Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Календар

ЧУДОВИЩЕ, ПРЕВЪРНАТО В ГЕРОЙ


Иван Михайлов – Радко (26.VIII.1896 - 5.IХ.1990). Терорист, убиец, мародер, отнел хиляди човешки живота; идол за бивши агенти на ДС и за всички останали македономразци.

ИВАН МИХАЙЛОВ – ВАНЧЕ. Член на ЦК на ВМРО от 1925 до 1934 г. Роден в щипското Ново село, Македония. Гимназия завършил в Скопие. Следвал право в София. Секретар на Тодор Александров. Благодарение на подкрепата на българските власти на Шестия конгрес на ВМРО (1925) е избран за член на ЦК, а след убийството на другия член на ЦК -Протогеров, извършено по негова заповед (1928), с подкрепата на българското правителство станал и официален шеф на вече фашизираната ВМРО. С помощта на българските власти, но по негово решение, са извършени многобройни ликвидации на най-знаменитите и най-значими имена на македонското революционно и национално движение. След преврата в България, който през 1934 г. извършили т. нар. „звенари”, ВМРО на Михайлов била забранена, а самият той осъден на смърт. Избягал от България и до края на живота си (Рим, 1990) живял в няколко страни по Европа, най-много в Италия. Автор на книги, в които разглежда и анализира македонското революционно движение и историята на македонския народ, твърдо вярвайки, че те са неразделим дял от българската история и на самата България. Никога не признал македонския народ, неговата специфичност и неговия език. Активността на Михайлов оставила необозрими последици върху единството на македонците и била една от трагичните причини за техните делби и конфронтации между двете световни войни, а и след това.

Още докато е начело на ВМРО Иван Михайлов влиза в съюз с хърватските усташи и косовските албански националисти. След това влиза в тясна връзка с немското и италианското разузнаване, предлагайки между другото създаване на независима македонска държава, идея, обсъждана в Берлин и Рим. След 1941 г. живее в Загреб и влиза във връзка с Химлер с идея за създаване на антикомунистически чети в онази част от Егейска Македония, която е извън български контрол - така започва създаването на Охраната. През септември 1944 г. пристига в Скопие по идея на Хитлер с цел да създаде независима македонска държава, съюзник на Германия, но идеята му не намира подкрепа и се проваля. След като в България отново е отречена македонската нация (1963 г.) българското разузнаване започва тайно да финансира Иван Михайлов.

Фашизираната ВМРО на Михайлов превърнала времето от десет години (1924 до 1934 г.) в един от най-черните периоди, ако не и най-черния, в историята на Македония. За да се утвърди и за да „заслужи” епитета „водач на македонския народ”, Михайлов организирал не само убийството на Протогеров и не само убийството на неговите привърженици Георги Баждаров, Наум Томалевски и Васил Пундев, но и ликвидирането на стотици и стотици свои политически и национални противници. Приблизително около 3 500 македонци били ликвидирани сурово и от засада. Защо бяха убити? Например на 2 ноември 1932 г. до министъра на вътрешните работи в София депутатите в българското Народно събрание Христо Трайков, Александър Мартулков, Трайко Христов и Стоян Иванов, и четиримата македонци, написали писмо, в което между другото било казано: „Няма да бъде пресилено, ако кажем, че България стана гробница за македонския народ. Защото убитите македонци в поробена Македония от сръбската и от гръцката диктатура не възлизат на една осма от убитите македонци от ВМРО (върховисти) в България и в „свободна Македония”. Масови избивания от последната са възможни само с подкрепата на властта. А подкрепата е повече от очевидна. Докато в поробена Македония от 1919 г. до днес избитите македонци от сръбската и от гръцката диктатура при провеждането на тяхната денационализаторска политика, заедно с жертвите от Търлис, Бучим и Гарван, не надминават 254 души, в „свободна Македония” и в България убити са над 2 300 души... Какви мерки смята да предприеме властта, за да сложи край на братоубийствата?”

Наместо министъра, отговора дали Иван-Михайловите терористи. На 12 януари 1933 г. насред София било стреляно по Мартулков (за щастие останал жив), а дванадесет дни по-късно, пак в София и пак на улицата, бил убит Трайков! Официозът на Македонската патриотична организация (МПО) „Македонска трибуна”, който цялостно бил под контрола на ВМРО на Иван Михайлов, който между другото бил и нейн най-редовен сътрудник („Македонска трибуна” и тогава, и сега излиза в Съединените щати на български и отчасти на английски език), на 20 август 1939 година пише: „Македонският народ не съществува в етнически поглед, затова, защото няма нито македонска държава, нито пък е позната някаква македонска народност... Понятието македонец, също така, има свое значение. То би отговаряло на термина швейцарец. Мнозина се залъгват, че когато някой каже „Аз съм македонец”, с това изразява своята народностна определеност или мислят, че по този начин македонците искат да изкажат своето желание за създаване на някаква нова етническа група - македонска националност... Понятието македонец не е етническо. Чрез него се иска да се определи някаква географска принадлежност и да изразим нашето гражданско, а не народностно съзнание!”

Една година по-късно (11 април 1940) пак „Македонска трибуна”, непосредствено преди преброяването на населението в Съединените щати, пише: „Грешките от миналото на всяка цена трябва да се избягнат. Затова всеки, когато трябва да отговори на въпроса от каква националност е, трябва да каже, че е българин от Македония.” И още: „Друго, допълнително питане, което може да предизвика мъчнотии,, е въпросът, който се отнася за езика, на който сме говорили у дома по време на ранното си детство. На този въпрос македонските българи в тази страна ще трябва да отговорят, че езикът, на който са говорили у дома, е български (подчертаното е както в оригинала, бел. на ред.), а не македонски. Македонски език не съществува в науката. Езикът, на който говорят македонските българи, е български език.” В тези инструктивни текстове лесно се познава не само почеркът на Михайлов, но и недвусмислено категоричното становище на неговата ВМРО по отношение на народността на македонците. Иван Михайлов никога не е бил по-конкретен и по-ясен, когато става дума за Македония и за македонците, както е бил конкретен и ясен в своето заветно писмо, изпратено до македонците от Пиринска Македония, пролетта 1990 г., значи само няколко месеца преди своята смърт. В него той пише между другото: „Съвременното настояване, което е особено важно и единствено правилно, е следното: България да се разшири и в южните, и в западните македонски области, които предимно са населени с българи, чийто граници бяха очертани още преди сто години. В интервала, който дели този миг от сегашния, макар и временен, може да се приложи следният преходен компромис: Обединена Македония в рамките на България, и то в своите географски граници, които трябва да определи самото автохтонно население... Македонската нация и македонския език не съществуват. Те са измислици на сръбските фантасти, които ги използват като аргумент пред хората, които не познават добре нито миналото, нито бъдещето... Днешната така наречена Република Македония обхваща в себе си редица неистини и фалшификати.”

През тридесетте години на миналия век на своя територия, значи в Пиринска Македония, Иван Михайлов развил идеята за политически сепаратизъм в този дял на Македония, при което започнало открито да се говори за географско пространство, наречено Македония, за неговите характеристики, говорело се за държавата на македонците по време на Филип Втори и Александър Македонски, за македонската държава на цар Самуил, говорело се също така за въстанията в Македония, за Братя Миладинови, за училищата в Пиринския дял на Македония, изучавала се нейната история, работело се за създаване на македонска интелигенция. Правело се всичко, безспорно със знанието и одобрението на София, на Пиринския дял на Македония да се даде специален парадържавен облик на организация в рамките на българската държава. Лозунгът за политическа автономия, или самоуправление на Пиринска Македония, не беше нещо ново през 1932 г. Този лозунг бил ключов дял от Декларацията на михайловистката ВМРО, приета на нейния Шести конгрес (на 9 февруари 1925 г.), в която било подчертано, че „за ВМРО еднакво е приемливо решението македонският въпрос да се изрази било в създаване на Македония като независима държава под покровителството на Обществото на народите, било тя да стане самоуправляваща се и равноправна единица на федерална Югославия или на Балканската федерация. Основно е Македония да бъде свободна, а нейният народ – господар на своята съдба.”

В следващите години тази политическа позиция ще расте и ще прерасне в политическа позиция, която планирала създаване на обединена Македония като самостоятелна държава на Балканите. Утвърждаването на тази и такава програма се съвпада с времето, когато в Македония (не само в нейния Пирински дял) все повече всред македонците се затвърждава съзнанието за тяхната народностна принадлежност, за тяхната етническа типичност. В този смисъл своя роля изиграва ВМРО (обединена), чието влияние се утвърждава всред македонския народ. Било е очевидно: Иван Михайлов, ако искал да оцелее неговата политическа програма, бил длъжен да се адаптира към новото време и към това, което това време носело. Тогава неговата ВМРО утвърдила идеята за независима, свободна и обединена Македония. Михайлов и ръководството на неговата ВМРО всъщност „измениха” гледището, че македонският народ е някаква мешавица от народи, под натиска на реалността: самосъзнанието на македонеца за своята народностна принадлежност, за своята история, за културните придобивки на неговия народ през десетилетията и вековете, които изминали, все повече ставаха дял на неговото национално зреене: през август 1922 г. Никола Киров Майски, крушевчанин, до ЦК на ВМРО на Александров предал ръкопис на стихосбирка, в която имало и няколко песни, написани на македонски. Стихосбирката предал, за да бъде напечатана със средства на организацията. Печатането било отказано, защото, както на автора обяснил Йордан Бадев, член на Идейно-художествения съвет на ВМРО, „в нея има песни на някакъв македонски език”, „От висши причини, продължил Бадев, а може би само за оригиналност или от демагогия, да не кажем от глупост, си застанал да пишеш стихове на македонски език, какъвто не съществува, защото не съществува македонска нация, а има само македонски българи, неразделен дял от българската нация, които, като всички българи по света, говорят само на един език – на български! Да се твърди противното е безумно, а да се работи върху база на македонска нация и македонски език е престъпление, предателство!”

Изразяването на своята национална самобитност при македонците било все по-често: Управителният съвет на Илинденската организация и редакцията на списанието „Илинден” на 24 ноември 1922 г. предали на министъра на народната просвета на България протестно писмо, значимо по това, че в него се повдигали много съществени въпроси, свързани с македонския въпрос. „...Независимо от това, се казва между другото в писмото, че не я гледаме задължителността на Вашата наредба за нас, македонските емигранти, отделени по политически замисли от Вас: част отделени, част присъединени към България по силата на Ньойския договор, ние сме засега в България само едно малцинство, което трябва да ги има всички културно-просветни права според задължителните клаузи за малцинствата. Така турците в България имат право да издават вестници и списания на турски език, арменците – на арменски, русите – на руски, без разлика дали те са от области, присъединени към България, или са емигранти. Защо тогава да не ни се позволи и на нас, на македонците, да пишем на своя собствен правопис? А такъв, господин Министър, си имаме! Той ни е даден от нашите татковци Кирил, Методий и Климент, и вие, русите, сърбите, които го взехте от нас, можете да го сменяте както искате, но ние не можем да го сменяме, докато по това питане не се произнесе бъдещото Македонско учредително народно събрание!” А Кръсто П. Мисирков (подписан К. Мисирков – македонец) и в статията „Повече македонци” (списание „Мир”, 30 април 1924 г.) извиква: „Повече българи или повече македонци? Ние, македонците, трябва да бъдем по-малко българи и повече македонци... Ние днес сме само продължение на делото, на традициите, на задачите на предходните македонски поколения, ние сме продължители на македонската история, а не създатели на нещо ново, нечувано досега в историята на нашата татковина и на нашия народ... Съвременните условия издигнаха на високо място местния провинциален македонски патриотизъм, македонското национално съзнание като най-сигурна основа за изграждане на едно по-добро бъдеще за нас и за България... Ние, македонците, днес трябва да сме, и наистина сме, по-малко българи и повече македонци, откогато и да било по-рано в нашата история... Българският патриотизъм за Македония днес не е извор за възвишена национална дейност, а по-скоро е всаждане на равнодушие към националния идеал. Днес македонецът наистина, както и българинът, се бори за национално съществувание, но неговият патриотизъм се е затворил в неговата татковина, пък в свободна България той вижда само постигнат идеал за политическа борба.”

В какво се е състояла огромната разлика между ВМРО на Иван Михайлов и ВМРО (обединена)? Обединените македонци, като дял от прогресивното национално-революционно движение на македонския народ, се съпротивлявали на политическия сепаратизъм, за който се застъпвала ВМРО на И. М. : на мястото на политическия сепаратизъм на Михайлов обединистите издигнали виждането за македонска национална индивидуалниост (самобитност), правото на национално самоопределение на македонския народ, наред с правото той, македонският народ, сам да създаде своя държава. Обединистите от ВМРО застъпват тезата за независима, свободна и обединена Македония, в която живее македонски народ, конституиран върху неговите характеристични етнически белези. И. Михайлов, пък и неговите едномишленици и по-нататък останали на своето: етнически македонците са българи, турци, власи, албанци, евреи, сърби, цигани – всички тези политически са македонци, всички те съставляват македонския народ, който има „свои интереси, свои аспирации, свое място на Балканите и своя политическа задача, която трябва да изпълни”. Теза, която И. Михайлов по-късно детайлно разработва в брошурата „Македония – Швейцария на Балканите”, и чиято главна конституента беше, и все още е, че в Македония има всичко, само няма етнически македонци. Значи, на Балканите, следователно и в Македония, няма македонски народ в етническия смисъл на думата. При една друга възможност лично, подписан с цяло име и презиме, Михайлов бил ясен и докрай прецизен: В понятието македонски народ македонците влагат своята политическа принадлежност и манифестират своето гражданско, а не етническо народностно съзнание.”

Публицистичната активност на И. М. и преди Втората световна война, и след нея (покрай редовното сътрудничество в „Македонска трибуна”) била изключително финансирана от Македонската патриотична организация (МПО). Тази организация финансирала издаването на брошурата „Македонската освободителна борба и превратът от 19 май 1934 година в България” (1936), „По трънливия път на македонското освободително дело (1939), подписано с псевдонима „Брегалнишки”, четирите тома на неговите спомени, публикувани след войната, и други. Всичко това плащали индивиди на МПО, а не рядко и определени структури от България.

Отговаряйки на онези, които оспорват неговата идея за „свободна, независима и обединена Македония”, че уж тази и такава Македония ще отдалечи македонския българин от майка България, Иван Михайлов обясняваше и идеята за такава Македония, и своята глума за някакъв сепаратизъм: „Южните и западните граници на независима Македония съвпадат със старите етнографски граници на българската нация. Това значи, че българската нация в независима Македония ще се развива и ще се увеличава до Олимп и до албанските планини. Това значи, че на Гърция ще се отнеме територията, която тя заграби през 1912 г. , и че Западна Тракия ще се намери в положение, най-вероятно, от което ще се възползва България. И от Югославия, т. е. Сърбия, ще се откъсне македонската област. Точно – Петрички окръг (Пиринска Македония - заб. на ред.) би се включил в независима Македония, но с това българският елемент би се засилил с два милиона души в Македония. Нима не е по-добре днес българският народ от другата страна на Рила да се запази в една македонска държава, отколкото да се асимилира в Сърбия и Гърция? Нима за България е по-добре да граничи със силните сръбски и гръцки държави, отколкото с братска Македония?” Така Иван Михайлов пише в 1939 г. след това никога, абсолютно никога, не спомена повече идеята за свободна, независима и обединена Македония!

(По „Личности од Македонија”)


Бележка на редакцията.

Вестник „Народна воля” неведнъж е помествал материали за Иван Михайлов, като е обрисувал неговия кървав образ. В България, когато се говори за този изверг, се употребява понякога определението „противоречива личност”. С това определение се цели да се подчертае борбата му за „българщината”, като същевременно се скрие истината за неговите издевателства, мъчения на хора, кланета, бесения, убийства и други престъпления. В последните години Иван Михайлов в България се тачи като герой (един вестник се самозабрави и го нарече „чутовен герой”!). И не се разбира, че когато едно чудовище се героизира, се убиват редица човешки ценности като човеколюбие, милосърдие, състрадание, посяга се на истинския патриотизъм, а студенината, грубостта и наглостта се приемат като необходими черти от някои двукраки същества. Примери? Когато за Нова година, за Рождество Христово, за Възкресение Христово в целия нормален свят спадат цените, за да може и най-бедният да си купи една дрешка и да сложи нещо на масата в празничната вечер, в България цените полудяват и скачат ли, скачат нагоре! В края на май т. г. след земетресението в Пернишко пострадалите се заеха да ремонтират жилищата си. Само след няколко дни нададоха писък: цените на строителните материали се повишиха страхотно и хората се намериха в безизходица – откъде да намерят пари за тухли, вар, цимент, прозорци... Тъжна гледка беше, когато беловласи баби и дядовци със сълзи в очите безутешно разперваха ръце, но не срещаха съчувствие...

Разбира се, това са обикновени примери. Не ми се задълбава по въпроса, че когато се величае една рожба на Сатаната, тогава истинското родолюбие измества своя център и се създава илюзията, че патриотизмът се състои в това да се бориш срещу различния от теб, да мечтаеш за чиста нация, за велика държава и тем подобни, т. е. навлиза се в зоната на здрача, където се спотайва фашизмът. А това вече е опасно!

Когато духовни наследници на Иван Михайлов и неофашисти се втренчват в Македония и в македонския съд, когато обсебват всичко македонско, а окупацията наричат освобождение и се мъчат да отрекат Холокоста, те не виждат какво става зад гърба им и е много жалко, че се намират терористи, които им показват нещо важно: че се намират извън времето и че времето не е в тях (по Левски). А един от първите терористи е бил именно Иван Михайлов. И когато днес международните полицейски служби издирват по света над 30 българи с присъди, избягали зад граница, за да не лежат в затвора, нека си припомним, че и Иван Михайлов, след като е осъден на смърт от българския съд, бяга от „любимата” си България, за да спаси мръсната си кожа, и до края на живота си прекарва в чужбина своите дни. Защо ли не се завръща тук? Може би защото е знаел, че има много хора, които не са забравили за неговите „подвизи” и биха желали честно да му платят...

А казано простичко: необяснимо, обидно и безумно е да се слага на пиедестал гадно и опасно чудовище като Иван Мхайлов редом със светли личности като Гоце Делчев, Яне Сандански, Никола Вапцаров и много, много други македонски синове. Какво да кажем пък за хилядите чисти герои, загинали за нова, демократична България, когато към тях се протягат за поздрав кървавите ръце на „Радко”!?

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај


Македонија пее

ЦРНО МУ БИЛО ПИШАНО

Црно му било пишано
на Александро Турунџе,
шеснајст годишен војвода -
на седумнајста го фатија.

Бог да убие кодошот,
кодошот Митре Гинката,
што го предаде Турунџе,
тој неустрашен бунтовник.

Тој го предаде Турунџе,
за сто и пејсет жолтици,
тој го предаде Турунџе,
на тие клети душмани.

Го турија во зандани,
во тие темни долапи,
со тежки франги на раце,
и дробен синџир на гуша.

Го изведоа на Ат-пазар,
му ја кажаја бесилката,
цела се Битола расплака,
за Александро Турунџе.


ДОМАЌИНЕ ДОБРИ ГОСТИ ТИ ДОЈДОА

Домаќине добри гости ти дојдоа
добар абер домаќине донесоа.

Од Солуна домаќине до Стамбола
овци ти се домаќине објагниле.

Овци ти се домаќине објагниле
половина домаќине облизниле.

Жена ти се домаќине породила
ти родила домаќине машко дете.


Поезия

ЧАСТИЦА ВЕЧНОСТ

Огромен дъб,
впил корени дълбоко
във каменната гръд на
планината -
митичен великан,
възправен върху билото
над пропасти и урви,
омълнен от светкавици и бури,
покрит със белези
и рани
на много векове.

На ранина
най-първо него слънцето
целува,
на заник той последен го
изпраща
зад синкавите призрачни била
на хоризонта.
И после
цяла нощ очаква изгрева.
И ден след ден
препускат все така
в безспирен бяг –
сезон подир сезон,
година след година,
изнизват се столетия.
А той стои все там,
на билото –
частица вечност.

Кажи ми
как да бъда като тебе,
дъбе непокорен -
да ме привлича само светлината,
да ме привличат само сините
далечини
на хоризонтите,
да се залюбя с облаците само,
да ме целуват полудели от любов
светкавици,
да устоя на всички ветрове.


ПЕТЪР МИЦКОВ




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting