Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Една съдба, която ни вълнува!

КОЛКО ПЪТИ Е УБИВАН НИКОЛА ВАПЦАРОВ?!!

(Продолжува од минатиот број)


. Става дума за начални, незрели творби, писани в периода 1926 – 1932 година, когато Вапцаров е 17- 23-годишен...”
В тези два цитата става дума за едни и същи тетрадки и за стихотворения, посветени на Македония. Тези две тетрадки са още един смъртоносен удар по неовърховистките тези, че Вапцаров е станал македонец по внушение на Коминтерна.
А не ви ли направи впечатление казаното от Вапцаров за тези тетрадки? Той иска да бъдат изгорени, защото преценява, че стиховете са посредствени и далече от истинските проблеми на живота, а не че противоречат на идейните му разбирания или националната идентичност.
Тези тетрадки са запазена за истината.
И за поколенията.
От Бойка Вапцарова.
Предполагам, че на нея, както на никой друг, са известни обстоятелствата и подробностите, свързани със създаването и функционирането на Македонския литературен кръжок.
Нека видим какво пише тя за това събитие и да се опитаме да прочетем премълчаното между редовете.
„Има няколко срещи с млади прогресивни писатели предимно деца на българи – бежанци от Македония, на които партията възлага да образуват литературен кръжок, наречен Македонски литературен кръжок, с цел да укрепват таланта и писателското майсторство на членовете и да водят разяснителна дейност сред прокуденото българско население от Македония и Тракия.”.
Тук всичко е казано според изискванията на живковизма – да се фалшифицира истината. Това именно негово безчестие предизвиква въпроси, които не може да не си зададем. Ето първия:
- Защо партията постъпва избирателно – да се създаде литературен кръжок от „българи”, дошли от Македония ? Защо в него не желае да бъдат включени и българи от България?
- На какво се дължи тази дискриминация? Нима българските писатели се раждат гениални и техните талант и майсторство не се нуждаят от укрепване?
- Няма ли друга причина за това разделение? Живковизмът не прави ли безуспешен опит да побългари Македонския литературен кръжок чрез Бойка Вапцарова? Без да излиза на преден план?
- За каква разяснителна дейност се намеква тук? Може би българи да доказват на българи, че са българи? И фалшиво, и наивно, и нелепо.
Нека напомним, че по това време лозунгът на партията е: „Македония – на македонците!”, а не лозунгът на живковизма: „Вас ви няма!”.
Ето какво разказва Антон Великов:
„През септември 1938 г. бях навестен от Васил Александров, ползуващ се с особено доверие в македонските прогресивни среди и предан партиец. Той ми извести, че е натоварен да изгради Македонски литературен кръжок, в който ще влязат всички начеващи прогресивни македонци писатели и поети. Той вече беше ги обходил и взел тяхното съгласие. „Не се двоуми, в кръжока ще влязат такива хора като Никола Вапцаров и др., че само полза ще имаш от общуването с тях!” Александров успя да проагитира и мене.
Името на Вапцаров разпръсна колебанието ми. Дадох дума, че ще стана член на кръжока.”
В ненормалния си стремеж да асимилира или да побългари всичко македонско, за живковизма не съществуваха такива понятия като истина, съвест, морал, етика, достойнство... Неговото македономразие предпочиташе абсурдите, фалшификациите, нелепостите...
Но могъщият и неопровержим разобличител на това позорно политическо явление не е някой друг, а самият Никола Вапцаров, който при учредяването на кръжока може да каже открито истината за целта на литературното обединение:
- Ние сме македонци!
- И нашето творчество трябва да служи на македонската кауза!
А сега нека си припомним какви са тези „българчета” от Македония, членове на литературния кръжок.
Там е Михаил Сматракалев (с псевдоним Ангел Жаров), чието македонско национално съзнание не подлежи на побългаряваща интерпретация. В това отношение в-к „Народна воля” направи необходимото македонците да произнасят името му с най-искрено уважение.
Там е Никола Вапцаров - световно известен македонски поет, „златна рожба на македонската земя” и на целия човешки род.
Там е Коле Неделковски - автор на стихове, написани на македонски език.
Там е прекрасният човек и поет Антон Попов. И никой друг не може да ни каже по-добре от него какъв се е чувствувал, защото го е отразил в поетичния си бисер:

Љ У Б О В
“Ти си ми тивка и нежна,
Ти си ми малечко моме...
Зошто си в црно забрадена,
Зашто ли очите модри
в бисери ти се
искапени?

Ти си ми тивка и маѓесна,
Ти си ми тажна царица,
Ти си ми златна и бисерна,
Ти си мојата
љубов –
Малечка моја
татковино,
Пролет што не си видела,
Ниту пак сонце и радост...

Ти си ми пролет разбудена,
Со нежни цвеќа, со галаби –
Птица си бела,
осудена
Простори да
прелетува.”

Тази фактология ни разкрива истината за Македонския литературен кръжок – образуван е от македонци, които като писатели и поети да служат на македонската кауза. И на никаква друга.
И ни става ясно защо в Македонския литературен кръжок няма българи от България и какви „български българи” са момчетата от Македония.
Когато една истина не може да се каже честно и открито в условията на вездесъща тирания, тя може да бъде загатната. А това вече е нишка, по която може да се стигне до истината.
Целта на Македонския литературен кръжок не е била да създава македонци от българи, а да обедини съществуващите македонци – писатели и поети, които да посветят творчеството си на македонската кауза.
Затова и цялата дейност на Македонския литературен кръжок е македонска, а не да разяснява на членовете си и на бежанците от Македония, „че ги няма”. Опитите на живковизма да го преоблече в неотговарящи на духовната му същност дрешки са и жалки, и абсурдни. В случая жалкото е абсурдно, а абсурдното – жалко.

Бойка Вапцарова споделя трагедията на истината за своя разстрелян от българските фашисти съпруг. По време на монархическото лакейство пред хитлеризма истината за Македония може да съществува или умно зашифрована, или дълбоко нелегална.
По време на живковизма тази истина беше най-вулгарно изопачавана. За Никола Вапцаров можеше да се говори и пише всичко, което се опитваше да го побългари, но не и истината за македонското му национално съзнание. Затова не бива да се учудваме, когато Бойка Вапцарова пише, че Никола Вапцаров се е гордеел с Банско като родно място на Паисий Хилендарски. Тази гордост стопроцентово прилича на продиктувана, отколкото на действително съществуваща, защото в творчеството на Никола Вапцаров няма факт, който да ни убеждава, че той се е гордеел с нещо българско като българин.
Всеки, който познава цинично-подлата изобретателност на живковизма, който и днес триумфира като българско македономразие, има основание да се пита:
- А няма ли с късна дата да се появят и такива „факти”?
А те не могат да бъдат нищо друго, освен бисери на фалшификацията.
Но огромната кал върху Бойка Вапцарова се изля по време на демократичния фашизъм, защото българското македономразие получи неограничена от морални норми възможност да съчетае в себе си всичко – от престъпния цинизъм до инструктираното лакейство и върху тяхната територия да издигне заводите на човешката низост, които да произвеждат чудовищен катран и да го изливат и върху двамата – Бойка и Никола Вапцарови.
И това го правят „европейци” в „европейска държава”. На истината не се дава думата, за да се създаде впечатление, че няма контрааргументи.
Когато пропагандната машина на една държава се включи в изобретяването, производството и изливането на мръсотия върху истина, а истината има единственото право – правото на мълчание, неминуемо се изкривява образът на хората, върху които се излива катранът.
Тази истина важи и за Бойка Вапцарова.
А щом това е така, то ни задължава да се попитаме:
- Познаваме ли истинския образ на Бойка Вапцарова? И кой по-добре от нея би могъл да ни разкрие духовната й същност?
Това тя е направила в едно писмо до Елена Вапцарова.
Ето го и писмото:
„Мамо, прости ми, че нямам физическа възможност да дойда при теб. А да знаеш какво силно желание имам за това! Не зная, може би е от болни нерви, но у мен е залегнала мисълта, че няма още дълго да живея, и искам да ти кажа всичко, което ме вълнува, да ти благодаря от все сърце за твоето топло, човешко отношение към мен, да те помоля да ми простиш за това, ако някога от глупост и младежка наивност съм наскърбявала твоето справедливо сърце.
Но знай, че и в най-лошите моменти на характера ми всякога съм те уважавала дълбоко, повече от родната си майка, а след смъртта на Кольо много често ти си ми била най-близкия човек, на когото единствено открито съм могла да разкажа за най-съкровените си чувства и мисли.
Ако смяташ, че не заслужавам твоята прошка, то изхвърли и най-малката сянка от твоето сърце към мен и с добро ме помни.
Скланям ниско главата си пред теб. Прости!
Ето, аз съм вече в зряла възраст и често правя преценки на изминалия ми живот. Разбира се, в него е имало и много недостатъци и слабости, но е имало извънредно хубави моменти, които не на всеки човек му се удава да ги преживее.
Всяка майка най-добре познава чедото си и не искам да те лаская или да се докарвам пред теб, но животът ми с Кольо въпреки всички трудности бе най-светлата страница в моя живот. Сега понякога, когато препрочитам няколкото останали писма, изпратени от него до мен, си обяснявам защо тогава, без да познавам живота и хората, тръгнах с него и свързах живота си, дадох му всичко, което има в един млад чист човешки живот.
Стана ми много мъчно от последното ти писмо, в което пишеш, че сега ми е по-добре от тогава. За сегашния си живот нищо лошо не мога да кажа, но и сравнение не може да става с миналото, въпреки че тогава Кольо като талант и истински човек... бе известен само на определен кръг хора.
Понякога си мисля, че това, което бях готова да направя за Кольо, за някой друг не мога вече да направя. Разбира се, като се има предвид и това, че тогава той беше обикновен човек с прекрасно сърце .
При тогавашните условия за такъв живот бяха необходими много сили и голямо чувство, за да се живее в другарска и приятелска атмосфера. И се чувстввам морално удовлетворена, че Кольо винаги ценеше това нещо.”
Когато човек прочете тази разплакана и съкровена изповед на едно тъжно сърце, не може да не си спомни казаното за Едит Пиаф от нейната сестра:
- Тя беше толкова чиста, че нищо не можа да я омърси!
... Такива са взаимоотношенията между безсмъртния Никола Вапцаров и неговите най-близки хора: майка, сестра, брат и съпруга.
Повече от очевидно е, че върху тези взаимоотношения слага своя изопачаващ характер времето – една „епоха на дива жестокост”, сменена с краткотрайна свобода по македонския въпрос и последвана от дълголетието на мизерно-властваща демагогия, когато беше страшно дори да се спомене, че човек има човешки права, беше време, за което с могъща сила гърмеше въпросът на Никола Вапцаров:
„Нима това си ти, човечество?”
Беше време, когато никой не смееше да каже истината за македонското национално съзнание на Вапцаров, но опитите на живковизма да го „побългари” останаха безплодни.
Не винаги мълчанието е съгласие.
За съжаление българското македономразие не слезе от българската политическа сцена, затова не можем да кажем, че живковизмът си е отишъл, че са се намерили политически сили и достойно за уважение човешко мъжество и достойнство, които да го погребат.
Веднъж завинаги!
Терминологична трансформация на едно позорно политическо явление не означава погребение, а възраждане.
Възраждане, което с цялата си безпощадност поставя съдбоносния въпрос:
- Д О К О Г А?
Общоизвестна истина е, че човешкият живот не протича само в рамките на семейната среда, а и в обществена среда, в която се среща и с удивителната човечност на прекрасни характери и личности, и с пъстрото многообразие на овластени нищожества – от начинаещи Юди до осъществени ”велики инквизитори”.
И тези неминуеми срещи непременно слагат своя отпечатък върху съдбата на човека.
(Продължава)

   НАРОДНА ВОЛЈА
ОТЧАЯНИ ОПИТИ НА ДАНС, ВМРО И ПРОКУРАТУРА ДА СПРАТ ПРИЗНАВАНЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ СЕ БОРЕШЕ ПРОТИВ ВЕЛИКО-БУГАРСКИОТ ВРХОВИЗАМ
Читај
ВО БУГАРИЈА ПОСТОИ РЕПРЕСИЈА КОН МАКЕДОНЦИТЕ ЗА ДА НЕ ЈА ИСТАКНУВААТ СВОЈАТА МАКЕДОНСКА ПОСЕБНОСТ
Читај


103 ГОДИНИ
ОТ РОЖДЕНИЕТО НА МАКЕДОНСКИЯ ПОЕТ,
АНТИФАШИСТ И ИНТЕРНАЦИОНАЛИСТ
НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ
(1909 - 1942)
...Над мойта земя
в небото
опира
Пирин.
И мурите в буря
илинденски приказки пеят
над Охрид лазура е
толкоз просторен и син,
а още надоле
е светлия бряг на Егея...


(Из “Земя”)


“...Трябва мъжки да се захванем. Какво всъщност се иска от нас? Много, особено много. Най-много от нас, които сме събрани тук. Ние сме македонци и нашето творчество трябва да бъде в служба на македонската кауза.”

(Из Доклада, изнесен от Никола Вапцаров пред членовете на Македонския литературен кръжок, 1938 година)

Абонирайте се за вестник "Народна воля"
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,
Започна абонирането за вестници и списания за 2013 година. Вестник "Народна волja" и през идната година ще има каталожен номер 2050.
Както и досега, "Народна волja" ще Ви информира по интересуващи Ви въпроси от най-различно естество в областта на теорията, историята, културата, изкуството.
На страниците на "Народна волja" ще намерят място Вашите писма, Вашите въпроси, Вашата поезия!


Абонирайте се за вестник "Народна воля"!
Сумата за абонация е минимална:
за три месеца - 1,20 лв.
за шест месеца - 2,40 лв.
за една година - 4,80 лв.

Абонирането ще става във всички пощенски станции в страната. Крайният срок е 15 декември! Ако срещнете някакви затруднения при абонирането, обърнете се към редакцията на "Народна волja" - телефон 073/886-336!
"Народна волja" ще се стреми винаги да бъде вярна на Гоцевите завети и да ги пресътвори в живота на днешния ден!
"Народна волja" ще Ви запознава редовно със свободолюбивите идеи на македонските интелектуалци!
"Народна волja" ще разкрива редовно демагогската националшовинистична политика на ванчемихайловистката ВМРО.

Краен срок за абониране - 15 декември 2012 г.!
За читателите ни в Република Македония цената на едногодишния абонамент е 10 евро. Известяваме тамошните желаещи за абонация, че могат да сторят това в редакцията на седмичника "Македонско сонце" в Скопие. Бъдещите абонати задължително трябва да представят точния си адрес.
Желаещите да получават вестника от Европа заплащат по 40 евро, а тези от САЩ, Канада и Австралия - по 50 USD.
Четете и разпространявайте вестник "Народна волja"! Вестникът на истината, вестникът на утрешния ден!

"Народна волja" - каталожен номер 2050!
Ограничения при абонирането няма!
Знайте: истински свободните хора четат вестник "Народна волja"!
Абонирайте се, за да не пропуснете нито една среща с любимия си вестник и през 2013 година!


 
Поезия

С Л А Д Ъ К   П Л О Д

Самотен кестен
силен връх издига.
Далеч от своите
близки тук цъфти.
Трепти зората
в клоните зелени - мига.
Задъхано в гърдите,
тежко слънцето тупти.
Сега под клоните
на сянка галеща
раздавам думи - карти...
Времето във жегата трепти.
И всички грешки
стават спорещи,
от мен не сторени,
но срещу мене стрелящи.
Денят се ражда,
стара, тъмна буря страшна
се задава.
Върхът надига
гривата на клоните зелени.
Върхът доказва в боя
свойта вечна слава -
с дълбоки корени и връх,
с корона сред вселената.
Семантата на думите е слънчева.
Цветът на истината
дава сладък плод.
Напъпва утрото
и изгрева
огрява болката
на моя стих и път!



С Л Е Д И Т Е   Н А Ш И

Гергьовски златен дъжд
над стари къщи
и лъки
в този майски час ръми.
Стъклата на прозорците,
затрупани от прах
порочна, с топли пръсти
с гръм изми.
Вековна тежка
стъпка -
подкована, закалена -
по калдъръма
в утрото ехти.
Блести по хълма
жълта, дълга
мокра ивица.
Под нея расне – зрее
царевица мелнишка.
Кълве зърната
с човка черна
черна чужда птица.
Краде от моя сън –
от златото на рида.
Плющи дъждът
над мелнишките
жълти голи ридове.
И рони, носи зряла
царевица от сипея.
На стъпките
следите наши -
звънки, чисти -
верни си остават.
В темелите дълбоки
хъркат вековете.
Венци над тежки
порти свежи греят.
И в бели къщи
в мир потомците живеят.
Желан, дъждът
над всички хора
ненаситно
си вали, вали...
И Пирин
през стъкла измити
на балкона
слуша, гледа.
Червени, бели, сини,
жълти китките
засмени в двора.
Гергьовски...


ПЕТЪР ХРИСТОВ

М А К Е Д О Н И Й О!

Македонийо мила, скъпа майко моя,
дали ще се намери друга по света
с чеда, израснали в горест и неволя,
облята с толкоз мъка, мъка и тъга.

Твоята неземна хубост ли е виновна
да привлича жадни, алчни душмани
та един народ не може да прогледне,
роднини брат с брат да обедини.

Една бразда на име гранична полоса
разряза като с нож родствена душа,
кървяща рана ороси изстрадала земя,
та тя, безплодна, без кълнове остана.

Природата дари те с две незасъхващи очи,
в които бликат чисти изворни води,
протест вековен към кръвожадните сатрапи,
жестоко ослепили твоите юначни войни.

Сега отново цял ръст велик изправи,
незнайно защо все още светът мълчи,
нима векове в борби не се понрави
на някой, да отворят заслепените очи.

Народ, създал история във вековете,
не може да се кланя, да превива гръб,
да сменя името си с имена проклети,
да забравя своите нрави, свой език.

Но идва време, когато, както нашите деди,
ще надигнем мощен глас да бъдем чути,
народ велик сме ние и не се мъчете
да ни кръщавате с думи прословути.


ПЕНЧО АТАНАСОВ



ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

 
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting