Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Когато фактите говорят, ”ветропоказателите” стават за смях!

С БАСНИ СРЕЩУ ИСТИНАТА, СЪС СТРАХ СРЕЩУ ПРАВОТО

Самуил Ратевски
(Продължава от миналия брой)



Шопов резюмира безрадостното дередже на българската пропаганда в Македония след 1878 г. по следния начин: „Така щото главните фактори, връз които можеше да се възслони българската пропаганда в Македония, които можеха да ръководят македонското население, веднага след войната изчезнаха ... И тъй, за да работят, за да събудят и просветят своите братя в Македония, българите трябваше, преди всичко, да създадат известна почва, да доведат или да отхранят интелигенция, да намерят учители и священници” (с. 9).
“Междувременно гърците имали „великолепни училищни здания въ всекой почти град в Македония, което мами и привлича населението ... ученика плаче за да го пращат в такова красиво училище” (с. 10).
Освен от гръцката пропаганда авторът е силно притеснен и от австро-унгарската униатска пропаганда: „Има опасност сериозна да не би цела или една част от Македония един ден да се провъзгласи за униатска, да не би да поиска покровителството на Рим и на Австрия... Униатска Македония ще бъде вече невъзможна за българите; ний би трябвало да се простим тогава с заветната целокупна Св. Стефанска България” (с. 17).
В глава Х „Народното самосъзнание” Шопов е още по-искрен. Положението с народностното самосъзнание не е такова, че българската пропаганда да бъде спокойна. „Ако Македония се остави от българите сама на себе си, сама да ратува, сама да се събужда и развива, тя ще изгуби в много, ако не в повечето части, своята народност...” (с. 70), т.е. предполагаемата от автора „българска народност”. Той дори смята, че, оставена сама на себе си, Македония по-скоро ще стане гръцка, отколкото българска. „Ний не се боим да извиками на всеуслишание, че по-голямата част, даже всичката Македония политически за нас е изгубена, ако не се погрижим, с няколкогодишен труд и жертви да й създадем, да й отгледами млади сили, интелигенция... Ний казвами че по-голямата част от Македония ще бъде за нас изгубена в случай, че скръстим ръце още от сега, защото бъдещата участ на една страна напълно зависи от националността, с която тя заяви себе си пред света” (с. 71). „А в случай на окончателно распадение и разпределение на турската дръжава, в случай на разрешение въсточния, славянския въпрос, щом няма интелигентна сила в горните български градове и села, която да заяви пред света своята народност, която да докаже, че тамошния народ е български, разбира се, че Македония ще бъде изгубена за българите. Не трябва да забравями, че Берлинския конгрес не даде на Македония автономия, не я присъедини към България или И. Румелия по единствената причина, че Англия поддържаше че в Македония болшинството е далеч от да е българско. Ако националното съзнание беше събудено в Македония тъй както беше събудено в България и Тракия, ако един силен македонски глас беше убедил Европа, че там живеят Българи, уверявам Ви, С. Стефанска България никой не можеше да уничтожи” (с. 74).
„И тъй, ний дохождами до заключение, че при всичкия напредък в учебното дело, които са направили до днес македонските българи, Македония още не е сигурна. Македония пак ще бъде изгубена за нас, ако ний я оставим сама да се бори, сама да се събужда и развива. Ний ще бъдем сигурни, Македония ще бъде в път да се изтръгне из ногтете на гърци и католици само когато й въспитами млади сили, когато й дадем чисто българско поколение с крепко национално чувство, съ силен патриотизмъ, поколение, което да се не бои от силния неприятел, което да ръководи масата, същия народ в опасната борба за живот или погибел” (с. 74 – 75).
Едно многократно признание за изкуствеността на българщината в Македония, която без активна и силна поддръжка от България няма шанс да се наложи в Македония, дори и срещу гръцката пропаганда.
Да оставим Шопов да завърши своите признания за отсъствието на българско самосъзнание в Македония. „Македонските българи, в повечето части на Македония, са още в началото на своето национално развитие, на своето самосъзнание; те са още детца, които едва различават своето от чуждото и чувствата на които са още в своя зародиш. На тия детца трябва да давами опитни ръководители, добри въспитатели, ако исками да имами успех; иначе ний ще претърпявами много често неудача. Още веднъж: учителите, които пращами в Македония трябва да избирами, защото от тях зависи успеха на учебното дело и въобще на българщината в нещастната тая страна” (с. 92). „По-голяма част от македонците спят, нехаят, нямат понятие от народност и българщина” (с. 110). „Казахми, повторихми и приповтарями, че в Македония ний нямами хора; органическия елемент на македонската българщина е или в затвор и заточение, или в София и Пловдив – емигрирал. Там няма жив елемент, на когото человек да се възслони, няма почва, на която человек да стъпи и да действува. Българите спат; селяните се казват гърци само и само да не страдаят. ... в македонската маса няма още крепко национално съзнание; ето това самосъзнание трябва да се събуди и укрепи... (с. 126).
„Други щеще да е въпроса... ако имаше в града една мощна, авторитетна българска част, която да поддържа народното чувство и българския дух и в селата. Св. Стефанска България никой не можеше да уничтожи ако цела Македония притежаваше онова народностно самосъзнание, с което се отличаваха българите от България и Тракия ... Македония не успя да се освободи, защото ...не успя убедително да докаже своята българска народност пред Берлинския конгрес. След последната война в Македония гърците надвиха, присвоиха страната, защото успяха да представят дето трябва писмени и подпечатани завления, че Македония е гръцка. Днес Македония се намерва в същото почти положение, в което се намерваше и веднага след войната. Събудения и съзнателния елемент още не е приготвен. Днес гърците могат да ви съберат и представят колкото и каквито писмени и подпечатани документи искате, че всичките македонски българи, всичките македонски села, с изключение на сверната част са гръцки. И тъй ние дохождами до заключение, че по-голяма част от българска Македония днес не притежава нужната смеслост да изповяда своята народност. .... Трябва предварително да приготвим българите, трябва да родим в тех народностна самосъзнателност... Ако беха македонците днес в онова положение, в което бяха българските села в Северна и Южна България преди 15 години, ако те притежаваха народно самосъзнание и нужната интелигенция, тогава добре да отидем днес... да възбудим окончателното политическо разрешение на македонския въпрос ... опасно е защото Македония ще попадне под чуждо владение. А щом стане това по-голямата част от македонските българи в няколко години само ще изгубят и без туй слабото съзнание за своята народност” (с. 111, 112). „Гърците са всъде по-силни и по-хитри от нас” (с. 95) с огорчение признава той.
И какво предлага Шопов да се направи със „заспалия и задушения народ” (с. 79) в Македония? „Тая нещастна страна – хората, пропагандите я образуват и въздигат; страшно е, че тия пропаганди ще я преварят” (с. 85), констатира той. Още по-страшно е, че единственото лекарство, което вижда Шопов, е Македония да бъде преварена от българската пропаганда. Поставянето на български владици по всички епархии, завладяване на църквите в македонските градове и села, отваряне на български училища и пращане на български учители във всяко македонско село – ето какво съветва Шопов. Това и ще правят в бъдеще българските политици. Целта е съвсем проста – да убедят македонците, че са българи, за да може при едно бъдещо поставяне на въпроса на кого да принадлежи Македония – населението да се декларира за българско.
Българи в Македония няма – трябва значи да се създадат. „Главното наше внимание, главните наши сили засега трябва да бъдат устремени, съсредоточени в това: да приготвим, да събудим и закрепим народното самосъзнание в ония части на Македония които още спат, не съзнават народността си. ...Западната, южната и источната части обаче изискват още много работа; те не са готови. Те са готови само за едно: да стаят гърци и при най-малкото принуждение. Те се лишават от младо поколение съ български чувства и българска народност; трябва да им родим, да им създадем това поколение. А подобно поколение се ражда само в училищата” (с. 114, 115).
Училищата според него са ключът за българизацията на Македония. „Училището, учебното дело само ще ни даде нужната сила, нуждните почва и елемент” (с. 126). „Македония ний ще завардим българска само чрез училищата” (с. 129). Целта на българския учител и неговото учителстване в Македония е „да събуди национално съзнание в народа чрез училището и черковата, чрез книгата и Бога” (с. 77).
Но тези училища струват много скъпо, а, оказва се, македонците не са петимни да финансират български училища. Ех, ако можеха македонците сами да плащат за своята българизация, но уви – македонците пари за български училища не дават. „Първоначалните училища обикновено се подържат от общините с черковни приходи и чрез общината. Други начин за подържание училищата, македонците не знаят. Ето една от причините защото там, дето няма чрекова и священик е невъзможно, немислимо да се отвори училище, което да се поддържа от общината. За да отворят въ всичките македонски села български училища, българите трябва да се постараят преди всичко да усторят общините си и да се сдобият с чрекова и священници. Тука е, според нас, най-трудната задача за събуждание и въздигание на Македония” (с. 81). Българската пропаганда не може да намери финансова подкрепа сред самите македонци и е принудена на практика да краде църковните приходи и с тях да финансира своята нерелигиозна дейност. Македонците дават пари за църквата, за сватби, кръщенки, погребения и т.н., а тези средства вместо да отидат за нуждите на вярата се използват за плащане на учители-пропагандисти, отваряне на училище и купуване на учебници. Няма ли църква – няма откъде да се краде. Оттука и много ясното заключение на Шопов: „Едничкото средство за достигание целта са черковните приходи. Чрез църквата само могат да се събират пари за поддържание на училищата. Македонеца в черкова всякога ще отиде, на Бога всякога ще предостави своята лепта. А с тая Божия лепта може да се купува просвещение - заря от просвещение и истина, която проистича пак от Бога” (81). Наистина удобен начин да припишеш на своята лъжа божествен произход и в нейно име да ограбиш храма. Ограбването на храм се нарича светотатство, така че, както виждаме, българската пропаганда в началото паразитира върху вярата и църквата и се финансира, свтотатствайки.
По-нататък Шопов признава, че в този момент е немислимо събирането на владишкия данък (даждие) в Македония не само поради липсата на „достойни наместници в Македония” на Екзархията, но и защото „самите македонци имат малко отворена ръката си за подобни работи” (81). С голямо огорчение Шопов ще констатира, че „много и много примери имами, че българите в Македония и Одринско съ се отказвали от гръцкия владика и са признавали Екзархията с едно само условие - че няма да плащат нищо. Това е горчив, но истинен факт.

Повече от вероятно е, че ако днес Екзархията се опита да започне да събира известно духовно даждие в Македония и Одринско не ще се лишим и от примери дето българите изново да признаят гръцкия владика...” (с. 82). „Имами много и много примери дето българите са изпъждали гръцкия учител и учителка по единствената причина, че им се предлага даром български. Опитайте се обаче да ги поканите да си поддържат сами българския учител и ще видите, че ще покажат готовност да приберат изново гръцкия, защото е без пари” (с. 82).
Поради тази причина пред българската пропаганда са стояли само две възможности – да завладее съответната селска/градска черква, за да може да злоупотребява с приходите й за своите цели, или направо да финансира пропагандата си от бюджета на България. Трети вариант е нямало – македонците пари за българската пропаганда не са давали. Оттук и жестоката битка за това, кой ще владее храма, защото „понятно е, че щом черковата е в ръцете на гъркоманите, в техни ръце са и църковните приходи” (с. 84). В борбата си за душите на македонците пропагандите започват да предлагат безплатно своите учители, учебници, свещеници. Не че не са искали в наглата си глупост македонците сами да плащат за промиването на своите мозъци - „Ний трябва да учим полека-лека македонците да поддържат училищата и учителите си сами. Но как може да се достигне това?” (с. 80) Как наистина?!
Ето как пропагандата започва да се подпира основно на българския държавен бюджет. Финансираните пък от българското правителство чрез Екзархията училища в Македония естествено се преустрояват според пропагандните нужди на последната. Към 1885 г. според Шопов старите религиозни училища, изучаващи наустницата и паслтира, са почти изчезнали в Македония: „Те имат място в някои само селски училища, дето българските учители не са имали възможността да проникнат” (85, 86).
Обаче и този бюджет не е бездънен, а парите все не стигат. Ето защо постоянно актуално остава завземането на черквите и техните приходи, а за целта най-важно е в Македония да се поставят навсякъде български владици. Такива можели да се поставят, ако мнозинството християни се пишат екзархисти. За да се пратят владици, трябва да се убеди султанът, че „българите” в съответната епархия са мнозинство, а това оказва сериозен проблем за българската пропаганда, която твърде често не е в състояние да накара населението да се декларира като българско. „В това имено броение, в това испитване, много често губи българското население” – (с. 99, става дума за турските преброявания бел.м.) признава Шопов. Тежък проблем е тъкмо това, на което се подпира българската пропаганда – за турците няма народности, а само религиозни изповедания - милети, за тях българи са само привържениците на екзархията „при описвание числеността на населението, хората не се питат каква народност са, – католици и схизматици ли са или православни. Ония, които се казват православни се пишат от гръцка народност, а католиците и схизматиците от българска. И разбира се, че българите всякога когато ги попитат каква им е верата отговарят че са православни” (с. 99, 100). За македонците е важна вярата, а схизмата, тегнеща над Екзархията, е голям проблем в очите на македонците. „Македонеца малко се колебае да предпочете гръцкото училище, ако се увери, че в българското действително се правят работи, против верата, работи действително схизматически” (с. 91). Големите неуспехи на българската пропаганда в тази насока Шопов ги обяснява много категорично: „Всичко това от какво призлазя? Всичко това произлазя главно от туй, че у македонските българи още не е събудено както трябва националното чувство ... трябва прочее да се събуди това чувство у тях ... училищата събуждат това чувство” (с. 100, 101).
С данните от турската статистика, констатира Шопов, „с тая сметка ний не можем да спечелим” (с. 114). Затова, преди да се искат владици, хитро заключава той, първо трябва да се пращат учители и отварят училища, които да кандардисат населението да се пише българско. „Иначе ний рискувами да се лишим от духовно ведомство в много македонски епархии, ний подозирами, че болшинството ще бъде гръцко” (с. 115). „Ако би днес правителството (турското, б.м.) да предприеме описи на всичките македонски епархии за да реши какви владици да прати, гръцки или български, ний се боим, че повечето от македонските епархии ще се окажат с гръцко болшинство или пък с болшинство, което не жеале да признава екзархията за свое духовно началство” (с. 116). „И тъй, в много македонски епархии, трябва да приготвим, да събудим българското население и тогава да възбуждами въпроса за описи на населението; трябва учителите и училищата да отидат преди владиците” (с. 116).
Един омагьосан кръг, от който може да се излезе само с две средства.
Главното средство за Шопов е да се харчат повече пари, отколкото дават гърците, защото „в наш интерес е да направим възможното за събуждание на македонците и за спечелване на Македония” (с. 93). Македончетата трябва да ходят в български, а не в други училища. „Учениците, веднъж започнали по български, никога не отиват вече в гръцко средно учебно заведение. Няма съмнение, че децата, които се учат в гръцки първоначални училища не ще вече да отидат и да продължат образованието си в българско средно учебно заведение ... всички българчета от гръцките първоначални училища или се съвсем погърчват, или, по примера на бащите си, се погъркоманяват” (с. 85). Шопов би могъл да доведе логиката на тази си мисъл докрай, като констатира, че всички македончета в българските първоначални училища се побългаряват или побългароманяват.
И още едно нещо е задължително според него – да се получи подкрепата на турските власти, без чиято помощ победата на това поле е невъзможна: „За да работим успешно в Македония ... ний трябва ... да бъдем приятели с турците. За да надвивами на гърците в Македония, ний трябва да поисками сътрудничеството на турците. Иначе се не може” (с. 128).

(Продължава в следващия брой)

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ Е МАКЕДОНЕЦ И ЗА ТОА НЕМА ПАЗАРЕЊЕ
Читај
САМО ЕДНА Е ВО СВЕТОТ НА НАРОДИТЕ И ДРЖАВИТЕ – НАШАТА ДРЖАВА МАКЕДОНИЈА!
Читај
МАКЕДОНЦИТЕ ПРАЗНУВАХА 116 ГОДИНИ ОТ ИЛИНДЕНСКАТА ЕПОПЕЯ
Читај


103 ГОДИНИ
ОТ РОЖДЕНИЕТО НА МАКЕДОНСКИЯ ПОЕТ,
АНТИФАШИСТ И ИНТЕРНАЦИОНАЛИСТ
НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ
(1909 - 1942)
...Над мойта земя
в небото
опира
Пирин.
И мурите в буря
илинденски приказки пеят
над Охрид лазура е
толкоз просторен и син,
а още надоле
е светлия бряг на Егея...


(Из “Земя”)


“...Трябва мъжки да се захванем. Какво всъщност се иска от нас? Много, особено много. Най-много от нас, които сме събрани тук. Ние сме македонци и нашето творчество трябва да бъде в служба на македонската кауза.”

(Из Доклада, изнесен от Никола Вапцаров пред членовете на Македонския литературен кръжок, 1938 година)

Абонирайте се за вестник "Народна воля"
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,
Започна абонирането за вестници и списания за 2013 година. Вестник "Народна волja" и през идната година ще има каталожен номер 2050.
Както и досега, "Народна волja" ще Ви информира по интересуващи Ви въпроси от най-различно естество в областта на теорията, историята, културата, изкуството.
На страниците на "Народна волja" ще намерят място Вашите писма, Вашите въпроси, Вашата поезия!


Абонирайте се за вестник "Народна воля"!
Сумата за абонация е минимална:
за три месеца - 1,20 лв.
за шест месеца - 2,40 лв.
за една година - 4,80 лв.

Абонирането ще става във всички пощенски станции в страната. Крайният срок е 15 декември! Ако срещнете някакви затруднения при абонирането, обърнете се към редакцията на "Народна волja" - телефон 073/886-336!
"Народна волja" ще се стреми винаги да бъде вярна на Гоцевите завети и да ги пресътвори в живота на днешния ден!
"Народна волja" ще Ви запознава редовно със свободолюбивите идеи на македонските интелектуалци!
"Народна волja" ще разкрива редовно демагогската националшовинистична политика на ванчемихайловистката ВМРО.

Краен срок за абониране - 15 декември 2012 г.!
За читателите ни в Република Македония цената на едногодишния абонамент е 10 евро. Известяваме тамошните желаещи за абонация, че могат да сторят това в редакцията на седмичника "Македонско сонце" в Скопие. Бъдещите абонати задължително трябва да представят точния си адрес.
Желаещите да получават вестника от Европа заплащат по 40 евро, а тези от САЩ, Канада и Австралия - по 50 USD.
Четете и разпространявайте вестник "Народна волja"! Вестникът на истината, вестникът на утрешния ден!

"Народна волja" - каталожен номер 2050!
Ограничения при абонирането няма!
Знайте: истински свободните хора четат вестник "Народна волja"!
Абонирайте се, за да не пропуснете нито една среща с любимия си вестник и през 2013 година!


 
Поезия

С Л А Д Ъ К   П Л О Д

Самотен кестен
силен връх издига.
Далеч от своите
близки тук цъфти.
Трепти зората
в клоните зелени - мига.
Задъхано в гърдите,
тежко слънцето тупти.
Сега под клоните
на сянка галеща
раздавам думи - карти...
Времето във жегата трепти.
И всички грешки
стават спорещи,
от мен не сторени,
но срещу мене стрелящи.
Денят се ражда,
стара, тъмна буря страшна
се задава.
Върхът надига
гривата на клоните зелени.
Върхът доказва в боя
свойта вечна слава -
с дълбоки корени и връх,
с корона сред вселената.
Семантата на думите е слънчева.
Цветът на истината
дава сладък плод.
Напъпва утрото
и изгрева
огрява болката
на моя стих и път!



С Л Е Д И Т Е   Н А Ш И

Гергьовски златен дъжд
над стари къщи
и лъки
в този майски час ръми.
Стъклата на прозорците,
затрупани от прах
порочна, с топли пръсти
с гръм изми.
Вековна тежка
стъпка -
подкована, закалена -
по калдъръма
в утрото ехти.
Блести по хълма
жълта, дълга
мокра ивица.
Под нея расне – зрее
царевица мелнишка.
Кълве зърната
с човка черна
черна чужда птица.
Краде от моя сън –
от златото на рида.
Плющи дъждът
над мелнишките
жълти голи ридове.
И рони, носи зряла
царевица от сипея.
На стъпките
следите наши -
звънки, чисти -
верни си остават.
В темелите дълбоки
хъркат вековете.
Венци над тежки
порти свежи греят.
И в бели къщи
в мир потомците живеят.
Желан, дъждът
над всички хора
ненаситно
си вали, вали...
И Пирин
през стъкла измити
на балкона
слуша, гледа.
Червени, бели, сини,
жълти китките
засмени в двора.
Гергьовски...


ПЕТЪР ХРИСТОВ

М А К Е Д О Н И Й О!

Македонийо мила, скъпа майко моя,
дали ще се намери друга по света
с чеда, израснали в горест и неволя,
облята с толкоз мъка, мъка и тъга.

Твоята неземна хубост ли е виновна
да привлича жадни, алчни душмани
та един народ не може да прогледне,
роднини брат с брат да обедини.

Една бразда на име гранична полоса
разряза като с нож родствена душа,
кървяща рана ороси изстрадала земя,
та тя, безплодна, без кълнове остана.

Природата дари те с две незасъхващи очи,
в които бликат чисти изворни води,
протест вековен към кръвожадните сатрапи,
жестоко ослепили твоите юначни войни.

Сега отново цял ръст велик изправи,
незнайно защо все още светът мълчи,
нима векове в борби не се понрави
на някой, да отворят заслепените очи.

Народ, създал история във вековете,
не може да се кланя, да превива гръб,
да сменя името си с имена проклети,
да забравя своите нрави, свой език.

Но идва време, когато, както нашите деди,
ще надигнем мощен глас да бъдем чути,
народ велик сме ние и не се мъчете
да ни кръщавате с думи прословути.


ПЕНЧО АТАНАСОВ



ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting