Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ


ГУШЕ П. СТОЯН. Войвода, един от най-старите народни дейци за свободата на македонския народ. Роден в село Косинец, Костурско, през 1818 година. От 1833 г. като войвода със своята чета кръстосвал из прилепските, воденските и тиквешките планини, борейки се с народните душмани и ликвидирайки ги. Това увековечило неговото име като народен защитник.

ХАДЖИ КОНСТАНТИНОВ ЙОРДАН – ДЖИНОТ. Възрожденец, поет, пътеписец. Роден във Велес през 1818 година в сиромашко семейство. Учил в родния си град и в Солун, а след това в Самоков, в България. Работил като учител във Велес, където основал и първото училище, после заминал за Скопие и тук отворил училище със 180 ученици. Стигайки до сблъсък с гръцките владици, няколко пъти затварян от турските власти и често принуден да се преселва в Белград, в Скопие, в Прилеп и т. н. През 1861 година изпратен на заточение в Мала Азия в мястото Адана, където останал две години. Връщайки се в родния си град, през 1863 година отворил училище и не се отказал от възрожденската си дейност за своя народ. Писал учебници („Таблица перваја”). Един от първите поети („Плач на скопското училиште многотруднос”, „Рај божји”, „Труд ми е името”, „Крај реката Вардар”, „Горка чаша књаз Лазара”). Автор и на малки драматични сцени („Минерва и девет музи”, „Учителите и ученикот”), които са начални стъпки на македонското драматично творчество. Починал през 1882 година във Велес.

ХРИСТОВ ПЕТЪР – ГЕРМАНЧЕТО. Войвода. Роден в с. Герман, Преспанско. Член на ВМРО от 1899 г. Участвал в Илинденското въстание като войвода на голяма чета. След въстанието заминал за Америка, откъдето се върнал през 1905 г. и отново застанал начело на преспанските революционни чети. Три години кръстосвал планините като преспански войвода. Неговото име е прославено и в борбите с андартите. На 28 февруари 1907 година в битка с турска войска при с. Дробитища се самоубива, за да не падне жив в ръцете на неприятеля.

СТАНИШЕВ АЛЕКСАНДЪР. Учител и деец на ВМРО. Роден в с. Неготино. След учение в Скопие, Солун и Битола, учител във Велес и с. Беглище, където ръководил важен пункт на ВМРО. През 1901 година затворен и получил присъда от 101 години. Първо бил в Едикуле и Солун, а след това заточен в Подрум кале в Мала Азия. След амнистия се върнал в Неготино и пак се заел с революционна дейност. Заминал за Солун. Починал през 1907 година от последиците от заточението.

МОЛЕРОВ КОСТАДИН. Просветен и национален деец. Роден през 1876 година в Банско. Учил в Сер и в Солун. Учител в Лом и в Банско, където се запознал с Гоце Делчев, който през 1897 година в Банско формирал революционен комитет. През 1902 година организирал пренасяне на оръжие за Серския революционен окръг. По време на Илинденското въстание предвождал чета в Разложко. С брат му Димитър издали „Сбирка на народни умотворения и народни песни”, материали от Разложко. Починал през 1957 година.

ДИВЛЕВСКИ СТОЯН. Член на ВМРО. Участник в Илинденското въстание. Роден през 1879 г. в Скопие. Един от основателите на Социалдемократическата партия в Скопие през 1909 година и неин пръв секретар. Участник във Вуковарския конгрес на КПЮ през 1919 година, член на Комитета на скопската „Червена комуна” през 1920 г. Починал през 1977 година в Скопие.

КУМАНОВСКИ БОГЕ. Революционер от предвоенния период и активен борец. Роден през 1913 г. в Дебар. Като строителен работник рано се ориентирал към работническото и комунистическото движение. Член на КПЮ от 1940 г. Синдикален деец и организатор на много работнически стачки и демонстрации. Член и секретар на МК на КП в Скопие. Много пъти арестуван. През декември 1941 г. осъден от българския фашистки окупатор на седем години строг затвор. В плевенския и в скопския затвор развил голяма политическа активност. След излизането от затвора работил нелегално и се включил в партизанските единици. След освобождението бил на отговорни функции: член на ЦК на КПМ, председател на ГК на КПМ в Скопие, председател на Съюза на синдикатите и на Съюза на борците на Македония. Починал в Скопие през 1999 година.

МОЙСОВСКИ АНГЕЛ. Народен герой, генерал. Роден през 1923 г. в с. Ораовец, Велешко. Паралелно със занаята на механик завършил и вечерно училище във Велес. Тук се включил в работническото и комунистическото движение. По време на Окупацията се върнал на село и формирал първата група на СКОЈ в Ораовец. През втората половина на 1941 г. на работа като механик в рудник „Йезерино” на Космет. На 9 септември 1942 г. минирал електрическата централа на рудника. Борец в партизанския отряд „Шар”. Политически комисар на чета и ръководител на СКОЈ (Съюз на комунистическата младеж на Югославия) в отряда. Заместник-командир на Трети батальон на Трета македонска ударна бригада. Неговата единица в състава на групировката партизански единици, а често и сама, водила редица битки в Източна Македония, както и по време на целия марш до Егейска Македония и назад. Ранен край село Пониква по време на сражение с българската войска. След освобождението, като генерал, заемал редица отговорни военни длъжности. Починал в Скопие през 2001 година.

(По „Личности од Македониjа”)

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО”: ЕДНО ПЛАШИЛО ЗА ВЪТРЕШНОПОЛИТИЧЕСКИ НУЖДИ
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
МАКЕДОНИЯ НЯМА ВЛАСТ НАД БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ С МАКЕДОНСКО САМОСЪЗНАНИЕ
Читај
В ЧЕСТ НА МАКЕДОНСКОТО (КРЕСНЕНСКО) ВЪСТАНИЕ
Читај


ПИТУ ГУЛИ (1865 - 1903)
ПИТУ ГУЛИ, легендарен војвода, деец на македонското револуционерно национално движење. По националност Влав. Роден во Крушево во 1865 год. Живеел во Софија. Како 17-годишно момче вклучен во националноослободителното дело на македонскиот народ. Во 1885 год. со својата чета поминал во Македонија. По разбивањето на четата заробен и испратен на робија, во Мала Азија, каде што во крепоста Дијарбекир одлежал осум години. По робијата се вратил во Крушево и се вклучил во активностите на ВМРО. Во една борба со аскерот (1902), како комита во четата на Тома Давидов е ранет. Префрлен на лекување во Бугарија. Во март 1903 год. со мала чета се вратил во Крушево. Благодарејки на неговата агитација Власите од западна Македонија, особено од Крушево, зедоа активно учество во ВМРО и во Движењето за ослободување на Македонија. Пред Илинден избран за член на Крушевскиот востанически комитет. Во Востанието командувал со голем одред во борбите за ослободување на Крушево. Извонредно храбар. Кога Турците презеле голем контранапад одбил да се повлече со главнината од градот. Со своите комити зазел позиција на Мечкин Камен, решен да го брани Крушево до последниот борец. Херојски загинал на 13 август 1903 год. на врвот Мечкин Камен, над неговото родно Крушево. Една од големите легенди на македонското националослободително движение, опеан од народот.
Питу Гули - речиси целото машко поколение од семејството Гули гине во борбите и против бугарските окупатори.

 
Епиграми

БОДЛИВ ЕТНОС

Можеш да се пишеш патагонец,
египтянин, руснак – какъвто щеш,
но не казвай, че си македонец –
не слагай в гащите си... таралеж!



НАСИЛНИЦИ

От народа - хляба изтръгнаха,
от македонците - и езика!
И гордо към бъдното тръгнаха –
със престъпната си политика!



ЗАКАНАТА НА ГАНЬО

Държавата решил е да прочисти
от рецидивисти, комунисти
мафиоти, крадци, другоцветни –
тъй, че в цяло Българско да светне!

Македонци, турци - все злодеи -
в лагери! Циганите - в бордеи!
Щом за своя идентитет се борят -
държавата му искат да съборят!



АБСУРД

Възможно ли е
на Чака потомците
да бъдат гурите
на македонците?!



ПРОБЛЕМЪТ НА ГАНЬО

В днешните потомци
все още е жив
на Аспаруховата орда
навика крадлив!



ЛОГИЧЕН ВЪПРОС!

Какво могат да откраднат
потомците на световна
Империя
от потомците
на хунска орда -
е МИСТЕРИЯ!?
Въпросът е логичен -
отговорът – двустричен -
ни-що!



БРАТСКИ ЖЕСТ

Дори когато Ганьо
е в агония -
пак подлага крак
на Македония!



Златка Дамянова

 
Македонија пее

ДАЛИ ЗНАЕШ ЛИБЕ

Дали знаеш либе,
дали паметуваш,
кога бевме мило либе,
двајца на прошетка.(2)

Нели ми велеше,
нели се колнеше,
јас не љубам друго либе,
сами тебе душо.(2)

Земи си ножето,
разпарај срцето,
таму ќе си најдеш либе,
две срца вљубени.(2)

Ах, колку е жално,
ах, колку е мачно,
јас да те љубам либе,
а друг да те земи.(2)



ДАФИНО ВИНО ЦРВЕНО

Дафино вино црвено,
момчето ти е заспало,
на кара-камен планина,
на сува рида без вода.

Ми поминали ајдуци,
гунчето му го украле,
ај, гунчето му го украле,
в меана му го продале.

В меана му го продале,
за бела луда ракија,
ај, за бела лута ракија,
за рујно вино црвено.

Ако му го зеле гунчето,
нека ми е живо момчето.
Ако му го зеле гунчето,
нека ми е живо момчето.




Our Name is Macedonia

ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

 
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2020 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting