Когато фактите говорят, ”ветропоказателите” стават за смях!
С БАСНИ СРЕЩУ ИСТИНАТА, СЪС СТРАХ СРЕЩУ ПРАВОТО
(Продолжува од минатиот број)
Шопов резюмира безрадостното дередже на българската пропаганда в Македония след 1878 г. по следния начин: „Така щото главните фактори, връз които можеше да се възслони българската пропаганда в Македония, които можеха да ръководят македонското население, веднага след войната изчезнаха ... И тъй, за да работят, за да събудят и просветят своите братя в Македония, българите трябваше, преди всичко, да създадат известна почва, да доведат или да отхранят интелигенция, да намерят учители и священници” (с. 9).
“Междувременно гърците имали „великолепни училищни здания въ всекой почти град в Македония, което мами и привлича населението ... ученика плаче за да го пращат в такова красиво училище” (с. 10).
Исторически истини от български учени
ЦАР ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ
д-р Гаврил Кацаров
(Продолжува од минатиот број)
Както другите индоевропейски племена, и македонците са почитали бога на небето (у гърците Зевс), който може би се наричал у тях Диос или Д е й - п а т и р. Ала рано още проникнал в Македония гръцкият култ на тоя бог. В гр. Дион, дето се чевствувал заедно с музите, той имал прочут храм; там Архелай учредил в негова чест и Олимпийски игри по подражание на гърците. Подобни игри съществували и в Бероя в императорската епоха. В чест на Зевса бил празнуван в Македония специален празник Х е т а й р и д и я, който може би е зает от съседните магнети, у които също бил известен. Ad. Reinach, като взима пред вид и култа на Зевса – Амона в гр. Афитис, който е доста стар, предполага, че Зевс е стъпил на мястото на първоначалния бог – козел, тотем на македонско племе, който се отражава и в името на родоначалника на македонската династия К а р а н.
Тема за чудене
ЗА КЛЕТКАТА И ЗА СВОБОДАТА
Бойко Tихов
Много пъти съм се чудил защо в България ни мразят нас, македонците.
Разбирам да ти е противен човек, когото познаваш, и с действия или думи той да е навредил на теб или на твои близки. Но да изпитваш патологична омраза към непознат само заради това, че е различен от теб в някое отношение, това не го разбирам и не е по силите ми да го проумея.
Ако разгърнем страниците на историята и прочетем внимателно, ще видим две неща: 1/В управлението на България след Руско-турската война от 1877 г. са участвали много политици, родени в Македония или с македонска кръв в жилите си; 2/Големи личности са подчертавали, че България винаги е имала лоши управници. Излиза така, че е необходимо много внимателно да се използва понятието родоотстъпници ... Разбрахте ме, нали?
Календар
ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ
ГЛАВИНОВ ВАСИЛ. Пръв пропагандатор на социалистическите идеи в Македония. Роден през 1869 г. във Велес. От ранни години почувствал товара на суровата експлоатация на сиромашките маси от отоманския режим и от лихварите. Заедно с много свои съграждани заминал за София, където на първо време работил като обикновен работник. По-късно отворил своя дърводелска работилница. През 1893 г. , по-точно няколко месеца преди формирането на ТМОРО, в столарската работилница на Васил Главинов в София е формирана Македонската работническа социалистическа група (МРСГ) начело с Главинов, в която влезли Веле Марков, Никола Петров-Русенски, Никола Карев, Димитър Миразчиев, Андон Шулев, Атанас Раздолов, Стойно Стойнов, Гиго Дандарот, Лазар Главинов, Димо Хаджидимов и още някои емигранти и революционери.
Во “Македонски 19. век” на Горан Калоѓера:
МАКЕДОНИЈА ПОСТОИ, ПОСТОЈАТ И МАКЕДОНЦИ
(Преземено од МИА)
“Македонија постои и постојат Македонци со свој идентитет, јазик, култура и традиција. Македонецот не е ниту Србин, ниту Бугарин, ниту Грк, туку само Македонец со свој идентитет и јазик”. Ова меѓудругото го пишува академик Горан Калоѓера, признат македонист од Хрватска, редовен професор на катедрата за нов хрватски јазик на Филозофскиот факултет во Пула, во својата книга Македонски 19. век”, што деновиве беше промовирана во Велес.
Академик Калоѓера во својата книга ги соопшти конкретните ставови и оценки кои се многу значајни за македонското прашање. Сите нив тој ги гледа во еден квантитет, во една традиција.
НАРОДНА ВОЛЈА
Абонирайте се за вестник "Народна воля"
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,
Започна абонирането за вестници и списания за 2013 година. Вестник "Народна волja" и през идната година ще има каталожен номер 2050.
Както и досега, "Народна волja" ще Ви информира по интересуващи Ви въпроси от най-различно естество в областта на теорията, историята, културата, изкуството.
На страниците на "Народна волja" ще намерят място Вашите писма, Вашите въпроси, Вашата поезия!
Абонирайте се за вестник "Народна воля"!
Сумата за абонация е минимална:
за три месеца - 1,20 лв.
за шест месеца - 2,40 лв.
за една година - 4,80 лв.
Абонирането ще става във всички пощенски станции в страната. Крайният срок е 15 декември! Ако срещнете някакви затруднения при абонирането, обърнете се към редакцията на "Народна волja" - телефон 073/886-336!
"Народна волja" ще се стреми винаги да бъде вярна на Гоцевите завети и да ги пресътвори в живота на днешния ден!
"Народна волja" ще Ви запознава редовно със свободолюбивите идеи на македонските интелектуалци!
"Народна волja" ще разкрива редовно демагогската националшовинистична политика на ванчемихайловистката ВМРО.
Краен срок за абониране - 15 декември 2012 г.!
За читателите ни в Република Македония цената на едногодишния абонамент е 10 евро. Известяваме тамошните желаещи за абонация, че могат да сторят това в редакцията на седмичника "Македонско сонце" в Скопие. Бъдещите абонати задължително трябва да представят точния си адрес.
Желаещите да получават вестника от Европа заплащат по 40 евро, а тези от САЩ, Канада и Австралия - по 50 USD.
Четете и разпространявайте вестник "Народна волja"! Вестникът на истината, вестникът на утрешния ден!
"Народна волja" - каталожен номер 2050!
Ограничения при абонирането няма!
Знайте: истински свободните хора четат вестник "Народна волja"!
Абонирайте се, за да не пропуснете нито една среща с любимия си вестник и през 2013 година!
Поезия
С Л А Д Ъ К П Л О Д
Самотен кестен
силен връх издига.
Далеч от своите
близки тук цъфти.
Трепти зората
в клоните зелени - мига.
Задъхано в гърдите,
тежко слънцето тупти.
Сега под клоните
на сянка галеща
раздавам думи - карти...
Времето във жегата трепти.
И всички грешки
стават спорещи,
от мен не сторени,
но срещу мене стрелящи.
Денят се ражда,
стара, тъмна буря страшна
се задава.
Върхът надига
гривата на клоните зелени.
Върхът доказва в боя
свойта вечна слава -
с дълбоки корени и връх,
с корона сред вселената.
Семантата на думите е слънчева.
Цветът на истината
дава сладък плод.
Напъпва утрото
и изгрева
огрява болката
на моя стих и път!
С Л Е Д И Т Е Н А Ш И
Гергьовски златен дъжд
над стари къщи
и лъки
в този майски час ръми.
Стъклата на прозорците,
затрупани от прах
порочна, с топли пръсти
с гръм изми.
Вековна тежка
стъпка -
подкована, закалена -
по калдъръма
в утрото ехти.
Блести по хълма
жълта, дълга
мокра ивица.
Под нея расне – зрее
царевица мелнишка.
Кълве зърната
с човка черна
черна чужда птица.
Краде от моя сън –
от златото на рида.
Плющи дъждът
над мелнишките
жълти голи ридове.
И рони, носи зряла
царевица от сипея.
На стъпките
следите наши -
звънки, чисти -
верни си остават.
В темелите дълбоки
хъркат вековете.
Венци над тежки
порти свежи греят.
И в бели къщи
в мир потомците живеят.
Желан, дъждът
над всички хора
ненаситно
си вали, вали...
И Пирин
през стъкла измити
на балкона
слуша, гледа.
Червени, бели, сини,
жълти китките
засмени в двора.
Гергьовски...
ПЕТЪР ХРИСТОВ
М А К Е Д О Н И Й О!
Македонийо мила, скъпа майко моя,
дали ще се намери друга по света
с чеда, израснали в горест и неволя,
облята с толкоз мъка, мъка и тъга.
Твоята неземна хубост ли е виновна
да привлича жадни, алчни душмани
та един народ не може да прогледне,
роднини брат с брат да обедини.
Една бразда на име гранична полоса
разряза като с нож родствена душа,
кървяща рана ороси изстрадала земя,
та тя, безплодна, без кълнове остана.
Природата дари те с две незасъхващи очи,
в които бликат чисти изворни води,
протест вековен към кръвожадните сатрапи,
жестоко ослепили твоите юначни войни.
Сега отново цял ръст велик изправи,
незнайно защо все още светът мълчи,
нима векове в борби не се понрави
на някой, да отворят заслепените очи.
Народ, създал история във вековете,
не може да се кланя, да превива гръб,
да сменя името си с имена проклети,
да забравя своите нрави, свой език.
Но идва време, когато, както нашите деди,
ще надигнем мощен глас да бъдем чути,
народ велик сме ние и не се мъчете
да ни кръщавате с думи прословути.
ПЕНЧО АТАНАСОВ