|
|
|
|
|
|
|
Календар |
ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ |
ПЕЙЧИНОВИЧ КИРИЛ. Възрожденец, принадлежал на първата генерация македонски писатели, игумен. Роден около 1771 г. в с. Теарце, Тетовско. Починал в с. Лешок като игумен на Лешочкия манастир „Св. Атанасий”, който обновил, през 1845 г. Своето образование придобил в манастирите „Св. Богородица Пречиста”, Кичевско; „Св. Йоан Бигорски”, Дебърско, и в „Хилендар” на Света гора. Автор на книгите „Огледало” (1816), „Житие княза Лазара” (1835) и „Утешение грешним” (1840, в ръкопис), Въвел народния говор (тетовски диалект) в македонската литература. |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Една съдба, която ни вълнува! |
КОЛКО ПЪТИ Е УБИВАН НИКОЛА ВАПЦАРОВ?!!! |
ПИРИНКА ЕГЕЙСКА
(Продолжува од минатиот број)
Нима за българско национално съзнание михайловистите са го осъдили на смърт и из засада са стреляли по него?
Най-достойният отговор на своя брат дава Никола Вапцаров с нетърпяща никакво възражение категоричност: „Тази земя, по която тъпча сега, тази земя,която пролетен вятър пробужда,
тази земя – не е моя земя, тази земя, простете, е чужда.”
Тази земя, по която поетът тъпче и му е чужда, тази земя носи географското име България. И всеки българин има право да си определя отношението към нея. |
|
|
|
С Т А Н О В И Щ Е |
ПО ВЪПРОСА ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА МАЙЧИН ЕЗИК В ДЪРЖАВНИТЕ УЧИЛИЩА В БЪЛГАРИЯ |
на ОМО„Илинден”-ПИРИН, в. „Народна воля”, Дружеството на репресираните македонци в България, ТМО ВМРО (независима), КПД „Никола Вапцаров”, КПД „Цар Самуил”, Македонско християнско братство „Пророк свети Илия”, бюлетин „Македонски глас”
Правото на изучаване на майчин език е гарантирано с редица международни документи, по които Република България е страна. Тъй като става дума за право, касаещо малцинствата, то изучаването и начинът на изучаване не трявба да се решават от мнозинството, а от самите малцинства - това е тяхно право. В течащата в парламента дискусия въобще не се търси мнението на малцинствата – напротив: игнорира се мнението на най-голямото и парламентарно представено в лицето на ДПС .
Подписаните от България документи предвиждат държавата да „насърчава” изучаването на майчин език от малцинствата, нещо, което тя не прави. Между „имат право” (чл. 8 (2) от Закона за народната просвета) и „насърчава” изучаването съществува огромна разлика. Още повече, че според признанието на министъра на образованието България не разполага с подготвени учители и учебници в тази насока и няма намерение да се мори и харчи, за да подготви такива. При това правото е ограничено само за някои малцинства и само за някои региони. В такива условия от правото не остава почти нищо, а усилията на държавата се свеждат до това да се отбие номерът пред външните наблюдатели, без реално да се приложи това право.
Подобно отношение към малцинствата в България е обидно и унизително.
Обръщаме внимание, че чл. 36 (2) от Конституцията на Република България гарантира това право, а чрез член 4 (4) се гарантира прилагането с предимство на подписаните международни документи, което прави Рамковата конвенция за защита правата на националните малцинства, Конвенцията за борба срещу дискриминацията в областта на образованието на ООН и други такива част от вътрешното право.
Като представители на македонското малцинство ние настояваме:
- Да започне дискусия с участие на представители от всички малцинства в страната (дискусия, за която сме подготовени да участваме).
- Рамковата конвенция за защита на националните малцинства да бъде приложена на цялата територия на страната и спрямо всички малцинства.
- Държавата да подпише и ратифицира Европейската харта за регионалните или малцинствените езици.
- Да се въведе и изучаване на историята и културата на малцинствата, а в общите учебници по история и литература да бъдат застъпени уроци и за малцинствата.
- Изучаването на езика, културата и историята на малцинствата да става не само в общинските, но във всички държавни училища и държавата да вземе мерки, за да подсигури необходимите кадри, учебници и средства.
- Да се вземат мерки за разясняване в обществото значението на изучаването на собствения език от страна на малцинствата и че това по никакъв начин не застрашава мнозинството или държавата.
1.Х.2012 г.
Благоевград |
|
|
|
|
|
|
|
НАРОДНА ВОЛЈА
Македонија Пее |
ТРГНАЛО МИ ЛУДО МЛАДО
Тргнало ми лудо младо
за Солунски пазар
и на моме проговара
рачај, порачувај.
Рачај, порачувај моме,
што да ти донесам,
срмено елече, моме,
или ѓерданче.
Купи лудо, купи младо,
што ти срце сака,
што ти срце сака лудо,
што го нема тука.
|
|
|
|
|