в Македония.

На 14 януари македонският сайт Плусинфо публикува новината. Той очевидно я е взел от българските публикации, но не посочва това. Всъщност не посочва ниакви източници на информацията. Явно клетото издание се е опитало да представи откраднатата новина за своя. Безкритичното и непрофесионално публикуване на тази лъжа в македонския сайт обаче се оказва добре дошло за българската пропаганда и веднага следва нова вълна на същата кампания. Само че сега всички се позовават на македонския сайт. Един вид – ама вижте, това македонци го пишат. Сякаш всички са забравили, че „новината“ е вече стара и минала из българските медии – пускат я претоплена като уж идеща от Македония. На 15 януари кампанията подемат: Пик.бг, Петел.бг, а на 16-ти - Новини.бг, Снюз.бг, Радар.бг, Нюз.дата.бг...

И така няколкото на нищо не базирани новини на 12 януари, на 13-ти вече се позовават на новините от 12-ти (по-изобретателните си измислят и анонимен несъществуващ приятел на Лестер), а на 15-ти като източник цитират македонски сайт, който всъщност е публикувал тяхната новина от 12 и 13-ти. Омагьосан кръг на лъжата.

Най-после се появява самият Лестер и опровергава тази нагла клевета в предаването „При Гала“ и на други места. Това не пречи лъжата да продължи да се разпространява.

На 16 януари „24 часа“ се изхитря въпреки опровержението да публикува все същата лъжа с хитрото и подвеждащо заглавие: „Македонски сайтове: националисти пребили Лестер от „Биг Брадър“ защото пял българския химн.“ Станаха „сайтове“ значи. Посвещават първите два пасажа да описват тази вече доказана лъжа, а на истината отпускат само едно изречение, и то зарито вътре в текста. А лъжата остава на най-видно място - в заглавието. При това е приписана на македонски сайтове – т.е. и ако има лъжа, македонците са криви и дори така пак минава като метод за тормоз – заплашват го демек. Но за да не остане пропагандата чисто капо, приписват на Лестер твърдение, че все пак е получавал заплахи. Така да се каже, абе не са го били, ама имат намерение. ДС по гръб не пада. Само че в различни медии това твърдение се предава уж в кавички, т.е. като цитат, но с различни думи, така че едва ли можем да се съмняваме, че е поредната манипулация. В „24 часа“ например четем следните думи на Лестер: „Закани е имало, но още никой не ме е хванал да ме набие” (демек яко го гонят, ама той все успява да ги надбяга). В Хот.нюс.бг цитатът е по-друг: „Не съм пребит. Имах няколко закани, че ще ме пребият, където ме видят“, призна той.“ Тук пък е „признал“.

„Струма“ обаче удря всички в земята. На 17 януари въпреки всички опровержения тя все пак публикува тази лъжа, и то в оригиналния й вид, в който е разпространявана на 12 и 13 януари. Все още „близките му крият къде се намира“, все още е в болница и т.н. - нищо, че вече е излязъл и опровергал в българските телевизии. Същото прави и Лайф.стайл същия ден.

Дори и след като информацията бе доказана като лъжа, публикувалите я така и не се опитват да я опровергаят (за извинение да не говорим). В най-добрия случаи някои сайтове като тези на „Всеки ден“ и Правда.бг просто премахнаха новината – кой чел, чел. Останалите и това не правят – оставят я да си стои в интернет. Може още някой да се хване...

И така близо седмица лъжата шества из българските медии. Никой не се сеща да я провери, никой не се сеща да отбележи, че новината е непроверена, че е слух. Измислят се фалшиви източници. Дори и опровержението на самия Лестер не помага. Защо? Защото за някои е много важно хората да останат с впечатление, че в Македония бият дори за симпатии към България, а пък всички фенове на Лестер в България вместо с добри чувства към неговата родина и нация да се изпълнят с омраза към нея. При това е виден и стремежът да се преиначи симпатията към Лестер – той става едва ли не скрит българин, пее българския химн, чувства България за своя втора родина, иска да живее в нея, дядо му бил български войник, харесва България и т.н. Повечето от което е лъжа или полуистина. Дали е пял химна, не знам (приятели, които следят това предаване, твърдят, че само е стоял мирно, докато се изпълнявал българския химн, а всъщност по-късно е изпял македонския, който е станал обект на подигравки от участниците), но дори и да е вярно, то какво от това? Като гост е нормално да покаже уважение към страната домакин. Дядо му бил служил в българската армия. По време на окупациите огромен брой македонци насилствено са били мобилизирани в българската, сръбската и други армии – и какво от това?!? Да не се е записал доброволец случайно? Бил казал, че му е все едно дали Македония ще влезе в ЕС. Множество македонски националисти подкрепят това мнение, защото Европа позволява на Гърция да налага срамни условия и защото са против всяка промяна на името на държавата. Значи ли това, че са пробългарски настроени? Но самия Лестер е обяснил това със съвсем простичкото: не се интересувам от политика. Другата лъжа обаче е несъмнена – приписването му на отношение към България като към втора родина.

Едва ли има място за съмнение, че в дъното и на тази поредна манипулация отново са съответните структури в и около Д(АН)С, борещи се срещу „промакедонския национализъм“, както се изразяват на техен жаргон. Методът, стилът, подходът, странната доверчивост и упоритост на медиите, нежеланието да спрат, въпреки че се оказва лъжа – всичко това издава дългата скапана ръка на тази институция, наследница на гнусното Шесто управление. Да, на Шесто! Време е някой да каже истината на българските граждани. Шесто не беше закрито през 1990 г. Публикуваните документи от архива на ДС това неоспоримо го доказват. Само е решено да се каже така, за да се успокоят хората. Иначе кадрите от Второ, Четвърто и Шесто управление са обединени в нова структура за защита на Конституцията, от която се пръкна сегашната ДАНС.

Ясно е, че антимакедонската кампания, подла, мръсна и долна толкова, колкото това е присъщо на учениците на КГБ (т.е. максимално), ще продължи. Твърде много келепир и интереси на всяческая сволоч в България има в нея. А резултатът е ясен, макар наивниците, които я подкрепят в България, явно да не го осъзнават: дълготрайно охлаждане на отношенията между Македония и България, между българи и македонци.

В Македония политическата класа е млада – тя сега се учи и трупа политически опит, който ще използва десетилетия напред. Това, което научи и ще научи, е, че на България като държава никога и при никакви условия не бива да се вярва, не бива да й се дават никакви отстъпки и предимства, винаги трябва да се има едно наум с нея и винаги да са с вдигнат гард. И защото тази политическа класа е млада – недоверието ще доминира най-малко през следващите тридесет години. Тепърва всички ще трябва да съжаляваме за това, което днес се прави в България срещу Македония!

   НАРОДНА ВОЛЈА
С ТОДОРЖИВКОВСКИ ИНАТ СРЕЩУ ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
БУГАРИЈА НИ ГО УСЛОВУВА ДАТУМОТ СО МАКЕДОНСКИОТ ЈАЗИК И МАЛЦИНСТВО
Читај
НЕСТИХВАЩ ВУЛКАН В БОРБАТА ЗА СВОБОДНА И НЕЗАВИСИМА МАКЕДОНИЯ
Читај


ПИТУ ГУЛИ (1865 - 1903)
ПИТУ ГУЛИ, легендарен војвода, деец на македонското револуционерно национално движење. По националност Влав. Роден во Крушево во 1865 год. Живеел во Софија. Како 17-годишно момче вклучен во националноослободителното дело на македонскиот народ. Во 1885 год. со својата чета поминал во Македонија. По разбивањето на четата заробен и испратен на робија, во Мала Азија, каде што во крепоста Дијарбекир одлежал осум години. По робијата се вратил во Крушево и се вклучил во активностите на ВМРО. Во една борба со аскерот (1902), како комита во четата на Тома Давидов е ранет. Префрлен на лекување во Бугарија. Во март 1903 год. со мала чета се вратил во Крушево. Благодарејки на неговата агитација Власите од западна Македонија, особено од Крушево, зедоа активно учество во ВМРО и во Движењето за ослободување на Македонија. Пред Илинден избран за член на Крушевскиот востанически комитет. Во Востанието командувал со голем одред во борбите за ослободување на Крушево. Извонредно храбар. Кога Турците презеле голем контранапад одбил да се повлече со главнината од градот. Со своите комити зазел позиција на Мечкин Камен, решен да го брани Крушево до последниот борец. Херојски загинал на 13 август 1903 год. на врвот Мечкин Камен, над неговото родно Крушево. Една од големите легенди на македонското националослободително движение, опеан од народот.
Питу Гули - речиси целото машко поколение од семејството Гули гине во борбите и против бугарските окупатори.

 
Епиграми

БОДЛИВ ЕТНОС

Можеш да се пишеш патагонец,
египтянин, руснак – какъвто щеш,
но не казвай, че си македонец –
не слагай в гащите си... таралеж!



НАСИЛНИЦИ

От народа - хляба изтръгнаха,
от македонците - и езика!
И гордо към бъдното тръгнаха –
със престъпната си политика!



ЗАКАНАТА НА ГАНЬО

Държавата решил е да прочисти
от рецидивисти, комунисти
мафиоти, крадци, другоцветни –
тъй, че в цяло Българско да светне!

Македонци, турци - все злодеи -
в лагери! Циганите - в бордеи!
Щом за своя идентитет се борят -
държавата му искат да съборят!



АБСУРД

Възможно ли е
на Чака потомците
да бъдат гурите
на македонците?!



ПРОБЛЕМЪТ НА ГАНЬО

В днешните потомци
все още е жив
на Аспаруховата орда
навика крадлив!



ЛОГИЧЕН ВЪПРОС!

Какво могат да откраднат
потомците на световна
Империя
от потомците
на хунска орда -
е МИСТЕРИЯ!?
Въпросът е логичен -
отговорът – двустричен -
ни-що!



БРАТСКИ ЖЕСТ

Дори когато Ганьо
е в агония -
пак подлага крак
на Македония!



Златка Дамянова

 
Македонија пее

ДАЛИ ЗНАЕШ ЛИБЕ

Дали знаеш либе,
дали паметуваш,
кога бевме мило либе,
двајца на прошетка.(2)

Нели ми велеше,
нели се колнеше,
јас не љубам друго либе,
сами тебе душо.(2)

Земи си ножето,
разпарај срцето,
таму ќе си најдеш либе,
две срца вљубени.(2)

Ах, колку е жално,
ах, колку е мачно,
јас да те љубам либе,
а друг да те земи.(2)



ДАФИНО ВИНО ЦРВЕНО

Дафино вино црвено,
момчето ти е заспало,
на кара-камен планина,
на сува рида без вода.

Ми поминали ајдуци,
гунчето му го украле,
ај, гунчето му го украле,
в меана му го продале.

В меана му го продале,
за бела луда ракија,
ај, за бела лута ракија,
за рујно вино црвено.

Ако му го зеле гунчето,
нека ми е живо момчето.
Ако му го зеле гунчето,
нека ми е живо момчето.




Our Name is Macedonia

ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

 
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2020 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting