Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Една съдба, която ни вълнува!

КОЛКО ПЪТИ Е УБИВАН НИКОЛА ВАПЦАРОВ?!!!

ПИРИНКА ЕГЕЙСКА
(Продолжува од минатиот број)



Бойка Вапцарова споделя трагедията на истината за своя разстрелян от българските фашисти съпруг. По време на монархическото лакейство пред хитлеризма истината за Македония може да съществува или умно зашифрована, или дълбоко нелегална.
По време на живковизма тази истина беше най-вулгарно изопачавана. За Никола Вапцаров можеше да се говори и пише всичко, което се опитваше да го побългари, но не и истината за македонското му национално съзнание. Затова не бива да се учудваме, когато Бойка Вапцарова пише, че Никола Вапцаров се е гордеел с Банско като родно място на Паисий Хилендарски. Тази гордост стопроцентово прилича на продиктувана, отколкото на действително съществуваща, защото в творчеството на Никола Вапцаров няма факт, който да ни убеждава, че той се е гордеел с нещо българско като българин.
Всеки, който познава цинично-подлата изобретателност на живковизма, който и днес триумфира като българско македономразие, има основание да се пита:
- А няма ли с късна дата да се появят и такива „факти”?
А те не могат да бъдат нищо друго, освен бисери на фалшификацията.
Но огромната кал върху Бойка Вапцарова се изля по време на демократичния фашизъм, защото българското македономразие получи неограничена от морални норми възможност да съчетае в себе си всичко – от престъпния цинизъм до инструктираното лакейство и върху тяхната територия да издигне заводите на човешката низост, които да произвеждат чудовищен катран и да го изливат и върху двамата – Бойка и Никола Вапцарови.
И това го правят „европейци” в „европейска държава”. На истината не се дава думата, за да се създаде впечатление, че няма контрааргументи.
Когато пропагандната машина на една държава се включи в изобретяването, производството и изливането на мръсотия върху истина, а истината има единственото право – правото на мълчание, неминуемо се изкривява образът на хората, върху които се излива катранът.
Тази истина важи и за Бойка Вапцарова.
А щом това е така, то ни задължава да се попитаме:
- Познаваме ли истинския образ на Бойка Вапцарова? И кой по-добре от нея би могъл да ни разкрие духовната й същност?
Това тя е направила в едно писмо до Елена Вапцарова.
Ето го и писмото:
„Мамо, прости ми, че нямам физическа възможност да дойда при теб. А да знаеш какво силно желание имам за това! Не зная, може би е от болни нерви, но у мен е залегнала мисълта, че няма още дълго да живея, и искам да ти кажа всичко, което ме вълнува, да ти благодаря от все сърце за твоето топло, човешко отношение към мен, да те помоля да ми простиш за това, ако някога от глупост и младежка наивност съм наскърбявала твоето справедливо сърце.
Но знай, че и в най-лошите моменти на характера ми всякога съм те уважавала дълбоко, повече от родната си майка, а след смъртта на Кольо много често ти си ми била най-близкия човек, на когото единствено открито съм могла да разкажа за най-съкровените си чувства и мисли.
Ако смяташ, че не заслужавам твоята прошка, то изхвърли и най-малката сянка от твоето сърце към мен и с добро ме помни.
Скланям ниско главата си пред теб. Прости!
Ето, аз съм вече в зряла възраст и често правя преценки на изминалия ми живот. Разбира се, в него е имало и много недостатъци и слабости, но е имало извънредно хубави моменти, които не на всеки човек му се удава да ги преживее.
Всяка майка най-добре познава чедото си и не искам да те лаская или да се докарвам пред теб, но животът ми с Кольо въпреки всички трудности бе най-светлата страница в моя живот. Сега понякога, когато препрочитам няколкото останали писма, изпратени от него до мен, си обяснявам защо тогава, без да познавам живота и хората, тръгнах с него и свързах живота си, дадох му всичко, което има в един млад чист човешки живот.
Стана ми много мъчно от последното ти писмо, в което пишеш, че сега ми е по-добре от тогава. За сегашния си живот нищо лошо не мога да кажа, но и сравнение не може да става с миналото, въпреки че тогава Кольо като талант и истински човек... бе известен само на определен кръг хора.
Понякога си мисля, че това, което бях готова да направя за Кольо, за никой друг не мога вече да направя. Разбира се, като се има предвид и това, че тогава той беше обикновен човек с прекрасно сърце .
При тогавашните условия за такъв живот бяха необходими много сили и голямо чувство, за да се живее в другарска и приятелска атмосфера. И се чувствам морално удовлетворена, че Кольо винаги ценеше това нещо.”
Когато човек прочете тази разплакана и съкровена изповед на едно тъжно сърце, не може да не си спомни казаното за Едит Пиаф от нейната сестра:
- Тя беше толкова чиста, че нищо не можа да я омърси!
... Такива са взаимоотношенията между безсмъртния Никола Вапцаров и неговите най-близки хора: майка, сестра, брат и съпруга.
Повече от очевидно е, че върху тези взаимоотношения слага своя изопачаващ характер времето – една „епоха на дива жестокост”, сменена с краткотрайна свобода по македонския въпрос и последвана от дълголетието на мизерно-властваща демагогия, когато беше страшно дори да се спомене, че човек има човешки права, беше време, за което с могъща сила гърмеше въпросът на Никола Вапцаров:
„Нима това си ти, човечество?”
Беше време, когато никой не смееше да каже истината за македонското национално съзнание на Вапцаров, но опитите на живковизма да го „побългари” останаха безплодни.
Не винаги мълчанието е съгласие.
За съжаление българското македономразие не слезе от българската политическа сцена, затова не можем да кажем, че живковизмът си е отишъл, че са се намерили политически сили и достойно за уважение човешко мъжество и достойнство, които да го погребат.
Веднъж завинаги!
Терминологична трансформация на едно позорно политическо явление не означава погребение, а възраждане.
Възраждане, което с цялата си безпощадност поставя съдбоносния въпрос:
- Д О К О Г А?
Общоизвестна истина е, че човешкият живот не протича само в рамките на семейната среда, а и в обществена среда, в която се среща и с удивителната човечност на прекрасни характери и личности, и с пъстрото многообразие на овластени нищожества – от начинаещи Юди до осъществени ”велики инквизитори”.
И тези неминуеми срещи непременно слагат своя отпечатък върху съдбата на човека.


БЕЛЕЖКА НА РЕДАКЦИЯТА.
През май 2012 г. Крум Вагалински (пишещ и под името Пиринка Егейска) предостави на редакцията ни за публикуване около 35 машинописни страници, като подчерта: „Това е може би около една трета от замисленото от мен. Ако го одобрите, пускайте го, а аз ще продължа да пиша.” От брой 7, юли 2012 г., ние започнахме да публикуваме материала под заглавие „Колко пъти е убиван Никола Вапцаров?!!!” Но на 25 август 2012 г. съдбата прекъсна жизнения път на автора и творбата остана незавършена. Обаче има нещо напълно завършено от Вагалински, което той чрез написаното във вестника – проза и поезия – ни изпрати като послание. То гласи: не давайте място в сърцата си на подлостта, злобата, завистта и омразата, бъдете винаги честни и добри, обичайте хората, уважавайте различните от вас, зачитайте човешкото достойнство! С тези думи той, като македонец, всъщност ни призова да си останем винаги и навсякъде македонци. Да не забравяме това!
   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај


ПИТУ ГУЛИ (1865 - 1903)
ПИТУ ГУЛИ, легендарен војвода, деец на македонското револуционерно национално движење. По националност Влав. Роден во Крушево во 1865 год. Живеел во Софија. Како 17-годишно момче вклучен во националноослободителното дело на македонскиот народ. Во 1885 год. со својата чета поминал во Македонија. По разбивањето на четата заробен и испратен на робија, во Мала Азија, каде што во крепоста Дијарбекир одлежал осум години. По робијата се вратил во Крушево и се вклучил во активностите на ВМРО. Во една борба со аскерот (1902), како комита во четата на Тома Давидов е ранет. Префрлен на лекување во Бугарија. Во март 1903 год. со мала чета се вратил во Крушево. Благодарејки на неговата агитација Власите од западна Македонија, особено од Крушево, зедоа активно учество во ВМРО и во Движењето за ослободување на Македонија. Пред Илинден избран за член на Крушевскиот востанически комитет. Во Востанието командувал со голем одред во борбите за ослободување на Крушево. Извонредно храбар. Кога Турците презеле голем контранапад одбил да се повлече со главнината од градот. Со своите комити зазел позиција на Мечкин Камен, решен да го брани Крушево до последниот борец. Херојски загинал на 13 август 1903 год. на врвот Мечкин Камен, над неговото родно Крушево. Една од големите легенди на македонското националослободително движение, опеан од народот.
Питу Гули - речиси целото машко поколение од семејството Гули гине во борбите и против бугарските окупатори.

 
Епиграми

БОДЛИВ ЕТНОС

Можеш да се пишеш патагонец,
египтянин, руснак – какъвто щеш,
но не казвай, че си македонец –
не слагай в гащите си... таралеж!



НАСИЛНИЦИ

От народа - хляба изтръгнаха,
от македонците - и езика!
И гордо към бъдното тръгнаха –
със престъпната си политика!



ЗАКАНАТА НА ГАНЬО

Държавата решил е да прочисти
от рецидивисти, комунисти
мафиоти, крадци, другоцветни –
тъй, че в цяло Българско да светне!

Македонци, турци - все злодеи -
в лагери! Циганите - в бордеи!
Щом за своя идентитет се борят -
държавата му искат да съборят!



АБСУРД

Възможно ли е
на Чака потомците
да бъдат гурите
на македонците?!



ПРОБЛЕМЪТ НА ГАНЬО

В днешните потомци
все още е жив
на Аспаруховата орда
навика крадлив!



ЛОГИЧЕН ВЪПРОС!

Какво могат да откраднат
потомците на световна
Империя
от потомците
на хунска орда -
е МИСТЕРИЯ!?
Въпросът е логичен -
отговорът – двустричен -
ни-що!



БРАТСКИ ЖЕСТ

Дори когато Ганьо
е в агония -
пак подлага крак
на Македония!



Златка Дамянова

 
Македонија пее

ДАЛИ ЗНАЕШ ЛИБЕ

Дали знаеш либе,
дали паметуваш,
кога бевме мило либе,
двајца на прошетка.(2)

Нели ми велеше,
нели се колнеше,
јас не љубам друго либе,
сами тебе душо.(2)

Земи си ножето,
разпарај срцето,
таму ќе си најдеш либе,
две срца вљубени.(2)

Ах, колку е жално,
ах, колку е мачно,
јас да те љубам либе,
а друг да те земи.(2)



ДАФИНО ВИНО ЦРВЕНО

Дафино вино црвено,
момчето ти е заспало,
на кара-камен планина,
на сува рида без вода.

Ми поминали ајдуци,
гунчето му го украле,
ај, гунчето му го украле,
в меана му го продале.

В меана му го продале,
за бела луда ракија,
ај, за бела лута ракија,
за рујно вино црвено.

Ако му го зеле гунчето,
нека ми е живо момчето.
Ако му го зеле гунчето,
нека ми е живо момчето.





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting