Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Когато фактите говорят, ”ветропоказателите” стават за смях!

С БАСНИ СРЕЩУ ИСТИНАТА, СЪС СТРАХ СРЕЩУ ПРАВОТО

Самуил Ратевски
(Продолжува од минатиот број)



Ситуацията е напълно ясна.
Но да не избързваме толкова напред, а да се върнем на въпроса за възраждането.
Да сумираме фактите дотук. Българизмът в повечето места в Македония пристига по-малко от десетилетие преди създаването на Екзархията и по-малко от 20 години преди създаването на българската държава. Явява се внос отвън. Финансиран е от български общини, от Русия и дори Сърбия. Остава си слаб и кекав и не е в състояние да подкрепи влизането на Македония в санстефанска България, въпреки че се намира в този момент в много изгодна позиция (гърците са принудени да убеждават населението да подписва искания да си остане в Турция, но въпреки непопулярната си позиция спечелват забележителни успехи). Създаването на България унищожава скромничките кълнове на българизъм в Македония и се налага те отново да се садят и отглеждат изкуствено с богата финансова поддръжка от българската държава и чрез Екзархията. На практика по линия на образованието, самосъзнанието, училищата, църковните борби Македония не участва в Българското възраждане и само в минимална степен се включват някои селища в последния момент. Не е изненадващо, че абсолютно същото се отнася и до българските революционни движения.
Македония напълно отсъства от българската революция. Тя ще има своя революция по-късно.
Българските революционни движения се зараждат във връзка с руските планове за Балканите и по-конкретно с Кримската война от 1856 г. Тогава руският агент Георги Раковски опитва да създаде тайни общества в България, които да подкрепят едно руско настъпление на Балканите чрез въстание. Същевременно възникват и първи организации, поставящи си за цел събаряне на турската власт – Одеското българско настоятелство (на руска територия!) и Добродетелната дружина в Букурещ. Няма никаква причина да се съмняваме, че Русия играе основна роля в създаването и на двете общества. Войната завършва с поражение за Русия, но началото е поставено. Освен това Русия мечтае да възстанови изгубените позиции и се опитва да си създаде база сред българските националисти. Раковски и двете посочени организации продължават активно своята дейност през следващите десетина години.
През 1862 г. в Белград се създава първата българска легия със сръбски пари. Около 500 души се обучават от сръбски офицери. През 1867 г. легията повторно е създадена, като сега сръбски офицери с руски пари обучават български и други емигранти. Именно тези две легии създават военния кадър на българската революция – създават ги сръбски треньори със сръбски и руски пари.
През 1866 г. в Букурещ бил създаден и Тайният български централен комитет (ТБЦК). През 1867 г, се правят опити да се прехвърлят чети през Дунав, но неуспешно. През 1868 г. ТБЦК се разпада, а четата на Хаджи Димитър е разбита. Появяват се БРЦК, Каравелов, Левски, Ботев... Левски прави своите обиколки из България, подминавайки-заобикаляйки Македония. Подминава я и неговата организация. Идва опитът за въстание в Стара Загора, а през 1876 г. и Априлското въстание. Македония не е включена в революционните окръзи на това въстание, нито пък участва в него.
Макар че отделни македонци се включват в български революционни организации (македонци участват и в гръцката, и в сръбската революция по-рано), Македония и нейното население остават извън зоната на българската революция.
Наистина изпращането на чети в Македония би било невъзможно, обаче какво е пречело Левски в своите обиколки да посети Македония? Да създаде и тук българска революционна организация? Защо Македония не е включена в плановете за подготовката на Априлското въстание? Това са извънредно тежки факти. Никак не е случайно, че са направени и се правят отчаяни усилия не да се отговори на тях, а просто да се прикрият чрез различни легенди и изопачавания, а в краен случай да се премълчат. Сякаш става дума за нещо незначително и досадно.
Постарали са се всячески да бъде докаран Левски постфактум и постмортем в Македония. Въпреки че липсват каквито и да е данни той някога да е стъпвал в която и да е част от Македония и въпреки че нито една от неговите прочути обиколки не включва Македония, все пак са изнамерили начин и спасение във фантазията. Позовавайки се на „местни легенди” са успели да го докарат в Разлог и Благоевград и са се погрижили тези „факти” да бъдат поставени на паметни плочи, та всеки да ги гледа. Всеки учен много добре знае как се раждат такива местни легенди и колко струват те – и пет пари не струват, но нуждите на пропагандата и идеологията са над фактите и истината. А кои са тези „те”, които са направили тази фалшификация, то отговорът е прост – старите и последователни заклети фалшификатори, - българските националисти...
А как стои въпросът, ясно се вижда от архива на самия Левски. Например в сборника „Васил Левски. Народе????”,София, 2002 г., съдържащ писмата и личния му бележник, Македония почти я няма. Казвам почти, защото името се среща три пъти, а места от нея на вид четири пъти. Обаче! Две от местата в Македония, срещащи се в книгата, не са от документите на Левски, а от обяснителните бележки на издалите книгата, едно се оказа невярно (пише в географския показалец, че на стр. 271 се споменава Охрид, но Охрид го няма нито там, нито на съседните страници), а едно се оказва, че не е въобще македонско - Джумайско, за което се говори на с. 297, че се издава пълномощно, е в същия район с Провадия, Трявна, Жеравна и т.н. И така – нито едно място от Македония. А какво да кажа за трите случая на употреба на самото име Македония, посочени в азбучния показалец? Едното е от съставителите на книгата, т.е. не е на Левски. Един път Левски изказва мнението си, че българи живеели в Мизия, Тракия и Македония, и веднъж казва, че Димитър Общи му поискал пълномощно, за да ходи в Македония, но той не му дал (264). Или с две думи – Македония според архива на Левски е извън работата на неговата организация, в цитираните населени места, комитети и псевдоними няма нито едно от Македония.
А ето какво пише и в книгата „Исторически трудове”, том III, съставена от съчинения на Захари Стоянов. В раздела „Васил Левски (Дяконът). Чърти из живота му” можем да прочетем (стр. 15): „За да се разбере колко-годе що за човек е бил Левски, трябва да се посетят следующите няколко градове: Букурещ и други градове из Румъния, Карлово, Ловеч, Т. Пазарджик, София, Орхание, Пловдив, село Царацово, село Войнягово, гр. Видин, Гложене и Извор.”.
По-нататък в книгата (стр. 67) пише: „В скоро време той можал да основе, доколкото ни е известно досега, революционни комитети в следующите градове и села: Търново, Ловеч, Русчук, Шумен,Разград, Плевен, Троян, Извор, Гложене, Орхание, Тетевен, Етрополе, София, Пловдив, Карлово, Сопот, Калофер, Аджар, Сливен, Стара Загора, Хасково, Татар Пазарджик, Батак,Перущица, Царацово, Конаре, Войнягово,Дъбени, Панагюрище, Марзан, Карнофоля и пр.”. По-надолу се изброяват лицата, с които Левски се е срещал и работил в изброените селища.
И нещо интересно (стр. 89-90): „Твърде трогателна станала раздялата между Левски и неговите другари, нещо, което тия последните не били виждали друг път от негова страна. Той бил много нажален и едва не покапали сълзи от очите му, като да е знаел, че това било последня раздяла, че няма той да види вече своята мила Тракия, нейните равни полета, хубавата Средна гора и бистрата Стрема, която го свързвала с толкова велики възпоминания!...
- Сбогом ... Досега бяхме в рая, а оттук нататък ще да отидем в ада – казал той и въздъхнал, когато потеглили вече конете.
Под думата рай той разбирал Тракия, а ада наричал Северна България*, от която се страхувал.”
В забележка под линия Захари Стоянов пояснява: „Понятието на нашия херой в отношение на двете Българии има неопровержимо правдоподобие. В продължение на нашите въстанически движения аз не зная в Тракия да е станало някое предателство с изключение на Ненка Балдевчанина. Не е така обаче и в Северна България. Освен Левски Северна България е издала още: А. Кънчева, Общия, Ю. Раковски, Волов, Бенковски, Икономов, Каблешков, Н. Славков, Заимов, Обретенов, Г. Апостолов, всичките апостоли. Не говоря за други по-стари предателства; не споменавам имената на други братия. Само в Троянско са предадени (от българите) около 30 души. Но за всичко това на друго място.”
Както се вижда, и Захари Стоянов не пише нищо и по никакъв повод за Македония. Повече от ясно е, че някой създания, за да контролират националистическите си бълнувания, май май се нуждаят от медикаменти. Инак почват да чуват гласове или да халюцинират. Нищо чудно, ако им се привиди, че в Македония, за да отстояват българщината, са идвали и работили я някой американски президент, я някой вожд на зулусите, а защо не пък и извънземни!? Нищо изненадващо, че при страдащите от подобни отклонения, лесно може да се случи и обратното - да не могат да видят цяла една нация.
Същевременно на картите за Априлското въстание, по които учат българските ученици, като територии, обхванати от агитацията за подготовка на Априлското въстание, са посочени долината на Струма и Малешевията, а Разловечкото въстание е дадено така, та оставя впечатление, че е част от Априлското. Истината е, че освен Разложко никаква друга част от Македония не е докосвана от такава агитация. Долината на Струма въобще от никаква агитация не е била обхващана. Тя е боядисана в атласа като такава поради две причини. Първата и по-важна – така Пиринска Македония се поставя в редовете на българската революция. Какво като не е вярно – важно е учениците да си мислят, че дедите им са участвали, да се насажда българщината в тях... Второ, за да бъде свързано въстанието в Малешевията с „априлската” територия. Подготовката и вдигането на Разловечкото въстание в Малешевията обаче нямат нищо общо с Априлското, за подготовката на което организаторите нямат и представа. Според един от водачите - Димитър Попгеоргиев Беровски, те са вдъхновени от Херцеговското въстание. На знамето на въстанието в Разловци пише Македония, не България.
Опитите да се прикрие македонското неучастие в българските революционни движения чрез поставяне на ударението върху някои поединични участници, родени в Македония (но участвали извън Македония), чрез приказки, легенди, манипулации и премълчавания са традиционно жалки и излишни. От истината не бива да се бяга. А реалността е много проста и безшаблонна. Както видяхме, Българското възраждане не обхваща Македония, в която българизмът започва да навлиза отвън едва през 60-те години на XIX в. и си остава съвсем слаб. На какво тогава да се опре българската революционна агитация, да не говорим за организация? При кого да отиде Левски? Кого да организира, след като в цяла Македония я се получават двайсетина екземпляра от български вестници, я не, т.е. почвата е неподготвена и няма кой да го чуе. Няма, или по-точно, почти няма българи. Затова нито той, нито априлските апостоли са си направили труда да включат Македония.
„Участието” на македонците в Априлското въстание е изразено в следните горчиви думи на Захари Стоянов: „Всичко на всичко един македонец имахме в четата си, т. е. Тодор Харамията, и той постъпи така подло и коварно!” (Зарязал другарите си, като избягал с храната.)
Македонските революционни движения започват в Македония именно с Разловечкото въстание и продължават с Македонското (Кресненско) въстание през ВМРО и АСНОМ. Една различна от българската линия на развитие – от Кримската война през двете български легии в Белград, навлизането на чети през Дунав, Заарското и Априлското въстание. И времето, и мястото са различни.

Така ако трябва да направим една сравнителна хронологическа таблица за Българското и Македонското възраждане и революционни борби, тя би изглеждала например така.
1. Първа граматика: българска през 1835 г.; македонска през 1875 г.
2. Пръв речник: български 1869 г. (Богоров); македонски през 1880 г.
3. Първа История: българска през 1762 г.; македонска през 1891 г.
4. Начало на революционно движение – българското през 1856 г.; македонското през 1876 г.
5. Национална революция: българска 1876 г.; македонска 1903 и 1941-1944 г.
Разликата в развитието на двете нации е съвсем очевидна. Развитието на македонската нация закъснява в сравнение с това на българската (която пък закъснява още повече в сравнение със сръбската и гръцката), за което си има обективни причини, една от най-очевидните от които е това, че се явява вътрешна провинция на Османската империя, в която европейските влияния достигат по-бавно.
[1] Величко Георгиев, Стойчо Трифонов, История на Българите 1878 – 1944 в документи, т. 1, част 2, София 1996 г. с. 145-150
[2] Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско, Васил Кънчов (Избрани произведения. Том I. Издателство “Наука и изкуство”, София 1970), с. 246
[3] Вардарски (Петар Поп Арсов), Стамболовштината во Македонија и нејзините претставници, Скопје2006, с. 65, 66, 76 – 78, 80, 94, 95, 102

(Продължава в следващия брой)

   НАРОДНА ВОЛЈА
С ТОДОРЖИВКОВСКИ ИНАТ СРЕЩУ ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
БУГАРИЈА НИ ГО УСЛОВУВА ДАТУМОТ СО МАКЕДОНСКИОТ ЈАЗИК И МАЛЦИНСТВО
Читај
НЕСТИХВАЩ ВУЛКАН В БОРБАТА ЗА СВОБОДНА И НЕЗАВИСИМА МАКЕДОНИЯ
Читај


ПИТУ ГУЛИ (1865 - 1903)
ПИТУ ГУЛИ, легендарен војвода, деец на македонското револуционерно национално движење. По националност Влав. Роден во Крушево во 1865 год. Живеел во Софија. Како 17-годишно момче вклучен во националноослободителното дело на македонскиот народ. Во 1885 год. со својата чета поминал во Македонија. По разбивањето на четата заробен и испратен на робија, во Мала Азија, каде што во крепоста Дијарбекир одлежал осум години. По робијата се вратил во Крушево и се вклучил во активностите на ВМРО. Во една борба со аскерот (1902), како комита во четата на Тома Давидов е ранет. Префрлен на лекување во Бугарија. Во март 1903 год. со мала чета се вратил во Крушево. Благодарејки на неговата агитација Власите од западна Македонија, особено од Крушево, зедоа активно учество во ВМРО и во Движењето за ослободување на Македонија. Пред Илинден избран за член на Крушевскиот востанически комитет. Во Востанието командувал со голем одред во борбите за ослободување на Крушево. Извонредно храбар. Кога Турците презеле голем контранапад одбил да се повлече со главнината од градот. Со своите комити зазел позиција на Мечкин Камен, решен да го брани Крушево до последниот борец. Херојски загинал на 13 август 1903 год. на врвот Мечкин Камен, над неговото родно Крушево. Една од големите легенди на македонското националослободително движение, опеан од народот.
Питу Гули - речиси целото машко поколение од семејството Гули гине во борбите и против бугарските окупатори.

 
Епиграми

БОДЛИВ ЕТНОС

Можеш да се пишеш патагонец,
египтянин, руснак – какъвто щеш,
но не казвай, че си македонец –
не слагай в гащите си... таралеж!



НАСИЛНИЦИ

От народа - хляба изтръгнаха,
от македонците - и езика!
И гордо към бъдното тръгнаха –
със престъпната си политика!



ЗАКАНАТА НА ГАНЬО

Държавата решил е да прочисти
от рецидивисти, комунисти
мафиоти, крадци, другоцветни –
тъй, че в цяло Българско да светне!

Македонци, турци - все злодеи -
в лагери! Циганите - в бордеи!
Щом за своя идентитет се борят -
държавата му искат да съборят!



АБСУРД

Възможно ли е
на Чака потомците
да бъдат гурите
на македонците?!



ПРОБЛЕМЪТ НА ГАНЬО

В днешните потомци
все още е жив
на Аспаруховата орда
навика крадлив!



ЛОГИЧЕН ВЪПРОС!

Какво могат да откраднат
потомците на световна
Империя
от потомците
на хунска орда -
е МИСТЕРИЯ!?
Въпросът е логичен -
отговорът – двустричен -
ни-що!



БРАТСКИ ЖЕСТ

Дори когато Ганьо
е в агония -
пак подлага крак
на Македония!



Златка Дамянова

 
Македонија пее

ДАЛИ ЗНАЕШ ЛИБЕ

Дали знаеш либе,
дали паметуваш,
кога бевме мило либе,
двајца на прошетка.(2)

Нели ми велеше,
нели се колнеше,
јас не љубам друго либе,
сами тебе душо.(2)

Земи си ножето,
разпарај срцето,
таму ќе си најдеш либе,
две срца вљубени.(2)

Ах, колку е жално,
ах, колку е мачно,
јас да те љубам либе,
а друг да те земи.(2)



ДАФИНО ВИНО ЦРВЕНО

Дафино вино црвено,
момчето ти е заспало,
на кара-камен планина,
на сува рида без вода.

Ми поминали ајдуци,
гунчето му го украле,
ај, гунчето му го украле,
в меана му го продале.

В меана му го продале,
за бела луда ракија,
ај, за бела лута ракија,
за рујно вино црвено.

Ако му го зеле гунчето,
нека ми е живо момчето.
Ако му го зеле гунчето,
нека ми е живо момчето.




Our Name is Macedonia

ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

 
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2020 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting