Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Календар

ГРИГОР ПЪРЛИЧЕВ ОКОНЧАТЕЛНО СЕ ВЪРНАЛ В ТАТКОВИНАТА!


„Напред, момчета! Изправете падналата в кал мъченица наша майка или загинете! Напред, юноши! Честен живот или честна смърт!”

ПЪРЛИЧЕВ ГРИГОР.

Най-талантливият, най-образованият и най-бляскавият ум между македонските интелектуалци през ХIХ век. Учител, възрожденец, фанариотски възпитаник, по-късно непримирим борец против фанариотството. Роден в Охрид през 1830 или 1831 година. Следвал медицина в Атина. Говорел много езици (старогръцки, говоримия гръцки, френски, италиански, албански, турски и слабо руски и български). Не можал да избегне при мамката на времето и условията, в които се явили първите ясни знаци на македонското национално будене. Църковната борба в тогавашна Турция станала общо движение при славяните, което значи при българите и при македонците, което „създаде основа и за известни общи елементи в техния национален развой, който тогава се изразил в ориентация на част от нашето гражданство към българщината”. През 1860 г. със „Сердарот” на анонимния конкурс за поема спечелил първата награда в Атина и бил увенчан със Златен венец и наречен „Втори Омир”. Откакто чул, че неговият учител Димитър Миладинов, наклеветен от фанариотите при турските власти, че е руски шпионин, е арестуван, отказал всички признания на гърците, както и предложението за висока стипендия, за да завърши следването си по медицина в Мюнхен, и се върнал в Охрид, разочарован от фанариотството.

Още в началото на своята учителска дейност дошъл до сблъсък с фанариотския охридски владика Милетий. Оклеветен от него, през 1868 г. е арестуван и затворен – първо в охридския, а след това в дъбърския затвор. Освободен една година по-късно. Автор на поемата „Скендер бег” (1861), на един малък сборник с песни за най-младите, както и на своята „Автобиография” (1884 – 1885). Превел „Илиада” на някакво славянско есперанто, което сам конструирал. Тежко преживял критиките в печата, отправени за езика на превода. Починал в Охрид през 1893 година.

Плач и писок се слуша во Река,
Во Галичник, село многустадно.
Каква беда наедно ги збрала
Мажи, жени, деца расплакани?
Дали град вам побил плодни ниви,
Ил’ волци вам стада поразили?
Ни волци нам стада поразили,
Нито град нам побил плодни ниви,
Но убили клети Арнаути
Наша слава Кузмана јунака,
И ште скверњат разбојнички нозе
Наши свети и девствени гори...

Това е началото на поемата „Сердарот” така, както днес е преведена на македонски език, а която някога Пърличев сам превел от гръцки на този свой „общославянски език”, на който преди това превел и Омировата „Илиада”. Острата критика, отправена за свободния превод на „Илиада”, който „я остригал и изопачил”, както казал българският литературен критик Нешко Бончев, Пърличев тежко преживял. По-късно отново се върнал към „Илиада”, реформриайки превода, но пак на своето славянско „есперанто”. Езикът е толкова разбъркан, че против превода се обявил дори големият Христо Ботев (“Защо не съм и Пърличев/ да преведа Илиада;/ но с такъв превод, за който/ и лобут да ми се пада?”), а българският поет и революционер Любен Каравелов с груби думи, дори и лично обидил чувствителния Пърличев. Разочарован и психически разбит, Пърличев окончателно изоставя поезията. Целият се отдава на завършването на своето последно дело – „Автобиографията”.

През своите национални търсения Пърличев еволюира от елинофил, към славянофил и панславист, който мечтае за общ славянски език на единения славянския народ. В известен период подкрепя и българската кауза, но остава разочарован от отношението към него и обиден. Така и не се научава да говори правилно на български език. Все повече се обръща към Македония като към отечество и особено към своя роден край Охрид. С прискърбие ще заяви, че е „убит болгарами!”

Не само Пърличев, но и македонският народ скъпо плати тази илюзия за общо действие, на която не издържаха повечето македонски възрожденци. Това са времена, когато е в сила правилото, че обединението прави силата, ще доминират опитите за създаване на общ славянски език, за славянско обединение, за славянска балканска федерация, в този дух сърбите и хърватите през 1850 г. приемат общ литературен език, в същия смисъл и много македонски дейци ще се борят за създаване на общ език от македонското и българското наречие...

Пърличев „ще прегърне българщината като понятие на славянската алтернатива в жестокото елино-славянско неприятелство, което се случвало на територията на Македония към средата на ХIХ век”. Междувременно в Охрид за български владика идва македонецът Натанаил Кучевишки. Кратко траяла радостта на Пърличев и на охридчани, защото видели: разлика между гръцките владици и този, българския, нямало! Повторно нови борби, нови проповеди, пламенни настоявания за свое училище. Натанаил ще изгони Григора от неговия роден град!

След връщането си от България, където престоял непълни две години, и където „родолюбците, които ме канеха, станаха невидими”, както ще каже той в своята „Автобиография”, при него се появили признаци за освобождаване от новото увлечение. Той в България заминал да учи българския език, но установил, че не може ”да усвои местното наречие”. През тези години големият поет записал: „Солун е сърцето, а ние вените на Македония.”

През 1883 година в речта си по повод празника на светите Кирил и Методий пред своите колеги учители подчертал „...Учителите ...дошли не за друго, а да учат вашите деца да станат добри граждани и да си издигнат татковината, тази хубавица Македония, тази топла и благодатна Македония, тази плодовита Македония, която е родила светите Кирил и Методий. Нали сте уверени, господа, че нашата Македония днес е най-долу от всички страни в света!? ...” „Майка Македония много е отслабнала. Откакто роди великия Александър, откакто роди светите Кирил и Методий, оттогава майка Македония лежи на своето легло ужасно изнемощяла, съвършено примрела... Македония е плодородна и неизчерпаемо благочедна. Колко са хубави цветята нейни, колко са хубави дърветата нейни, толкова са хубави и чедата нейни – и хубави, и пъргави, и остроумни!...” И ще извика: „Напред, момчета! Изправете падналата в кал мъченица наша майка или загинете! Напред, юноши! Честен живот или честна смърт!”

В последните години от своя живот Пърличев отказал поканата на софийския неделник „Балкан” за сътрудничество. Заветното писмо до редакцията, в което той отказва да сътрудничи на неделника, всъщност открива неговото окончателно решение да престане с компромисите и самоизмамите. Той – окончателно! – се върнал в татковината!

Поемата „Сердарот” остава в богатата съкровищница на македонското поетично творчество:

Пискотници се слушаат од Галичник до Река,
што тешка несреќа ги збра
и мажите, и жените, та гласи тажна ека
и навева се коб и зла?

Дал, град полињата житородни ги беша фатил?
Ил, рой скакулци се вдал?
Дал, султанот арачлии час предвреме им пратил
да сбира арач лут без жал?

Ни град полинњата житородни ги беше фатил,
ни рой од скакулци се вдал,
ни султанот арачлии час предвреме им пратил
да сбира арач лут без жал.

Та Кузман, јунак славен, падна убиен од Гега,
тој сердар прочут падна в бој,
и ќе ги гази пљачкашот планините ни сега,
а да ги брани няма кој!

(Откъс)
(По „Личности од Македонија”)

   НАРОДНА ВОЛЈА
ОТЧАЯНИ ОПИТИ НА ДАНС, ВМРО И ПРОКУРАТУРА ДА СПРАТ ПРИЗНАВАНЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ СЕ БОРЕШЕ ПРОТИВ ВЕЛИКО-БУГАРСКИОТ ВРХОВИЗАМ
Читај
ВО БУГАРИЈА ПОСТОИ РЕПРЕСИЈА КОН МАКЕДОНЦИТЕ ЗА ДА НЕ ЈА ИСТАКНУВААТ СВОЈАТА МАКЕДОНСКА ПОСЕБНОСТ
Читај


103 ГОДИНИ
ОТ РОЖДЕНИЕТО НА МАКЕДОНСКИЯ ПОЕТ,
АНТИФАШИСТ И ИНТЕРНАЦИОНАЛИСТ
НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ
(1909 - 1942)
...Над мойта земя
в небото
опира
Пирин.
И мурите в буря
илинденски приказки пеят
над Охрид лазура е
толкоз просторен и син,
а още надоле
е светлия бряг на Егея...


(Из “Земя”)


“...Трябва мъжки да се захванем. Какво всъщност се иска от нас? Много, особено много. Най-много от нас, които сме събрани тук. Ние сме македонци и нашето творчество трябва да бъде в служба на македонската кауза.”

(Из Доклада, изнесен от Никола Вапцаров пред членовете на Македонския литературен кръжок, 1938 година)

Абонирайте се за вестник "Народна воля"
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,
Започна абонирането за вестници и списания за 2013 година. Вестник "Народна волja" и през идната година ще има каталожен номер 2050.
Както и досега, "Народна волja" ще Ви информира по интересуващи Ви въпроси от най-различно естество в областта на теорията, историята, културата, изкуството.
На страниците на "Народна волja" ще намерят място Вашите писма, Вашите въпроси, Вашата поезия!


Абонирайте се за вестник "Народна воля"!
Сумата за абонация е минимална:
за три месеца - 1,20 лв.
за шест месеца - 2,40 лв.
за една година - 4,80 лв.

Абонирането ще става във всички пощенски станции в страната. Крайният срок е 15 декември! Ако срещнете някакви затруднения при абонирането, обърнете се към редакцията на "Народна волja" - телефон 073/886-336!
"Народна волja" ще се стреми винаги да бъде вярна на Гоцевите завети и да ги пресътвори в живота на днешния ден!
"Народна волja" ще Ви запознава редовно със свободолюбивите идеи на македонските интелектуалци!
"Народна волja" ще разкрива редовно демагогската националшовинистична политика на ванчемихайловистката ВМРО.

Краен срок за абониране - 15 декември 2012 г.!
За читателите ни в Република Македония цената на едногодишния абонамент е 10 евро. Известяваме тамошните желаещи за абонация, че могат да сторят това в редакцията на седмичника "Македонско сонце" в Скопие. Бъдещите абонати задължително трябва да представят точния си адрес.
Желаещите да получават вестника от Европа заплащат по 40 евро, а тези от САЩ, Канада и Австралия - по 50 USD.
Четете и разпространявайте вестник "Народна волja"! Вестникът на истината, вестникът на утрешния ден!

"Народна волja" - каталожен номер 2050!
Ограничения при абонирането няма!
Знайте: истински свободните хора четат вестник "Народна волja"!
Абонирайте се, за да не пропуснете нито една среща с любимия си вестник и през 2013 година!


 
Поезия

С Л А Д Ъ К   П Л О Д

Самотен кестен
силен връх издига.
Далеч от своите
близки тук цъфти.
Трепти зората
в клоните зелени - мига.
Задъхано в гърдите,
тежко слънцето тупти.
Сега под клоните
на сянка галеща
раздавам думи - карти...
Времето във жегата трепти.
И всички грешки
стават спорещи,
от мен не сторени,
но срещу мене стрелящи.
Денят се ражда,
стара, тъмна буря страшна
се задава.
Върхът надига
гривата на клоните зелени.
Върхът доказва в боя
свойта вечна слава -
с дълбоки корени и връх,
с корона сред вселената.
Семантата на думите е слънчева.
Цветът на истината
дава сладък плод.
Напъпва утрото
и изгрева
огрява болката
на моя стих и път!



С Л Е Д И Т Е   Н А Ш И

Гергьовски златен дъжд
над стари къщи
и лъки
в този майски час ръми.
Стъклата на прозорците,
затрупани от прах
порочна, с топли пръсти
с гръм изми.
Вековна тежка
стъпка -
подкована, закалена -
по калдъръма
в утрото ехти.
Блести по хълма
жълта, дълга
мокра ивица.
Под нея расне – зрее
царевица мелнишка.
Кълве зърната
с човка черна
черна чужда птица.
Краде от моя сън –
от златото на рида.
Плющи дъждът
над мелнишките
жълти голи ридове.
И рони, носи зряла
царевица от сипея.
На стъпките
следите наши -
звънки, чисти -
верни си остават.
В темелите дълбоки
хъркат вековете.
Венци над тежки
порти свежи греят.
И в бели къщи
в мир потомците живеят.
Желан, дъждът
над всички хора
ненаситно
си вали, вали...
И Пирин
през стъкла измити
на балкона
слуша, гледа.
Червени, бели, сини,
жълти китките
засмени в двора.
Гергьовски...


ПЕТЪР ХРИСТОВ

М А К Е Д О Н И Й О!

Македонийо мила, скъпа майко моя,
дали ще се намери друга по света
с чеда, израснали в горест и неволя,
облята с толкоз мъка, мъка и тъга.

Твоята неземна хубост ли е виновна
да привлича жадни, алчни душмани
та един народ не може да прогледне,
роднини брат с брат да обедини.

Една бразда на име гранична полоса
разряза като с нож родствена душа,
кървяща рана ороси изстрадала земя,
та тя, безплодна, без кълнове остана.

Природата дари те с две незасъхващи очи,
в които бликат чисти изворни води,
протест вековен към кръвожадните сатрапи,
жестоко ослепили твоите юначни войни.

Сега отново цял ръст велик изправи,
незнайно защо все още светът мълчи,
нима векове в борби не се понрави
на някой, да отворят заслепените очи.

Народ, създал история във вековете,
не може да се кланя, да превива гръб,
да сменя името си с имена проклети,
да забравя своите нрави, свой език.

Но идва време, когато, както нашите деди,
ще надигнем мощен глас да бъдем чути,
народ велик сме ние и не се мъчете
да ни кръщавате с думи прословути.


ПЕНЧО АТАНАСОВ



ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

 
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting