Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Тема за чудене

ЗА КЛЕТКАТА И ЗА СВОБОДАТА

Бойко Tихов


Много пъти съм се чудил защо в България ни мразят нас, македонците.
Разбирам да ти е противен човек, когото познаваш, и с действия или думи той да е навредил на теб или на твои близки. Но да изпитваш патологична омраза към непознат само заради това, че е различен от теб в някое отношение, това не го разбирам и не е по силите ми да го проумея.


Върху нас, македонците, се сипят какви ли не обиди, лъжи, ругатни, тъпотии и какво ли не! И никой македономразец не се замисля, че мозъкът му е лакиран и е превърнат в зомби.
Да вземем например приказките, че македонци няма, че това е изкуствено създадена нация след Втората световна война. Но има безброй факти, че македонският въпрос е излязъл на дневен ред някъде в недрата на XIX век. Било е време, когато отделните нации са надигали глави, не само македонците. Дори и П. Славейков в свой вестник (в. “Македониia”, г. v, бр. 3 от 18.l.1871 г. - “Македонскьlй-тъ въпросъ”)пише по македонския въпрос! А има ли такъв въпрос – повече от ясно е, че има и македонци. Има безброй писания за дела на македонци – интелектуалци, революционери, църковни дейци – в самата Македония, в Русия и ред други страни, които са работили за свободата и самоопределението на Македония и македонците (даже и в Обществото на народите!). Но тези писания и данни се премълчават и крият по разни архиви и псевдоинститути. Защо!?
Днешни главурковци твърдо отстояват тезата, че македонският език е изкуствено създаден също след Втората световна война. Тогава той е кодифициран, т.е. подреден, систематизиран като общ литературен език, като са използвани различните диалекти и наречия в Македония. И няма как това кодифициране да е станало по-рано. Македония е била под турска власт до 1912 година, а през 1913 година България, Сърбия и Гърция са разпарчосали и територията, и народа на древната страна. Всеки е заграбил колкото може. Стремежът на всички винаги е бил да унищожат или присвоят всичко македонско – език, култура, история, фолклор и т.н.
През годините до 1912 македонците са мислили за атентати, въстания и чети, бягали са по света, за да си запазят живота. Гинел е цветът на нацията и на никого не му е било до кодифицирането на езика, пък и не е имало никакви условия за това. До Втората световна война усилията са били насочени срещу асимилационните стремежи на България, Гърция и Сърбия, а интелигенцията в условия на потисничество, ясно е, няма възможност за изява. Едва след Втората световна война положението, и то само във Вардарския дял на Македония, се променя и идва ред и на езика. Но в България най-безочливо се скрива фактът, че още през 1903 година се появява книгата на Крсте П. Мисирков „За македонските работи”, създадена на македонски език. Книгата е написана през 1902 година в Петербург, а излиза през 1903 година в София на македонски език. (42 години преди неговото кодифициране. Веднага след излизането на книгата тя е иззета и изгорена. Тези редове са взети от в. „Народна воля”, който помести преди време книгата на езика, на който е била написана.) И документите за Илинденското въстание също са на македонски език, но тези работи умишлено се фалшифицират, и то от тези, които имат достъп до тайните архиви и най-добре ги знаят. А тези, които не ги знаят, нямат желание да ги научат – на тях омразата към македонците им стига, не ги измъчва желанието за знания, измъчва ги мисълта, че не могат да заграбят още по-голяма част от Македония.
А че в България ненавистта към македонците не почива на реални факти и че няма каквито и да било основи и причини – доказателства бол! (Достатъчно е само човек да следи рубриката „Календар” на вестник „Народна воля”, за да се убеди в правотата на думите ми.)
Не си спомням в кой клас съм бил, но в час по история наивно попитах: „Другарко, не можах да разбера българите номади ли са били, или славяни. А ние, македонците, какви сме?” Леле, каква суматоха настана! То не бяха мъмрения, не бяха привиквания на родителите ми, не бяха изпитвания, не бяха завоалирани заплахи, „докато не ми дойде умът в главата”. Е, дойде ми умът: станах много предпазлив, но от време на време пак си показвах рогата. И все си получавах заслуженото за това: по-ниски бележки, извънредни наряди в казармата, по-ниско заплащане...
А за това, че омразата към нас е безпочвена, ще приведа само един – и то най-обикновен - пример. До дома ми се откри нова бакалия – хем наблизо, хем работи от 8 до 21 часа, хем имаше много стока – разнообразна и прясна. Собственици и продавачи бяха семейство – баща, майка и дъщеря. Бъркаха в сметките и тримата – връщаха повече пари, заедно с рестото връщаха и банкнотата на купувача, не включваха в сметката си някоя стока, макар че тя беше пред очите им. Усмихвах се и ги поправях. И придобих пред тях неоспорим авторитет. Веднъж собственикът ми каза: „Недей да показваш какво купуваш. Пълни си чантата, казвай какво си взел и ще правим сметката.” Понякога, ако си забравех портфейла или пък вземех нещо непредвидено и не ми стигнеха парите – плащах при следващото пазаруване, след ден или повече. Въобще – юнашко доверие! Но не за дълго.
Веднъж стана фал. Пазаруваха пред мен някакви хора, чух македонска реч, запитах ги откъде са, малко си поприказвахме. Най-обикновен разговор. Магазинерът ме попита откъде ги познавам. Отговорих му, че не ги познавам, но и аз се чувствам македонец, затова ми е било приятно да си поприказваме.
След два-три дена работех нещо по двора и както си бях по доковици се показах на вратата на магазина (до нея стояха касите с бира), поздравих и казах набързо, че ще взема една бира, но ще я платя по-късно, в мен нямах пари. Продавачът ме погледна и най-неочаквано ми заяви, че на вересия не продава. Не загрях. Звъннах на жена ми да ми хвърли стотинки от терасата. Платих пивото, но се яви нова пречка: трябваше да платя и депозита за стъклената бутилка. Е, това вече беше подигравка. Излязох си, жена ми отиде до съседния магазин, а от семейството ми вече никой не влезе в най-близката бакалия. Още повече, след като съсед сподели за думите на магазинера след мен, че „с македонски скакалци” не желаел да си има работа!
Може ли някой да ми отговори защо постъпи така този „патриот”? Та нима това, че съм македонец, променя човешките ми ценности?
През живота си съм участвал в ученически ръководства, вършил съм профсъюзна работа (извън преките ми служебни задължения, разбира се), бил съм комсомолски секретар, като войник съм стоял на пост на полковото знаме, станах отличник по бойната и политическата подготовка, с оръжие съм пазил погреби, получавал съм награди... И всичко това се заличава в мига, в които се разбере, че се чувствам македонец. Защо!? Какво променя моят етнос – честността ми, почтеността ми, трудолюбието ми, човечността ми, себеотдаването ми в работата, уважението ми към околните? Е, накрая се „вчовечих” – научих се да си мълча. Започнах и да хитрувам – когато много ме претоварваха с обществена дейност, лекичко подшушвах в подбран момент, че съм македонец, и след като си спечелвах някой и друг поглед – кога учуден, кога презрителен – се „освобождаваха” от мен – ставаше ги страх и не искаха да си създават неприятности. Но скоро разбрах, че и тази тактика е опасничка – за мен, разбира се. Сега вече си знам урока – мълчанието е злато. Но не и любов, нали?
И лека-полека се научих да разпознавам македономразците и доносниците на Държавна сигурност. (В повечето случаи това са едни и същи лица.) Как ли? Ами вгледайте се в тях – и на живо, и по телевизионния екран. Тези хора имат изострен поглед – змийски: студен, нагъл, злобен и сякаш в дълбините на очите им прозира стаен страх. Когато се усмихват, физиономията им придобива отблъскващ, хищнически вид. И сякаш виждаш пред себе си обикновен, спокоен човек, а студени тръпки те побиват и губиш и дар слово, и желание да общуваш с такова същество. А много от тях имат вид сякаш ще постъпват или пък наскоро са изписани от точно определен вид лечебно заведение, без да са доизлекувани. В противовес на тях има и други македономразци – мазни-мазни, с щамповани усмивки и кух поглед - първото впечатление от тях е, че са с обратна резба. Макар че не винаги биологичната им резба е объркана, а душевната... И това май че е по-лошо!
Другият признак, че си имате работа с непочтен човек – гузен при това, - който мрази безумно македонците, е поведението му. Той не може да говори спокойно, да води диалог, да изслушва събеседника си. Назубрил някакви кръчмарски доказателства, такъв малоумник започва да вика, да надига, да крещи, не дава думата на никого, стреля като картечница глупости и ако – не дай си Боже! – сте му събеседник, единственото нещо, което можете да направите, е да мълчите и да го слушате, макар и отвратен от неговата арогантност. Това се вижда и на махленска пейка вечер, и в болнична стая, и в канцелария, и в случайна приятелска компания, ако отидете на гости. Но особено дразнещо и впечатляващо е, когато, макар и много рядко, телевизия излъчва с участието на македонец. Влиза горкият македонец в студиото и ... го „налапват” водещият и другият гост – обикновено от ВМРО. В много случай водещият, за да се подсигури, кани няколко вемеровци (антимакедонци) и става така, че агне (македонец) се изправя сам срещу глутница хиени, наточили зъби за македонска плът и жадни за македонска кръв. Ужас! Диалог ли!? Демокрация ли!? Толерантност ли!? Това са все понятия, които не се вписват в репертоара на хищниците, които мразят. А защо мразят, и това някои от тях не знаят!
Макар че една голяма част от македономразците все пак знаят каква цел преследват. А тя е или слава, или пари, или високо положение (обществено, партийно, управленско, държавно и т.н.), или научни титли, или ... всичко това взето накуп. И понеже в много случай интелектуалният им багаж е твърде оскъден и жалък, те го компенсират с други средства, неразбираеми и неприемливи за възпитаните и ерудирани люде.
Друга част мразят македонците просто защото са закърмени с омраза, възпитани във и със омраза, и живеят сред общество, в което долни човешки страсти са в изобилие.
Веднъж по телевизията един бивш кмет на голям град, когато го включиха ненадейно в бърза дискусия, в която се доказваше, че Македония е българска и че македонци няма, каза: „Така са ни учили в училище от първи клас до края.” Аз бих допълнил, че обучението в мегаломания и в антимакедонизъм започва от раждането и завършва със сетния дъх на човека. А когато човек таи в себе си лоши чувства, те неусетно рушат душевния му мир, търсят начин да се изявят в нечовешка светлина. И дали тук не се крие причината за лошите отношения в обществото, в липсата на търпимост към чуждото мнение и към различния етнос? А специално омразата към Македония и македонците така обсебва своя носител, че го измъчва като кошмар. Заслушайте се само: говори някой за атомни централи, друг – за чушки и домати, трети – за цените на яйцата и агнешкото, четвърти – за футбол, и в един момент всеки един от тях намира начин да вмъкне някоя злобна забележка или ругатня към Македония и македонците. Баш кошмар!
А че училището е в основата на разпространение на заразата антимакедонизъм и национализъм – в това няма никакво съмнение. Успехът пък на заразата, по-точно на епидемията, е гарантиран от невъзможността да чуеш или да прочетеш нещо по-различно. Дето се казва: дръж ги на тъмно, та всичко да им е ясно! Да, но ... бумерангът, хвърлен към нас, се връща към своя стопанин. Това не бива да се забравя! Защото т. нар. патриотизъм се оказва в монопола на два-три файтона „патриоти”, съставляващи две-три националистически партийки. А милионите хора къде са, за какво работят и какво обичат!?
Има една мъдрост, която гласи: роденият в клетка мечтае да стане пазач. И понеже в България всичко отрицателно се свежда до турското робство, логично е да се помисли, че хората, напуснали клетката, днес са пазачи. А в клетката сме ние – македонците (или малцинствата в по широк смисъл). Лошото е, че и пазачът не е свободен. Човекът е свободен само и единствено в общество на свободни хора. Пазиш ли клетката, ти се срастваш с нея, зависиш от нея, живееш с нея и от нея. И ако стане така, че клетката остане празна, когато някой я отвори, пазачът се оказва сам и самотен, никому ненужен, негоден за каквото и да било, изхвърлен от живота и останал да живурка само в някой мрачен ъгъл на човешката история. Така че най-добре е всички пазачи навреме да се осъзнаят, сами да отворят и изхвърлят клетките, ако искат поне част от живота си да изживеят като свободни и достойни хора. Макар и дълбоко да се съмнявам, че са способни на това. За тях свободата и достойнството имат съвсем различни измерения от тези, приети за общочовешки.
Преди години комунистическият вожд Георги Димитров бил изрекъл (предавам по памет): дружбата със Съветския съюз е тъй жизнено необходима за българския народ, както слънцето и въздухът за всяко живо същество.
Днес тази мисъл с чиста съвест можем да перифразираме така: за част от българския народ омразата към Македония и македонците е тъй жизнено необходима, както слънцето и въздухът за всяко живо същество. Жалко е, неприятно е, горчиво и необяснимо е, но е така. И не сме виновни за това!
Нас, македонците, често ни наричат родоотстъпници. Само за това, че не сме българи. По смисъла на тази логика може да се приеме, че многомилиардното население на Земята е съставено от родоотстъпници, с изключение на 4 – 5 милиона българи.

Ако разгърнем страниците на историята и прочетем внимателно, ще видим две неща: 1/В управлението на България след Руско-турската война от 1877 г. са участвали много политици, родени в Македония или с македонска кръв в жилите си; 2/Големи личности са подчертавали, че България винаги е имала лоши управници. Излиза така, че е необходимо много внимателно да се използва понятието родоотстъпници ... Разбрахте ме, нали?

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ Е МАКЕДОНЕЦ И ЗА ТОА НЕМА ПАЗАРЕЊЕ
Читај
САМО ЕДНА Е ВО СВЕТОТ НА НАРОДИТЕ И ДРЖАВИТЕ – НАШАТА ДРЖАВА МАКЕДОНИЈА!
Читај
МАКЕДОНЦИТЕ ПРАЗНУВАХА 116 ГОДИНИ ОТ ИЛИНДЕНСКАТА ЕПОПЕЯ
Читај


103 ГОДИНИ
ОТ РОЖДЕНИЕТО НА МАКЕДОНСКИЯ ПОЕТ,
АНТИФАШИСТ И ИНТЕРНАЦИОНАЛИСТ
НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ
(1909 - 1942)
...Над мойта земя
в небото
опира
Пирин.
И мурите в буря
илинденски приказки пеят
над Охрид лазура е
толкоз просторен и син,
а още надоле
е светлия бряг на Егея...


(Из “Земя”)


“...Трябва мъжки да се захванем. Какво всъщност се иска от нас? Много, особено много. Най-много от нас, които сме събрани тук. Ние сме македонци и нашето творчество трябва да бъде в служба на македонската кауза.”

(Из Доклада, изнесен от Никола Вапцаров пред членовете на Македонския литературен кръжок, 1938 година)

Абонирайте се за вестник "Народна воля"
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,
Започна абонирането за вестници и списания за 2013 година. Вестник "Народна волja" и през идната година ще има каталожен номер 2050.
Както и досега, "Народна волja" ще Ви информира по интересуващи Ви въпроси от най-различно естество в областта на теорията, историята, културата, изкуството.
На страниците на "Народна волja" ще намерят място Вашите писма, Вашите въпроси, Вашата поезия!


Абонирайте се за вестник "Народна воля"!
Сумата за абонация е минимална:
за три месеца - 1,20 лв.
за шест месеца - 2,40 лв.
за една година - 4,80 лв.

Абонирането ще става във всички пощенски станции в страната. Крайният срок е 15 декември! Ако срещнете някакви затруднения при абонирането, обърнете се към редакцията на "Народна волja" - телефон 073/886-336!
"Народна волja" ще се стреми винаги да бъде вярна на Гоцевите завети и да ги пресътвори в живота на днешния ден!
"Народна волja" ще Ви запознава редовно със свободолюбивите идеи на македонските интелектуалци!
"Народна волja" ще разкрива редовно демагогската националшовинистична политика на ванчемихайловистката ВМРО.

Краен срок за абониране - 15 декември 2012 г.!
За читателите ни в Република Македония цената на едногодишния абонамент е 10 евро. Известяваме тамошните желаещи за абонация, че могат да сторят това в редакцията на седмичника "Македонско сонце" в Скопие. Бъдещите абонати задължително трябва да представят точния си адрес.
Желаещите да получават вестника от Европа заплащат по 40 евро, а тези от САЩ, Канада и Австралия - по 50 USD.
Четете и разпространявайте вестник "Народна волja"! Вестникът на истината, вестникът на утрешния ден!

"Народна волja" - каталожен номер 2050!
Ограничения при абонирането няма!
Знайте: истински свободните хора четат вестник "Народна волja"!
Абонирайте се, за да не пропуснете нито една среща с любимия си вестник и през 2013 година!


 
Поезия

С Л А Д Ъ К   П Л О Д

Самотен кестен
силен връх издига.
Далеч от своите
близки тук цъфти.
Трепти зората
в клоните зелени - мига.
Задъхано в гърдите,
тежко слънцето тупти.
Сега под клоните
на сянка галеща
раздавам думи - карти...
Времето във жегата трепти.
И всички грешки
стават спорещи,
от мен не сторени,
но срещу мене стрелящи.
Денят се ражда,
стара, тъмна буря страшна
се задава.
Върхът надига
гривата на клоните зелени.
Върхът доказва в боя
свойта вечна слава -
с дълбоки корени и връх,
с корона сред вселената.
Семантата на думите е слънчева.
Цветът на истината
дава сладък плод.
Напъпва утрото
и изгрева
огрява болката
на моя стих и път!



С Л Е Д И Т Е   Н А Ш И

Гергьовски златен дъжд
над стари къщи
и лъки
в този майски час ръми.
Стъклата на прозорците,
затрупани от прах
порочна, с топли пръсти
с гръм изми.
Вековна тежка
стъпка -
подкована, закалена -
по калдъръма
в утрото ехти.
Блести по хълма
жълта, дълга
мокра ивица.
Под нея расне – зрее
царевица мелнишка.
Кълве зърната
с човка черна
черна чужда птица.
Краде от моя сън –
от златото на рида.
Плющи дъждът
над мелнишките
жълти голи ридове.
И рони, носи зряла
царевица от сипея.
На стъпките
следите наши -
звънки, чисти -
верни си остават.
В темелите дълбоки
хъркат вековете.
Венци над тежки
порти свежи греят.
И в бели къщи
в мир потомците живеят.
Желан, дъждът
над всички хора
ненаситно
си вали, вали...
И Пирин
през стъкла измити
на балкона
слуша, гледа.
Червени, бели, сини,
жълти китките
засмени в двора.
Гергьовски...


ПЕТЪР ХРИСТОВ

М А К Е Д О Н И Й О!

Македонийо мила, скъпа майко моя,
дали ще се намери друга по света
с чеда, израснали в горест и неволя,
облята с толкоз мъка, мъка и тъга.

Твоята неземна хубост ли е виновна
да привлича жадни, алчни душмани
та един народ не може да прогледне,
роднини брат с брат да обедини.

Една бразда на име гранична полоса
разряза като с нож родствена душа,
кървяща рана ороси изстрадала земя,
та тя, безплодна, без кълнове остана.

Природата дари те с две незасъхващи очи,
в които бликат чисти изворни води,
протест вековен към кръвожадните сатрапи,
жестоко ослепили твоите юначни войни.

Сега отново цял ръст велик изправи,
незнайно защо все още светът мълчи,
нима векове в борби не се понрави
на някой, да отворят заслепените очи.

Народ, създал история във вековете,
не може да се кланя, да превива гръб,
да сменя името си с имена проклети,
да забравя своите нрави, свой език.

Но идва време, когато, както нашите деди,
ще надигнем мощен глас да бъдем чути,
народ велик сме ние и не се мъчете
да ни кръщавате с думи прословути.


ПЕНЧО АТАНАСОВ



ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting