Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Застаряващи актуалности

КЪДЕ Е МАКЕДОНСКОТО КОНСУЛСТВО В БЪЛГАРИЯ?

ИЛИЯ ДЕЛИЛАКИЕВ


След постигнато споразумение между Република Македония и Република България, предвиждащо създаване покрай посолствата още и по едно консулство в град, различен от столицата, на 26 декември 2006 г. България откри своето в Битола. Къде е обаче македонското консулство в България?
То и до днес не е открито. Скоро ще станат шест години...


Защо? Не знаем. Да гадаем... смисъл няма. Важното е, че Република Македония има право да отвори такова и може да го направи.
Въпросът е ние, македонците, имаме ли нужда от консулство и ако да, то къде бихме искали да бъде открито.
Консулският отдел има ограничени правомощия. Издава визи и други документи. Визи обаче за Македония не са необходими и според това за редовия български гражданин няма нужда от подобно консулство. В него обаче биха могли да се подават документи за македонско гражданство, а от това известни македонски среди в България определено са заинтересовани. Същевременно хората с македонско гражданство биха могли да се обръщат към него с цел решаване на различни документни нужди. Чрез него биха могли да кандидатстват студенти за различни стипендии. Да се подават документи по различни програми и проекти. В него би могло да се гласува по време на избори в Македония. То може също така да играе роля в културния живот в града и областта, в който се отвори, като представя македонската култура. С една дума консулството е хубава работа...
От посочените накратко функции, които може да има едно такова консулство, ясно се налага и изводът, че от него има нужда, като най-заинтересовани са македонците в България. Именно те биха видели нужда от гражданства, гласуване, издаване на документи. Особено това се отнася за онези македонци, сдобили се, въпреки големите трудности, с македонско гражданство, или пък за желаещите да получат такова. Македонците имат голям интерес и към останалите функции на консулството, които биха могли да са от полза и за останалите граждани на България – културата, програмите, стипендиите. А щом гражданите имат нужда, то естествено е да се констатира, че такъв има и държавата домакин. Или би трябвало да има, ама ... но това настрана.
Този важен извод – че консулството е необходимо и че представлява нужда предимно за македонците в България, дава рамката за отговор и на следащия въпрос – къде би било най-удачно да се отвори то. Именно - там, където има най-голяма концентрация на македонци по самосъзнание и на граждани на Р Македония. Пръв кандидат за това е несъмнено Пиринска Македония. И според концентрацията на население с македонски произход, и според концентрацията на хора с македонско самосъзнание, и според броя на македонски граждани. Пиринска Македония няма конкуренция в България. Това именно я прави основен кандидат за домакин на македонското консулство в България.
София е изключена по чисто практически причини – там вече има посолство.
Други възможни кандидати са Пловдив и Варна. На своя страна, освен наличието на немалко македонци в съответните региони на страната, е и едно чисто практическо съображение. Чрез отварянето на консулството там се услеснява достъпът на македонци генерално, тъй като именно за живеещите в Източна България София е най-далече. Пиринските македонци, както биха казали някои, не са толкова далече от София. От Гоце Делчев до София по въздушна линия има 128 километра, докато от Варна или Бургас до София – 378 километра по въздуха.
Обаче!!!
Въпреки че в Източна България има голям брой македонци, а несъмнено не са малко сред тях запазилите македонското си самосъзнание, все пак факт е, че тези райони и хора са много слабо активни по отношение на въпросите от компетенция на едно консулство. Броят на македонски организации или активисти в този регион е за съжаление доста скромен. Отворено в един голям град като Варна, консулството би останало на практика незабелязано. Хората, за които е отворено то, на първо място в огромното си мнозинство така и няма да разберат за неговото съществуване. Каква тогава ще е ползата от консулството?!
Обратно, отворено в някой от градовете на Пиринска Македония, консулството ще бъде обществено събитие, което ще обърне към себе си вниманието на мнозина и ще стане известно, ако не на всички, то поне на почти всички. Тук то ще намери и най-голям брой хора, нуждаещи се от неговите услуги. Тук, където културата е традиционно македонска, представянето на модерната македонска култура ще предизвика най-голям интерес. Тук ще има най-много купувачи на македонски книги, списания, музика и т.н. Тук има най-много македонски граждани и също така най-голям брой желаещи македонско гражданство. Тук би имало най-голям интерес за участие в изборите в Македония. Също така тук би бил и най-голям интересът за участие по различни проекти по простата причина, че Пиринска Македония е гранична с Р Македония, което отваря възможности за кандидатстване по различни проекти за трансгранично сътрудничество. Граждани и фирми, желаещи да развиват било бизнес, било нещо друго, нуждаещо се от документация от посолството, няма да има нужда да ходят чак до София за нея. Т.е. , така да се каже, пътят, осеян с официални документи между Петрич и Струмица, няма да обикаля чак през София.
Самото отваряне на консулството и развяването на македонското знаме в центъра на някой от градовете ще действа ободряващо за македонците и ще дава надежда, че противоречията между двете държави все пак ще се решат. Ще демонстрира и че България смекчава антимакедонския си курс, щом позволява отварянето на македонско консулство в Пиринска Македония.
Не се съмнявам обаче, че при сегашното настроение и положение на нещата българското правителство не би погледнало добре на отварянето на македонско консулство в Пиринска Македония. Може би и за това то до днес не е отворено. Кой знае? Подозирам, че както българската страна не желаеше работещ македонски културно-информационен център и направи всичко възможно той да бъде съвсем формален, такова също ще бъде отношението към македонското консулство. За съжаление, засега изглежда така.
Важното е македонците в България да са готови, когато дойде време за отваряне на консулството, да имат общо становище къде би трябвало да бъде то.

Според мен то би трябвало да бъде в Пиринска Македония – в административния център Благоевград (най-удачно) или, ако някому това не е угодно, в най-близкия до географския център град – Сандански, или в който и да е град на Пиринска Македония. Все ще е добре. Ако някой мисли иначе – нека го напише! И ще дискутираме. За да се създаде общо мнение, което след това, ще се надяваме, че ще бъде чуто и взето предвид.

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај


103 ГОДИНИ
ОТ РОЖДЕНИЕТО НА МАКЕДОНСКИЯ ПОЕТ,
АНТИФАШИСТ И ИНТЕРНАЦИОНАЛИСТ
НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ
(1909 - 1942)
...Над мойта земя
в небото
опира
Пирин.
И мурите в буря
илинденски приказки пеят
над Охрид лазура е
толкоз просторен и син,
а още надоле
е светлия бряг на Егея...


(Из “Земя”)


“...Трябва мъжки да се захванем. Какво всъщност се иска от нас? Много, особено много. Най-много от нас, които сме събрани тук. Ние сме македонци и нашето творчество трябва да бъде в служба на македонската кауза.”

(Из Доклада, изнесен от Никола Вапцаров пред членовете на Македонския литературен кръжок, 1938 година)

Абонирайте се за вестник "Народна воля"
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,
Започна абонирането за вестници и списания за 2013 година. Вестник "Народна волja" и през идната година ще има каталожен номер 2050.
Както и досега, "Народна волja" ще Ви информира по интересуващи Ви въпроси от най-различно естество в областта на теорията, историята, културата, изкуството.
На страниците на "Народна волja" ще намерят място Вашите писма, Вашите въпроси, Вашата поезия!


Абонирайте се за вестник "Народна воля"!
Сумата за абонация е минимална:
за три месеца - 1,20 лв.
за шест месеца - 2,40 лв.
за една година - 4,80 лв.

Абонирането ще става във всички пощенски станции в страната. Крайният срок е 15 декември! Ако срещнете някакви затруднения при абонирането, обърнете се към редакцията на "Народна волja" - телефон 073/886-336!
"Народна волja" ще се стреми винаги да бъде вярна на Гоцевите завети и да ги пресътвори в живота на днешния ден!
"Народна волja" ще Ви запознава редовно със свободолюбивите идеи на македонските интелектуалци!
"Народна волja" ще разкрива редовно демагогската националшовинистична политика на ванчемихайловистката ВМРО.

Краен срок за абониране - 15 декември 2012 г.!
За читателите ни в Република Македония цената на едногодишния абонамент е 10 евро. Известяваме тамошните желаещи за абонация, че могат да сторят това в редакцията на седмичника "Македонско сонце" в Скопие. Бъдещите абонати задължително трябва да представят точния си адрес.
Желаещите да получават вестника от Европа заплащат по 40 евро, а тези от САЩ, Канада и Австралия - по 50 USD.
Четете и разпространявайте вестник "Народна волja"! Вестникът на истината, вестникът на утрешния ден!

"Народна волja" - каталожен номер 2050!
Ограничения при абонирането няма!
Знайте: истински свободните хора четат вестник "Народна волja"!
Абонирайте се, за да не пропуснете нито една среща с любимия си вестник и през 2013 година!


 
Поезия

С Л А Д Ъ К   П Л О Д

Самотен кестен
силен връх издига.
Далеч от своите
близки тук цъфти.
Трепти зората
в клоните зелени - мига.
Задъхано в гърдите,
тежко слънцето тупти.
Сега под клоните
на сянка галеща
раздавам думи - карти...
Времето във жегата трепти.
И всички грешки
стават спорещи,
от мен не сторени,
но срещу мене стрелящи.
Денят се ражда,
стара, тъмна буря страшна
се задава.
Върхът надига
гривата на клоните зелени.
Върхът доказва в боя
свойта вечна слава -
с дълбоки корени и връх,
с корона сред вселената.
Семантата на думите е слънчева.
Цветът на истината
дава сладък плод.
Напъпва утрото
и изгрева
огрява болката
на моя стих и път!



С Л Е Д И Т Е   Н А Ш И

Гергьовски златен дъжд
над стари къщи
и лъки
в този майски час ръми.
Стъклата на прозорците,
затрупани от прах
порочна, с топли пръсти
с гръм изми.
Вековна тежка
стъпка -
подкована, закалена -
по калдъръма
в утрото ехти.
Блести по хълма
жълта, дълга
мокра ивица.
Под нея расне – зрее
царевица мелнишка.
Кълве зърната
с човка черна
черна чужда птица.
Краде от моя сън –
от златото на рида.
Плющи дъждът
над мелнишките
жълти голи ридове.
И рони, носи зряла
царевица от сипея.
На стъпките
следите наши -
звънки, чисти -
верни си остават.
В темелите дълбоки
хъркат вековете.
Венци над тежки
порти свежи греят.
И в бели къщи
в мир потомците живеят.
Желан, дъждът
над всички хора
ненаситно
си вали, вали...
И Пирин
през стъкла измити
на балкона
слуша, гледа.
Червени, бели, сини,
жълти китките
засмени в двора.
Гергьовски...


ПЕТЪР ХРИСТОВ

М А К Е Д О Н И Й О!

Македонийо мила, скъпа майко моя,
дали ще се намери друга по света
с чеда, израснали в горест и неволя,
облята с толкоз мъка, мъка и тъга.

Твоята неземна хубост ли е виновна
да привлича жадни, алчни душмани
та един народ не може да прогледне,
роднини брат с брат да обедини.

Една бразда на име гранична полоса
разряза като с нож родствена душа,
кървяща рана ороси изстрадала земя,
та тя, безплодна, без кълнове остана.

Природата дари те с две незасъхващи очи,
в които бликат чисти изворни води,
протест вековен към кръвожадните сатрапи,
жестоко ослепили твоите юначни войни.

Сега отново цял ръст велик изправи,
незнайно защо все още светът мълчи,
нима векове в борби не се понрави
на някой, да отворят заслепените очи.

Народ, създал история във вековете,
не може да се кланя, да превива гръб,
да сменя името си с имена проклети,
да забравя своите нрави, свой език.

Но идва време, когато, както нашите деди,
ще надигнем мощен глас да бъдем чути,
народ велик сме ние и не се мъчете
да ни кръщавате с думи прословути.


ПЕНЧО АТАНАСОВ



ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting