Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Високо звание за македонски лидер и журналист

СТОЙКО СТОЙКОВ - ДОКТОР НА ИСТОРИЧЕСКИТЕ НАУКИ

ЖАНА П. БОЖИНОВСКА


Стойко Иванов Стойков е роден на 16 април 1974 г. в гр. Сандански. Средно образование получава в родния си град, а след това завършва история във Философския факултет при университета „Св. св. Кирил и Методий” в Скопие, като му е връчена наградата “Любен Лапе” за студент по история, дипломирал се с най-висок успех през 1997 г. През 2003 г. защитава първата си дисертация в Скопие по тема от македонската средновековна история.

В организираната дейност за защита правата на македонците в България се включва през февруари 1990 г. , ненавършил 16 години, и е един от участниците през март 1990 г. в първия македонски протест в София след падането на комунизма. Член и активист е на ОМО “Илинден” в периода 1990 - 1996 г. През 1997 г. участва активно в процесите за обединяване на македонското движение, които довеждат до създаването на ОМО “Илинден”-ПИРИН. През 2004 г. е избран за съпредседател на ОМО ПИРИН, а от 2006 г. досега е съпредседател на ОМО “Илинден”-ПИРИН. Изпълнявал е длъжността за връзка с медиите и международните връзки и като такъв е участвал в повечето изявления, интервюта, срещи с чуждестранни дипломати, правозащитни организации, международни комисии и политици в този период. Говорил е пред парламентарната група на ЕФА - Зелените и през 2006 г. е провел пресконференция в Европейския парламент за признаването на македонското малцинство в България.

Като представител на македонците от България и пратеник на ПИРИН и в. „Народна воля” е посетил редица страни и е водил разговори с много македонски организации и македонци в САЩ, Канада, Австралия и др.

Докторската си дисертация написва в България, а я защитава в Скопие на 17 януари 2013 г. пред комисия, включваща един академик, трима професори и един доцент. Стойков планува да продължи по досегашния път едновременно на научното и журналистическото поприще и в движението за защита правата на македонците в България.

* * *

Поднасяме ви извадки от доклада на комисията, приела докторската дисертация на Стойко Стойков.

„Докторската дисертация със заглавие „Понятията ‚славяни‘ и ‚българи‘ в Македония и България от VII до XIII век (явление и значение)“ е плод на дългогодишни изследвания на м-р Стойко Стойков. На база на детайлен анализ на писаните източници от византийско, латинско, славянско и друго потекло и критично проучване на съответната историографска литература, м-р Стойко Стойков изследва и научно обработва посочените етнополитически понятия, които са имали значителна роля в македонската средновековна история.

Докторската дисертация на м-р Стойко Стойков е обемен труд от 624 авторски страници текст (...).

Текстът на дисертацията е подкрепен, допълнен и обогатен с обемен научен апарат от над 2500 бележки под линия. Това представлява още едно потвърждение за студиозния и задълбочен научен подход на кандидата в обработката на представения материал.

Предложение

Докторската дисертация на м-р Стойко Стойков със заглавие „Понятията ‚славяни‘ и ‚българи‘ в Македония и България от VII до XIII век (явление и значение)“ представлява значим изследователски труд, базиран върху релевантен изворов материал и адекватна научна историографска литература. С детайлен анализ на източниците от различно потекло, с отговорен, студиозен и обективен научен подход, м-р Стойко Стойков обработва посочените етнополитически понятия, тяхната поява, начин на използване, значението, развитието и отношението между тях. С това до голяма степен допринася за тяхната демистификация и дава възможност за правилно разбиране на етническите състояния в Македония и България в посочения период.

Докторската дисертация на м-р Стойко Стойков представлява значителен научен принос в македонската медиевистика и допринася за разсветляване на много въпроси от македонската средновековна история. Поради това, имаме чест да предложим на Наставно-научния съвет да приеме приложения доклад и да даде възможност на м-р Стойко Стойков на публична защита на докторската дисертация.

Членове на комисията:
проф. д-р Коста Аджиевски,
акад. д-р Георги Попатанасов,
проф. д-р Александър Атанасовски,
проф. д-р Бобан Петровски,
доц. д-р Тони Филиповски.”

* * *

През 2003 година Стойко Стойков започва работа във в. „Народна воля” като редактор, а дотогава е наш активен сътрудник. От април 2007 година става заместник-главен редактор на македонския ни вестник. Като журналист той създава и организира издаването и на бюлетина „Македонски глас” и активно участва в изработването на почти всички материали на партията.

Редакционният колектив на в. „Народна воля” му пожелава много здраве, успехи в личния живот и все така с огромна любов да громи усилията на тези, които ни отричат и мразят!

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО”: ЕДНО ПЛАШИЛО ЗА ВЪТРЕШНОПОЛИТИЧЕСКИ НУЖДИ
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
МАКЕДОНИЯ НЯМА ВЛАСТ НАД БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ С МАКЕДОНСКО САМОСЪЗНАНИЕ
Читај
В ЧЕСТ НА МАКЕДОНСКОТО (КРЕСНЕНСКО) ВЪСТАНИЕ
Читај


ПИТУ ГУЛИ (1865 - 1903)
ПИТУ ГУЛИ, легендарен војвода, деец на македонското револуционерно национално движење. По националност Влав. Роден во Крушево во 1865 год. Живеел во Софија. Како 17-годишно момче вклучен во националноослободителното дело на македонскиот народ. Во 1885 год. со својата чета поминал во Македонија. По разбивањето на четата заробен и испратен на робија, во Мала Азија, каде што во крепоста Дијарбекир одлежал осум години. По робијата се вратил во Крушево и се вклучил во активностите на ВМРО. Во една борба со аскерот (1902), како комита во четата на Тома Давидов е ранет. Префрлен на лекување во Бугарија. Во март 1903 год. со мала чета се вратил во Крушево. Благодарејки на неговата агитација Власите од западна Македонија, особено од Крушево, зедоа активно учество во ВМРО и во Движењето за ослободување на Македонија. Пред Илинден избран за член на Крушевскиот востанически комитет. Во Востанието командувал со голем одред во борбите за ослободување на Крушево. Извонредно храбар. Кога Турците презеле голем контранапад одбил да се повлече со главнината од градот. Со своите комити зазел позиција на Мечкин Камен, решен да го брани Крушево до последниот борец. Херојски загинал на 13 август 1903 год. на врвот Мечкин Камен, над неговото родно Крушево. Една од големите легенди на македонското националослободително движение, опеан од народот.
Питу Гули - речиси целото машко поколение од семејството Гули гине во борбите и против бугарските окупатори.

 
Епиграми

БОДЛИВ ЕТНОС

Можеш да се пишеш патагонец,
египтянин, руснак – какъвто щеш,
но не казвай, че си македонец –
не слагай в гащите си... таралеж!



НАСИЛНИЦИ

От народа - хляба изтръгнаха,
от македонците - и езика!
И гордо към бъдното тръгнаха –
със престъпната си политика!



ЗАКАНАТА НА ГАНЬО

Държавата решил е да прочисти
от рецидивисти, комунисти
мафиоти, крадци, другоцветни –
тъй, че в цяло Българско да светне!

Македонци, турци - все злодеи -
в лагери! Циганите - в бордеи!
Щом за своя идентитет се борят -
държавата му искат да съборят!



АБСУРД

Възможно ли е
на Чака потомците
да бъдат гурите
на македонците?!



ПРОБЛЕМЪТ НА ГАНЬО

В днешните потомци
все още е жив
на Аспаруховата орда
навика крадлив!



ЛОГИЧЕН ВЪПРОС!

Какво могат да откраднат
потомците на световна
Империя
от потомците
на хунска орда -
е МИСТЕРИЯ!?
Въпросът е логичен -
отговорът – двустричен -
ни-що!



БРАТСКИ ЖЕСТ

Дори когато Ганьо
е в агония -
пак подлага крак
на Македония!



Златка Дамянова

 
Македонија пее

ДАЛИ ЗНАЕШ ЛИБЕ

Дали знаеш либе,
дали паметуваш,
кога бевме мило либе,
двајца на прошетка.(2)

Нели ми велеше,
нели се колнеше,
јас не љубам друго либе,
сами тебе душо.(2)

Земи си ножето,
разпарај срцето,
таму ќе си најдеш либе,
две срца вљубени.(2)

Ах, колку е жално,
ах, колку е мачно,
јас да те љубам либе,
а друг да те земи.(2)



ДАФИНО ВИНО ЦРВЕНО

Дафино вино црвено,
момчето ти е заспало,
на кара-камен планина,
на сува рида без вода.

Ми поминали ајдуци,
гунчето му го украле,
ај, гунчето му го украле,
в меана му го продале.

В меана му го продале,
за бела луда ракија,
ај, за бела лута ракија,
за рујно вино црвено.

Ако му го зеле гунчето,
нека ми е живо момчето.
Ако му го зеле гунчето,
нека ми е живо момчето.




Our Name is Macedonia

ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

 
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2020 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting