Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Резолюция на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа

ПОСТМОНИТОРИНГОВ ДИАЛОГ С БЪЛГАРИЯ


С резолюция № 1211 в далечната 2000 г. Парламентарната асамблея при Съвета на Европа затвори мониторинга (наблюдението) си по отношение на България. Една несъмнена грешка, и то катастрофална, ако се вземе предвид, че същата година бе отнета регистрацията на ОМО „Илинден“-ПИРИН. А и всеки знае на какво мижаво дередже са правата на човека и особено правата на малцинствата в България. Но държавите имат големи възможности да влияят и търгуват с подобни услуги помежду си. А пък и отсъствието на добре организирани дружества и партии в България, които да се противопоставят на подобна нелепост, си каза думата тогава.

От 2000 г. насам с България се води постмониторингов диалог по отношение правата на човека. И това е нещо, разбира се. В неговите рамки през декември 2012 г. бе поднесена проекторезолюция. България направи всичко възможно да затвори самия диалог.

Слава Богу, въпреки всички възможности на държавата българските депутати не успяха да убедят мнозинството, че са решили проблемите с правата на човека. Но все пак - замалко да успеят. А това е предупреждение до всички онеправдани хора и малцинства в България – трябва да се предприемат решителни мерки и активности, да се доведе до знанието на Съвета на Европа и всичките му институции реалното положение в България, за да не се допуска спиране на диалога. Защото последното би имало изключително отрицателни последици за правата на човека и положението на малцинствата в България.

В частта, посветена на малцинствата, и по-конкретно нуждата от пълно прилагане на Рамковата конвенция, в проекторезолюцията се съдържаше много важният текст:

„предвид на непризнаването на съществуването в България на помашкото и македонското малцинство.“

На 21 януари 2013 г. , ден преди обсъждането (финалната Резолюция е приета на 23 януари, но различните амандмани са гласувани още на 22-ри) българският представител Лъчезар Тошев (заедно с други български представители - Кирчо Димитров, Петър Петров, Джема Грозданова) и няколко депутати от други страни, които е успял да подведе (Ханс Франкен – Холандия, Пьотр Вах – Полша, Гебхард Негеле – Лихтенщайн, Вацлаж Кубата – Чехия, и Егидиус Варейкис - Литва, внася амандман № 13 с искане този текст да отпадне, като дава следните аргументи:

„В България не съществува система за признаване на етническите малцинства от държавата. Всеки притежава свободата на етническо самоопределение и правото сам да реши принадлежи ли, или не към едно или друго малцинство. В България съществуват повече регистрирани легални структури (entities) – неправителствени организации на хора, които определят себе си като македонци“.

Каква наглост, нали! Нямало система за признаване от държавата – прекрасно оправдание – ами да си създадат! Човек да остане с впечатление, че – ах! - колко много им се иска да признаят македонците, ама - на, няма система, язък, нищо не може да се направи. Всеки имал право свободно да определи етническата си принаделжност ли? Дрън-дрън! И върхът - имало голям брой регистрирани македонски организации!? Защо не е посочил поне две такива? Лъжа върху лъжа и наглост върху наглост!

По време на дискусията в Парламентарната асамблея по това предложение вносителят Лъчезар Тошев заявява, че „През 2000 година, когато България ратифицира Рамковата конвенция за малцинствата, ние решихме да направим списък на признати малцинства (македонското малцинство не е признато от българската държава и то не се намира в списъка). Ние смятаме, че всички групи могат да ползват защитата на Рамковата конвенция“. Според него отстраняването на македонското и помашкото малцинства от резолюцията представлява „по-добра формула, за да им се даде исканата защита от страна на Съвета на Европа“, и така „се избягва отварянето на кутията на Пандора със специфичното посочване на определени малцинства и групи“.

Против се изказал добрият познавач на проблемите на македонското малцинство в България и негов застъпник Борис Цилевич от Литва: „Думите на г-н Тошев не са точни. Всъщност българското законодателство не посочва с точност ’expressis verba’ малцинствата, които са признати, и тези, които не са признати. Ние добре знам как е на практика: те не са представени в Съвета на малцинствата. От друга страна, голям брой присъди бяха наложени от Съда по правата на човека поради отказите за официално признаване на организациите, които представляват тези малцинства.“

Шефът на македонската парламентарна делегация в ПАСЕ Александар Николовски в дискусията за България подчерта, че Македония и България са приятелски страни, обръщайки особено внимание на съдбата на македонското малцинство в България, което и покрай всички решения на Европейския съд по правата на човека няма възможност да се организира в политическа партия или в неправителствени организации. Той поиска да бъде признато съществуването на македонското малцинство в България и то да ползва всички негови права, пожелавайки българските власти да поканят представителите на македонското непризнато малцинство и на помаците в Съвета на малцинствата.

За съжаление, така внесен в последния момент, този амандман не остави възможност на македонските организации в България да научат за него и да реагират – то и затова вероятно е внесен в последния ден, за да може по-лесно да мине. Така, а и вероятно с доста пазарлъци и подготовки, това предложение е прокарано, като за него гласуват дори 88 делегати, докато против са 29, а 8 се въздържат.

Против, т.е. в наша полза, гласуват: Мйордюр Арнасон (Исландия), Денис Байкал (Турция), Гюлсюн Билгехан (Турция), Борис Цилевич (Литва), Шабан Дисли (Турция), Тюлин Еркал Кара (Турция), Гвозден Сречко Флего (Хърватско), Тамас Гауди Наги (Унгария), Андреас Грос (Швейцария), Пелин Гюндес Бакир (Турция), Маргус Хансон (Естония) Давит Харутюнян (Армения), Андрей Хунко (Германия), Сусанна Хуовинен (Финландия), Рамон Джаурегуи (Испания), Йенсен Могенс (Дания), Бурхан Каятюрк (Турция), СерхииКивалов (Украина), Халук Коч (Турция), Алев Корун (Австрия), Тини Кокс (Нидерландия), Саша Магазинович (Беларус), Емира Мехмети Деваджа (Македония), Стефана Миладинович (Русия), Александар Николовски (Македония), Лук Рекордон (Швейцария), Индрек Саар (Естония), Ахмет Куталмис Тюркес (Турция), Наташа Вуцкович (Русия).

Очаквано македонските парламентаристи са били против, включително и албанският представител. Александър Николовски и Емира Мехмети Деваджа гласуваха против амандмана на Тошев и против целия текст на Резолюцията. Това е тяхно задължение, а им прави и чест. Прави впечатление силната подкрепа на турските депутати, която се дължи повече на доброто отношение към Македония и македонците генерално, отколкото към помашкото малцинство, за чието признаване Турция ни най-малко не е заинтересована (от турска гледна точка по-добре е то да бъде в състава на турското). Само един от турските делегати е подкрепил предложението и за негов срам съобщаваме името му: Ертигрул Кюркчу. Има и един въздържал се - Нурсуна Мемекан.

Очаквано всички български делегати са подкрепили това антимакедонско предложение (толкова е демокрацията в България, че по този въпрос няма инакомислещи). Не заслужават да им се казват имената. Освен на един, чийто позор е особено голям. Представителят на ДПС, на уж малцинствената партия, и той се изтъпанил против нас – Юнал Лютфи. Това за ония, които все още си въобразяват, че е възможно на този етап каквото и да е сътрудничество с ДПС.

Това единодушно българско искане и гласуване да се изтрият македонците от резолюцията само илюстрира политиката на отричане на нашето малцинство от България. Дано останалите в ПАСЕ да видят този очебиен факт, ако не, някой ще трябва да им го покаже.

Личи си и лошият ефект на принципа на солидарността вътре между ченовете на Европейския съюз. Едва ли толкова делегати биха гласували съмнителното и манипулационно предложение, ако България не бе член на ЕС. Главната подкрепа идва именно от членовете на Европейския съюз.

Оказва се, че македонското малцинство в България вместо да търси и намира подкрепа в депутатите, избирани и с неговите гласове, намира в тяхно лице врагове, а хора от други държави се застъпват за него.

Всички комисии в рамките на Съвета на Европа включиха непризнаването на нашето малцинство в своите доклади през последното десетилетие, затова и закономерно бе неговото включване в резолюцията. Отново попадаме в ситуация експертите да застават в наша защита, а политиците, водени от съвсем егоистично-държавни мотиви, да дават рамо на България.

Все пак Резолюцията хич не е добра за националистите в България. Парламентарната асамблея поиска от България цялостно прилагане на всички права на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, особено в частта за индивидуалните права. Още по-важно – тя поиска България да подпише и ратифицира Европейската харта за регионални и малцинствени езици, която досега България упорито избягва поради големите права, предвидени в нея за малцинствата. Освен това се иска от България да извърши напредък по отношение на правата на малцинствата в частта за майчиния език и тяхната културна идентичност. Иска се България систематично и безусловно да осъжда словото на омраза против малцинствата, да засили взаимното уважение и толерантност и да окуражи българските политици да се държат примерно.

ИЗ РЕЗОЛЮЦИЯ № 1915 (23.01.2013 Г.) НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА АСАМБЛЕЯ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА

(...)

16. Асамблеята е загрижена от растежа на националистическата идеология и действия и от климата на нарастваща враждебност срещу малцинствата, илюстрирани от агресивното поведение на поддръжниците на политическа партия АТАКА срещу вярващите пред джамията в София през май 2011, и словото на омраза и подбуждането на насилие срещу ромите в София и 14 други града през октомври 2011. Освен това, въпреки несъмнения напредък и усилия по отношение правата на хората, принадлежащи към малцинствата, редица опасения, които бяха отбелязани чрез съответните механизми за мониторинг на Съвета на Европа, все още остават и трябва да бъдат разгледани без всякакво бъдещо отлагане.

(...)

18. С цел да продължи напредъкът и да се приеме устойчивостта и необратимостта на реформите в България, Асамблеята призовава властите да предприемат следните мерки:

(...)

18.5. По отношение на правата на хората, принадлежащи към национални малцинства:

18.5.1. систематично и безусловно да осъдят словото на омраза срещу всички малцинства, и специално всяка агресивна акция срещу ромите, да засилят мерките, насочени към насърчаване на толерантност и взаимно уважение, и да окуражат примерно поведение на политическите лидери;



18.5.2. да осигурят пълно приложение на всички разпоредби на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства (ETS No. 157) и конкретно тези, касаещи индивидуалния обхват на апликациите на конвенцията, и да подпишат и ратифицират Европейската харта за регионални и малцинствени езици (ETS No. 148);

18.5.3. да отговорят на опасенията, отбелязани от комисаря по правата на човека при Съвета на Европа, по отношение човешките права на ромите и по-специално отнасящите се до насилствено изселване и достъпа до социални права, включително образование, жилищно настаняване и здравеопазване;

18.5.4. да отдадат дължимото внимание на исковете на бившите политически затворници на остров Белене, в съгласие с българския закон за политическа и гражданска реабилитация на лицата, репресирани по време на тоталитарния режим;

18.5.5. да продължат да подобряват правата на лицата, принадлежащи към национални малцинства, по отношение изучаването на техния майчин език и обучението на него, да насърчи опознаването на културната идентичност на малцинствата и да насърчава толерантността чрез образованието;

18.5.6. да осигури еднакви възможности в заетостта в публичния сектор на лицата, принадлежащи към национални малцинства...

(Още по въпроса - на стр. 12)

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ Е МАКЕДОНЕЦ И ЗА ТОА НЕМА ПАЗАРЕЊЕ
Читај
САМО ЕДНА Е ВО СВЕТОТ НА НАРОДИТЕ И ДРЖАВИТЕ – НАШАТА ДРЖАВА МАКЕДОНИЈА!
Читај
МАКЕДОНЦИТЕ ПРАЗНУВАХА 116 ГОДИНИ ОТ ИЛИНДЕНСКАТА ЕПОПЕЯ
Читај


ПИТУ ГУЛИ (1865 - 1903)
ПИТУ ГУЛИ, легендарен војвода, деец на македонското револуционерно национално движење. По националност Влав. Роден во Крушево во 1865 год. Живеел во Софија. Како 17-годишно момче вклучен во националноослободителното дело на македонскиот народ. Во 1885 год. со својата чета поминал во Македонија. По разбивањето на четата заробен и испратен на робија, во Мала Азија, каде што во крепоста Дијарбекир одлежал осум години. По робијата се вратил во Крушево и се вклучил во активностите на ВМРО. Во една борба со аскерот (1902), како комита во четата на Тома Давидов е ранет. Префрлен на лекување во Бугарија. Во март 1903 год. со мала чета се вратил во Крушево. Благодарејки на неговата агитација Власите од западна Македонија, особено од Крушево, зедоа активно учество во ВМРО и во Движењето за ослободување на Македонија. Пред Илинден избран за член на Крушевскиот востанически комитет. Во Востанието командувал со голем одред во борбите за ослободување на Крушево. Извонредно храбар. Кога Турците презеле голем контранапад одбил да се повлече со главнината од градот. Со своите комити зазел позиција на Мечкин Камен, решен да го брани Крушево до последниот борец. Херојски загинал на 13 август 1903 год. на врвот Мечкин Камен, над неговото родно Крушево. Една од големите легенди на македонското националослободително движение, опеан од народот.
Питу Гули - речиси целото машко поколение од семејството Гули гине во борбите и против бугарските окупатори.

 
Епиграми

БОДЛИВ ЕТНОС

Можеш да се пишеш патагонец,
египтянин, руснак – какъвто щеш,
но не казвай, че си македонец –
не слагай в гащите си... таралеж!



НАСИЛНИЦИ

От народа - хляба изтръгнаха,
от македонците - и езика!
И гордо към бъдното тръгнаха –
със престъпната си политика!



ЗАКАНАТА НА ГАНЬО

Държавата решил е да прочисти
от рецидивисти, комунисти
мафиоти, крадци, другоцветни –
тъй, че в цяло Българско да светне!

Македонци, турци - все злодеи -
в лагери! Циганите - в бордеи!
Щом за своя идентитет се борят -
държавата му искат да съборят!



АБСУРД

Възможно ли е
на Чака потомците
да бъдат гурите
на македонците?!



ПРОБЛЕМЪТ НА ГАНЬО

В днешните потомци
все още е жив
на Аспаруховата орда
навика крадлив!



ЛОГИЧЕН ВЪПРОС!

Какво могат да откраднат
потомците на световна
Империя
от потомците
на хунска орда -
е МИСТЕРИЯ!?
Въпросът е логичен -
отговорът – двустричен -
ни-що!



БРАТСКИ ЖЕСТ

Дори когато Ганьо
е в агония -
пак подлага крак
на Македония!



Златка Дамянова

 
Македонија пее

ДАЛИ ЗНАЕШ ЛИБЕ

Дали знаеш либе,
дали паметуваш,
кога бевме мило либе,
двајца на прошетка.(2)

Нели ми велеше,
нели се колнеше,
јас не љубам друго либе,
сами тебе душо.(2)

Земи си ножето,
разпарај срцето,
таму ќе си најдеш либе,
две срца вљубени.(2)

Ах, колку е жално,
ах, колку е мачно,
јас да те љубам либе,
а друг да те земи.(2)



ДАФИНО ВИНО ЦРВЕНО

Дафино вино црвено,
момчето ти е заспало,
на кара-камен планина,
на сува рида без вода.

Ми поминали ајдуци,
гунчето му го украле,
ај, гунчето му го украле,
в меана му го продале.

В меана му го продале,
за бела луда ракија,
ај, за бела лута ракија,
за рујно вино црвено.

Ако му го зеле гунчето,
нека ми е живо момчето.
Ако му го зеле гунчето,
нека ми е живо момчето.





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting