Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ


ПЕЙЧИНОВИЧ КИРИЛ. Възрожденец, принадлежал на първата генерация македонски писатели, игумен. Роден около 1771 г. в с. Теарце, Тетовско. Починал в с. Лешок като игумен на Лешочкия манастир „Св. Атанасий”, който обновил, през 1845 г. Своето образование придобил в манастирите „Св. Богородица Пречиста”, Кичевско; „Св. Йоан Бигорски”, Дебърско, и в „Хилендар” на Света гора. Автор на книгите „Огледало” (1816), „Житие княза Лазара” (1835) и „Утешение грешним” (1840, в ръкопис), Въвел народния говор (тетовски диалект) в македонската литература.
Неговият език съдържа белезите на народния говор. В трите книги, както и в своя Поменик също така, запазва особения стил, типичен за него, който се отделя от клишираността на църковно-поучителните разказвания. Автор на първите стихове в македонската книжовност, които сам издълбал десет години преди смъртта си (с. Лешок, 1835 г.) на надгробната си плоча.
Един не много познат документ, свързан с него, между това много значителен, когато става дума за употребата на народния говор в черквата в началото на ХIХ век, е „Поменикът на Кирил Пейчинович” от 1818 година. Този летопис на Лешочкия манастир от 41 лист бил написан на долноположки говор с включване на езикови елементи на говорите по-южно от Полог, което води към предположението, че в манастира имало монаси и от други дялове на Македония, защото Поменика го писали три лица, от които едното не било от Тетовския регион.
Освен че челият Поменик е написан на народен език, много негови дялове показват, че службата божия към началото на ХIХ век на някои места в Македония се вършела на македонски народен език или най-малкото се препоръчвало да се води на него.

АЦЕВ МИРЧЕ. Революционер, войвода. Роден през 1859 г. в с. Ореовец, Прилепско. Революционната си дейност започнал през 1885 г. , поради която и бил затворен в Солун. След това за известно време действал в България, където отново попаднал в затвора. След това се върнал в Македония, формирал своя революционна чета, и с нея действал в Неврокопско и в Прилепско. Загинал през 1901 година в борба с турски войници край село Уланци, Щипско.

АЦЕВ ГЕОРГИ. Учител, революционер, войвода. Роден в с. Ореовец, Прилепско, през 1883 г. След завършване на първоначалното училище в Прилеп станал народен учител, а по-късно и комита в четата на брат си Мирче Ацев. Като войвода водил славни борби против поробителите и угнетителите на своя народ. Загинал в битка със сърбоманска чета в Поречието.

АНАСТАСОВ ГРИГОР. Деец на националноосвободителното движение. Роден през 1877 г. в Кавадарци. Завършил право в Загреб. Адвокат в Кавадарци, Скопие и други градове. Активно участвал във Винишката афера (1897 г.), поради което бил затворен. Задграничен представител на Организацията в Европа. По време на Първата световна война активен участник в политическия живот в Кавадарци. През 1923 г. инициатор за създаване на независима македонска парламентарна група. На изборите през 1923 г. избран за депутат в Съюзното събрание на кралска Югославия. Починал в Скопие.

НАКОВ ПЕРО. Активен борец. Роден през 1919 г. с. Скубе, Кумановско. Участник в работническото движение в Куманово, член на КПЮ, организатор и участник в Първия кумановски партизански отряд през октомври 1941 година. Партийно действал в Скопие, Гостивар и Тетово. През пролетта на 1942 г. поел ръководството на Местния военен щаб в Скопие. Секретар на ПК на СКМЮ в Македония. През август 1942 г. затворен, а през ноември 1942 година обесен в Скопския затвор.

ПЕШКОВСКИ ДОНЕ (АНТОН МИРЧЕВ) Един от най-активните членове на македонската колония в Петроград. Роден в с. Тресонче, Гостиварско. Студент в Петроград. С голям жар се влял в македонското национално движение сред македонските емигранти и студентите в Петроград. Заедно с Д. Чуповски, Н. Димов, Г. Стоянов, П. Божидарски, К. Георгиев и Г. Угриновски подписал Апела на македонските патриоти към народните представители на Сърбия,, България и Гърция, публикуван в брой 11 на „Македонски глас” от 20 ноември 1914 година, в който между другото се казва: „При това се изпуска от предвид едно обстоятелство, а това е желанието на самите македонци, техните национални стремежи: ... Македония трябва да бъде самостоятелна, единна и независима!” През 1917 година – един от членовете на Македонския революционен комитет, след това активен участник в Октомврийската революция. Функционер на Комунистическия интернационал, сътрудник на Ленин и на К. Раковски, министър в праителството на Украйна. Жизнената му следа се губи в Москва през 1942 година.

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај

Македонија Пее

ТРГНАЛО МИ ЛУДО МЛАДО

Тргнало ми лудо младо
за Солунски пазар
и на моме проговара
рачај, порачувај.

Рачај, порачувај моме,
што да ти донесам,
срмено елече, моме,
или ѓерданче.

Купи лудо, купи младо,
што ти срце сака,
што ти срце сака лудо,
што го нема тука.



СЕ СОБРАЛЕ КОМИТИТЕ

Се собрале комитите
Ќе ми одат суво поле
напред оди војводата
војводата Јордан Пиперка.

ќе ми фаЌат мете ризи
Ќе ми го чекат Алил Паша
што ја грабил руса Стојна
руса Стојна од мало црско.

Проговара војводата
да слеземе долу Брезово
да го венчаме Алил Паша
за невеста остра сабја.





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting