Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Прочетено във в. “Капитал” за българо-македонските отношения

ЗА ДОБРИТЕ НАМЕРЕНИЯ И ЛОШИТЕ ПОМИСЛИ

СТАНИМИР КОВАЧЕВ


Вестник „Капитал” в броя си от 15 - 21 септември 2012 г. помества два материала, посветени на отношенията между Република България и Република Македония. Новото е, че в тях липсва дивата омраза към Република Македония и към македонците в нея, макар че авторите не са могли напълно да избягат от някои катранливи заблуди. За какво става дума?

На 7-ма страница най-напред привлича вниманието надзаглавието „Отношението на България към Македония”. Вляво е изваден акцент от самия материал: „Не миналото, а настоящето на Македония е важно за нас”. Още тук ми се иска да направя едно уточнение. Българските псевдоисторици, върховисти и националисти упорито и твърдоглаво отстояват мнението, че понятието Македония означава географска област. Тогава тези, които пишат, би трябвало да знаят, че Македония преди сто години е разпарчосана и поделена между България (Пиринския дял на Македония), Гърция (Егейския дял на Македония) и Сърбия (Вардарския дял на Македония). И днес, когато се пише за Вардарския дял, е нужно да се пояснява, че става въпрос за Република Македония, а не за цяла Македония!
Но да продължим. Заглавието на материала на посочената вече 7-ма страница е „Първо хората, после политиката”. А ето и самия текст (оттук до края всички цитати са с по-черен шрифт):
„Напоследък всяко правителство, след като изчерпи външнополитическия си ентусиазъм, решава да се обърне към Македония. Тройната коалиция реши да подписва договор за добросъседство и приятелство, без на никого да му беше ясно какво ще има в този договор.
Сега Младенов е на път да пише своя документ за отношенията със страните от региона... който трябва да посочи пътя през минното поле на историята от последните 70 години. А историята в Македония винаги е била ползвана за политически цели и това е разбираемо - там опитват да градят нация, а това е неизбежна част от този процес.
Ако реши, че исторически спор с България ще му донесе полза, македонското правителство още утре ще подкрепи подобен.
По тази причина играта на България би трябвало да е на различен терен. Не миналото, а настоящето на Македония е важно за нас.
Българският национален интерес е в съществуването на независима и устойчива македонска държава, която да не създава проблеми на съседите си и да се развива напред, вместо да се превръща в черна дупка. Ето защо, вместо да се палим в спорове на ниво история, можем да слезем на ниво хора - тези, които искат да правят бизнес с България, да учат тук, да пътуват.
Всяка помощ за съвместни проекти, за изграждане на транспортна инфраструктура, за гражданско общество и за бизнес начинания е пътят, по който София може да държи тази си граница отворена.”
Но ето че възникват някои въпроси. Говори се за последните 70 години. Разногласията, раздорите и войните на Балканския полуостров имат много по-дълга история, но целта е да се подчертае, че (Република) Македония съществува едва от 70 години. Затова се и допълва, че „там опитват да градят нация”. Писалият тези редове, ако можеше и да чете, освен да пише, щеше да е прочел, че Петко Славейков във вестник „Македония”, брой 3 от 18. I. 1871 г. , пише по македонския въпрос, като изтъква, че този въпрос вече съществува от много години... Така че македонска нация има далеч, далеч назад във времето и няма как да се създава сега!
На страници 16 - 17 се е разположил някой си Огнян Георгиев под гръмкото заглавие „Тази дяволски трудна страна”. Още заглавието определя неговата „добронамереност” към Република Македония. Но да прочетем откъси от писаното: „Интерпретацията на историята (особено на най-болезнените й и тъмни части) без съмнение ще събуди отново най-шумните гласове и в Скопие, и в София, които ще докажат за пореден път, че през тази граница се чуват предимно те... този шум продължава вече 60 години: до 1989 г. шепнешком, оттогава насам – спорадично кресливо... След като в началото на 90-те българската държава показа зрялост и беше първата, признала Македония...”
Този път се говори за 60 години история. Дори и громолът на честванията на сто години от Балканската война не е стреснал автора! Нека запитам: след като българската държава първа призна Република Македония (предполагам, че става въпрос за нея, а не за цяла Македония!), как още не е разбрал, че в нея живеят македонци, които говорят македонски език, имат своя култура, история и т. н. , та ги отрича и всичко свежда до 60 години?

„...Българската политика пък остана загледана в миналото, непроменена и все по-неадекватна, тласкана ту от скандали като този със Спаска Митрова, ту от поредната драма с някой паметник или изложба.” (Запомнете този цитат - б. а.)
Какво е правото на България да се бърка в това какви паметници да има в Република Македония? Вместо да дебнат какво става там, не е ли по-добре българите да се замислят колко и какви паметници са направили в своята страна? Къде и как са увековечили Аспарух и другите си царе и големи личности. Та дори един Левски има само бюст в столицата на България! А, да, има паметник на Паисий в Банско, след като Тодор Живков се разпореди Банско да бъде родно място на калугера-„историк”, а не някакво си селце някъде из Самоковско!
„Възмутена от македонския стремеж да открие основания за нацията си в българската история, София опита и да помага, и да спори, и да заплашва, и да игнорира. Нищо от това не се оказа успешно.”
Българската история на Балканския полуостров започва най-малко 15 века след македонската. Ако не вярвате, прочетете Библията, в която се казва, че Христос ще дойде на Земята след падането на Вавилонското, Персийското и Македонското царство. Или пък помислете, дали може да се появи личност като Александър Македонски, ако няма натрупван вековен жизнен опит преди него.
„Запитан от медиите обаче, Плевнелиев отново опира в историческата тема. „Заявих категорично, че България никога няма да направи компромис със своята история, нито с историческите факти за региона такива, каквито са, от най-древни времена до днес.”
Жалко е, когато един президент говори за древни времена, да включва в тях и своята държава. Ако не се лъжа, за времето от VII век насам може да се говори за Средновековие, а ако се говори за древност, то президентът би трябвало да се „поразходи” из просторите на Азия, където се раждат и губят следите на тюрките. А в древните времена на Балканския полуостров няма български следи, слава богу!
„Това е сериозен проблем и парадокс: докато обикновените контакти през границата отново набират скорост след влизането в ЕС, отношенията между двете съседни държави се влошават константно на всякакви други нива.
Тази тенденция се дължи на един много прост факт – македонските управляващи нямат нито желание, нито интерес да развиват контактите с България. България пък няма никакво желание да приеме поне някой от сантиментите на македонските политици – например поне веднъж български политик да отиде в Скопие с преводач.”
Отношенията между двете държави не се влошават по вина на македонците. В Република Македония няма върховисти, нито върховистки партии. Република Македония няма претенции и аспирации за български територии, за българския език и история. Езикът на двата народа е славянски, но има разлики между македонския и българския език. А наличието на преводач свидетелства за култура, уважение и зачитане на достойнството на другия, да не говорим, че преводачът ще премахне и причината за недоразумения, като да речем, ако един македонски ръководител каже на български колега, че е много „вреден”...
„Втората причина да няма конкретни отправки към Македония е, че в сравнение с гръцката българската дилема е по-сложна за решение. „Не можем да играем тяхната игра, защото гърците нямат претенции, че населението или културата на Македония са гръцки”, казва експертът по Западните Балкани от Европейския съвет за външна политика Димитър Бечев.”
Населението на Република Македония се състои от македонци и няколко малцинства. Македонци има и в България, и в Сърбия, и в Гърция, и в много други страни по целия свят. България, колкото и да се старае и да пролива сълзи, няма да направи от македонците българи. Това и историята го е доказала. Но докато има такива претенции, просто няма как отношенията между двете страни да се подобрят. И вината ни най-малко не е македонска!
„Историкът проф. Георги Марков например предположи, че една от т. нар. червени линии трябва да минава по края на Втората световна война. „Преди нейния край няма македонски език и история”, категоричен е той. Не е нужно да сме пророци, за да предположим ефекта от подобен аргумент в съседната страна. Проф. Марков обаче е категоричен, че „ние добросъседски отношения с тях не сме имали и нямаме”, така че това съображение няма защо да е на преден план. „Ние се променяме, те не.” (Запомнихте ли по-горния цитат? - б. а.)
Македонците вдигат много въстания срещу византийците и срещу турците. Пишат на македонски език много документи, някои от които до правителствата или до депутатите на България, Сърбия и Гърция, някои до правителства и организации на други страни. Пишат на македонски език и до Обединените нации по различно време. Правят книжовни дружества в Петербург и в други държави в Европа и пак си служат с македонския език. Македонският литературен кръжок в София е направен през 1938 година. Самата история на Македония е известна някъде от IХ – VIII век пр. н. е. През 1903 г. македонците вдигат Илинденското въстание, за което български пишман историци твърдят, че е българско. Но в документ на македонски език на Крушевската република от 1903 г. се говори против царете и се издига лозунг за автономна Македония. България по това време е княжество. Ако въстанието е българско, защо не се издигат призиви на български език за присъединяване към България, а се говори против царете изобщо, и въстаниците правят република? И защо пак в тая 1903 година е иззета и изгорена книгата на К. Мисирков ”За македонските работи”,написана на македонски език? А да говорим ли за въстанието от 1878 година, на печата на което пише ”Началник щаб на македонското въстание”?
А за такива „историци” като посочения „професор”, станал вече „академик”, аз – а не само аз – си имам точно определено мнение, но... няма как да го изразя на страниците на вестника. И понеже съм вярващ човек, бих му пожелал Господ да го съди според делата му!
„Ако искаме да продължат да не се променят (пак Ви напомням за цитата по-горе - б. а.), пътят напред е точно този: на историческа конфронтация. Ако обаче искаме нещата в даден момент да се променят, най-доброто, което може да се прави, е да се показват недостатъците на настоящето на Македония, а не на нейното минало. В страната няма медийна свобода, държавната администрация се разпределя по партиен път, а съдебната система не работи. Безработицата е огромна, а разделението албанци – македонци става все по-очевидно. Македонската икономика страда тежко от кризата.”
В свещените книги пише, че човек не трябва да се взира в сламката в чуждите очи, а да гледа гредата в своите. Но след горните редове изводът е един: авторът твърдо не желае да види гредите в собствените си очи. В противен случай няма да говори за медийна свобода, защото за нас, македонците в България, медийна свобода няма. И не бива да се смества свободата със слободията. (Разбира се, не забравям, че има македонски вестник, които продължава да излиза с триста мъки, но това не означава медийна свобода, след като останалите медии за нас са скрити зад 99 врати и 999 ключалки!)
В България държавната администрация не се ли разпределя по партиен път? При тройната коалиция само областните управи се разраснаха неимоверно, за да има кокал за всички партии в коалицията! А и както е тръгнало, напълно е възможно в скоро време Република България да се прекръсти на Чиновническа България!
Какво да кажем за съдебната система? Дела, които се влачат по 10 – 15 години и се прекратяват „по давност”; убийци с условни присъди; уволнени висши съдии за „забавени” дела; присъди от Европейския съд по правата на човека и т. н., и т. н. Що за наглост трябва да има човек, за да гледа в съседна страна, без да се срамува от това, което става край него в собствената му държава!?
Четейки горните редове, човек може да си помисли, че в България няма безработица, че отношенията българи – малцинства са образцови, а икономиката не страда, ама никак не страда от кризата. Абсурдни абсурди някакви!
„Докато политическите контакти се нормализират, за България е важно да държи другите канали (като бизнес, студенти и семейни връзки) отворени. „Всякакъв политически натиск е контрапродуктивен”, казва Бечев... Според него е важно да се дава дума и на различните несъгласни гласове в Македония, които подлежат на цензура в самата страна.”
Аз нямам претенции да разбирам от политика, но се питам: да желаеш територията на чужда държава, да отричаш нейните етнос, култура и история, това добра политика ли е? Или е политически натиск? И такъв натиск води ли до мирни, добросъседски отношения? Що се касае до „различните несъгласни гласове”, то и сега българските върховисти и националисти бродят със свещ по територията на Република Македония, за да ги открият, и мерне ли им се някой, предоставят му вестници, телевизии, радиа, награждават го, величаят го и какви ли не почести му оказват. Особено ако е предател от висок ранг! Но тези „несъгласни гласове” си остават глас в пустиня, защото възниква въпросът дали пък самите те от своя страна не чуват някакви гласове в главите си!?
„Ние трябва да започнем много активно да поставяме всички проблемни въпроси – социалните, за отношението между албанци и македонци, за качеството на управлението, за защитата на малцинствата.”
Да се спрем на част от „проблемните въпроси” в България и започнем от социалните. Социален въпрос ли е, когато хора, за да не умрат от глад, ровят в уличните кофи за боклук и търсят хранителни отпадъци? Или когато не могат да си купят лекарства? Или мръзнат, защото нямат пари да си купят топливо? Или когато не се раждат деца, защото те не могат да бъдат отглеждани с мизерни доходи? Или когато в ХХI век край нас умират хора от недояждане и достойнството не им позволява да просят? Да спра дотук.
Проблемен въпрос ли е отношението на българите към малцинствата? И особено към македонското малцинство? Къде е защитата на малцинствата в България и в какво се състои тя? Може би във факта, че се обезличават различните етноси с дежурната, нахална и безумна фраза „в България няма малцинства”? И тази фраза разрешава всички проблеми и дава право някои твари да надничат в комшийския двор!? И да седне някой да пише за защитата на малцинствата във Вардарския дял на Македония, без да се огледа какво става в България, това е ... това е... не мога да го окачествя! Меко, ама най-меко казано това е пълно (да не кажа престъпно) безхаберие!
Качество на управлението? Ако парламентът влиза в понятието управление, то тогава простащината, дебелащината, безсрамието, циничната наглост и яркото неуважение на институциите биха станали необходим атрибут в обикновения живот.
Кое е качествено управление?
Това ли, което с висшия си орган (Политбюро) взима решения (които вече десетки години се изпълняват независимо от това кой и как управлява) за смазване и обезличаване на македонското национално малцинство и за тази цел мобилизира исторически, културни, дипломатически, образователни и др. институции, за да заблуждават и манипулират хората и безогледно да фалшифицират историята?
Това ли управление, което натоварва даже и Българската православна църква с асимилаторски и шпионски задачи и нарежда да не признава Македонската православна църква и да не си сътрудничи с нея, макар че тя има 9-вековна по-дълга история?
Това ли управление, което мобилизира секретни и тайни служби за производство на доносници и фалшификатори и хвърля милиони левове, за да следи, подслушва, тормози и плаши граждани на своята страна само за това, че искат да се изявяват такива, каквито се чувстват - македонци или членове на друг етнос?
Това ли управление, което насища и дипломатическите служби, и църквата, и научните институции, и медиите с хора, чиято цел е една: измисляне на нова история, изчистване от нея всичко, което опровергава главната агресивна и асимилационна линия, качествено фалшифициране на фактите, скриване на всички документи, пречещи на фалшификацията, и осигуряване на пълна липса на обективна информация?
За такова качествено управление – мерси! Да ви се връща! Дано бог ни запази от него! Защото в момента в България няма кой друг да ни спаси. Жалко!
А защо пък да не поставим на дневен ред и всички „проблемни въпроси” от по-друго естество и да поискаме да бъдем информирани по тях? Какви са тези въпроси ли? Ами ето някои от тях:
- има ли в Република Македония кинопроизводство, какви са им филмите, прожектират ли се те и в други страни?
- имат ли писателите в Република Македония някакво сдружение, пишат ли се книги, каква е поезията им, издават ли литературни и други произведения на мисълта, превеждат ли се на чужди езици?
- има ли преводачи в Република Македония, превеждат ли се книги от чужди автори, от кои страни?
- има ли университети в Република Македония, колко са, признават ли се дипломите от тях по света?
- как такава малка страна като Република Македония изнася за съседни страни (в това число и за България) селскостопанска продукция и напитки, какво е селското стопанство там, имат ли си малка селскостопанска техника?
- как се развива театралното дело в Република Македония, на какъв принцип действа Театърът на националностите в Скопие, имат ли обмен с други страни на състави и постановки?
- на какво ниво е здравеопазването в Република Македония?
- как живеят пенсионерите в Република Македония, имат ли си дружество, участват ли в обществения и в политическия живот, какъв е размерът на пенсиите?
- малцинствата в Република Македония имат ли си символи (знамена, гербове, химни или други неща от този род), изучават ли малцинствените си езици, имат ли си партии и организации, могат ли да издигат при избори свои кандидати или не?
- как се отнасят в Република Македония към агентите и доносниците на бившите зловещи тайни служби, те спокойно ли си живеят, пак ли са на високи постове, успяват ли да насочват съдбините на страната в желаната от тях посока, продължават ли да всяват страх у обикновените граждани?
- изпраща ли Република Македония за посланици или за кореспонденти на медиите предимно бездуховници от кадрите на бившите репресивни служби, каквато беше например българската Държавна сигурност?
- как се развива спортът в Република Македония, имат ли успехи на международното поле македонските спортисти?
Въобще има много и много въпроси, но единственият отговор, който може да се получи в България, това е твърдението, че Македония е българска и че македонци няма. Всичко друго е жестоко, непоклатимо и малоумно табу!
„И накрая, за българската политика на Балканите ще е добре да се отърси от този неразбираем фокус върху Македония. Извън историческите дрязги няма нищо, което да говори защо тази страна е толкова важна за нас в момента.”
Тук вече няма как да не се съгласим. И ние - македонците в България – неведнъж сме си задавали (и продължаваме да си задаваме) въпроса: какво е това налудничаво втренчване във Вардарския дял на Македония? И защо се вижда само лошото там? И защо България се държи към Република Македония като зла свекърва (или като проклета тъща) и все се меси във чисто вътрешните й работи? Кой й дава право за това!?
В долната част на 16-та страница е дадена някаква справка с думи и събития от най-новата история на Република Македония под нещо като заглавие „Половин век спорове”. Пълна неграмотност: „споровете” между Македония – и по-късно Република Македония – с България възникват много по-рано – още по времето, когато България за пръв път изявява апетитите си към Македония и всичко македонско. Но да видим какво пише под датата 2 август 1944 г. :
„С решение на първото заседание на АСНОМ (Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония) в манастира „Прохор Пчински” се провъзгласява първата самостоятелна македонска държава и „за официален език се въвежда македонският народен език”. Работата по „създаването” на езика е възложена на специална комисия, която работи в периода 27 ноември – 2 декември 1945 .”
Както се вижда, в. „Капитал” слага в кавички думата „създаването” - може би тя е цитат и ако е така, тя е изречена от някой мутант. Е, хайде да не обръщаме внимание на мутантите, щом не можем да им помогнем. Това, което им е отнела природата, човек не може да им даде! А тук се касае за кодификация на македонския език. Разликата между кодификация и създаване е огромна...
Разбира се, в няколко реда не могат да се изчерпят въпросите за отношенията на България с Република Македония. Но е похвално и обнадеждаващо, че сериозен вестник като „Капитал” повдига този въпрос и заявява, че „не миналото, а настоящето на Македония е важно за нас.” Няма как да не се съгласим и с призива ”Първо хората, после политиката”. Разочарованието ни идва от факта, че лоши помисли хвърлят сянка върху добри намерения.

Просто многогодишната българска мания за величие, върховистката отрова и все още неумиращият национализъм не позволяват и на най-добронамерените личности да се освободят от тях. Но щом вече се правят опити за това, можем да се надяваме, че неграмотността, манипулациите и фалшификациите ще бъдат смазани и разведряването ще настъпи. А всички нормални хора желаем именно това, нали?

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај

Македонија Пее

ТРГНАЛО МИ ЛУДО МЛАДО

Тргнало ми лудо младо
за Солунски пазар
и на моме проговара
рачај, порачувај.

Рачај, порачувај моме,
што да ти донесам,
срмено елече, моме,
или ѓерданче.

Купи лудо, купи младо,
што ти срце сака,
што ти срце сака лудо,
што го нема тука.



СЕ СОБРАЛЕ КОМИТИТЕ

Се собрале комитите
Ќе ми одат суво поле
напред оди војводата
војводата Јордан Пиперка.

ќе ми фаЌат мете ризи
Ќе ми го чекат Алил Паша
што ја грабил руса Стојна
руса Стојна од мало црско.

Проговара војводата
да слеземе долу Брезово
да го венчаме Алил Паша
за невеста остра сабја.





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting