Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Когато фактите говорят, ”ветропоказателите” стават за смях!

С БАСНИ СРЕЩУ ИСТИНАТА, СЪС СТРАХ СРЕЩУ ПРАВОТО

Самуил Ратевски
(Продолжува од минатиот број)



Така ако трябва да направим една сравнителна хронологическа таблица за Българското и Македонското възраждане и революционни борби, тя би изглеждала например така.

1. Първа граматика: българска през 1835 г.; македонска през 1875 година.
2. Пръв речник: български 1869 г. (Богоров); македонски през 1880 година.
3. Първа История: българска през 1762 г.; македонска през 1891 година.
4. Начало на революционно движение – българското през 1856 г.; македонското през 1876 година.
5. Национална революция: българска 1876 г.; македонска 1903 и 1941-1944 година.

Разликата в развитието на двете нации е съвсем очевидна. Развитието на македонската нация закъснява в сравнение с това на българската (която пък закъснява още повече в сравнение със сръбската и гръцката), за което си има обективни причини, една от най-очевидните от които е това, че се явява вътрешна провинция на Османската империя, в която европейските влияния достигат по-бавно.

[1] Величко Георгиев, Стойчо Трифонов, История на Българите 1878 – 1944 в документи, т. 1, част 2, София 1996 г. с. 145-150
[2] Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско, Васил Кънчов (Избрани произведения. Том I. Издателство “Наука и изкуство”, София 1970), с. 246
[3] Вардарски (Петар Поп Арсов), Стамболовштината во Македонија и нејзините претставници, Скопје, 2006, с. 65, 66, 76 – 78, 80, 94, 95, 102

Някой би възразил, че колкото и символично и кекаво да е българското присъствие в Македония преди 1878 г., все пак е нещо, докато македонско такова няма. Но дори и да беше така (а не е!), това не би значело нищо повече от онова, че всяка нация започва да се създава на ненационален терен. Но всъщност македонска тенденция има.

За голямо съжаление тази тенденция е слабо документирана. За разлика от българското, гръцкото и сръбските движения, които с благословията на великите сили си създават държави рано, с Македония поради несъгласието на същите тези сили това се случва поне век след появата на македонското национално движение, когато участниците са отдавна мъртви. Нито една от претендиращите за къс от Македония съседни държави не е имала интерес да документира и запазва подобни данни, нито пък участниците в тях са имали мотив да им ги доверяват. Освен това голяма част от архивите все още си остават недостъпни или частично достъпни.

И все пак данни има достатъчно. Тук ще посоча някои от тях, за да не бъда голословен.

Макар да не се знае точно кога се появява македонската национална идея, можем със сигурност да констатираме, че българските националисти са я забелязали не по-късно от 1860 г. Това е времето, когато българският национализъм прави своя прощъпалник в Македония, т.е. още с навлизането си в Македония българският национализъм открива, че там вече има някаква македонска национална идея. В началото българските национални идеолози на нея не поглеждат като на нещо сериозно. Но след едно десетилетие, когато решаването на църковния въпрос и свързаното с него питане към коя църква трябва да бъдат македонските епархии достига решителната си точка, те се убеждават, че не става дума за нещо слабо и несериозно. Както казва Славейков „това е мисъл, която мнозина искат да проведат в животът”. Ето какво пише той във вестник „Македония” на 18 януари 1871 г.: „Македонският въпрос... не е нова работа. Ний сме го зачували още от преди десетина години от някои из Македония. Из най-напред зехме думите на тези млади патриоти като за шега и за подплаха в горещината на нашите не толкоз сериозни препирания. Така и мислехме ний до преди една-две години, когато нови разговори с някои македонци ни показаха, че работата не е само голи думи, но мисъл, която мнозина искат да прекарат в животът.” Т.е. забелязан е около 1860 г., а към 1869/1970 г. се уверяват, че работата е сериозна.

Именно в тази своя статия Славейков изобретява термина „македонисти”, който се употребява от българските националисти и до днес за обозначаване на хора с македонско национално съзнание. Той посочва и друг важен момент в тази статия: стремежа да се премълчи този неудобен въпрос от страна на българските възрожденци.

В какво се е състоял този македонски въпрос и македонизъм? Според Славейков става дума за следните важни положения:

1. „Много пътя сме чували от македонистите, че те не били българе, но македонци, потомци на древните македонци...”
2. „Като са живели старите македонци на тези същите места, защо и днешните жители да не са от македонска кръв? Т е с а ц е л и м а к е д о н ц и, заключават македонистите ...”
3. „Някои македонисти ся делят от българите по друга причина, по тази: че те са чисти славене, а българите са татаре и не знам що.”
4. „...македонистите посочват разликата на наречията македонско и горнебългарско, от които първото било по-близо до славенский язик, а второто било размесено с татаризми и пр.”
5. „Ние сме уверени, че желанията на македонистите трябва да имат и други основания и че тука са смеся и малкото неравенство между горни и македонски Българи по число и по напреднувание. Македонистите може да мислят, че в народните работи всякога ще боравят горните Българи, като по-многочисленны и по-събудени, и че Македонците ще останат на второ място. Това значат думите на Македонистите: Отървахме се от гърци под други ли да паднем? Едно просто обстоятелство, това, дето горните Българи до сега пишат на свое наречие без най-малко внимание към Македонското, то се зема от Македонците като знак за превъзходства на горните българи и за стремление да заповядат.”

Или казано с думи прости идейните различия са почти същите като днес.

В това време наистина в Македония се проявява подчертан интерес към ученето на македонско наречие. Вече цитирахме случая, в който Шапкарев заявил, че българските учебници на Данов „не требало да ся преподават в македонските училища, понеже биле българско наречие, ами да земем от неговите книжки, понеже били македонско наречие” и успял да убеди велешките общинари да върнат написаните на българско наречие учебници. („Писмо приятелско”, в. „Право“, г. 5, бр. 40, Цариград, 30 ноември 1870 г.). Всъщност именно това дало основание за излизане на македонския въпрос наяве в българските вестници.

Във връзка с цитираната дописка във в. „Право” илиза статията „Една истина”, подписана от „Един истинен македонец” (в. „Право“, г. 5, бр. 40. Цариград, 30 ноември 1870 г.) В нея именно е посочено едно „зло намерение, което, може би, поразява всяко чувствително българско сърдце, щом чюе.” За какво става въпрос? За написаните от Кузман Шапкарев учебници на охридското македонско наречие през 1868 г., които според автора „вместо полза, принесоха вреда в местата, гдето г-н К. А. Шапкарев бе честит да ся въведат, и то поради големата простота на тия места”. За да докаже правотата си, авторът отива дотам да твърди, че Охрид не е в Македония, че учебниците имали „сбъркано нареждание”, което „помрачява умовете на децата”, „но и язикът, който е употребен у тех, малка цена има в Македония”, защото охридското наречие не се употребявало в другите македонски градове. Твърди, че ”следува, че язикът на самозванийт македонец, македонски българин е не налучен, а за това у повечето от тия места книгите му не са прияти.

Нъ що прави г-н К. А. Ш-в? Познали погрешката си? и да влезе в кръга на мира! - Не. Той като бедннй учител в Кукуш, оставя, когато му скимне, службата си, завърля бедните деца на произвола да се скитат по сокаците, и ходи от град на град да проповеда кърстов поход против книгите от славено българский язик, въведените за учебници но училищата и в ръцете на всяк развит българин, като ги описва пред очите на простодушните с черни слова и най-гнъсни думи. - Това може да се види и в предговорът на Читанка, а особно в сегашнийт у: „Неделни евангелски чтения“, гдето горно-българите ги нарича „шопие“, прости!”

Описва и следния конкретен случай: „През миналий септемвр. докле още ние бехми учител в Ресен, премина същийт, като носяще и от напечатаните негови Апостоли и Евангелия. ... Лютината се въскачи до тая стенен у него, щото му забележих. че книгите му не струват пари. За съжаление са бъл. първенци в Ресен, гдето повервали думите на К. А. Ш-ва, който пак сега послене дошъл в тоя град та повелително заръчяли на учителя да врати книгите на книжарницата г-н Данова у Велес, и да употреби от Шапкаревите.” „В Охрида, като отечественно нему место не знам до колко г-н К. А. III. е успел да отврати българите от братята им; нъ утвърдително ми са казвали, че там повече буйствувал, като има за целта си съдружник брата си. Първите му думи за омраза към всичко, що е българско били: „едвам се ослободихме от гърците, сега пак шопие ли да станеме“!!! (И другий път сми чували от пътници за некои от учителите во Македония. и именно за г. Шапкарева, че ся трудял да убеди македонските наши братия как друго било българин и българский език, и друго македонец и македонский език, нъ не верувами... нъ за зла чест, тъзи дописка, придружена с писмо до един приятел на дописника ни, подтвърдява всичко що сми чувале, и ний не можем освен да и дадем место в листа си, и да помолим г-на Ш-ва да ни обесни туй приписвано нему поведение. ... От всичко, що до тука казахми, се разумева, в каква пропаст иска да тикне народа ни речений г-н: защото некои даже дързнаха да казват: „ние сме македонци, не сми българе“. В писмото са отправени серия лични нападки към Шапкарев и накрая към самия език, на който той пише: „Охридското наречие не е съвсем мед и млеко, както той верва; защото до вчера смърдеше на гръцизм: а от арнаутското племе то е коренно искривено.” Авторът призовава Българското книжевно дружество да не обръща внимание на опитите на Шапкарев, който „дързнува да показва своето наречие за да ся тури в дело”.

Силата на атаката стряскат Шапкарев, който по това време се стреми да бъде, както е казано в статията, „представител към Бъл. книжевно дружество от страна на всички българи в Македония.” Той излиза с кратко опровержение, написано в Кукуш на 13 декември 1870 г. (публикувано във в. „Право”, г. 5, бр. 44, Цариград, 28 декември 1870 г.), според което, не е нужно да се оправдава и който иска да провери какви са неговите добри или зли намерения спрямо „милийт ни българский народ” да прочете неговите книжки. Твърди също, че писмото, отпечатано в дописката, е измислено и заявява, че „ за поведението ми такожде непринадлежит мене да ся оправдавам сам: Оние от нашите сънародници, кои имали злочестината да ме познаят, са разбрали и можят, ако искат, да оценят колко речената дописка заслужават насловът си „ЕДНА ИСТИНА“.

Именно оттук тръгва скандалът. Според Славейков публикуването на статията във в.„Право”е дело на „неосмотреливостта на едного от събратията ни и ний сме вече принудени, щем не щем, да са обадим.” Така се появява неговата статия. При това той очевидно ни най-малко не е впечатлен от оправданията на Шапкарев във в. „Право”. Неговата статия стряска някои от възрожденците в Македония. На 10 февруари 1871 г. Кукушка българска община пише до в. „Право” в опит да докаже, че написаното от Славейков и „Право” не отговаря на истината” (излиза във в. „Право“, год. 5, бр. 52, Цариград, 22 февруари 1871 г.) „Ние... како българе, населящи един град от Македония, и како членове на българската голема фамилия, за длъжност своя считаме неотложна да извадиме истината на- яве, и да докажеме, колко що ние знаеме. че страховете на г-на Славейкова са съвсем праздни.

Ние до днес не сме могли да узнаеме никого от нашите съукоряеми македонски българи, които да мисли толко глупаво щото да ся раздели народът на послаби парчи”. Те били изучили „потънко мислите на укоряемите „македонисти” и твърдят, че последните имат същите мисли като Славейков, но пък твърдят, че споменаваните книжки (т.е. учебници на македонското наречие) „голема полза са принесли в местото ни и многу са послужили на страната ни”. Подписано е от двадесет души и от името на общината. Доколко кукушкият учител Шапкарев има пръст в това писмо, е интересен въпрос. Важен е обаче опитът на общинарите да докажат, че няма ни македонизъм, ни македонисти. На същата вълна е и Димитър Македонски, от когото във в. „Македония” (в. „Македония“, г. V, бр. 7, Цариград, 16 февруари 1871 г.) излиза статия „По македонскийт въпрос”. Само че последният на практика бламира твърденията на кукушката община и собствената си теза, защото признава наличето на такива мисли, само че иска да представи нещата така, като че ли, те са дело на един-двама и не представляват сериозна опасност („И наистина искате ли да ся уверите, че таквоз ръждясало мнение не съществува в нашето българско отечество освен може би, в едно или две частни лица? (Писателят нарича по име едно лице. Б. Р.)”. За това редакцията на „Македония” коментира неговата позиция така: „Почтенийт писател на този член допуща, гледами, и той че може да има един или двама, които но некои каприции или кефове мотат да имат таквоз мнение което осъдихми.” При това той обратно на намерението си прави и други ценни признания, които показват покачаването на напрежението между просветните дейци в България и в Македония. Ето ги и тях: „Ако частни некои лица, по не знам по какви частни каприции и кефове умствували или бълнували таквоз нещо, като прасе македонско требяше ли да стане теватурработата, та днес и от представителите некои си да претендират да искат да не остават да присъствуват македонските представители в народнийт събор, в който ще ся разгледва органическийт Устав на самоуправляемата ни Българска Екзархия, и да исказват за доказателство на туй частно свое мнение таквиз нелепи причини, каквито са на пример тези: че македонските представители не бивало да присътствуват в тоз събор, защото уж щели да претендират да искат да стане седалище на Българский Екзархат Охрид? или че щели да ся отделят от другите българи и щели да искат особига Йераршия?? а още по-логично че македонците не са били българи но цинцари и пр.?!!” Очевидно не само редакцията на „Право” и Славейков са имали подобни опасения, а такива са изказвали и други влиятелни личности и дори не са искали македонско участие в народния събор, който трябвало да уреди Екзархията. Авторът не смята, че са прави, но те явно са били на друго мнение. Очевидно огорчен от твърдения на български възрожденци, че македонците не са българи, авторът възкликва: „И понаучете ся малко историйка, или изучете поне характерите на историята и ще ся уверите че македонците не са цинцари нито друг некой народ, но чисти българи като вас.” На друго място Д. Македонски намеква „боязни” сред българите „да не би македонците да ся възродят некога и станат каквито са били в древност и искони яки и силни че да ги завладеят”, като я определя като глупост. Той обаче не е съгласен с твърденията на Славейков, че древните македонци са изчезнали и че нямат връзка със сегашните (с което потвърждава едно от обвиненията на последния): „И понаучете ся малко историйка... от там ще ся научите еще че македонците не са ся изгубили от лицето на земята, както си позволяват некой си да казват, защото, до колкото ний знаем, те не са съгрешили некога до толкоз щото да зихне земята и да ги поглътне.” С това обаче споровете не приключват, а започват.

(Продължава в следващия брой)

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ Е МАКЕДОНЕЦ И ЗА ТОА НЕМА ПАЗАРЕЊЕ
Читај
САМО ЕДНА Е ВО СВЕТОТ НА НАРОДИТЕ И ДРЖАВИТЕ – НАШАТА ДРЖАВА МАКЕДОНИЈА!
Читај
МАКЕДОНЦИТЕ ПРАЗНУВАХА 116 ГОДИНИ ОТ ИЛИНДЕНСКАТА ЕПОПЕЯ
Читај


ПИТУ ГУЛИ (1865 - 1903)
ПИТУ ГУЛИ, легендарен војвода, деец на македонското револуционерно национално движење. По националност Влав. Роден во Крушево во 1865 год. Живеел во Софија. Како 17-годишно момче вклучен во националноослободителното дело на македонскиот народ. Во 1885 год. со својата чета поминал во Македонија. По разбивањето на четата заробен и испратен на робија, во Мала Азија, каде што во крепоста Дијарбекир одлежал осум години. По робијата се вратил во Крушево и се вклучил во активностите на ВМРО. Во една борба со аскерот (1902), како комита во четата на Тома Давидов е ранет. Префрлен на лекување во Бугарија. Во март 1903 год. со мала чета се вратил во Крушево. Благодарејки на неговата агитација Власите од западна Македонија, особено од Крушево, зедоа активно учество во ВМРО и во Движењето за ослободување на Македонија. Пред Илинден избран за член на Крушевскиот востанически комитет. Во Востанието командувал со голем одред во борбите за ослободување на Крушево. Извонредно храбар. Кога Турците презеле голем контранапад одбил да се повлече со главнината од градот. Со своите комити зазел позиција на Мечкин Камен, решен да го брани Крушево до последниот борец. Херојски загинал на 13 август 1903 год. на врвот Мечкин Камен, над неговото родно Крушево. Една од големите легенди на македонското националослободително движение, опеан од народот.
Питу Гули - речиси целото машко поколение од семејството Гули гине во борбите и против бугарските окупатори.

 
Епиграми

БОДЛИВ ЕТНОС

Можеш да се пишеш патагонец,
египтянин, руснак – какъвто щеш,
но не казвай, че си македонец –
не слагай в гащите си... таралеж!



НАСИЛНИЦИ

От народа - хляба изтръгнаха,
от македонците - и езика!
И гордо към бъдното тръгнаха –
със престъпната си политика!



ЗАКАНАТА НА ГАНЬО

Държавата решил е да прочисти
от рецидивисти, комунисти
мафиоти, крадци, другоцветни –
тъй, че в цяло Българско да светне!

Македонци, турци - все злодеи -
в лагери! Циганите - в бордеи!
Щом за своя идентитет се борят -
държавата му искат да съборят!



АБСУРД

Възможно ли е
на Чака потомците
да бъдат гурите
на македонците?!



ПРОБЛЕМЪТ НА ГАНЬО

В днешните потомци
все още е жив
на Аспаруховата орда
навика крадлив!



ЛОГИЧЕН ВЪПРОС!

Какво могат да откраднат
потомците на световна
Империя
от потомците
на хунска орда -
е МИСТЕРИЯ!?
Въпросът е логичен -
отговорът – двустричен -
ни-що!



БРАТСКИ ЖЕСТ

Дори когато Ганьо
е в агония -
пак подлага крак
на Македония!



Златка Дамянова

 
Македонија пее

ДАЛИ ЗНАЕШ ЛИБЕ

Дали знаеш либе,
дали паметуваш,
кога бевме мило либе,
двајца на прошетка.(2)

Нели ми велеше,
нели се колнеше,
јас не љубам друго либе,
сами тебе душо.(2)

Земи си ножето,
разпарај срцето,
таму ќе си најдеш либе,
две срца вљубени.(2)

Ах, колку е жално,
ах, колку е мачно,
јас да те љубам либе,
а друг да те земи.(2)



ДАФИНО ВИНО ЦРВЕНО

Дафино вино црвено,
момчето ти е заспало,
на кара-камен планина,
на сува рида без вода.

Ми поминали ајдуци,
гунчето му го украле,
ај, гунчето му го украле,
в меана му го продале.

В меана му го продале,
за бела луда ракија,
ај, за бела лута ракија,
за рујно вино црвено.

Ако му го зеле гунчето,
нека ми е живо момчето.
Ако му го зеле гунчето,
нека ми е живо момчето.





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting