Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ


ЛАВ ГАКОН. Византийски историк, автор на десеттомната „История”, която обхваща периода от 959 до 976 година и в която има значими сведения за формирането на Самуиловото царство. Като очевидец, дал много детайлни описи на няколко битки, които Самуил водил в първите години от своето царуване.

СТАНИШЕВ КОНСТАНТИН. Роден в Кукуш през 1840 година. Син на възрожденеца Нако Станишев. В Москва завършил Природно-математически факултет, а след дипломирането си професор на лицей. По време на Руско-турската война 1877 – 1878 година на служба при княз Черкаски, вицегубернатор на Видин, директор на финансите на Източна Румелия, а след това се върнал в Москва. Починал в Русия през 1900 година.

СВЕТИЕВ ВЛАДИМИР, СВЕЩЕНИК ЧУПАРОВ. Един от дейните вътрешни дейци на ВМРО в Азот. Роден в село Папардище, Велешко, през 1880 година. През 1913 година заловен от сръбските власти като свещеник във Велес и след тежки мъчения го насичат на малки парчета и го хвърлят във Вардар.

РАЗНОВ КЛИМЕНТ. Автономистки деец на македонското освободително движение. Роден в Охрид. Във ВМРО се включил по време на Илинденското въстание. Следвал в София военно право. През 1920 година член на Привременната комисия на македонската емиграция в България. След разцеплението на македонската емиграция в България през 1922 година се присъединява към федералистите на Влахов. Автор на Проектоустава за обединение на нацията, приет на Обединителния конгрес през януари 1923 година. Наскоро след деветоюнския преврат в България убит от привърженици на Тодор Александров в София през 1923 година.

ФИЛИПОВСКИ ЛАЗО – ЛАВСКИ. Народен герой, един от организаторите на партизанското движение в Прилепско и Тиквешията. Роден през 1918 г. в с. Ореовец, Прилепско. Като дете аргатувал в Прилеп. Работил в Белград, където се включил в прогресивното работническо движение. Член на КПЮ и организатор на стачки на Урсовите синдикати. Тази си дейност продължил и когато се върнал в Прилеп: ръководил КУТ „Абрашевич”, участвал в Илинденските демонстрации през 1941 г. в Прилеп. На 8 септември 1941 г. при изпълнение на задачата за проверка на терена за партизански диверсии при тунела на железопътната линия на Бабуна при село Гостиражани застрелял стражаря и един български войник. Заместник-командир на първия Прилепски партизански отряд „Гоце Делчев”, формиран на 10 октомври 1941 г. През зимата на 1941 -1942 г. работил по укрепването на партизанското движение в Тиквешията. На 2 март 1942 г. при връщането от Кавадарци заедно с Борка Талески са предадени, попаднали в засада, организирана от окупаторската войска и полиция, и двамата загинали в неравната битка с неприятеля.

МИТРЕВ ДИМИТЪР. Литературен критик и есеист , историк, публицист, общественик, университетски професор, академик, един от основоположниците на ДПМ и на МАНУ. Роден през 1919 г. в Дедеагач, Егейска Македония. Учил в София и Скопие. Член на Македонския литературен кръжок в София (1938 – 1941). В началото на 1941 г. заедно с Вапцаров започва списанието „Литературни критики” и негов редактор. Преди Втората световна война публикувал литературни критики за поезията на Вапцаров, Коле Неделковски и Рацин и с право е смятан за основоположник на съвременната македонска литературна критика. Участвал в НОВ. След освобождението редактор на списанията „Нов ден” и „Съвременност”. Продължавайки оценяването на редица литературни дела, написал много критики този път за делата на цяла (първа) генерация млади, съвременни македонски писатели: Яневски, Конески, Шопов, Ильоски, Абаджиев и редица други, по-млади. Неговите критики се отличават с цялостно аналитично оценяване и на делото, и на автора. Професор във Филоложкия факултет и ректор на Университета „Св. св. Кирил и Методий”. Член на МАНУ от първия ден на нейното формиране. Основоположник на Дружеството на писателите на Македония. Автор на изключително значимите изследвания „Пиринска Македония”, „Нашето минало в романите на Димитър Талев”, „По следите на подвига на Миладинови”, „Миладинови в славянските литератури”, „Поетичната съдба на Глигор Пърличев”, „Отразяването на Илинденското въстание в художествената литература”, „Вапцаров”, „Критерий и догма” и т. н. Носител на наградите АВНОЙ, „11 Октомври”, „13 Ноември” и други. Починал през 1976 г. в Охрид.

ЧУЧУК СПАСЕ. Просветно-педагогически деец. Роден през 1907 г. в Дебар. Участвал в НОБ. Един от първите просветни дейци на свободна Македония, които понесоха товара и отговорността на трудната просветителско-образователна дейност. Особено е значителен неговият принос в издаването на първия македонски буквар през 1945 г. Развил широка активност при отварянето на училищата, в издигането на македонския просветен кадър и в развоя на народната образователно-възпитателна, културна и обществена дейност на македонския език. Значителен е неговият принос в разпространяването на писмеността, в отварянето на курсове и школи за ограмотяване и за повдигане на общото културно ниво на гражданите. Починал през 1987 година в Скопие.

(По „Личности од Македониjа”)

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај


ПИТУ ГУЛИ (1865 - 1903)
ПИТУ ГУЛИ, легендарен војвода, деец на македонското револуционерно национално движење. По националност Влав. Роден во Крушево во 1865 год. Живеел во Софија. Како 17-годишно момче вклучен во националноослободителното дело на македонскиот народ. Во 1885 год. со својата чета поминал во Македонија. По разбивањето на четата заробен и испратен на робија, во Мала Азија, каде што во крепоста Дијарбекир одлежал осум години. По робијата се вратил во Крушево и се вклучил во активностите на ВМРО. Во една борба со аскерот (1902), како комита во четата на Тома Давидов е ранет. Префрлен на лекување во Бугарија. Во март 1903 год. со мала чета се вратил во Крушево. Благодарејки на неговата агитација Власите од западна Македонија, особено од Крушево, зедоа активно учество во ВМРО и во Движењето за ослободување на Македонија. Пред Илинден избран за член на Крушевскиот востанически комитет. Во Востанието командувал со голем одред во борбите за ослободување на Крушево. Извонредно храбар. Кога Турците презеле голем контранапад одбил да се повлече со главнината од градот. Со своите комити зазел позиција на Мечкин Камен, решен да го брани Крушево до последниот борец. Херојски загинал на 13 август 1903 год. на врвот Мечкин Камен, над неговото родно Крушево. Една од големите легенди на македонското националослободително движение, опеан од народот.
Питу Гули - речиси целото машко поколение од семејството Гули гине во борбите и против бугарските окупатори.

 
Епиграми

БОДЛИВ ЕТНОС

Можеш да се пишеш патагонец,
египтянин, руснак – какъвто щеш,
но не казвай, че си македонец –
не слагай в гащите си... таралеж!



НАСИЛНИЦИ

От народа - хляба изтръгнаха,
от македонците - и езика!
И гордо към бъдното тръгнаха –
със престъпната си политика!



ЗАКАНАТА НА ГАНЬО

Държавата решил е да прочисти
от рецидивисти, комунисти
мафиоти, крадци, другоцветни –
тъй, че в цяло Българско да светне!

Македонци, турци - все злодеи -
в лагери! Циганите - в бордеи!
Щом за своя идентитет се борят -
държавата му искат да съборят!



АБСУРД

Възможно ли е
на Чака потомците
да бъдат гурите
на македонците?!



ПРОБЛЕМЪТ НА ГАНЬО

В днешните потомци
все още е жив
на Аспаруховата орда
навика крадлив!



ЛОГИЧЕН ВЪПРОС!

Какво могат да откраднат
потомците на световна
Империя
от потомците
на хунска орда -
е МИСТЕРИЯ!?
Въпросът е логичен -
отговорът – двустричен -
ни-що!



БРАТСКИ ЖЕСТ

Дори когато Ганьо
е в агония -
пак подлага крак
на Македония!



Златка Дамянова

 
Македонија пее

ДАЛИ ЗНАЕШ ЛИБЕ

Дали знаеш либе,
дали паметуваш,
кога бевме мило либе,
двајца на прошетка.(2)

Нели ми велеше,
нели се колнеше,
јас не љубам друго либе,
сами тебе душо.(2)

Земи си ножето,
разпарај срцето,
таму ќе си најдеш либе,
две срца вљубени.(2)

Ах, колку е жално,
ах, колку е мачно,
јас да те љубам либе,
а друг да те земи.(2)



ДАФИНО ВИНО ЦРВЕНО

Дафино вино црвено,
момчето ти е заспало,
на кара-камен планина,
на сува рида без вода.

Ми поминали ајдуци,
гунчето му го украле,
ај, гунчето му го украле,
в меана му го продале.

В меана му го продале,
за бела луда ракија,
ај, за бела лута ракија,
за рујно вино црвено.

Ако му го зеле гунчето,
нека ми е живо момчето.
Ако му го зеле гунчето,
нека ми е живо момчето.





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting