|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Безсмъртието на Никола Вапцаров не може да бъде разстреляно! |
КОШМАРИТЕ НА ОНЕЗИ, ПРИ КОИТО ИДВА "КАТО НЕЧАКАН И НЕИСКАН ГОСТЕНИН" |
Биляна Вардарска
(Продолжува од минатиот број)
А ние – обикновенитемакедонци – да се радваме, че го имаме! По тази тема толкова. А сега - по втората. Естествено, логично и закономерно е там, където е на особена почит македонският главорез Ванче Михайлов, големите и истински патриоти на Македония да са неудобни за България – и отношението към тях е отрицателно и оплювателно, а побългаряването им не модифицира това отношение, а прибавя едромащабно кощунство към него. И няма нищо изненадващо в това, че свидни рожбички на все още нормално непроходилата българска демокрация с брутално нахалство нахлуват в най-съкровените чувства на Никола Вапцаров, за да го представят такъв, какъвто никога не е бил – непочтен и нечестен към нежния пол. |
|
|
|
|
|
|
|
НАРОДНА ВОЛЈА
|
Честит юбилей!
Бъди жив и здрав!
На 02. 02. 2012 година Костадин Петков от село Микрево, Благоевградско, навършва 80 години. Той е македонски активист и е един от първите дейци, които основават ОМО "Илинден", а след образуването на ОМО "Илинден" – ПИРИН се включва активно във всички мероприятия, организирани от партията.
Редколегията на вестник "Народна воля" и Председателството на ОМО "Илинден" - ПИРИН му честитят 80-годишния юбилей, като му пожелават здраве и още много, много години активен живот. |
|
|
|
Македонија пее |
КАДЕ СТЕ МАКЕДОНЧИЊА
Во илјада деветстотини четириесет и осма
Егеј наш македонски солзи пролеа
Од гради топли мајчински дечиња се откинаа
По светот се распрскаа детски игри оставија
Каде сте македончиња
Каде сте кај отидовте
жално плаче мајка егејска
За вас плаче Македонија
Далечна е пролетта четириесет и осмата
Далеку е детството детство минато
Спомен тажен остана за родна куЌа таткова
Зборот тажен мајчински мајка не заборавајте
Каде сте македончиња
Каде сте кај отидовте
жално плаче мајка егејска
За вас плаче Македонија
Во Европа во Канада во Америка и Австралија
Гласот сложно го кренаа македонците
И ние право имаме слободно да живееме
Во наша земја таткова мајка Македонија
Каде сте македончиња
Каде сте кај отидовте
жално плаче мајка егејска
За вас плаче Македонија
|
ВИНО ПИЈАМ, ЕМ РАКИЈА
Вино пијам, ем ракија, (2)
коња јавам, аџамија. (2)
Коњ ме шета горе-доле, (2)
горе-доле, низ тоа поле. (2)
Ме однесе в ладна меана, (2)
во меана до три моми. (2)
Прва точи, друга носи, (2)
а, третата мене ме гледа. (2)
Па ја качив на кончето, (2)
ја однесов право дома. (2)
|
|
|
Поезия |
НОВОГОДИШНО
За първи път, откакто с вас сме заедно,
на срещата ни аз дойдох последен.
Не ме корете –
исках всички да сте сбрани,
да видя как заражда се надежда,
да видя как в очите заблестяват
искри на огън,
топлогривест, чист,
и засиява,
бавно засиява
живителния пламък в болните очи,
да видя, че не хленчите страхливо,
не плюете със злоба към света,
да видя, че сте живи,
живи,
живи,
че гледате след дълга слепота.
Дванайсет след минута ще удари.
Да се изправим всички на крака.
О, как сте хубави, приятели,
другари –
бих искал винаги да е така.
Как искам…
Но във нашата градина
изтъпкани са всичките цветя.
Отива си поредната година.
А новата?
Какво ни носи тя?
Приятели,
да вдигнем чаши,
пълни
със вино като слънцето на моят Юг.
Да ги изпием наведнъж,
до дъно –
надеждите ни да не свършат тук.
Реката утре пак ще ни помъкне,
ще ни търкаля в мътните води,
за да се лутаме без път,
по мръкнало
да търсим брод.
Дали ще победим?
От нас зависи.
Смятат, че сме слаби,
че ни прекършиха
ей тъй –
без бой,
че се предадохме
и липсват само баби
и попове –
да служат упокой.
Пак сметка без кръчмар.
Затуй не ще приседна,
ще бдя накрак,
ще бдя накрак до вас.
Помнете –
тази нощ не е последна –
тя, душеядката, е покрай нас,
и в нас.
И трябват сили,
трябват много сили,
за да прочистим свойте дробове,
от първото дихание попили
горчилка на години–векове.
ПЕТЪР МИЦКОВ
|
СВЕТЪТ МЪЛЧИ
От векове
лъжата,
угоена,
ръфа
Македония
в сърцето.
Подмолно
угоявана
от българи
и гърци,
тя стана
страшно
много
по-модерна,
по-промита,
по-открита,
по-доволна
от тая
нова
фина
грация.
Сега
преследват
стъпките
на нашите
мисли,
че обичат
майка
Македония.
Притискат
порите
на чувствата,
с които
диша
майката
родина.
Макар
че има
самородно
име
и история -
от хълма
на историята
македонска -
изгряло,
слънце
просветлено
се изправи.
Пред погледа
кръвясал
на историята,
омърсявана
от българи
и гърци
с купени
агенти
историци.
Пред тях
с лице
без грим
и маска –
целуна
на съдбата
живата
голгота
македонска.
И тръгна
по пътеката
житейска на сърцето!
ПЕТЪР ХРИСТОВ
|
|
|
|