Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
В. “Народна воля” - инициатор на полезна среща

РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ: ПОСТИЖЕНИЯ, ТРУДНОСТИ, ПЕРСПЕКТИВИ

Любомир Марков


На 16 септември т. г. в Благоевград бе проведена среща-беседа за развитието на Република Македония - постижения, трудности и перспективи. Организатор бе вестникът на македонците в България „Народна воля”. Гости и лектори бяха професор д-р Диимитър Мирчев (политически науки, член на Съвета за международни отношения на президента на Република Македония), Ристо Никовски (бивш посланик на Македония в Москва, Лондон и Тирана), доктор Далибор Йовановски (професор по модерна балканска история в Скопския университет „Св. Кирил и Методий)”, Ефтим Митревски – македонец от Албания, главен редактор на вестник „Преспа” и изтъкнат активист на македонското малцинство там.

Срещата се проведе в една от залите на Профсъюзите в Благоевград. Присъстваха към 50, души, сред които представители от ОМО „Илинден”-ПИРИН, Дружеството на репресираните македонци в България, Македонско християнско братство „Св. пророк Илия”, КПД „Никола Вапцаров”, КПД „Илинден”, КПД „Цар Самуил”, македонски интелектуалци и граждани. Тя бе открита в 11.30 часа от главния редактор на „Народна воля” Ян Пирински, който представи гостите и благодари на тях и на присъстващите.

Главната лекция изнесе професор Димитър Мирчев. С много голямо познаване на проблематиката, с много подробности и малко известни или дори неизвестни факти той говори за превръщането на Македония в самостоятелна държава, за нейното развитие, за блокадите на Гърция, за опасностите, с които се е сблъсквала, и за сегашното положение. Изложението му бе обстойно и интересно и бе проследено с дълбоко внимание. Професорът обрисува критичното положение на Македония през 1991 г.: непризната, оставена без оръжие, с пари и гориво за само един месец, заплашвана и от Сърбия, и от Гърция. Той обрисува натиска, на който е била изложена македонската власт и налагането от Съвета за сигурност в ООН на „временното” съкращение БЮР Македония (изборът е бил: или влизате в ООН като БЮР Македония, или си оставате непризнати и се справяте сами както можете, без никой да гарантира, че ще оцелеете като държава). Говори за опитите на Гърция заедно със Сърбия да договори подялба на Македония – опит, блокиран от Италия, Румъния и България. Сподели за значението на присъдата на съда в Хага срещу Гърция, за преговорите за влизане в НАТО и Европейския съюз. Изрази надежда, че Македония на следващото заседание на НАТО ще бъде приета (позова се на изказване на Хилъри Клинтън, че на следващата среща трябва да бъдат приети всички страни кандидати). Заедно с Ристо Никовски обясни защо Македония не може и не бива да спира разговорите. Подробно бяха обяснени опасните последици, от които полза би имала само Гърция (която самата размишлява да напусне привременната спогодба, смятайки, че нейните клаузи са недобри за Гърция). Подробно бе изяснен смисълът на съдържащото се в тази спогодба.

Втори говори Никовски, който допълни изложението на Мирчев, като акцентира на някои специфични моменти. Поясни, че няма преговори, защото такива преговори биха представлявали предателство и нарушение на Конституцията, а само „разговори” за разликите в името. Той подчерта заслугите на Желю Желев за признаването на Македония не само от България, но и от Русия. Специално анализира, че проблемът не идва само от Гърция, а са замесени много по-големи сили, които имат свои цели и сред тях – да затворят македонския въпрос. Особено интересен бе неговият отговор на въпрос от публиката какви биха могли да бъдат последиците, ако Македония се откаже от разговорите с Гърция за разликите около името. Макар Македония да има възможност да поиска ООН да я приеме под името Р Македония, за което са необходими две трети от гласовете на Генералното събрание на ООН, и въпреки че досега е призната под името Република Македония от малко повече от две трети от държавите, челнове на ООН, тя няма никаква гаранция, че те всичките ще гласуват в нейна полза. Ако не се постигнат две трети от гласовете положението ще се върне в начална точка и в по-лошо за Македония положение. При това, спирайки разговорите, Македония ще си навлече гнева на Великите сили и сегашната трудна ситуация, в която международният фактор оказва 90 % натиск върху Македония и 10 % върху Гърция, ще се замени със 100 % натиск върху Македония, какъвто тя не може да издържи. Преговорите са трудни. Но Македония никога няма да позволи да се посегне върху нейната идентичност. Във връзка с това Никовски посочи един личен пример. Той е бил малък, когато неговият дядо (над 80-годишен човек) му е говорил, че са македонци и че не бива никога да забравят това. При това същият е твърдял, че е научил това от дядо си. Ристовски посочи, че по този начин поне от първата половина на XIX в. в неговото семейство да си македонец е важен въпрос.

Професор Йовановски подчерта, че за съжаление никоя велика сила не стои зад Македония да я подкрепя поне на 50 %. Така е било и при АСНОМ 1944 г., така е и сега. Ако постигаме нещо, то е защото ние се борим за него, без някой да ни дава специална помощ. Професорът разясни тънкостите и уловките около някои гръцки предложения, причините Гърция да настоява за географско допълнение към името на Македония и разширяването му върху нацията и езика. Посочено бе как началните разговори за разликите около името гръцките власти постепенно ги заменят с въпросите за идентитета, стигайки дотам, да поставят на Македония ултиматум от 6 точки, от които само една е за името. Поясни много от тънкостите на спора, причините за искането да се смени именуването на населението и езика заедно с това на държавата и последиците, които това би имало за македонската идентичност не само в Р Македония, но и в Гърция, Албания, България, Албания и сред емиграцията. Като специалист за история на съвременна Гърция и нейната македонска политика, той изясни корените на проблема със страха на гърците за собствената им идентичност, както и от създаването на икономически регион Македония между Солун и Скопие. Посочи, че по отношение на разликите между Македония и България са се водили разговори и на ниво историци между двете страни, но че резултатите от тези срещи така и не са били публикувани. Подчерта, че решаващ е не диалогът между историците, а властващите настроения в обществото.

При проведения дебат бяха изтъкнати различни неизвестни, но важни подробности като тази, че Турция е издействала във всеки документ на НАТО, в който става дума за Македония и съответно се използва съкращението БЮРМ (FYROM), да се поставя бележка, че Турция признава тази държава под конституционното й име Република Македония.

Ефтим Митревски запозна присъстващите с положението на македонците в Албания, което е доста по-различно и по-добро от това на македонците в България и Гърция (Албания признава македонско малцинство). На въпрос от публиката за така наречените българи в Албания той обясни, че такова малцинство там няма, че България се опитва да го създаде изкуствено чрез раздаване на стипендии и паспорти, но твърде малко хора са се поддали. Македонците не приемат българската пропаганда, за което посочи и конкретни примери. Самите албанци са наясно, че българско малцинство в Албания, за разлика от македонско, няма.

Беседата премина на високо ниво и бе проследена с голям интерес. След нейния край много от присъстващите продължиха разговора си с гостите.

Констатирано бе по време на разговорите, че доминиращото в България становище спрямо Македония е много по-крайно и антимакедонско от гръцкото. Докато Гърция оспорва само употребата на името Македония и няма против да признае нацията (стига да е под немакедонско име), в България се отрича и самата нация, език и история.

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ Е МАКЕДОНЕЦ И ЗА ТОА НЕМА ПАЗАРЕЊЕ
Читај
САМО ЕДНА Е ВО СВЕТОТ НА НАРОДИТЕ И ДРЖАВИТЕ – НАШАТА ДРЖАВА МАКЕДОНИЈА!
Читај
МАКЕДОНЦИТЕ ПРАЗНУВАХА 116 ГОДИНИ ОТ ИЛИНДЕНСКАТА ЕПОПЕЯ
Читај


Скръбна вест



П О Ч И Н А

КРУМ ВАГАЛИНСКИ

На 25 август 2012 година почина Крум Йовчев Вагалински - поет, журналист, дългогодишен сътрудник на в. „Народна воля” и член на редакционната колегия на вестника.
Роден на 7. II. 1934 година в село Дреново (Дренково), Благоевградско. Работил като кореспондент, учител, читалищен организатор, редактор и завеждащ отдел във вестник „Пиринско дело”. Свои стихове печатал в „Пиринско дело” и централни вестници и списания. Стихосбирката му „Човешко слънце” излиза през 1968 година.
Във вестник „Народна воля” е публикувал стихове и публицистични материали под псевдонимите Александър Македонски, Биляна Вардарска и Пиринка Егейска. В цялото му творчество личи като червена нишка ярката му позиция на гражданин и патриот по редица наболели въпроси на днешния ден.
Редколегията на вестник „Народна воля” и Председателството на ОМО „Илинден” – ПИРИН изказват своите съболезнования на близките на починалия, споделяйки тяхната болка, и ги уверяват, че ще вървят неотклонно по пътя, по който мина достойно животът на човека, твореца, гражданина и родолюбеца Крум Вагалински!

Да бъде светла паметта му!
Родината ще го помни вечно!


ЧОВЕШКО СЛЪНЦЕ

Тишина... трева... два метра място
и една могилка прясна пръст,
глуха като сянката на бряста
и печална като дървен кръст.

От гората тръгва тежка вечер,
тежка вечер като вест за смърт.
Мамо, мамо, никога ли вече
няма да те видя втори път?

Зная, мамо, никой се не връща,
ако се е слял веднъж с пръстта.
Зная. И от пустата ни къща
искам да избягам по света.

Но не мога крачка да прекрача,
ако поглед не извърна пак,
а ако извърна – ще заплача.
И вървя. И сам не зная как.

И се вглеждам в тази тиха вечер,
сякаш че се вглеждам в твойта
смърт...
Исках да избягам надалече,
а се връщам все на своя път.


(Из стихосбирката “Човешко слънце”)




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting