Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ


СВЕТИ НЕКТАРИЕ БИТОЛСКИ. Македонски светец. Роден в Битола. Живял през ХV век. Както се говори в неговото житие. „неговите родители били набожни и праведни пред Бога”. Такъв станал и той. Починал през 1500 година.

КОЦО ДИМЧЕ. Художник, историк на изкуството, един от основателите на първия македонски музей, университетски професор, академик. Роден през 1910 г. в Охрид. Завършил гимназия в Битола, завършил в Групата за история на изкуството на Философския факултет в Белград (1937). Учител в средно училище и надзирател в Охридския музей. Участник в НОВ. След освобождението един от основателите и професор (история на изкуствата) на Философския факултет в Скопие, основател на Народния музей в Скопие и негов директор. Директор на Археологическия музей, на Института за защита на културно-историческите паметници. Председател на ДЛУМ и д-р хонорис кауза на университета в Безансон. Активен автор в областта на изобразителното изкуство, критик и изследовател. Дал инициативата за разкопаване и проучване на паметниците от епохата на св. Климент и св. Наум. Ръководил разкопките и откриването на първата Климентова църква в Охрид, извършил ревизия на архитектурата на манастира на св. Наум, ръководил разкопките по откриването на основите на църквата „Свети петнадесет тиверополски мъченици” край Струмица. Значителни са неговите проучвания на Брегалническата епископия и наколните жилища в Охридското езеро. Автор на много научни статии и трудове, художествени критики и рецензии. Участвал в голям брой изложби в страната, в бивша Югославия и в чужбина. Член на МАНУ (дописен) от 1969 г. и редовен от 1974 година. Носител на много признания за своите художествени постижения особено за своите тапицерии и за приноса си в сферата на научната обработка на историята на изкуството в Македония. Носител на наградата „11 Октомври” за житейско дело. Починал през 1993 година в Скопие.

ГЛАВИНОВ ВАСИЛ. Пръв пропагандатор на социалистическите идеи в Македония. Роден през 1869 г. във Велес. От ранни години почувствал товара на суровата експлоатация на сиромашките маси от отоманския режим и от лихварите. Заедно с много свои съграждани заминал за София, където на първо време работил като обикновен работник. По-късно отворил своя дърводелска работилница. През 1893 г. , по-точно няколко месеца преди формирането на ТМОРО, в столарската работилница на Васил Главинов в София е формирана Македонската работническа социалистическа група (МРСГ) начело с Главинов, в която влезли Веле Марков, Никола Петров-Русенски, Никола Карев, Димитър Миразчиев, Андон Шулев, Атанас Раздолов, Стойно Стойнов, Гиго Дандарот, Лазар Главинов, Димо Хаджидимов и още някои емигранти и революционери. По време на обиколката на Македония през 1894 година Главинов във Велес формирал първото работническо дружество. Инициатор за излизане на вестник „Революция”, орган на македонската работническа група. В него, в брой 896, пише: „Македония не принадлежи нито на българите, нито на сърбите, нито на гърците, а принадлежи сама на себе си.” На друго място по същия въпрос: „Автономисти по убеждение, ние искаме Македония да бъде за македонците!” Вече през 1898 година групата на Главинов се явява като оформена социалистическа партия със своя програма, въпреки че идеята за нейното формиране срещнала жестока съпротива от българските социалисти. Той е един от основателите на Македонската социалистическа федерация в Солун. През 1909 г. участвал като делегат от Македония на Първата социалдемократическа конференция в Белград. Редактор на вестник „Работническа искра”. Македония я виждал като членка на свободна федерация на Балканите. Неговата богата революционна дейност между македонската емиграция е прекъсната на 24 декември 1929 година с неговата смърт.

АМПОВ ХРИСТО. Деец на македонското национално движение. Роден през 1896 г. в Дойран. В Солун оформил гимназиалното си образование. По време на Първата световна война член на Студентското дружество в София. Член на ВМРО (об), а след убийството на Кавракиров - секретар на Третия областен комитет на ВМРО (об) за Пиринска Македония. Застъпвал се за обединение на национал-федералистичната струя на ВМРО върху единствена платформа на македонския революционен фронт. По време на Втората световна война и след нея участвал в работата на македонските емигрантски дружества в София. През декември 1944 година, като представител на македонската емиграция в България, участвал във Второто заседание на АСНОМ. Починал в София през 1982 година.

(По „Личности од Македониjа”)

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај


103 ГОДИНИ
ОТ РОЖДЕНИЕТО НА МАКЕДОНСКИЯ ПОЕТ,
АНТИФАШИСТ И ИНТЕРНАЦИОНАЛИСТ
НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ
(1909 - 1942)
...Над мойта земя
в небото
опира
Пирин.
И мурите в буря
илинденски приказки пеят
над Охрид лазура е
толкоз просторен и син,
а още надоле
е светлия бряг на Егея...


(Из “Земя”)


“...Трябва мъжки да се захванем. Какво всъщност се иска от нас? Много, особено много. Най-много от нас, които сме събрани тук. Ние сме македонци и нашето творчество трябва да бъде в служба на македонската кауза.”

(Из Доклада, изнесен от Никола Вапцаров пред членовете на Македонския литературен кръжок, 1938 година)

Абонирайте се за вестник "Народна воля"
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,
Започна абонирането за вестници и списания за 2013 година. Вестник "Народна волja" и през идната година ще има каталожен номер 2050.
Както и досега, "Народна волja" ще Ви информира по интересуващи Ви въпроси от най-различно естество в областта на теорията, историята, културата, изкуството.
На страниците на "Народна волja" ще намерят място Вашите писма, Вашите въпроси, Вашата поезия!


Абонирайте се за вестник "Народна воля"!
Сумата за абонация е минимална:
за три месеца - 1,20 лв.
за шест месеца - 2,40 лв.
за една година - 4,80 лв.

Абонирането ще става във всички пощенски станции в страната. Крайният срок е 15 декември! Ако срещнете някакви затруднения при абонирането, обърнете се към редакцията на "Народна волja" - телефон 073/886-336!
"Народна волja" ще се стреми винаги да бъде вярна на Гоцевите завети и да ги пресътвори в живота на днешния ден!
"Народна волja" ще Ви запознава редовно със свободолюбивите идеи на македонските интелектуалци!
"Народна волja" ще разкрива редовно демагогската националшовинистична политика на ванчемихайловистката ВМРО.

Краен срок за абониране - 15 декември 2012 г.!
За читателите ни в Република Македония цената на едногодишния абонамент е 10 евро. Известяваме тамошните желаещи за абонация, че могат да сторят това в редакцията на седмичника "Македонско сонце" в Скопие. Бъдещите абонати задължително трябва да представят точния си адрес.
Желаещите да получават вестника от Европа заплащат по 40 евро, а тези от САЩ, Канада и Австралия - по 50 USD.
Четете и разпространявайте вестник "Народна волja"! Вестникът на истината, вестникът на утрешния ден!

"Народна волja" - каталожен номер 2050!
Ограничения при абонирането няма!
Знайте: истински свободните хора четат вестник "Народна волja"!
Абонирайте се, за да не пропуснете нито една среща с любимия си вестник и през 2013 година!


 
Поезия

С Л А Д Ъ К   П Л О Д

Самотен кестен
силен връх издига.
Далеч от своите
близки тук цъфти.
Трепти зората
в клоните зелени - мига.
Задъхано в гърдите,
тежко слънцето тупти.
Сега под клоните
на сянка галеща
раздавам думи - карти...
Времето във жегата трепти.
И всички грешки
стават спорещи,
от мен не сторени,
но срещу мене стрелящи.
Денят се ражда,
стара, тъмна буря страшна
се задава.
Върхът надига
гривата на клоните зелени.
Върхът доказва в боя
свойта вечна слава -
с дълбоки корени и връх,
с корона сред вселената.
Семантата на думите е слънчева.
Цветът на истината
дава сладък плод.
Напъпва утрото
и изгрева
огрява болката
на моя стих и път!



С Л Е Д И Т Е   Н А Ш И

Гергьовски златен дъжд
над стари къщи
и лъки
в този майски час ръми.
Стъклата на прозорците,
затрупани от прах
порочна, с топли пръсти
с гръм изми.
Вековна тежка
стъпка -
подкована, закалена -
по калдъръма
в утрото ехти.
Блести по хълма
жълта, дълга
мокра ивица.
Под нея расне – зрее
царевица мелнишка.
Кълве зърната
с човка черна
черна чужда птица.
Краде от моя сън –
от златото на рида.
Плющи дъждът
над мелнишките
жълти голи ридове.
И рони, носи зряла
царевица от сипея.
На стъпките
следите наши -
звънки, чисти -
верни си остават.
В темелите дълбоки
хъркат вековете.
Венци над тежки
порти свежи греят.
И в бели къщи
в мир потомците живеят.
Желан, дъждът
над всички хора
ненаситно
си вали, вали...
И Пирин
през стъкла измити
на балкона
слуша, гледа.
Червени, бели, сини,
жълти китките
засмени в двора.
Гергьовски...


ПЕТЪР ХРИСТОВ

М А К Е Д О Н И Й О!

Македонийо мила, скъпа майко моя,
дали ще се намери друга по света
с чеда, израснали в горест и неволя,
облята с толкоз мъка, мъка и тъга.

Твоята неземна хубост ли е виновна
да привлича жадни, алчни душмани
та един народ не може да прогледне,
роднини брат с брат да обедини.

Една бразда на име гранична полоса
разряза като с нож родствена душа,
кървяща рана ороси изстрадала земя,
та тя, безплодна, без кълнове остана.

Природата дари те с две незасъхващи очи,
в които бликат чисти изворни води,
протест вековен към кръвожадните сатрапи,
жестоко ослепили твоите юначни войни.

Сега отново цял ръст велик изправи,
незнайно защо все още светът мълчи,
нима векове в борби не се понрави
на някой, да отворят заслепените очи.

Народ, създал история във вековете,
не може да се кланя, да превива гръб,
да сменя името си с имена проклети,
да забравя своите нрави, свой език.

Но идва време, когато, както нашите деди,
ще надигнем мощен глас да бъдем чути,
народ велик сме ние и не се мъчете
да ни кръщавате с думи прословути.


ПЕНЧО АТАНАСОВ



ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting