Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Размисли след прочетеното

ПАРАД НА ГЛУПОСТТА

ЗОРАН СВЕТЛИНОВ


Злостната антимакедонска истерия, ширеща се в България, не спира. Засилва се, поотслабва, пак набира скорост и така върви... От телевизиите за първо място в борбата срещу македонците се борят БНТ, БТВ, „Европа” и ТВ7. В същото време това противно и опасно явление намира отражение и в Интернет. Чел съм и съм слушал, че компютърът е идеалното убежище на подлеците. Аз бих добавил: и на глупците. Какво имам предвид? Разни анонимни субекти пишат в Интернет със смразявщ мерак срещу македонците и срещу Македония. Ако това беше направено културно, както и да е – ще кажем: нищо ново! Но писанията в Интернет гъмжат, та чак преливат от глупост, злоба, омраза, нечистоплътност, цинизъм и неграмотност. Създания, които в обикновен разговор дори след много мъки не могат да подредят едно цяло изречение, в Интернет правят безумни опити да стават писатели, да разказват вицове, да проявяват остроумие! Какви нещастници, Боже! Какъв бездънно беден речник! Целият им речников фонд се състои от набор псувни и известно количество нецензурни цинични слова (чак компютърът ми се изчервява понякога от срам!) и те свободно се носят в пихтиестата каша в главите им, защото там няма никакви гънки, които да им пречат, всичко е гладко и могат спокойно да си плават. Дори никаква по дълбока или полузначима мисъл не ги безпокои.
Такива разсъждения ми минават през ума, докато чета едно откровение на големия български писател Станислав Стратиев. Много точно и смислено! (Всеки може да го приема както иска – хумористично, сатирично, оптимистично, песимистично и т. н.) Ако можеха всички хора – не само българите – да мислят така критично и честно, животът ни щеше да бъде друг – и в България, и на Балканите, и в Европа, и в света. По-добър, по-светъл, насочен не към миналото, а към бъдещето! Реших да предложа редовете на Стратиев на в. „Народна воля”, за да се запознаят с тях културните хора, които по някаква причина са ги пропуснали. Писаното не се отнася за посочените по-горе скотоумни индивиди - те не четат, нито пък ще ги разберат. Умните приказки са далеч извън техните възможности. А пък, както казва и Станислав Стратиев, те внимават да не се пуснат от опашката на коня, с който някога са преплували Дунава. Че току - виж се озовали в ХХI век и няма да знаят какво да правят, горките!


БЪЛГАРСКАТА УЧАСТ

СТАНИСЛАВ СТРАТИЕВ


Българска участ е да се родиш в България.
При толкова други държави.
Оттук нататък вече нищо не може да се направи. Миналото винаги ще е черно, настоящето – историческо, а бъдещето - светло.
Мълчанието винаги ще е злато.
Винаги залудо ще работиш, но никога няма залудо да стоиш.
Винаги ще имаш широка славянска душа и тясна перспектива.
Винаги ще се давиш накрай Дунава.
Винаги ще си произлязъл от маймуна.
Винаги съседът ти ще е добре, а ти ще си зле.
Винаги Бог ще е високо, а Цар – далеко.
Винаги теорията за нашия народ ще бъде оптимистична, а практиката – песимистична.
Винаги българската мечта ще бъде „шведска маса” със столове.
Винаги ще обичаш наште планини зелени.
Винаги ще ти бъде по-близък Далечният изток и по-далечен Близкият.
Винаги министрите ще бъдат с портфейл.
Винаги най-близките ти ще бъдат най-далече – в Канада.
Винаги ще изнасяме мозъци, а ще внасяме месо.
Винаги ще бъдем най-освободими.
Дори да няма „Що е?”, винаги ще има почва у нас, винаги народът няма да бъде прав.
Винаги у нас Възраждането ще започва преди цяла Европа и ще свършва след Африка.
Винаги петдесетте крака на българската стоножка ще вървят на една страна, а другите петдесет – на друга.
Българската участ е да пием старото кафе на Европа, да караме старите им автомобили и да се вдъхновяваме от старите им идеи. Българската участ е нашият общ език да е английският. Българската участ е силата да прави съединението, а не съединението - силата.
Българската участ е никога да не се пуснем от опашките, за които някога сме преплували Дунава.
Българската участ е да избираме винаги най-лошия вариант.
Българската участ е нито яйцето днес, нито кокошката утре.
Българската участ и късметът са като две успоредни прави – пресичат се в безкрайността.
Човек може да избегне късмета си, но участта си - никога.

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО”: ЕДНО ПЛАШИЛО ЗА ВЪТРЕШНОПОЛИТИЧЕСКИ НУЖДИ
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
МАКЕДОНИЯ НЯМА ВЛАСТ НАД БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ С МАКЕДОНСКО САМОСЪЗНАНИЕ
Читај
В ЧЕСТ НА МАКЕДОНСКОТО (КРЕСНЕНСКО) ВЪСТАНИЕ
Читај


ПИТУ ГУЛИ (1865 - 1903)
ПИТУ ГУЛИ, легендарен војвода, деец на македонското револуционерно национално движење. По националност Влав. Роден во Крушево во 1865 год. Живеел во Софија. Како 17-годишно момче вклучен во националноослободителното дело на македонскиот народ. Во 1885 год. со својата чета поминал во Македонија. По разбивањето на четата заробен и испратен на робија, во Мала Азија, каде што во крепоста Дијарбекир одлежал осум години. По робијата се вратил во Крушево и се вклучил во активностите на ВМРО. Во една борба со аскерот (1902), како комита во четата на Тома Давидов е ранет. Префрлен на лекување во Бугарија. Во март 1903 год. со мала чета се вратил во Крушево. Благодарејки на неговата агитација Власите од западна Македонија, особено од Крушево, зедоа активно учество во ВМРО и во Движењето за ослободување на Македонија. Пред Илинден избран за член на Крушевскиот востанически комитет. Во Востанието командувал со голем одред во борбите за ослободување на Крушево. Извонредно храбар. Кога Турците презеле голем контранапад одбил да се повлече со главнината од градот. Со своите комити зазел позиција на Мечкин Камен, решен да го брани Крушево до последниот борец. Херојски загинал на 13 август 1903 год. на врвот Мечкин Камен, над неговото родно Крушево. Една од големите легенди на македонското националослободително движение, опеан од народот.
Питу Гули - речиси целото машко поколение од семејството Гули гине во борбите и против бугарските окупатори.

 
Епиграми

БОДЛИВ ЕТНОС

Можеш да се пишеш патагонец,
египтянин, руснак – какъвто щеш,
но не казвай, че си македонец –
не слагай в гащите си... таралеж!



НАСИЛНИЦИ

От народа - хляба изтръгнаха,
от македонците - и езика!
И гордо към бъдното тръгнаха –
със престъпната си политика!



ЗАКАНАТА НА ГАНЬО

Държавата решил е да прочисти
от рецидивисти, комунисти
мафиоти, крадци, другоцветни –
тъй, че в цяло Българско да светне!

Македонци, турци - все злодеи -
в лагери! Циганите - в бордеи!
Щом за своя идентитет се борят -
държавата му искат да съборят!



АБСУРД

Възможно ли е
на Чака потомците
да бъдат гурите
на македонците?!



ПРОБЛЕМЪТ НА ГАНЬО

В днешните потомци
все още е жив
на Аспаруховата орда
навика крадлив!



ЛОГИЧЕН ВЪПРОС!

Какво могат да откраднат
потомците на световна
Империя
от потомците
на хунска орда -
е МИСТЕРИЯ!?
Въпросът е логичен -
отговорът – двустричен -
ни-що!



БРАТСКИ ЖЕСТ

Дори когато Ганьо
е в агония -
пак подлага крак
на Македония!



Златка Дамянова

 
Македонија пее

ДАЛИ ЗНАЕШ ЛИБЕ

Дали знаеш либе,
дали паметуваш,
кога бевме мило либе,
двајца на прошетка.(2)

Нели ми велеше,
нели се колнеше,
јас не љубам друго либе,
сами тебе душо.(2)

Земи си ножето,
разпарај срцето,
таму ќе си најдеш либе,
две срца вљубени.(2)

Ах, колку е жално,
ах, колку е мачно,
јас да те љубам либе,
а друг да те земи.(2)



ДАФИНО ВИНО ЦРВЕНО

Дафино вино црвено,
момчето ти е заспало,
на кара-камен планина,
на сува рида без вода.

Ми поминали ајдуци,
гунчето му го украле,
ај, гунчето му го украле,
в меана му го продале.

В меана му го продале,
за бела луда ракија,
ај, за бела лута ракија,
за рујно вино црвено.

Ако му го зеле гунчето,
нека ми е живо момчето.
Ако му го зеле гунчето,
нека ми е живо момчето.




Our Name is Macedonia

ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

 
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2020 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting