Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Когато фактите говорят, ”ветропоказателите” стават за смях!

С БАСНИ СРЕЩУ ИСТИНАТА, СЪС СТРАХ СРЕЩУ ПРАВОТО

Самуил Ратевски
(Продолжува од минатиот број)



Повече от вероятно е, че ако днес Екзархията се опита да започне да събира известно духовно даждие в Македония и Одринско не ще се лишим и от примери дето българите изново да признаят гръцкия владика...” (с. 82). „Имами много и много примери дето българите са изпъждали гръцкия учител и учителка по единствената причина, че им се предлага даром български. Опитайте се обаче да ги поканите да си поддържат сами българския учител и ще видите, че ще покажат готовност да приберат изново гръцкия, защото е без пари” (с. 82).
Поради тази причина пред българската пропаганда са стояли само две възможности – да завладее съответната селска/градска черква, за да може да злоупотребява с приходите й за своите цели, или направо да финансира пропагандата си от бюджета на България. Трети вариант е нямало – македонците пари за българската пропаганда не са давали. Оттук и жестоката битка за това, кой ще владее храма, защото „понятно е, че щом черковата е в ръцете на гъркоманите, в техни ръце са и църковните приходи” (с. 84). В борбата си за душите на македонците пропагандите започват да предлагат безплатно своите учители, учебници, свещеници. Не че не са искали в наглата си глупост македонците сами да плащат за промиването на своите мозъци - „Ний трябва да учим полека-лека македонците да поддържат училищата и учителите си сами. Но как може да се достигне това?” (с. 80) Как наистина?!
Ето как пропагандата започва да се подпира основно на българския държавен бюджет. Финансираните пък от българското правителство чрез Екзархията училища в Македония естествено се преустрояват според пропагандните нужди на последната. Към 1885 г. според Шопов старите религиозни училища, изучаващи наустницата и псалтира, са почти изчезнали в Македония: „Те имат място в някои само селски училища, дето българските учители не са имали възможността да проникнат” (85, 86).
Обаче и този бюджет не е бездънен, а парите все не стигат. Ето защо постоянно актуално остава завземането на черквите и техните приходи, а за целта най-важно е в Македония да се поставят навсякъде български владици. Такива можели да се поставят, ако мнозинството християни се пишат екзархисти. За да се пратят владици, трябва да се убеди султанът, че „българите” в съответната епархия са мнозинство, а това оказва сериозен проблем за българската пропаганда, която твърде често не е в състояние да накара населението да се декларира като българско. „В това именно броение, в това испитване, много често губи българското население” – (с. 99, става дума за турските преброявания бел.м.) признава Шопов. Тежък проблем е тъкмо това, на което се подпира българската пропаганда – за турците няма народности, а само религиозни изповедания - милети, за тях българи са само привържениците на Екзархията: „При описвание числеността на населението, хората не се питат каква народност са, – католици и схизматици ли са или православни. Ония, които се казват православни се пишат от гръцка народност, а католиците и схизматиците от българска. И разбира се, че българите всякога когато ги попитат каква им е верата отговарят че са православни” (с. 99, 100). За македонците е важна вярата, а схизмата, тегнеща над Екзархията, е голям проблем в очите на македонците. „Македонеца малко се колебае да предпочете гръцкото училище, ако се увери, че в българското действително се правят работи, против верата, работи действително схизматически” (с. 91). Големите неуспехи на българската пропаганда в тази насока Шопов ги обяснява много категорично: „Всичко това от какво произлазя? Всичко това произлазя главно от туй, че у македонските българи още не е събудено както трябва националното чувство ... трябва прочее да се събуди това чувство у тях ... училищата събуждат това чувство” (с. 100, 101).
С данните от турската статистика, констатира Шопов, „с тая сметка ний не можем да спечелим” (с. 114). Затова, преди да се искат владици, хитро заключава той, първо трябва да се пращат учители и отварят училища, които да кандардисат населението да се пише българско. „Иначе ний рискувами да се лишим от духовно ведомство в много македонски епархии, ний подозирами, че болшинството ще бъде гръцко” (с. 115). „Ако би днес правителството (турското, б.м.) да предприеме описи на всичките македонски епархии за да реши какви владици да прати, гръцки или български, ний се боим, че повечето от македонските епархии ще се окажат с гръцко болшинство или пък с болшинство, което не желае да признава екзархията за свое духовно началство” (с. 116). „И тъй, в много македонски епархии, трябва да приготвим, да събудим българското население и тогава да възбуждами въпроса за описи на населението; трябва учителите и училищата да отидат преди владиците” (с. 116).
Един омагьосан кръг, от който може да се излезе само с две средства.
Главното средство за Шопов е да се харчат повече пари, отколкото дават гърците, защото „в наш интерес е да направим възможното за събуждание на македонците и за спечелване на Македония” (с. 93). Македончетата трябва да ходят в български, а не в други училища. „Учениците, веднъж започнали по български, никога не отиват вече в гръцко средно учебно заведение. Няма съмнение, че децата, които се учат в гръцки първоначални училища не ще вече да отидат и да продължат образованието си в българско средно учебно заведение ... всички българчета от гръцките първоначални училища или се съвсем погърчват, или, по примера на бащите си, се погъркоманяват” (с. 85). Шопов би могъл да доведе логиката на тази си мисъл докрай, като констатира, че всички македончета в българските първоначални училища се побългаряват или побългароманяват.
И още едно нещо е задължително според него – да се получи подкрепата на турските власти, без чиято помощ победата на това поле е невъзможна: „За да работим успешно в Македония ... ний трябва ... да бъдем приятели с турците. За да надвивами на гърците в Македония, ний трябва да поисками сътрудничеството на турците. Иначе се не може” (с. 128).
Тъй като някой националист би опитал да намери утеха в предположението, че в книгата на Шопов става дума за изолирани твърдения в само една книга, на само един човек и че реалността е била по-различна, ще добавя още няколко примера, за да се види, че написаното от него просто отразява положението такова, каквото е било.
На 13 януари 1883 г. българският министър-председател Стоилов пише до княз Батенберг обширно изложение за нуждата да се увеличи драстично финансирането на Екзархията и българските училища в Македония: „Всичко ще зависи от това, кой ще бъде по-скоро на мястото и с кого ще бъде населението ... А самото население в Македония ... разумява се, че е готово да отиде там, гдето надеждата за едно по-сносно бъдеще му се вижда най-близка и най-осъществима... Трябва да се развие у македонските българи чувството на народно самосъзнание, трябва мало и голямо да знае, че е българска кръв и да се гордее с това. ... до днес училищата в Македония и Одринския вилает не са престанали да представляват една от най-голямите грижи на правителството на Ваше Височество. Тъй като тук се касае за значителни суми... нужното е в това дело щото лявата ръка да не знае що върши дясната. ... особено внимание трябва да се обръща на лицата, които се изпращат за учители: те не само трябва да учат младото поколение, но главното е да го възпитават в патриотически дух, те трябва да вкоренят в техните възпитаници, така и в цялото население идеята, че Ваше Височество сте господарят на целий български народ... Както всичките мечти и стремления на евреите са насочени към Йерусалим, така трябва и неосвободените още българи да гледат към Средец. ... Негово Блаженство проси княжеското правителство да стори нужните постъпки и да изходатайства тази сума защото от нея зависи осигуряването на българската народност в още неосвободените й територии.”[1]
Известният българският етнограф Васил Кънчов - с огромни заслуги към българските претенции за Македония - пристига на 1 септември 1888 г. за учител в Солунската българска гимназия. Според спомените на един от основателите на ВМРО - Иван Хаджиниколов (по онова време колега на Кънчов в гимнзията), Васил Кънчов идва в Македония със съвсем ясната цел да я побългарява и да създава българи. Ето и цитираните от него думи на Кънчов: „Аз дойдох в Солун с амбицията да побългаря Македония.” Че Кънчов е бил на същото мнение както Шопов за ефекта на освобождението на България върху българската пропаганда в Македония, свидетелстват следните негови думи: ”Събитията в България убиха възраждащата се българщина в Македония.”[2]
Споменатият вече Иван Хаджиниколов в спомените си споделя свои размисли от 1889 г.: „Ако един ден България спре субсидията на Екзархията, то при сегашния църковно-училищен режим ще трябва автоматически да се затворят и всички български училища.”
Управлението на Стамболов (1887 – 1894 г.) е време, когато в България македонците са наричани „кемидадешковци” и подигравани с фразата „дай ми пари ке се чинам бугарин”, което много добре ни показва как се е разпространявал българизмът сред македонците – чрез финансов интерес. Същото е констатирано в първата програмна брошура на ВМРО от 1894 г. – „Стамболовщината в Македония”, написана от Петър Попарсов:
„Тъкмо такова е нашето положение: дават ни пари, за да ни убият... Поврага с тези пари, ако, убивайки нашите общини … им натрапват всевъзможни председатели, директори, учители и други, за да контролирали (?!) сумите – единствения мотив на българската пропаганда! ... Да, българската пропаганда!”
При това Попарсов ни дава и друга информация, от която можем да съдим, че в своите усилия да си създаде база в Македония Екзархията дори и през 1894 г. не разчита на местните македонци, а предпочита да си докарва кадри от България: „Най-важните служби Екзархията ги доверява на българи: владици, архимандрити, директори, инспектори, учители, деловодители, редактори и т.н. и т.н., а от екзархийска служба отстранява съзнателните македонци, против които се употребяват всички позволени и непозволени средства, за да бъдат изгонени вън от своята родина... С това „народната” Екзархия съвършено съзнателно се стреми да ликвидира всяко по-самостоятелно движение при нас, да отнеме на македонеца възможност да се занимава с по-възвишени обществени въпроси; да ни окове в синджири, за да ни разиграва като мечка и да ни води там, откъдето ще получи по-голям бакшиш.”
Особено категорични са следващите констатации: „ Ние нямаме Училищен отдел в Цариград, който ще се грижи за доброто развитие на училищата в Македония, а чисто и просто един северобългарски езуитски орден с известна задача... – задача, която съдържа в себе си още и тенденцията – да се създадат в Македония българи.” „Тежко е, бай Сарафов, когато човек веднъж падне морално в очите на хората – нали?... И Ви уверяваме, че такова ще продължи да бъде положението на всички ваши сънародници, дошли в Македония с претенция: „да създават българи”, ”... казват, че ни давали пари да ни направят българи...” „висшето началство взема всички мерки учителите македонци да бъдат от онези, дето в княжеството ги наричат меурджии и ги характеризират с фразите ...”ке ми дадеш пари ке се чинам бугарин”, „те са господарите в Солунската гимназия, които всеки ден хвърлят по някоя обида по адрес на македонците: „ние ви храним, храни куче да те лая, нема хора за работа и т.н. и т.н.” „Екзарха охка ли охка седнал да се чуди какво да прави с ония, които му заявяват: „или учител, или ке се откажеме от Екзархията”, казано с други думи: „дай ми пари да се чинам бугарин” ... И Екзархията дава пари и купува ветър, защото: народност с пари не се купува...”.[3]

Ситуацията е напълно ясна.
Но да не избързваме толкова напред, а да се върнем на въпроса за възраждането.
Да сумираме фактите дотук. Българизмът в повечето места в Македония пристига по-малко от десетилетие преди създаването на Екзархията и по-малко от 20 години преди създаването на българската държава. Явява се внос отвън. Финансиран е от български общини, от Русия и дори Сърбия. Остава си слаб и кекав и не е в състояние да подкрепи влизането на Македония в санстефанска България, въпреки че се намира в този момент в много изгодна позиция (гърците са принудени да убеждават населението да подписва искания да си остане в Турция, но въпреки непопулярната си позиция спечелват забележителни успехи). Създаването на България унищожава скромничките кълнове на българизъм в Македония и се налага те отново да се садят и отглеждат изкуствено с богата финансова поддръжка от българската държава и чрез Екзархията. На практика по линия на образованието, самосъзнанието, училищата, църковните борби Македония не участва в Българското възраждане и само в минимална степен се включват някои селища в последния момент. Не е изненадващо, че абсолютно същото се отнася и до българските революционни движения.
Македония напълно отсъства от българската революция. Тя ще има своя революция по-късно.
Българските революционни движения се зараждат във връзка с руските планове за Балканите и по-конкретно с Кримската война от 1856 г. Тогава руският агент Георги Раковски опитва да създаде тайни общества в България, които да подкрепят едно руско настъпление на Балканите чрез въстание. Същевременно възникват и първи организации, поставящи си за цел събаряне на турската власт – Одеското българско настоятелство (на руска територия!) и Добродетелната дружина в Букурещ. Няма никаква причина да се съмняваме, че Русия играе основна роля в създаването и на двете общества. Войната завършва с поражение за Русия, но началото е поставено. Освен това Русия мечтае да възстанови изгубените позиции и се опитва да си създаде база сред българските националисти. Раковски и двете посочени организации продължават активно своята дейност през следващите десетина години.
През 1862 г. в Белград се създава първата българска легия със сръбски пари. Около 500 души се обучават от сръбски офицери. През 1867 г. легията повторно е създадена, като сега сръбски офицери с руски пари обучават български и други емигранти. Именно тези две легии създават военния кадър на българската революция – създават ги сръбски треньори със сръбски и руски пари.
През 1866 г. в Букурещ бил създаден и Тайният български революционен комитет /ТБЦК/. През 1867 г, се правят опити да се прехвърлят чети през Дунав, но неуспешно. През 1868 г. ТБЦК се распада, а четата на Хаджи Димитър е разбита. Появяват се БРЦК, Каравелов, Левски, Ботев... Левски прави своите обиколки из България подминавайки-заобикаляйки Македония. Подминава я и неговата организация. Идва опита за въстание в Стара Загора, а през 1876 г. и априлското въстание. Македония не е включена в революционните оркъзи на това въстание, нито пък участва в него.
Макар че отделни македонци се включват в български революционни организации (македонци участват и в гръцката и в сръбската реовлюция порано) Македония и нейното население остават извън зоната на българската революция.
Наистина изпращането на чети в Македония би било невъзможно, обаче какво е пречело Левски в своите обиколки да посети Македония. Да създаде и тук българска революционна организация? Защо Македония не е включена в плановете за подготовките на априлското въстание? Това са извънредно тежки факти. Никак не е случайно, че са направени и се правят отчаяни усилия не да се отговори на тях, а просто да се прикрият чрез различни легенди и изопачавания, а в краен случай да се премълчат. Сякаш става дума за нещо незначително и досадно.
Постарали са се всячески да бъде докаран Левски постфактум и постмортем в Македония. Въпреки, че липсват каквито и да е данни той някога да е стъпвал, в която и да е част от Македония и въпреки, че нито една от неговите прочути обиколки не включва Македония все пак са изнамерили начин и спасение във фантазията. Позовавайки се на „местни легенди” са успели да го докарат в Разлог и Благоевград и са се погрижили тези „факти” да бъдат поставени на паметни плочи, та всеки да ги гледа. Всеки учен много добре знае как се раждат такива местни легени и колко струват те – и пет пари не струват, но нуждите на пропагандата и идеологията са над фактите и истината. А кои са тези „те”, които са направили тази фалшификация то отговора е прост – старите и последователни заклети фалшификатори – българските националисти...
Същевременно на картите за априлското въстание, по които учат българските ученици като територии обхваната от агитацията за подготовка на априлското въстание са посочени долината на Струма и Малешевията, а Разловечкото въстание е дадено така, та оставя впечатление, че е част от априлското. Истината е, че освен Разложко ниаква друга част от Македния не е докосвана от такава агитация. Долината на Струма въобще от никаква агитация не е била обхващана. Тя е боядисана в атласа като такава поради две причини. Първата и по-важна – така Пиринска Македония се поставя в редовете на българската революция. Какво като не е вярно – важно е учениците да си мислят, че дедите им са участвали, да се насажда българщината в тях... Второ, за да бъде свързано въстанието в Малешевията с „априлската” територия. Подготовката и вдигането на Разловечкото въстание в Малешевията, обаче нямат нищо общо с Априлското, за подготовката на което органзиаторите нямат и представа. Според един от водачите - Димитър Попгеоргиев Беровски те са вдъхновени от Херцеговското въстание. На знамето на въстанието в Разловци пише Македония, не България.
Опитите да се прикрие македонското неучастие в българските революционни движения, чрез поставяне на ударението върху някои поединични участници родени в Македония (но участвали извън Македония), чрез приказки, легенди, манипулации и премълчавания са традиционно жалки и излишни. От истината не бива да се бяга. А реалността е много проста и безшаблонна. Както видяхме българското възраждане не обхваща Македония, в която българизма започва да навлиза отвън едва през 60-те години на XIX в. и си остава съвсем слаб. На какво тогава да се опре българската революционната агитация, да не говорим за органзиация? При кого да отиде Левски? Кого да органзира след като в цяла Македония я се получават двайсетина екземпляра от български вестници я не, т.е. почвата е неподготвена и няма кой да го чуе. Няма, или по-точно, почти няма българи. Затова нито той, нито априлските апостоли са си направили труда да включат Македония.
„Участието” на македонците в априлското въстание е изразено в следните горичиви думи на Захари Стоянов: „Всичко на всичко един македонец имахме в четата си, т. е. Тодор Харамията, и той постъпи така подло и коварно!” (зарязал другарите си като избягал с храната).
Македонските рволюционни движения започват в Македония имено с Разловечкото въстание и продължават с Македонското (Кресненско въстание) през ВМРО и АСНОМ. Една различна от българската линия на развитие – от Кримската война през двете български легии в Белград, навлизането на чети през Дунав, Заарското и Априслкото въстание. И времето и мястото е различно.
Така ако трябва да направим една сравнителна хронологическа таблица за българското и македонското възраждания и революционни борби тя би изглеждала например така.
1. Първа граматика: българска през 1835 г.; македонска през 1875 г.
2. Пръв речник: български 1869 г. (Богоров); македонски през 1880 г.
3. Първа История: българска през 1762 г.; македонска през 1891 г.
4. Начало на революционно движение – българското през 1856 г.; македонското през 1876 г.
5. Национална революция: българска 1876 г.; македонска 1903 и 1941-44 г.
Разликата в развитието на двете нации е съвсем очевидна. Развитието на македонската нация закъснява в сравнение с това на българската (която пък закъснява още повече в сравнение със сръбската и гръцката), за което си има обективни причини една от най-очевидните, от които е това, че се явява вътрешна провинция на Османската империя, в която европейските влияния достигат по-бавно.
[1] Величко Георгиев, Стойчо Трифонов, История на Българите 1878 – 1944 в документи, т. 1, част 2, София 1996 г. с. 145-150
[2] Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско, Васил Кънчов (Избрани произведения. Том I. Издателство “Наука и изкуство”, София 1970), с. 246
[3] Вардарски (Петар Поп Арсов), Стамболовштината во Македонија и нејзините претставници, Скопје2006, с. 65, 66, 76 – 78, 80, 94, 95, 102

Тъй като някой националист би опитал да намери утеха в предположението, че в книгата на Шопов става дума за изолирани твърдения в само една книга, на само един човек и че реалността е била по-различна ще добавя още няколко примера за да се види, че написаното от него просто отразява положението такова каквото е било.
На 13 януари 1883 г. българския министър председател Стоилов пише до княз Батемберг опширно изложение за нуждата да се увеличи драстичино финансирането на Екзархията и българските училища в Македония: „всичко ще зависи от това, кой ще бъде по-скоро на мястото и с кого ще бъде населението ... А самото население в Македония ... разумява се, че е готово да отиде там, гдето надеждата за едно по-сносно бъдеще му се вижда най-близка и най-осъществима... Трябва да се развие у македонските българи чувствата на народно самосъзнание, трябва мало и голямо да знае, че е българска кръв и да се гордее с това. ... до днес училищата в Македония и Одринския вилает не са престанали да представляват една от най-голямите грижи на правителството на Ваше Височество. Тъй като тук се касае за значителни суми... нужното е в това дело щото лявата ръка да не знае що върши дясната. ... особено внимание трябва да се обръща на лицата, които се изпращат за учители: те не само трябва да учат младото поколение, но главното е да го възпитават в патриотически дух, те трябва да вкоренят в техните възпитаници, така и в цялото население идеята, че Ваше Височество сте господарят на целий български народ... Както всичките мечти и стремления на евреите са насочени към Йерусалим, така трябва и неосвободените още българи да гледат към Средец. ... Негово Блаженство проси княжеското правителство да стори нужните постъпки и да изходатайства тази сума защото от нея зависи осигуряването на българската народност в още неосвободените й територии.”[1]
Известния българския етнограф Ваисл Кънчов с огромни заслуги към българските претенции за Македония пристига на 1 севптември 1888 г. за учител в Солунската българска гимназия. Според спомените на един от основателите на ВМРО Иван Хаджиниколов (по онова време колега на Кънчов в гимнзията) Васил Кънчов идва в Македония със съвсем ясната цел да я побългарява и да създава българи. Ето и цитираните от него думи на Кънчов: „Аз дойдох в Солун с амбицията да побългаря Македония”. Че Кънчов е бил на същото мнение както Шопов за ефекта на освобождението на България върху българската пропаганда в Македония свидетелстват следните негови думи: ”събитията в България убиха възраждащата се българщина в Македония.”[2]
Споменатия вече Иван Хаджи Николов в спомените си споделя свои размисли от 1889 г.: „ако един ден България спре субсидията на Екзархията, то при сегашния църковно-училищен режим ще трябва автоматически да се затворят и всички български училища”.
Управлението на Стамболов (1887 – 1894 г.) е време когато в България македонците са наричани „кемидадешковци” и подигравани с фразата „дай ми пари ке се чинам бугарин”, което много добре ни показва как се е разпространявал българизма сред македонците – чрез финансов интерес. Същото е констатирано в първата програмна брошура на ВМРО от 1894 г. – Стамболовщината в Македония написана от Петър Попарсов:
„Тъкмо такова е нашето положение: дават ни пари за да ни убият... Поврага с тези пари, ако убивайки нашите общини … им натрапват всевъзможни председатели, директори, учители и други за да контролирали (?!) сумите – единствения мотив на българската пропаганда! ... Да, българската пропаганда!”
При това Попарсов ни дава и друга информация, от която можем да съдим, че във своите усилия да си създаде база в Македония Екзархията дори и през 1894 г. не разчита на местните македонци, а предпочита да си докарва кадри от България: „Най-важните служби Екзархията ги доверява на българи: владици, архимандрити, диркетори, инспектори, учители, деловодители, редактори и т.н. и т.н., а от екзархийска служба отстранява съзнателните македонци, против които се употребяват всички позволени и непозволени средства за да бъдат изгонени вън от своята родина... С това „народната” Екзархия съвршено съзнателно се стреми да ликвидира всяко по-самостоятелно движения при нас, да отнеме на македонеца възможност да се занимава с по-възвишени обществени въпроси; да ни окове в синджири за да ни разиграва като мечка и да ни води там откъдето ще получи по-голям бакшиш.”
Особено категорични са следващите констатации: „ Ние нямаме Училищен отдел в Цариград, който ще се грижи за доброто развитие на училищата в Македония, а чисто и просто един северобългарски езуитски орден с известна задача... – задача, която съсъдржа в себе си още и тенденцията – да се създадат в Македония българи”. „Тежко е бай Сарафов, когато човек веднъж падне морално в очите на хората – нали?... И Ви уверяваме, че такова ще продължи да бъде положението на всички ваши сънародници дошли в Македония с претенция: „да създават българи”, ”... казват, че ни давали пари да ни направят българи...” „висшето началство взема всички мерки учителите македонци да бъдат от онези, дето в княжеството ги наричат меурджии и ги характеризират с фразите ...”ке ми дадеш пари ке се чинам бугарин”, „те са господарите в Солунската гимназия, които всеки ден хвърлят по някоя обида по адрес на македонците: „ние ви храним, храни куче да те лая, нема хора за работа и т.н. и т.н.” „Екзарха охка ли охка седнал да се чуди какво да прави с ония, които му заявяват: „или учител, или ке се откажеме от Екзархията”, казано с други думи: „дай ми пари да се чинам бугарин” ... И Екзархията дава пари и купува ветър, защото: народност с пари не се купува...”.[3]
Ситуацията е напълно ясна.
Но да не избързваме толкова напред, а да се върнем на въпроса за възраждането.
Да сумираме фактите до тук. Българизма в повечето места в Македония пристига по малко от десетилетие преди създаването на Екзархията и по малко от 20 години преди създаването на българската държава. Явява се внос отвън. Финансиран е от български общини, от Русия и дори Сърбия. Остава си слаб и кекав и не е в състояние да подкрепи влизането на Македония в Санстефанска България, въпреки че се намира в този момент в много изгодна позиция (гърците са принудени да убеждават населението да подписва искания да си остане в Турция, но въпреки непопулярната си позиция спечелват забележителни успехи). Създаването на България унищожава скромничките кълнове на българизъм в Македония и се налага те отново да се садят и отглеждат изкуствено с богата финансова подръжка от българската дръжава и чрез екзархията. На практика по линия на образованието, самосъзнанието, училищата, църковните борби Македония не участва в българското възраждане и само в минимална степен се включват някои селища в последния момент. Не е изненадващо, че абсолютно същото се отнася и до българските революционни движения.
Македония напълно отсъства от българската революция. Тя ще има своя революция по-късно.
Българските революционни движения се зараждат във връзка с руските планове за Балканите и по-конкретно с кримската война от 1856 г. Тогава руският агент Георги Раковски опитва да създаде тайни общества в България, които да подкрепят едно руско настъпление на Балканите, чрез въстание. Същевремено възникват и първи организации, поставящи си за цел събаряне на турската власт – Одеското българско настоятелство (на руска територия!) и Добродетелната дружина в Букурещ. Няма никаква причина да се съмняваме, че Русия играе основна роля в създаването и на двете общества. Войната завършва с поражение за Русия, но началото е поставено. Освен това Русия мечтае да въстанови изгубените позиции и се опитва да си създаде база сред българските националисти. Раковски и двете посочени организации продължават активно своята дейност през следващите десетина години.
През 1862 г. в Белград се създава първата българска легия със сръбски пари. Около 500 души се обучават от сръбски офицери. През 1867 г. легията повторно е създадена като сега сръбски офицери със руски пари обучават български и други емигранти. Имено тези две легии създават военния кадър на българската революция – създават ги сърбски треньори със сръбски и руски пари.
През 1866 г. в Букурещ бил създаден и Тайният български революционен комитет /ТБЦК/. През 1867 г, се правят опити да се прехвърлят чети през Дунав, но неуспешно. През 1868 г. ТБЦК се распада, а четата на Хаджи Димитър е разбита. Появяват се БРЦК, Каравелов, Левски, Ботев... Левски прави своите обиколки из България подминавайки-заобикаляйки Македония. Подминава я и неговата организация. Идва опита за въстание в Стара Загора, а през 1876 г. и априлското въстание. Македония не е включена в революционните оркъзи на това въстание, нито пък участва в него.
Макар че отделни македонци се включват в български революционни организации (македонци участват и в гръцката и в сръбската реовлюция порано) Македония и нейното население остават извън зоната на българската революция.
Наистина изпращането на чети в Македония би било невъзможно, обаче какво е пречело Левски в своите обиколки да посети Македония. Да създаде и тук българска революционна организация? Защо Македония не е включена в плановете за подготовките на априлското въстание? Това са извънредно тежки факти. Никак не е случайно, че са направени и се правят отчаяни усилия не да се отговори на тях, а просто да се прикрият чрез различни легенди и изопачавания, а в краен случай да се премълчат. Сякаш става дума за нещо незначително и досадно.
Постарали са се всячески да бъде докаран Левски постфактум и постмортем в Македония. Въпреки, че липсват каквито и да е данни той някога да е стъпвал, в която и да е част от Македония и въпреки, че нито една от неговите прочути обиколки не включва Македония все пак са изнамерили начин и спасение във фантазията. Позовавайки се на „местни легенди” са успели да го докарат в Разлог и Благоевград и са се погрижили тези „факти” да бъдат поставени на паметни плочи, та всеки да ги гледа. Всеки учен много добре знае как се раждат такива местни легени и колко струват те – и пет пари не струват, но нуждите на пропагандата и идеологията са над фактите и истината. А кои са тези „те”, които са направили тази фалшификация то отговора е прост – старите и последователни заклети фалшификатори – българските националисти...
Същевременно на картите за априлското въстание, по които учат българските ученици като територии обхваната от агитацията за подготовка на априлското въстание са посочени долината на Струма и Малешевията, а Разловечкото въстание е дадено така, та оставя впечатление, че е част от априлското. Истината е, че освен Разложко ниаква друга част от Македния не е докосвана от такава агитация. Долината на Струма въобще от никаква агитация не е била обхващана. Тя е боядисана в атласа като такава поради две причини. Първата и по-важна – така Пиринска Македония се поставя в редовете на българската революция. Какво като не е вярно – важно е учениците да си мислят, че дедите им са участвали, да се насажда българщината в тях... Второ, за да бъде свързано въстанието в Малешевията с „априлската” територия. Подготовката и вдигането на Разловечкото въстание в Малешевията, обаче нямат нищо общо с Априлското, за подготовката на което органзиаторите нямат и представа. Според един от водачите - Димитър Попгеоргиев Беровски те са вдъхновени от Херцеговското въстание. На знамето на въстанието в Разловци пише Македония, не България.
Опитите да се прикрие македонското неучастие в българските революционни движения, чрез поставяне на ударението върху някои поединични участници родени в Македония (но участвали извън Македония), чрез приказки, легенди, манипулации и премълчавания са традиционно жалки и излишни. От истината не бива да се бяга. А реалността е много проста и безшаблонна. Както видяхме българското възраждане не обхваща Македония, в която българизма започва да навлиза отвън едва през 60-те години на XIX в. и си остава съвсем слаб. На какво тогава да се опре българската революционната агитация, да не говорим за органзиация? При кого да отиде Левски? Кого да органзира след като в цяла Македония я се получават двайсетина екземпляра от български вестници я не, т.е. почвата е неподготвена и няма кой да го чуе. Няма, или по-точно, почти няма българи. Затова нито той, нито априлските апостоли са си направили труда да включат Македония.
„Участието” на македонците в априлското въстание е изразено в следните горичиви думи на Захари Стоянов: „Всичко на всичко един македонец имахме в четата си, т. е. Тодор Харамията, и той постъпи така подло и коварно!” (зарязал другарите си като избягал с храната).
Македонските рволюционни движения започват в Македония имено с Разловечкото въстание и продължават с Македонското (Кресненско въстание) през ВМРО и АСНОМ. Една различна от българската линия на развитие – от Кримската война през двете български легии в Белград, навлизането на чети през Дунав, Заарското и Априслкото въстание. И времето и мястото е различно.
Така ако трябва да направим една сравнителна хронологическа таблица за българското и македонското възраждания и революционни борби тя би изглеждала например така.
1. Първа граматика: българска през 1835 г.; македонска през 1875 г.
2. Пръв речник: български 1869 г. (Богоров); македонски през 1880 г.
3. Първа История: българска през 1762 г.; македонска през 1891 г.
4. Начало на революционно движение – българското през 1856 г.; македонското през 1876 г.
5. Национална революция: българска 1876 г.; македонска 1903 и 1941-44 г.
Разликата в развитието на двете нации е съвсем очевидна. Развитието на македонската нация закъснява в сравнение с това на българската (която пък закъснява още повече в сравнение със сръбската и гръцката), за което си има обективни причини една от най-очевидните, от които е това, че се явява вътрешна провинция на Османската империя, в която европейските влияния достигат по-бавно.
[1] Величко Георгиев, Стойчо Трифонов, История на Българите 1878 – 1944 в документи, т. 1, част 2, София 1996 г. с. 145-150
[2] Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско, Васил Кънчов (Избрани произведения. Том I. Издателство “Наука и изкуство”, София 1970), с. 246
[3] Вардарски (Петар Поп Арсов), Стамболовштината во Македонија и нејзините претставници, Скопје2006, с. 65, 66, 76 – 78, 80, 94, 95, 102

   НАРОДНА ВОЛЈА
ОТЧАЯНИ ОПИТИ НА ДАНС, ВМРО И ПРОКУРАТУРА ДА СПРАТ ПРИЗНАВАНЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ СЕ БОРЕШЕ ПРОТИВ ВЕЛИКО-БУГАРСКИОТ ВРХОВИЗАМ
Читај
ВО БУГАРИЈА ПОСТОИ РЕПРЕСИЈА КОН МАКЕДОНЦИТЕ ЗА ДА НЕ ЈА ИСТАКНУВААТ СВОЈАТА МАКЕДОНСКА ПОСЕБНОСТ
Читај


103 ГОДИНИ
ОТ РОЖДЕНИЕТО НА МАКЕДОНСКИЯ ПОЕТ,
АНТИФАШИСТ И ИНТЕРНАЦИОНАЛИСТ
НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ
(1909 - 1942)
...Над мойта земя
в небото
опира
Пирин.
И мурите в буря
илинденски приказки пеят
над Охрид лазура е
толкоз просторен и син,
а още надоле
е светлия бряг на Егея...


(Из “Земя”)


“...Трябва мъжки да се захванем. Какво всъщност се иска от нас? Много, особено много. Най-много от нас, които сме събрани тук. Ние сме македонци и нашето творчество трябва да бъде в служба на македонската кауза.”

(Из Доклада, изнесен от Никола Вапцаров пред членовете на Македонския литературен кръжок, 1938 година)

Абонирайте се за вестник "Народна воля"
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,
Започна абонирането за вестници и списания за 2013 година. Вестник "Народна волja" и през идната година ще има каталожен номер 2050.
Както и досега, "Народна волja" ще Ви информира по интересуващи Ви въпроси от най-различно естество в областта на теорията, историята, културата, изкуството.
На страниците на "Народна волja" ще намерят място Вашите писма, Вашите въпроси, Вашата поезия!


Абонирайте се за вестник "Народна воля"!
Сумата за абонация е минимална:
за три месеца - 1,20 лв.
за шест месеца - 2,40 лв.
за една година - 4,80 лв.

Абонирането ще става във всички пощенски станции в страната. Крайният срок е 15 декември! Ако срещнете някакви затруднения при абонирането, обърнете се към редакцията на "Народна волja" - телефон 073/886-336!
"Народна волja" ще се стреми винаги да бъде вярна на Гоцевите завети и да ги пресътвори в живота на днешния ден!
"Народна волja" ще Ви запознава редовно със свободолюбивите идеи на македонските интелектуалци!
"Народна волja" ще разкрива редовно демагогската националшовинистична политика на ванчемихайловистката ВМРО.

Краен срок за абониране - 15 декември 2012 г.!
За читателите ни в Република Македония цената на едногодишния абонамент е 10 евро. Известяваме тамошните желаещи за абонация, че могат да сторят това в редакцията на седмичника "Македонско сонце" в Скопие. Бъдещите абонати задължително трябва да представят точния си адрес.
Желаещите да получават вестника от Европа заплащат по 40 евро, а тези от САЩ, Канада и Австралия - по 50 USD.
Четете и разпространявайте вестник "Народна волja"! Вестникът на истината, вестникът на утрешния ден!

"Народна волja" - каталожен номер 2050!
Ограничения при абонирането няма!
Знайте: истински свободните хора четат вестник "Народна волja"!
Абонирайте се, за да не пропуснете нито една среща с любимия си вестник и през 2013 година!


 
Поезия

С Л А Д Ъ К   П Л О Д

Самотен кестен
силен връх издига.
Далеч от своите
близки тук цъфти.
Трепти зората
в клоните зелени - мига.
Задъхано в гърдите,
тежко слънцето тупти.
Сега под клоните
на сянка галеща
раздавам думи - карти...
Времето във жегата трепти.
И всички грешки
стават спорещи,
от мен не сторени,
но срещу мене стрелящи.
Денят се ражда,
стара, тъмна буря страшна
се задава.
Върхът надига
гривата на клоните зелени.
Върхът доказва в боя
свойта вечна слава -
с дълбоки корени и връх,
с корона сред вселената.
Семантата на думите е слънчева.
Цветът на истината
дава сладък плод.
Напъпва утрото
и изгрева
огрява болката
на моя стих и път!



С Л Е Д И Т Е   Н А Ш И

Гергьовски златен дъжд
над стари къщи
и лъки
в този майски час ръми.
Стъклата на прозорците,
затрупани от прах
порочна, с топли пръсти
с гръм изми.
Вековна тежка
стъпка -
подкована, закалена -
по калдъръма
в утрото ехти.
Блести по хълма
жълта, дълга
мокра ивица.
Под нея расне – зрее
царевица мелнишка.
Кълве зърната
с човка черна
черна чужда птица.
Краде от моя сън –
от златото на рида.
Плющи дъждът
над мелнишките
жълти голи ридове.
И рони, носи зряла
царевица от сипея.
На стъпките
следите наши -
звънки, чисти -
верни си остават.
В темелите дълбоки
хъркат вековете.
Венци над тежки
порти свежи греят.
И в бели къщи
в мир потомците живеят.
Желан, дъждът
над всички хора
ненаситно
си вали, вали...
И Пирин
през стъкла измити
на балкона
слуша, гледа.
Червени, бели, сини,
жълти китките
засмени в двора.
Гергьовски...


ПЕТЪР ХРИСТОВ

М А К Е Д О Н И Й О!

Македонийо мила, скъпа майко моя,
дали ще се намери друга по света
с чеда, израснали в горест и неволя,
облята с толкоз мъка, мъка и тъга.

Твоята неземна хубост ли е виновна
да привлича жадни, алчни душмани
та един народ не може да прогледне,
роднини брат с брат да обедини.

Една бразда на име гранична полоса
разряза като с нож родствена душа,
кървяща рана ороси изстрадала земя,
та тя, безплодна, без кълнове остана.

Природата дари те с две незасъхващи очи,
в които бликат чисти изворни води,
протест вековен към кръвожадните сатрапи,
жестоко ослепили твоите юначни войни.

Сега отново цял ръст велик изправи,
незнайно защо все още светът мълчи,
нима векове в борби не се понрави
на някой, да отворят заслепените очи.

Народ, създал история във вековете,
не може да се кланя, да превива гръб,
да сменя името си с имена проклети,
да забравя своите нрави, свой език.

Но идва време, когато, както нашите деди,
ще надигнем мощен глас да бъдем чути,
народ велик сме ние и не се мъчете
да ни кръщавате с думи прословути.


ПЕНЧО АТАНАСОВ



ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

 
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting