Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Из дейността на ОМО “Илинден” - ПИРИН

ЦВЕТЯ ЗА ГОЦЕ ОТ МАКЕДОНЦИТЕ


Благоевград
На 4 февруари т. г. в 17 часа членове на ОМО „Илинден” – ПИРИН, Македонското християнско братство „Св. пророк Илия” и Дружеството на репресираните македонци в България поднесоха цветя на Паметника на Гоце Делчев в Благоевград по повод 141 години от рождението на легендарния македонски революционер. Сред присъстващите бяха и членът на Централния съвет на ПИРИН и главен редактор на в. „Народна воля” Георги Христов, членът на Централния съвет на ПИРИН Райна Стаменова и членът на Централната контролно-ревизионна комисия на партията Спас Захариев. Слово за делото на Гоце прочете общинският председател Ангел Радонов.

Гр. Гоце Делчев
На 4 февруари т. г. пред паметника на едноименния македонски герой се проведе организирано полагане на цветя по повод рождения му ден. Присъстваха 25 - 30 членове на ОМО „Илинден“-ПИРИН от секциите в Копривлен, Ляски, Мусомище, Баничан и гр. Гоце Делчев, сред които съпредседателите Ангел Безев и Иван Сингартийски и членът на Централната контролно-ревизионна комисия Иван Бутраков. Събирането бе използвано, за да бъде разяснен въпросът за секционните отчетни събрания.

С. НОВО ДЕЛЧЕВО
На 4 февруари т. г. пред Паметника на Гоце Делчев в с. Ново Делчево (Санданско) бе отбелязана годишнината от рождението на големия македонски революционер. Присъстваха петнадесетина членове на ОМО „Илинден“-ПИРИН, представители на всички секции в Подгорието и от Струмешница. Присъстваше изпълняващият длъжността съпредседател на партията Крум Филатов. Слово за Гоце прочете учителят Кирил Илиев – председател на общинската контролно-ревизионна комисия – Петрич. С падане на колене бе почетен споменът за великия син на Македония.

С. КРОМИДОВО
На 4 февруари т. г. вечерта в с. Кромидово се проведе съвещание на активисти на ОМО „Илинден“-ПИРИН в Петричко. Присъстваха Крум Филатов, Кирил Илиев, Илия Бабин и други ръководни кадри. Обсъден бе графикът на предстоящите секционни отчетни събрания – важен етап в подготовката на конгреса на партията. НВ

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај


ПИТУ ГУЛИ (1865 - 1903)
ПИТУ ГУЛИ, легендарен војвода, деец на македонското револуционерно национално движење. По националност Влав. Роден во Крушево во 1865 год. Живеел во Софија. Како 17-годишно момче вклучен во националноослободителното дело на македонскиот народ. Во 1885 год. со својата чета поминал во Македонија. По разбивањето на четата заробен и испратен на робија, во Мала Азија, каде што во крепоста Дијарбекир одлежал осум години. По робијата се вратил во Крушево и се вклучил во активностите на ВМРО. Во една борба со аскерот (1902), како комита во четата на Тома Давидов е ранет. Префрлен на лекување во Бугарија. Во март 1903 год. со мала чета се вратил во Крушево. Благодарејки на неговата агитација Власите од западна Македонија, особено од Крушево, зедоа активно учество во ВМРО и во Движењето за ослободување на Македонија. Пред Илинден избран за член на Крушевскиот востанически комитет. Во Востанието командувал со голем одред во борбите за ослободување на Крушево. Извонредно храбар. Кога Турците презеле голем контранапад одбил да се повлече со главнината од градот. Со своите комити зазел позиција на Мечкин Камен, решен да го брани Крушево до последниот борец. Херојски загинал на 13 август 1903 год. на врвот Мечкин Камен, над неговото родно Крушево. Една од големите легенди на македонското националослободително движение, опеан од народот.
Питу Гули - речиси целото машко поколение од семејството Гули гине во борбите и против бугарските окупатори.

 
Епиграми

БОДЛИВ ЕТНОС

Можеш да се пишеш патагонец,
египтянин, руснак – какъвто щеш,
но не казвай, че си македонец –
не слагай в гащите си... таралеж!



НАСИЛНИЦИ

От народа - хляба изтръгнаха,
от македонците - и езика!
И гордо към бъдното тръгнаха –
със престъпната си политика!



ЗАКАНАТА НА ГАНЬО

Държавата решил е да прочисти
от рецидивисти, комунисти
мафиоти, крадци, другоцветни –
тъй, че в цяло Българско да светне!

Македонци, турци - все злодеи -
в лагери! Циганите - в бордеи!
Щом за своя идентитет се борят -
държавата му искат да съборят!



АБСУРД

Възможно ли е
на Чака потомците
да бъдат гурите
на македонците?!



ПРОБЛЕМЪТ НА ГАНЬО

В днешните потомци
все още е жив
на Аспаруховата орда
навика крадлив!



ЛОГИЧЕН ВЪПРОС!

Какво могат да откраднат
потомците на световна
Империя
от потомците
на хунска орда -
е МИСТЕРИЯ!?
Въпросът е логичен -
отговорът – двустричен -
ни-що!



БРАТСКИ ЖЕСТ

Дори когато Ганьо
е в агония -
пак подлага крак
на Македония!



Златка Дамянова

 
Македонија пее

ДАЛИ ЗНАЕШ ЛИБЕ

Дали знаеш либе,
дали паметуваш,
кога бевме мило либе,
двајца на прошетка.(2)

Нели ми велеше,
нели се колнеше,
јас не љубам друго либе,
сами тебе душо.(2)

Земи си ножето,
разпарај срцето,
таму ќе си најдеш либе,
две срца вљубени.(2)

Ах, колку е жално,
ах, колку е мачно,
јас да те љубам либе,
а друг да те земи.(2)



ДАФИНО ВИНО ЦРВЕНО

Дафино вино црвено,
момчето ти е заспало,
на кара-камен планина,
на сува рида без вода.

Ми поминали ајдуци,
гунчето му го украле,
ај, гунчето му го украле,
в меана му го продале.

В меана му го продале,
за бела луда ракија,
ај, за бела лута ракија,
за рујно вино црвено.

Ако му го зеле гунчето,
нека ми е живо момчето.
Ако му го зеле гунчето,
нека ми е живо момчето.





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting