Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
141 години от рождението на великия македонски революционер ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

ГОЦЕ ЗА НАРОДА И НАРОДЪТ ЗА ГОЦЕ

ЛЮБОМИР МАРКОВ


На 4 февруари 1872 г. в Кукуш се ражда една от най-величавите личности на Македония - Гоце Делчев. С краткия си - продължил едва 31 години - живот той остави дълбока диря в историята и съдбата на Македония. Тази страница се посвещава на Гоце, на неговите идеи и мисли и на това, което народът е изпял за него. Думи на една взаимна, споделена и безсмъртна любов.
Делчев е бил наричан със следните епитети, дадени му от приятели и врагове приживе и след смъртта му: „Сърцето на революционна Македония”, „Душата на Вътрешната организация”, „Балкански и македонски Гарибалди”, „Македонски Левски”, „Ахил”, „Кантъл шейтан”.
Възхитен от неуморимата му енергия, Дервиш ефенди заръчва следното: „Кажете му на този чудесен юнак, че искам да го видя и да му се поклоня: ние всички, от царя до последния заптия, отдавна сме изморени, само той не се изморява.”



МИСЛИ НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ ЗА МАКЕДОНИЯ И МАКЕДОНЦИТЕ

„Освобождението на Македония се крие във вътрешно въстание. който мисли по-иначе да се освободи Македония, той лъже и себе си, и другите... Ако въстание може да се вдигне с 1 – 40 души, Македония отдавна ще беше свободна държавичка.”

* * *

„Ние се борим за свободна и независима Македония с широки права на сиромашкото население.”

* * *

„Делото на освобождението на един народ е преди всичко негово собствено дело, на неговите собствени ръце.”

* * *

„Труд и постоянство, това е силата, с помощта на която човек става най-велик при всяка инициатива.”

* * *

„Но това е пътят за освобождението на народите от чуждо иго. По него са вървели гърците, сърбите, българите. По този път трябва да ходим и ние, македонците, за да се освободим от турците.”

* * *

„Аз не познавам друг народ, който повече да е страдал от предателствата на своите синове – изроди, колкото македонския. Историята не помни друг такъв пример, когато един и същ народ по традиция, език и вяра се разделя на разни противоположни страни, една от друга по-чужда.”

* * *

„Дали може да има друго място за един македонец освен Македония? Дали има народ по-нещастен от македонския? И дали има някъде по-широко поле за работа, отколкото в Македония?”

* * *

„Докато рамото ми крепи пушка, македонските планини са недостъпни за български офицери.”

* * *

„Браво, юначе, дай да ти стисна ръката и да те поздравя, такива й са нужни на майка Македония”! (Гоце към четник)

* * *

„Нима няма кой да напише поне една книга на македонски?”

* * *

„Аз разбирам света единствено като поле за културно съревнование между народите”.


П Р И З Н А Н И Е

В своите неиздадени спомени, писани през 1976 г. на ХХ в. в Тодор-Живкова България, Мицо Андонов, племенник на Гоце Делчев, като грешка на Гоце Делчев признава следното: „Втората грешка, много по-важна, се състои в това, че Гоце: който със цялата си революционна дейност и разбирания фактически допринесе изънредно много за оформяването за развитието на македонското национално съзнание (македоно славянско, нито българско и нито сръбско). Няма защо да се чудим тогава, че нашите „приятели” оттатък (т.е. Македония, НВ) си служат с тези неща сега.”


НАРОДЪТ ЗА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

Македонският народ отговаря с любов и възхищение на своя герой. Знайни и незнайни творци пишат песни за него. Може би най-добре значението на Гоце за Македония е изразено в кратката строфа на Вапцаров, където той нарича Македония „Родино на Гоце и Даме”. А ето и няколко народни песни за Гоце.

Зашто бре Гоце, чашка не допиваш,
дали ти е, Гоце, пушка дотегнала,
или ти е, Гоце, сабја рѓосала?
- Еј мори, моме, солунска девојко,
диљ ме питаш право ке ти кажум,
право ке ти кажум, без да те излажум.
Сношти си поминах низ Кукуша града,
низ Кукуша града, низ Ќучук махала.
Мојта стара мајка по двори си ходи,
в црно забрадена, мен ме живо жали.
Мојут стари тејко е небрснат ходи,
е небрснат ходи, и за мен жалее.
Мојте мили сестри бели китки садат,
бели китки садат ама не се кичат,
по друшки ги дават за мојата младост.
Мојте мили браќа наганти си стегат,
наганти си стегат на борба да идат
на борба да идат за свободата.
Мојте мили внуци по цел ден ме чекат,
от Солун да дојдум, бакшиш да им донцум –
пушки манлихери, нагант ливорвери.
* * *
Црна се чума зададе
там долу в Македонија,
там долу Демир Капија.
Кој ќе се јунак избере,
чумата да ја пропади?
Избрал се јунак изнашол –
млад Делче млади војвода,
тој појде в Македонија,
чумата да ја пропади.
Црн ми се облак зададе,
пак долу в Македонија,
там долу Демир Капија.
Дали се црни облаци,
или се Турци поганци?
Не ми се црни облаци,
ни ми се Турци поганци,
тук ми се чета кумити,
тук се војводи, четници.
Ранет ми јунак носеа
ранет ми јунак - млад Делче,
млад Делче – млади војвода.
Делче дружина говори:
- Дружино, верна зговорна
вие ќе утре идите
по мачната наша земја.
Кога ќе вие мините
низ моја града Кукуша,
мајка ми ќе ве пречека,
за мене ќе се распраша:
„Каде е син ми, млад Делче?“
Вие ќе нејзе кажите:
„Млад Делче ми се посврши,
за девојка Македонка,
за црната ропска земја!“

Поле широко (Пирин планино)
Поле широко,
кој ќе по тебе да се шета,
като го нема Делчев Војвода?

Пирин Планино,
кој ќе по тебе чета да води,
като го нема Делчев Војвода?

Моми јубави,
кој ќе ве вази од враг пази,
като го нема Делчев Војвода?
* * *
Го фатиле клети Турци
едно моме најубаво
го фатиле клети Турци,клети Турци
најубаво во селото.
Му врзале двете раце
двете раце наопаку
му врзале двете раце,двете раце
двете раце наопаку.
Кажи кажи лично моме
кај се крие Гоце Делчев?
Кажи,кажи лично моме,лично моме
кај се крие Гоце Делчев?
И да умрам да загинам
јас за Гоце не кажувам!
И да умрам да загинам,клети Турци
јас за Гоце Не кажувам!
***
Абер ми дојде од Солуна града:
солунчаните бесилка стаиле,
ќе ми го бесат Гоцета,
Гоцета Делчев војвода.
Гоце ми се сторил црно ќумурџиче
па ми се шетал Солунска чаршија.
На среќа сретнал аскери
и на Гоцета зборуват:
- А бре ѓаурче, црно ќумурџиче
- А бре ѓаурче, црно ќумурџиче
не ли го виде Гоцета,
Гоцета Делчев војвода?
- А бре аскери, вие бре аскери
- А бре аскери, вие бре аскери
и да го видам Гоцета,
јас Гоце не го познавам.

Съвсем естествено Гоце Делчев намира място и в Химна на Македония. Написана като революционна песен през 1941 г. , в началото на борбата срещу българската окупация на Македония, от Владо Малевски и изпълнена за пръв път в къщата на Сотир Шута в Струга, тази песен през 1944 г. е приета за Химн на СР Македония, а на 11 август 1992 г. с малки промени става Химн на независима Република Македония.

   НАРОДНА ВОЛЈА
ОТЧАЯНИ ОПИТИ НА ДАНС, ВМРО И ПРОКУРАТУРА ДА СПРАТ ПРИЗНАВАНЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ СЕ БОРЕШЕ ПРОТИВ ВЕЛИКО-БУГАРСКИОТ ВРХОВИЗАМ
Читај
ВО БУГАРИЈА ПОСТОИ РЕПРЕСИЈА КОН МАКЕДОНЦИТЕ ЗА ДА НЕ ЈА ИСТАКНУВААТ СВОЈАТА МАКЕДОНСКА ПОСЕБНОСТ
Читај


ПИТУ ГУЛИ (1865 - 1903)
ПИТУ ГУЛИ, легендарен војвода, деец на македонското револуционерно национално движење. По националност Влав. Роден во Крушево во 1865 год. Живеел во Софија. Како 17-годишно момче вклучен во националноослободителното дело на македонскиот народ. Во 1885 год. со својата чета поминал во Македонија. По разбивањето на четата заробен и испратен на робија, во Мала Азија, каде што во крепоста Дијарбекир одлежал осум години. По робијата се вратил во Крушево и се вклучил во активностите на ВМРО. Во една борба со аскерот (1902), како комита во четата на Тома Давидов е ранет. Префрлен на лекување во Бугарија. Во март 1903 год. со мала чета се вратил во Крушево. Благодарејки на неговата агитација Власите од западна Македонија, особено од Крушево, зедоа активно учество во ВМРО и во Движењето за ослободување на Македонија. Пред Илинден избран за член на Крушевскиот востанически комитет. Во Востанието командувал со голем одред во борбите за ослободување на Крушево. Извонредно храбар. Кога Турците презеле голем контранапад одбил да се повлече со главнината од градот. Со своите комити зазел позиција на Мечкин Камен, решен да го брани Крушево до последниот борец. Херојски загинал на 13 август 1903 год. на врвот Мечкин Камен, над неговото родно Крушево. Една од големите легенди на македонското националослободително движение, опеан од народот.
Питу Гули - речиси целото машко поколение од семејството Гули гине во борбите и против бугарските окупатори.

 
Епиграми

БОДЛИВ ЕТНОС

Можеш да се пишеш патагонец,
египтянин, руснак – какъвто щеш,
но не казвай, че си македонец –
не слагай в гащите си... таралеж!



НАСИЛНИЦИ

От народа - хляба изтръгнаха,
от македонците - и езика!
И гордо към бъдното тръгнаха –
със престъпната си политика!



ЗАКАНАТА НА ГАНЬО

Държавата решил е да прочисти
от рецидивисти, комунисти
мафиоти, крадци, другоцветни –
тъй, че в цяло Българско да светне!

Македонци, турци - все злодеи -
в лагери! Циганите - в бордеи!
Щом за своя идентитет се борят -
държавата му искат да съборят!



АБСУРД

Възможно ли е
на Чака потомците
да бъдат гурите
на македонците?!



ПРОБЛЕМЪТ НА ГАНЬО

В днешните потомци
все още е жив
на Аспаруховата орда
навика крадлив!



ЛОГИЧЕН ВЪПРОС!

Какво могат да откраднат
потомците на световна
Империя
от потомците
на хунска орда -
е МИСТЕРИЯ!?
Въпросът е логичен -
отговорът – двустричен -
ни-що!



БРАТСКИ ЖЕСТ

Дори когато Ганьо
е в агония -
пак подлага крак
на Македония!



Златка Дамянова

 
Македонија пее

ДАЛИ ЗНАЕШ ЛИБЕ

Дали знаеш либе,
дали паметуваш,
кога бевме мило либе,
двајца на прошетка.(2)

Нели ми велеше,
нели се колнеше,
јас не љубам друго либе,
сами тебе душо.(2)

Земи си ножето,
разпарај срцето,
таму ќе си најдеш либе,
две срца вљубени.(2)

Ах, колку е жално,
ах, колку е мачно,
јас да те љубам либе,
а друг да те земи.(2)



ДАФИНО ВИНО ЦРВЕНО

Дафино вино црвено,
момчето ти е заспало,
на кара-камен планина,
на сува рида без вода.

Ми поминали ајдуци,
гунчето му го украле,
ај, гунчето му го украле,
в меана му го продале.

В меана му го продале,
за бела луда ракија,
ај, за бела лута ракија,
за рујно вино црвено.

Ако му го зеле гунчето,
нека ми е живо момчето.
Ако му го зеле гунчето,
нека ми е живо момчето.





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

 
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting